№ 112
гр. , 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ц.Т.М.
при участието на секретаря И.П.П.
като разгледа докладваното от Ц.Т.М. Гражданско дело № 20231860100635 по
описа за 2023 година
Производството е по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от
ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на
„**********“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.**********, представлявано от управителите П.В. и Х.М., чрез
пълномощника си юрк.Е.Ц., срещу К. М. К., ЕГН **********, адрес:
гр.***********.
По обстоятелствата подробно изложени в исковата молба, ищецът моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено със сила на
присъдено нещо по отношение на ответника К. М. К. ЕГН **********, че
същият дължи на „**********“, с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. **********, ап. 3, сумата в общ размер от 589.19 лева, както
следва: сумата в размер на 300.00 лева, представляваща главница,
произтичаща от Договор за предоставяне на паричен заем №
229092/02.11.2018г.; сумата в размер на 94.88 лева, представляваща неустойка
по чл. 6.2 от Договор за потребителски кредит; сумата в размер на 15.12 лева,
представляваща възнаградителна лихва върху главницата по Договор за
предоставяне на паричен заем № 229092/02.11.2018г., за периода от
1
02.11.2018г. до 02.01.2019г.; сумата в размер на 34.89 лева, представляваща
законна лихва за забава върху главницата по Договор за паричен заем №
229092/02.11.2018г., за периода от 02.01.2019 г. до 31.07.2023 г.; сумата в
размер на 144.30лева, представляваща неплатена дължима такса.
Ищецът моли предявеният иск да бъде уважен, ведно със законните
последици.
Ищецът моли да му бъдат присъдени направените разноски в
заповедното производство и в исковото производство, съгласно представения
списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът К. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр.*********, в дадения
му от съда срок, не е представил писмен отговор, не е представил писмени
доказателства и не е направил доказателствени искания.
Ответникът К. М. К., в с.з. на 30.07.2024 г. заявява, че оспорва
предявения иск по основание и размер, позовова се на изтекла погасителна
давност по ЗЗД и моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан, ведно със законните последици.
Ответникът К. М. К. не претендира присъждане на разноски по делото.
Районен съд – Пирдоп, след като обсъди събраните доказателства по
делото и ведно с доводите на страните, намира за установено следното:
Съдът приема за безспорни и не подлежат на доказване следните
обстоятелства по делото: че на 02.11.2018 г. К. М. К., ЕГН ********** е
сключил договор за потребителски кредит № 229092 със „*********“ ООД по
силата, на който е получил сумата от 300 /триста/лева; че К. М. К. се е
съгласил да върне така отпуснатия заем на два броя погасителни вноски – по
150 /сто и петдесет/ лева всяка в срок до 02.01.2019 г., когато е била
последната вноска; че съгласно Договор за потребителски кредит е бил
уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 40.08%, както и годишен
процент на разходите в размер на 47.83%; че Договора за потребителски
кредит е сключен по електронен път, по силата на ЗПФУР; че с Договор за
продажба и прехвърляне на вземания/Цесия/ от 13.01.2022 г. „*********“
ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника К. М. К. на
цесионера „**********“ ЕООД – ищец по настоящото дело; че на 03.08.2023 г.
„**********“ ЕООД е депозирало в РС-Пирдоп заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника К. М. К., ЕГН
2
********** и въз основа на него е било образувано ч.гр.д № 404/2023 г. по
описа на РС-Пирдоп; че на 08.08.2023 г. е била издадена заповед за
изпълнение № 244 по реда на чл.410 ГПК в полза на „**********“ ЕООД,
ЕИК ********* срещу К. М. К., ЕГН ********** за следните суми: 589.19
лева от които: 300.00 лева - главница; 144.30 лева- дължими такси; 94.88 лева -
неустойка по чл.6.2 от Договор за потребителски кредит №229092; 15.12 лева
- договорна лихва върху главницата за периода от 02.11.2018 г. до 02.01.2019 г.;
34.89 лева - законна лихва за забава върху главницата за периода от 02.01.2019
г. до 31.07.2023 г., които суми са за неизпълнени парични задължения по
Договор за кредит № 229092, сключен на 02.11.2018 г. и законната лихва
считано от 03.08.2023 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от
125.00 лева – разноски по делото, от които 25.00лева ДТ и 100.00лева
юрисконсултско възнаграждение; че така издадената заповед за изпълнение е
била върчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и съдът е указал
на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен
срок пред надлежния съд; че заявителят е предявил настоящия установителен
иск в предвидения от закона срок срещу длъжника и въз основа на това е
образувано настоящото гражданско дело, тъй като в тази насока няма спор
между страните по делото и са представени надлежни писмени доказателства,
които са приложени към ИМ и се съдържат в приложеното ч.гр.д № 404/2023
г. по описа на РС-Пирдоп. Съдът не е събирал допълнителни доказателства по
отношение на безспорните обстоятелства между страните по делото.
Съдът приема за спорни и подлежат на доказване следните
обстоятелства по делото: че ответникът К. М. К., ЕГН ********** дължи на
ищеца „**********“ ЕООД, ЕИК ********* сумата в общ размер на 589.19
лева, от които: 300.00 лева - главница; 94.88 лева - неустойка по чл. 6.2 от
Договор за потребителски кредит; 15.12 лева - договорна възнаградителна
лихва върху главницата за периода от 02.11.2018г до 02.01.2019; 34.89 лева -
законна лихва за забава върху главницата за периода от 02.01.2019 г. до
31.07.2023 г.; 144.30 лева - неплатени такси; че така претендираните суми се
дължат по Договор за потребителски кредит № 229092, сключен на 02.11.2018
г. между ответника К. М. К., ЕГН ********** и „*********“ ООД; че
вземането на ищеца срещу ответника е погасено по давност, тъй като в тази
насока има спор между страните по делото и представените писмени
доказателства са оспорени от ответника в с.з. на 30.07.2024 г. Съдът допусна
3
събиране на допълнителни доказателства по отношение на спорните
обстоятелства между страните по делото.
По делото са представени следните писмени доказателства: договор за
паричен заем кредирект № 229092, сключен на 02.11.2018г. между
„*********“ ООД, ЕИК ********* и К. М. К., ЕГН **********; приложение
№ 1 към договор за паричен заем; договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 21.07.2022 г.; Общи условия на „*********“ ООД за заеми
„кредирект“, предоставяни чрез Интернет, които са оспорени от
ответника./л.12-л.45/ В тази връзка съдът е указал на ищеца да ангажира
надлежни доказателства в подкрепа на твърденията си по оспорените от
ответника писмени доказателства, както и да ангажира надлежни
доказателства за това как е формирана сумата в общ размер на 589.19 лева
(петстотин осемдесет и девет лева, 19 ст.), която се претендира от ответника
по отделни пера и размери, така както е посочено в обстоятелствената част на
исковата молба. Въпреки дадените указания от съда, пред настоящата
инстанция ищецът не ангажира надлежни доказателства в подкрепа на
твърденията си.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е допустим. Налице е правен интерес от предявяването
на установителен иск, тъй като е била издадена заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК, която е връчена на длъжника при при условията на чл. 47,
ал. 5 от ГПК и съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си, като в едномесечния срок ищецът е предявил настоящия иск за
установяване на вземането си.
От събраните доказателства по делото, преценени в тяхната съвкупност,
съдът счита за недоказано, че между страните по делото е бил сключен
валиден договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние т.е. не е
възникнало облигационно отношение, в какъвто смисъл е изложеното в
исковата молба основание за възникване на задължението на ответника към
ищеца. Съдът счита, че представеният по делото договор за паричен заем
„кредирект“ не е сключен при спазване на изискванията на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, Закона за
платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/ и Закона за електронният
4
документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. Съгласно чл.6,
ал.1 от ЗПФУР „договор за предоставяне па финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от системата
за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние - едно или повече“. Съгласно чл. 18, ал.1, т.3, ал.2 и ал.3 ЗПФУР
при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът
е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на
договора. За доказване на изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага
чл. 293 ТЗ, а за електронни изявления - Законът за електронния документ и
електронния подпис /ЗЕДЕП/. Изявленията, направени чрез телефон, друго
средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна
поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена
сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. В тежест на
дружеството-ищец е да докаже, при условията на пълно и главно доказване,
сключването на процесния договор за предоставяне на паричен заем
„кредирект“ от разстояние, което не беше направено в рамките на настоящото
съдебно производство. Не бяха ангажирани никакви доказателства от ищеца в
подкрепа на твърдението, че ответникът е кандидатствал за получаване на
потребителски кредит чрез сайта на дружеството „*********“ ООД, не беше
доказано, че той е предоставил личните си данни, както и че е попълнил
регистрационната форма за кандидатстване. Представените към исковата
молба преписи от писмени доказателства в този си вид не могат да установят
авторство. Същите не съдържат подпис на ответника – нито саморъчен, нито
електронен. Не бяха представени доказателства, които да установят
изложеното в исковата молба, че служител на „*********“ ООД се е свързал с
ответника по някакъв начин, за да потвърди самоличността му, истинността
на предоставената от него в регистрационната форма информация, както и
желанието му да получи заявения кредит. В конкретния случай не се установи
безспорно да са изпълнени изискванията на чл. 4, чл. 5, чл. 6 – чл. 17 от
Общите условия на „*********“ ООД и че кандидатът за кредит изрично се
съгласява с действащите към момента Общи условия и обработването на
личните му данни, както и с използването им за определяне на
кредитоспособността му и за одобряване на заявлението. По делото липсват
5
данни ответникът да е получил изобщо общите условия, още по-малко пък да
се е съгласил с тях. Не бяха представени доказателства и да е изпълнен
предвидения в раздел V и раздел VI от Общите условия на „*********“
ООДД, механизъм за сключване на онлайн договор за кредит. В тежест на
дружеството-ищец е да докаже наличието на друг основен елемент от
фактическия състав на сключването на договор за заем, а именно
действителното предаване на сумата, което не беше сторено. Предаване на
сумата и съответно получаване на същата от страна на ответника не се доказа
по безспорен начин. Наред с горното в рамките на съдебното дирене пред
настоящата инстанция ищецът не ангажира надлежни доказателства за това
как е формирана сумата в общ размер на 589.19 лева (петстотин осемдесет и
девет лева, 19 ст.), която се претендира от ответника по отделни пера и
размери, така както е посочено в обстоятелствената част на исковата молба.
Съдът счита, че пред настоящата инстанция ищецът не ангажира надлежни
писмени доказателства, подкрепящи твърденията му в исковата молба по
предявения иск, като не проведе пълно и главно доказване, и прояви
процесуално бездействие. Ето защо съдът счита, че предявеният иск от ищеца
срещу ответника следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че ответникът не
претендира присъждане на разноски по делото, а и няма доказателства за
направени разноски от ответника, съдът не следва да присъжда такива.
Воден от гореизложеното Районен съд – Пирдоп
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „**********“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.**********, представлявано от
управителите П.В. и Х.М., чрез пълномощника си юрк.Е.Ц., срещу К. М. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр.***********, с правно основание по чл. 422, ал. 1
от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК – да установи със сила на
присъдено нещо по отношение на ответника К. М. К. ЕГН **********, че
същият дължи на „**********“, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. **********, ап. 3, сумата в общ размер от 589.19 лева, както
следва: сумата в размер на 300.00 лева, представляваща главница,
произтичаща от Договор за предоставяне на паричен заем №
6
229092/02.11.2018г; сумата в размер на 94.88 лева, представляваща неустойка
по чл. 6.2 от Договор за потребителски кредит; сумата в размер на 15.12 лева,
представляваща възнаградителна лихва върху главницата по Договор за
предоставяне на паричен заем № 229092/02.11.2018г., за периода от
02.11.2018г. до 02.01.2019г.; сумата в размер на 34.89 лева, представляваща
законна лихва за забава върху главницата по Договор за паричен заем №
229092/02.11.2018г., за периода от 02.01.2019 г. до 31.07.2023 г.; сумата в
размер на 144.30лева, представляваща неплатена дължима такса; както и
законната лихва считано от 03.08.2023 г. до изплащане на вземането, за които
е издадена заповед за изпълнение № 244/ 08.08.2023 г. по ч. гр. д. № 404/ 2023
г. по описа на Районен съд – Пирдоп, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Окръжен съд – София.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
7