Р Е Ш
Е Н И Е
№ 151/12.03.2018 г.
гр.
Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично заседание на
девети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Бисерка
Бойчева
при секретаря А*** А*** и с участието на прокурор Галя А*** при Окръжна
прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня Камарашка
касационно административно - наказателно дело № 103 по описа на съда за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно производство е Решение
№4 от 11.01.2018 г. по АНД № 2187 по описа за 2017г. на Районен съд – Монтана,
с което е потвърдено наказателно постановление № 17-0996-003827 от 09.10.2017год. на Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД МВР
гр.Монтана. С наказателното постановление на А.Ц.А. ***, е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000.00 лева /хиляда лева/ и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, на основание чл.174,
ал.1,т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява, представлява се
от адвокат Л. А. ***,
като в жалбата и по съществото на делото навежда доводи за допуснато нарушение
на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли
да бъде отменено решението и наказателното постановление.
Ответника по касационната жалба Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД МВР
гр.Монтана представляван от Е*** Х*** И*** , редовно призован не се явява, представлява
се от главен юрисконсулт К*** Д*** , която оспорва жалбата и моли съда да остави в сила
обжалваното съдебно решение, като навежда доводи за установеност на
административното нарушение и законосъобразно ангажиране на
административнонаказателната отговорност. Представя доказателства – списък на
успешно преминалите проверка средства за измерване анализатори на алкохол в
дъха.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето
производство, чрез представителя си в съдебно заседание, изразява становище за
неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение,
като навежда доводи, че установените факти по делото водят на извода за
извършено административно нарушение, като санкционния акт е бил постановен при
спазване на процесуалните правила.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във
въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно,
при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на
страните, прие следното: касационните основание, които са заявени и поддържани
пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на материалния закон и
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил
наказателното постановление, съставът на Районен съд Монтана е приел от
фактическа страна, че на 03.09.2017г., около 04:10ч.
в гр.Монтана, по ул. ,*** Свети Климент О*** " на кръстовището с ул. ,*** А***
М*** К*** " младши автоконтрольори Ц*** Ц*** и Ц*** И*** в изпълнение на
служебните си задължения, решили да спрат за проверка лек автомобил марка ,,Ф***
”, модел „ Г*** " с рег.№ ***. Тъй като водачът на
автомобила ги забелязал, извършил маневра обратен завой и се върнал по същата
улица към заведение „К*** ” т.е. се опитал да избегне срещата с двамата
полицейски служители, които тръгнали със служебния си автомобил след него. В
опита си да избяга водачът на автомобила излязъл от него и побягнал, гонен от
свидетеля Ц*** . След като размислил административно наказаният, се върнал и
позволил да бъде отведен от свидетеля Ц*** до полицейския автомобил, където в
04:20ч. била извършена проверка за наличие на алкохол с техническо средство
Алкотест 7510 с фабричен № ARBB – 0007. Резултатът от
проверката с техническото средство отчел 1,13 промила от издишания от водача
въздух. Въз основа на констатираното при проверката бил съставен АУАН № 3827,
който бил връчен на жалбоподателя лично срещу подпис. На водача бил издаден
талон за медицинско изследване № 0366094.
В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН същият депозирал
писмено възражение пред наказващия орган, с което отрекъл да е управлявал лекия
автомобил, навел оплаквания за допуснати процесуални нарушения. Същото не било
уважено, като с решение на административно наказващия орган от 13.09.2017г.
било указано въз основа на съставения акт да бъде издадено наказателно
постановление.
От правна страна съдът е приел, че при провеждането на
административно наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила в резултат, на които да е опорочено
производството по установяване на нарушението и налагане на наказанието.
Ръководейки се от принципа за разкриване на обективната истина въззивния съд е
събрал относимите по делото писмени доказателства, които е анализирал поотделно
и в своята съвкупност. Дал е вяра на събраните по съответния процесуален ред
гласни доказателства по отношение на свидетелите очевидци на нарушението, като
ги е кредитирал като последователни и непротиворечиви и е постановил един
правилен и законосъобразен съдебен акт. Настоящият съдебен състав не споделя
сочените противоречия в показанията на доведените свидетели и свидетелите
очевидци на нарушението да са довели до такова съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, което да е нарушило съществено правото на защита на лицето, което е
посочено за нарушител и да е основание за отмяна на постановения съдебен акт от
въззивната инстанция.
Тъй като безспорно от събраните доказателства се установява,
че административно наказаното лице е управлявало лекия автомобил марка ,,Ф*** ”, модел „ Г*** " с рег.№ М 57 48 ВМ.
Настоящият състав не споделя изложените в
касационната жалба доводи свързани с управлението на МПС-то, тъй като в понятието "управление"
се включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на
моторните превозни средства или машини, както и задължителните разпореждания на
оправомощено лице, независимо дали превозното средство или машината е в покой
или в движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на
съставомерни последици в какъвто см. е Постановление №1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на
ВС, което не е загубило сила и по настоящем.
Не се споделя твърдението на касатора, относно липсата на
безспорни доказателства относно установяване употребата на алкохол, тъй като от
административно наказващия орган е спазена приложимата към момента на
установяване на нарушението Наредба № 1 от 19 юли 2017г. за
реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози. По отношение на сочената липса на доказателства за годността на
техническото средство използвано от наказващия орган при отчитане на употребата
на алкохол направено като възражение за първи път пред касационната инстанция,
са представени доказателства – списък на успешно преминалите последваща
проверка средства за измерване анализатори на алкохол в дъха тип „Дрегер
Алкотест 7510”, конкретно за Алкотест 7510 с
фабричен № ARBB – 0007, от което е видно, че използваното
техническо средство е преминало съответната лабораторна проверка, като следва де се има
предвид, че „пияното
състояние на водача” се установява с всички доказателствени средства - гласни,
писмени и експертизи. Когато пияното състояние се установява със свидетелски
показания или други доказателства, те трябва да посочат по един положителен
начин въздействието на алкохола върху водача чрез видими външни признаци, като
нарушаване правилността на говора, на походката, изобщо на психофизическото му
състояние в които см. е Постановление №1 от 28.IХ.1977 г. по н. д. № 2/77 г.,
Пленум на ВС, което не е загубило сила и понастоящем.
От друга страна видно от АУАН административно наказаното
лице не е посочило възражения при съставянето му, свързани с отчетената
концентрация на алкохол в издишания въздух, както и не се е възползвало от
възможността да даде кръвна проба, при наличието на издаден талон за медицинско
изследване.
Тъй като, спора е изяснен от фактическа страна и въззивния
съд е изложил мотиви относно фактическата обстановка, настоящата съдебна
инстанция счита, че в случая може да се направи безспорен извод, че
административнонаказаното лице е извършило описаното нарушение на разпоредбата
на чл. 5, ал.3,
т.1 ЗДвП. Нарушението се потвърждава по безспорен начин от както от
събраните по делото писмени доказателства, в това число и подписания от
посочения за нарушител АУАН, така и от кредитираните показания на свидетелите
очевидци, които изцяло кореспондират с установеното от
административнонаказващият орган.
Настоящият съдебен състав счита, че законосъобразно
административнонаказващия орган е наложил предвидените в приложимия материален
закон административни наказания, които са в рамките и границите предвидени в
санкционната норма, при точно отчитане на степента на обществена опасност на
нарушението и личността на нарушителя. Следва да се посочи, че случая не е
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
тъй като защитимия интерес е свързан с живота и здравето на участниците в
движението, тоест случая не може да се приеме, че е маловажен.
Настоящият съдебен състав намира, че приетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените
по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК,
като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи.
От анализа на доказателствата по делото се установява, че
при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на
административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя.
По същество на спора, съдът намира фактът на извършеното
нарушение и неговото авторство за безспорно доказани. Разпоредбата на чл. 189, ал.2
от ЗДвП постановява, че редовно съставеният АУАН възпроизвежда
фактически данни, които следва да се зачетат от съда. Така въведената
презумпция е оборима, а тежестта да опровергае установените с акта факти е на
санкционираното лице. В настоящия случай, такива годни доказателства не са противопоставени.
Същевременно показанията на актосъставителя изцяло кореспондират с фактите
изложени в АУАН и възприети от наказващия орган при издаване на НП. При тези
обстоятелства, след като е анализирал представените по делото доказателства,
съдът е формирал подробна и правилна фактическа обстановка, която се възприема
и от касационния състав.
При постановяване на обжалваното решение не са допуснати
нарушения на материалния закон в случая ЗДвП или съществено нарушение на
процесуалните правила – релевираните с жалбата касационни основания. АУАН и НП
са издадени от компетентни органи. Като е потвърдил процесното НП,
първоинстанционният съд се е произнесъл с един мотивиран и законосъобразен
съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
В обобщение на изложеното касационата инстанция не
констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на
проверяваното решение на Районен съд – Монтана, други такива не бяха установени
и при служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради което решението
следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК
във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен
съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №4 от 11.01.2018 г. по АНД № 2187 по описа за
2017г. на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено наказателно постановление
№ 17-0996-003827 от
09.10.2017год. на Началник
Сектор „Пътна полиция” при ОД МВР гр.Монтана, по което на А.Ц.А. ***, е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00 лева /хиляда лева/
и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, на основание
чл.174, ал.1,т.2 от ЗДвП, за извършено административно нарушение по чл.5, ал.3,
т.1 от ЗДвП.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: