Определение по дело №457/2023 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ: Производството е по реда на чл. 65 от НПК.
Образувано е по „частна жалба“, подадена от адв. С.С. от АК – Сливен в качеството
му на защитник на обвиняемите К.М.Й. и К.М.Й., имаща характер на молба с правно
основание чл. 65 от НПК за изменение на взетите по отношение на двамата обвиняеми
мерки за неотклонение „Задържане под стража“ по досъдебно производство № 662/2023г.
по описа на РУ Сливен, вх.№ 848/2023г., пор.№ 78/2023г. по описа на ОП Сливен.
Защитникът твърди, че обв. К.Й. страдал от психическо разстройство, видно от амб. лист №
46/13.01.2022г. на завеждащ Психиатрично отделение към МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ –
Сливен д-р Р.П., а обв. К.Й. бил диагностициран с диагноза „Умствена изостаналост“ - амб.
лист № 635/13.01.2022г., издаден от д-р Д.С.. Двата амбулаторни листи били представени по
досъдебното производство и било направено искане за изготвяне на съдебно -
психиатрични експертизи на двамата обвиняеми, но наблюдаващият прокурор отказал
назначаването на поисканите съдебно – психиатрични експертизи, поради което поискали
отвода му.
В съдебно заседание, защитникът заявява, че не оспорва извършеното деяние от
страна на двамата братя, но твърди, че на инкриминираната дата те отишли в дома на
пострадалия да търсят пари, които той им дължал и последният ги посрещнал с брадва.
Пострадалият бил осъждан за убийство и те се уплашили, излезли извън двора му. Той им
казал, че парите ще им ги даде, но когато има и затова те се спречкали, имало сбиване,
вследствие на агресията от страна пострадалия. Твърди, че обвиняемите били с постоянен
адрес и нямали възможност нито да се укрият, нито да извършат ново престъпление. Моли
за изменение на мерките за неотклонение в по-леки, по преценка на съда, за да можело да
поискат настаняването на обв. К.Й. в психиатрично заведение.
Прокурорът изразява становище, че „жалбата“, подадена от защитника на двамата
обвиняеми е неоснователна. Двамата братя били привлечени в качеството им на обвиняеми
за извършено от тях престъпление на 10.05.2023г., т.е. преди малко повече от три месеца.
Твърди, че по досъдебното производство предстояло само на двамата обвиняеми да бъдат
повдигнати окончателни обвинения и да им бъдат предявени материалите от разследването,
след което да бъде изготвен и внесен в съда обвинителен акт. Счита за неоснователни
твърденията, че нямало опасност двамата обвиняеми да извършат други престъпления, тъй
като те през последните години само това правели - закани за убийства, телесни повреди,
кражби на автомобили. Освен това, размерът на предвиденото наказание лишаване от
свобода за процесното престъпление - от 5 до 15 години също бил индиция за опасност
двамата да се укрият и да препятстват развитието на наказателното производство. Относно
твърдяната необходимост от лечение на обвиняемите заявява, че към Затвора гр.Ловеч
имало психиатрична болница специално за задържани и осъдени лица и ако било
констатирано от служебните лица в Ареста, че двамата обвиняеми имали нужда от лечение,
щели да бъдат взети необходимите мерки за това, но по време на тримесечния им престой в
Ареста нямало подобни оплаквания. Предлага съдът да остави без уважение „частната
жалба“ на защитата на двамата обвиняеми и да потвърди взетата спрямо последните мярка
за неотклонение Задържане под стража.
В даденото им право на лична защита и последна дума всеки от двамата обвиняеми
молят за по – лека мярка за неотклонение.
Въз основа на събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на
страните, съдът прие за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Досъдебното производство е започнато на 10.05.2023г. при условията на чл.212, ал.2
от НПК. С постановление на разследващия орган на 11.05.2023г., К.М.Й. е привлечен в
качеството на обвиняем за престъпление по чл.199 ал.1 т.3, вр. чл.198 ал.1, вр. чл.129 ал.2,
вр. чл.20 ал.2 от НК, за това че на 10.05.2023г. в с.Ж.В., общ.Сливен, в съучастие, като
съизвършител с К.М.Й., отнел чужди движими вещи пари в размер на 45 лева, от
1

владението на Г.Я.Б., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това
сила, като грабежът е придружен с нанасяне на средна телесна повреда на Г.Я.Б., изразяваща
се в счупване на челюстта, с което се затруднява дъвченето и говоренето.
С постановление на разследващия орган на 11.05.2023г., К.М.Й. е привлечен в
качеството на обвиняем за престъпление по чл.199 ал.1 т.3, вр. чл.198 ал.1, вр. чл.129 ал.2,
вр. чл.20 ал.2 от НК, за това че на 10.05.2023г. в с.Ж.В., общ.Сливен, в съучастие, като
съизвършител с К.М.Й., отнел чужди движими вещи пари в размер на 45 лева от владението
на Г.Я.Б., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, като
грабежът е придружен с нанасяне на средна телесна повреда на Г.Я.Б., изразяваща се в
счупване на челюстта, с което се затруднява дъвченето и говоренето.
По отношение на всеки от двамата обвиняеми е взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ с влязло в сила на 26.05.2023г. определение № 184 от 12.05.2023г.
по ЧНД № 263/2023г. по описа на Окръжен съд – Сливен.
Обв. К.М.Й. е на 24 г., български гражданин, с начално образование, женен, има едно
дете на 1 година. Живее в с. Ж.В., общ. Сливен, ул. ***. Не е декларирал доходи и
имущество. Видно от изготвената характеристична справка често злоупотребява с алкохол,
след което става агресивен и влиза в пререкания и съприкосновения с околните и е склонен
да извършва престъпления. Движи се в среда на криминално проявени лица. Осъждан с
влязло в сила на 03.11.2022г. споразумение по НОХД № 1211 / 2022г. на СлРС за извършено
в периода от 21.04.2022г. до 23.04.2022г. престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание пробация, включваща двете
задължителни пробационни мерки за срок от шест месеца. Видно от амб. лист № 634 /
16.09.2010г., издаден от д-р Д.С., обв. К.Й. е диагностициран с лека умствена изостаналост.
Обв. К.М.Й. е на 23 г., български гражданин, с начално образование, неженен. Живее
в с. Ж.В., общ. Сливен, ул. ***. Не е декларирал доходи и имущество. Видно от изготвената
характеристична справка той също често злоупотребява с алкохол, след което става
агресивен и влиза в пререкания и съприкосновения с околните и е склонен да извършва
престъпления. Движи се в среда на криминално проявени лица. Осъждан за две
престъпления по чл. 346, ал. 2, вр. ал. 1 от НК (едното от които извършено от него като
непълнолетен) и едно престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Последното му
осъждане е с влязло в сила на 23.02.2022г. споразумение по НОХД № 183 / 2022г. на СлРС.,
с което му е наложено наказание пробация, включваща двете задължителни пробационни
мерки за срок от осем месеца. Видно от амб. лист № 46 / 13.01.2022г., издаден от д-р Р.П.,
обв. К.Й. е диагностициран с психични и поведенчески разстройства, дължащи се на
употреба на алкохол; синдром на зависимост и му е издадено направление за
хоспитализация, но не е провел лечение.
От първоначалното задържане на двамата обвиняеми до настоящия момент са
изминалия период е малко над три месеца, през които по досъдебното производство са
извършени многобройни процесуално - следствени действия. Предстои на обвиняемите да
бъдат повдигнати окончателни обвинения и да им бъдат предявени материалите от
разследването. Двамата обвиняеми са дали обяснения, в които излагат своите версии за
случилото се. Разпитани са в качеството на свидетели пострадалият Г.Я.Б., М.И.П., С.Т.Й.,
С.Р.С., С.П.Г. и М.М.М..
Приложени са писмени доказателства – Протоколи за обиск, характеристични
справки, справки за съдимост, декларации за семейно и материално положение и имотно
състояние на двамата обвиняеми; медицински документи както за пострадалия, така и за
двамата обвиняеми. С Протокол за доброволно предаване е предаден диск, съдържащ
видеозаписи от 10.05.20.23г. от камери за видеонаблюдение, монтирани на фасада на
частен имот в с. Ж.В., кадри от които са снети на хартиен носител по назначената
видеотехническа експертиза. Изготвена е и съдебномедицинска експертиза № 125 / 2023г. от
2

д-р С. относно телесните увреждания, получени от пострадалия; механизмът на
получаването им и техните медико – биологични характеризиращи признаци.
Въз основа на така установено от фактическа страна, съдът направи следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Искането за изменение на взетите по отношение на обвиняемите К.М.Й. и К.М.Й.
мерки за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-леки е неоснователно и като такова
съдът го отхвърли.
Обвиняемите разполагат с процесуална възможност по всяко време на досъдебното
производство да искат изменение на взетите по отношение на тях мерки за неотклонение
„Задържане под стража“ (чл. 65, ал. 1 от НПК). Съгласно чл. 65 ал. 4 от НПК в настоящото
производство съдът следва да прецени всички обстоятелства, свързани със законността на
задържането.
При първоначалното вземане на мярката за неотклонение окръжният съд е обсъдил
всички въпроси, свързани с определянето й. Аргументите на съда при вземане на
първоначалната мярка за неотклонение, касаещи деянието, авторството, личността на
двамата обвиняемия и другите относими обстоятелства, се споделят и към настоящия
момент. По делото не е налице изменение на обстоятелствата, което да налага изменение на
мярката за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека.
Обвинението срещу всеки от двамата обвиняеми е за тежко умишлено престъпление,
по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, за което е предвидено наказание от 5 до 15 години, като
съдът може да постанови и конфискация до ½ от имуществото на виновния. От събраните
по надлежния процесуален ред доказателства, посочени по - горе може да се направи
обосновано предположение, че двамата обвиняеми са извършили деянието, за което в
конкретния случай им е повдигнато обвинение (законът не изисква категоричен извод в тази
насока). Събраният по делото до момента доказателствен материал в своята съвкупност,
според настоящия състав, е достатъчен за този етап на разследването, за да установи
обвиняемите К.Й. и К.Й. като автори на деянието, за което са привлечени към наказателна
отговорност, както и че това не е изолирана проява в живота им.
Изтеклият до момента срок на задържане на двамата обвиняеми е в рамките на
предвидения в чл. 63, ал. 4 от НПК разумен срок.
Към настоящия момент не е отпаднала и констатираната при първоначалното вземане
на мярката за неотклонение Задържане под стража реална опасност обвиняемите да се
укрият или да извършат престъпление. Те са привлечени като обвиняеми за тежко
умишлено престъпление, като инкриминираното деяние се характеризира с висока степен на
обществена опасност (пострадалият е възрастен човек на 74 години, като грабежът е
придружен с нанасянето на средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюстта).
Завишена е и обществената опасност на двамата обвиняеми предвид предишните им
осъждани. Наличните по делото данни за начина на живот на обвиняемите – обкръжението
им е от криминално проявени лица, препитават се с парични средства, предоставени от
майка им, която живее и работи в Германия; често злоупотребяват с алкохол, след което
стават агресивни, сочат за съществуваща реална опасност от укриване или извършване на
престъпление при евентуално определяне на по-лека мярка за неотклонение към настоящия
момент. Обвиняемите имат постоянен адрес в с. Ж.В., няма данни за образувани към
настоящия момент спрямо тях други наказателни производства, но сами по себе си тези
обстоятелства не налагат извод за определяне на по-лека мярка за неотклонение. Същите
обстоятелства са били налични и преди извършване на процесното престъпление и по
никакъв начин не са попречили на обвиняемите при осъществяването на престъпната им
деятелност. Предпоставките за взетата най-тежка мярка за неотклонение продължават да са
налице.
3

Към настоящия момент няма основания обусловени от здравословното състояние на
обвиняемите, налагащи изменение на взетата по отношение на всеки от тях мярка за
неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека. По делото са представени писмени
доказателства, че обв. К.М.Й. е с диагноза лека умствена изостаналост, поставена му през
2010г., а обв. К.М.Й. през м. 01.2022г. е диагностициран с диагнода психични и
поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол; синдром на зависимост,
като му е издадено направление за хоспитализация, но не е провел лечение. По делото няма
данни за влошаване на здравословното състояние на двамата обвиняеми. Дали всеки от тях е
действал в състояние на вменяемост или не и дали се нуждае от лечение е въпрос, който
следва да бъде изяснен по досъдебното производство. Няма пречка докато са с мярка за
неотклонение „задържане под стража” при необходимост да бъдат настанени на лечение в
Психиатрично отделение на Специализираната болница за активно лечение на лишени от
свобода (СБАЛЛС) - Ловеч, където да им бъдат осигурени всички условия за наблюдение и
извършване на необходими медицински процедури.
Цел на мярката за неотклонение е да се осигури присъствието на обвиняемото лице
за нуждите на наказателното производство, да му се попречи да се укрие или да извърши
престъпление. По - леки мерки за неотклонение в конкретния случай, предвид спецификата
на престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 3, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 129, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2
от НК, за което съществува обосновано предположение да е извършено от двамата
обвиняеми и реалната опасност от извършване на престъпление или укриване, съдът намира,
че не биха могли да осигурят постигането на целта по смисъла на чл. 57 от НПК.
С оглед на изложените съображения, като не констатира наличие на новонастъпили
обстоятелства, които да налагат изменение на взетите по отношение на обвиняемите К.М.Й.
и К.М.Й. мерки за неотклонение, съдът потвърди взетата по отношение на всеки от тях
мярка за неотклонение „Задържане под стража“, като законосъобразна.
Ръководен от изложените съображения съдът постанови определението си.

Съдия при Окръжен съд – Сливен:

4

Номер на акта:	333
Дата:	18 август 2023 г. (в сила от 22 август 2023 г.)
Съдия:	Галина Христова Нейчева

Дело:	20232200200457
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	15 август 2023 г.

Определение по дело №457/2023 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите