Решение по КНАХД №2626/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Н. Х. М. С., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], бул. “България“ №162, ет.1, ап.4, представляван от адвокат А. Д.- пълномощник, обжалва Решение №1190 от 14.10.2025г. по Н.А.Х. дело №20255330202444 (2444) по описа на Районен съд- [област] за 2025г., ХХI-ви наказателен състав, с което е потвърден електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К №9699324, издаден от Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), [населено място], с който на жалбоподателя С. е наложена глоба в размер на 100,00 лева.

Претендира се отмяна на решението поради неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, постановяване на решение по същество, с което да се отмени изцяло процесният ЕФ, както и присъждане на направените разноски до доказания им размер с договора за правна защита и съдействие, приложен по настоящето дело, ведно с адвокатското пълномощно и за двете инстанции. На 17.12.2025г. по делото постъпва становище с Вх.№21946 от адвокат Д., в което се излагат съображения, подкрепящи заявеното в касационната жалба, както и искането за присъждане на сторените съдебни разноски, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар.

Ответникът по делото- Областна дирекция на МВР - [област], не се представлява в съдебно заседание. От юрисконсулт М. М.- пълномощник, чрез Районен съд- [област] е представено становище (отговор) по касационната жалба, за неоснователност на същата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, при отхвърляне на жалбата. При евентуално уважаване на жалбата, се възразява разноските за адвокатско възнаграждение в настоящето производство (на жалбоподателя) да бъдат намалени под възнаграждението за защита по дела от подобен характер, съгласно Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (Наредба №1/09.07.2004г.), при съобразяване с Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 25.01.2024г., постановено по дело С-438/22. Алтернативно, разноските за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени до размера за защита по дела от подобен характер, съгласно Наредба №1/09.07.2004г.

Окръжна прокуратура- [област], чрез прокурор А. А., дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът приема за установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства, че в рамките на извършена проверка от служители на ОД на МВР - [област], на 24.06.2024г., около 12:46ч., в [населено място], на [улица]до №95, е прието за установено, че в посока към [улица](юг) се движи моторно превозно средство (МПС), представляващо лек автомобил “МЕРЦЕДЕС Е 220 Д“, с Рег.№[рег. номер], със скорост от 72 km/h (всъщност със скорост от 75 km/h, от която е приспаднат толеранс от 3 km/h), при въведено ограничение на скоростта за движение в населеното място от 50,00 km/h с нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Движението и скоростта на автомобила са установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система (АТСС), представляващо мобилна (преносима) система за измерване на скорост, тип “CELERITAS MVD 2020“ №0х000355ВВ (000355ВВ), като за целта е изготвено статично изображение (снимка) №001476. Прието е за установено, че автомобилът с Рег.№[рег. номер], е регистриран като собственост на касатора С.. Установеното движение на посочения автомобил със скорост от 72 km/h се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, се издава процесният ЕФ.

Според разпоредбите на чл.189, ал.4, изр.1 и изр.2 от ЗДвП, в приложима редакция към 24.06.2024г., при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава ЕФ за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. ЕФ съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното ѝ заплащане.

Процесният ЕФ е издаден в съответствие с изискванията за форма на фиша, предвид наличието на всички изискуеми от закона реквизити.

По делото няма ангажирани доказателства касаторът С. да е упражнил правото си да декларира писмено, че установеното на 24.06.2024г. движение на собствения му автомобил с превишена скорост в нарушение на правилата по ЗДвП е направено при управление на автомобила от друго лице, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, в приложима редакция.

Следователно, установената от закона презумпция, че при неподаването на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш от собственика, то именно собственикът на МПС-то се смята за извършител на нарушението, санкционирано с електронния фиш, се явява необорена.

Нужно е да се посочи, че съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП, в приложима редакция към 24.06.2024г., собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.

В тази връзка, липсва законово изискване статичното изображение във вид на снимков материал, заснето от АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, да позволява индивидуализиране (идентифициране) на водача.

На следващо място, видно от приетото по преписката (по делото) заверено копие на Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система с Рег. ******от 27.06.2024г., представляващ Приложение към чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №8121з-532/12.05.2015г.), съставен по повод осъществен контрол на правилата за движение по пътищата на 24.06.2024г., в периода 10:30ч. – 17:30ч., в [населено място], [улица]до №95, посоката на движение на контролираните МПС е “от север към юг“, а посоката за задействане е “П“ (П - приближаващ).

Пак според посочения протокол, в рамките на периода 10:30ч. – 17:30ч. на 24.06.2024г. са установени общо 172 броя нарушения, като времето за извършване на вмененото на С. нарушение (12:46:58ч.) попада в периода на работа на процесната мобилна (преносима) система за контрол, а номерът на изготвеното статично изображение (снимка) №001476 попада в обхвата на изготвените общо 172 статични изображения от №001473 до №001645.

По преписката (по делото) е налично заверено копие на разпечатка (извадка) от Регистъра за одобрените типове средства за измерване, воден от Български институт по метрология (БИМ), според която разпечатка под №В-70 на 13.12.2022г. в посочения регистър е вписана система за измерване на скорост “CELERITAS MVD 2020“, с производител ENGINE S.R.L., VIA VITTORIO VENETO 15, Viterbo (VT), Italy (Италия), с валидност- безсрочно. Заявител на направеното вписване в Регистъра за одобрените типове средства за измерване е “ТИНК СМАРТ“ ЕООД.

По преписката (по делото) е налично и заверено копие на Протокол от проверка №153-СГ-ИСИС от 07.12.2023г., издаден от БИМ (Отдел “Изпитване на средства за измерване и софтуер“ (О“ИСИС“) в Главна дирекция “Мерки и измервателни уреди“ (ГД“МИУ“)), удостоверяващ обстоятелството, че процесната АТСС, “CELERITAS MVD 2020“ с №0х000355ВВ, е преминала успешно проверка за съответствие с одобрения тип и грешките не превишават максимално допустимите грешки за типа средство за измерване. Следователно, процесната АТСС е годно средство за измерване за период от една година, считано от 07.12.2023г.

По преписката (по делото) е налично и фотографско заснемане на мястото, на което е разположена процесната АТСС, съгласно изискването на чл.10, ал.3 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г.

Независимо от посоченото до тук обаче, според субсидиарно приложимата (чл.84 от ЗАНН) разпоредбата на чл.13, ал.1 от НПК, Съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина.

В случая, от страна на жалбоподателя своевременно е заявено искане за събиране на относими към спора доказателства- годност и начин на експлоатация на процесната АТСС, компетентност на служителя, използвал и протоколирал използването на АТСС, съгласно чл.15, ал.1, т.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г.

Доказателства в посочената връзка не са събрани по делото, въпреки проявената активност от първоинстанционния съд.

Посоченото представлява нарушение на процесуалните правила, което не може да се преодолее в рамките на настоящето производство, предвид установената от закона забрана за фактически установявания.

Ето защо, оспореното в настоящето производство съдебно решение следва да бъде отменено, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд. При новото разглеждане на делото, районният съд следва да осигури събирането на относимо към предмета на спора доказателство, а именно “Инструкция за експлоатация, обслужване и ремонт на мобилно устройство за контрол на скоростта Celeritas MVD 2020“. Следва да бъде установена самоличността на служителя в ОД на МВР - [област], за когото в Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система с Рег. ******от 27.06.2024г. е попълнено, че е приел протокола и е свалил 172 броя статични изображения/видеозаписи от АТСС. Следва да бъдат събрани доказателства, че служителят в ОД на МВР - [област], приел Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система с Рег. ******от 27.06.2024г. и свалил 172 броя статични изображения/видеозаписи от АТСС, е преминал обучение за работа с АТСС от модел “CELERITAS MVD 2020“ преди направеното на 28(25).06.2024г. приемане на протокола, съгласно чл.15, ал.1, т.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г.

Най-сетне, на основание чл.226, ал.3 от АПК, районният съд следва да се произнесе и по исканията на страните за присъждане на разноските, направени в настоящето производство.

Така мотивиран и на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №1190 от 14.10.2025г. по Н.А.Х. дело №20255330202444 (2444) по описа на Районен съд- [област] за 2025г., ХХI-ви наказателен състав, вместо което постановява:

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд- [област], при спазване на указанията, изложени в мотивите на настоящето решение.

Решението е окончателно.