РЕШЕНИЕ
№ 2328
гр. Бургас, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20212120108006 по описа за 2021 година
Производството е образувано по исковата молба на Д. Н. Х., ЕГН **********, адрес
гр.Б., *** против Ц. В. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ***, с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца
следните суми: сумата от 1230 лева /хиляда двеста и тридесет лева/, представляваща сбор от
непогасените главници - общо дължима наемна цена по договор за наем от 08.12.2019г. за
периода от 20.05.2020г. до 30.09.2020г.: за месец май - 110 лева, за месец юни - 280 лева, за
месец юли - 280 лева, за месец август - 280 лева, за месец септември - 280 лева, сумата
158.74 лева - сборна мораторна лихва върху неплатените наемни вноски, за периода от
20.05.2020г. до 16.11.2021г., както следва: за месец май - 16,32 лева, за месец юни - 39,20
лева, за месец юли - 36,79 лева, за месец август - 34,38 лева, за месец септември - 32,05 лева,
сумата от 25.78 лева, представляваща разходи за консумиран и неплатен ток, във връзка с
ползването на наетия обект за периода от 16.08.2020г. до 15.10.2020г., сумата от 2.84 лева -
мораторната лихва върху главницата за неплатени сметки за ток от 16.10.2020г. до
16.11.2021 г., сумата от 107.93 лева, представляваща разходи за консумирана и неплатена
вода, във връзка с ползването на наетия обект за периода от 08.10.2019г. до 24.01.2021г.,
сумата от 23,12 лева - мораторна лихва върху главницата за неплатени сметки за вода от
08.10.2019г. до 16.11.2021г., сумата от 40 лева, представляваща неплатени задължения за
асансьор и стълбище за периода от месец юни 2020г. до месец ноември 2020г., сумата от
5,93 лева - мораторната лихва върху главницата за неплатени сметки за асансьор и стълбище
от 1.06.2020г. до 16.11.2021г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата
на депозиране на исковата молба - 16.11.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се разноски.
Излагат се твърдения, че страните са били обвързани от валидно наемно
правоотношение с предмет апартамент № ** в бл.***, намиращ се в к-с „М.Р.“, гр. Б., ***,
което е породено от договор за наем, сключен на 08.12.2019г. Ответникът не изплащал
задълженията си за процесния период и останали неплатени наемни вноски и текущи
разходи за вода, ток, задължения за асансьор и стълбище. Въпреки водените разговори,
ищцата поканила ответника и с нотариална покана в срок от 45 дни да й изплати цялата
дължима сума. Нотариалната покана с рег. № 2812, том 1, № 109 била връчена на ответника
на 19.07.2021г., респективно срокът за доброволно уреждане на задължението му
1
произтичащо от договор за наем е изтекъл към настоящия момент. Ответникът не изпълнил
задълженията си и след нотариалната покана. С тези мотиви моли за уважаване на исковете.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения
особен представител на ответника. Оспорва иска като неоснователен. Сочи, че няма данни
кога договорът е прекратен. По делото е представен саморъчно изписан лист, в който е
написано, че ответникът приема за дължима общата сума от 1693 лева за наем, ток, вода и
асансьор, но липсва подписът му. Освен това не е ясно кой е написал самата разписка.
Оспорва се подписът на ответника в договора за наем. Твърди, че представените по делото
разписки не установяват дължимостта от ответника на претендираните консумативни
разходи и в голямата си част не касаят процесния период 01.05.2020г. до 30.09.2020г. Напр.
служебни бонове, номерирани от ищцата под № 1-6 се отнасят до платени суми от м. януари
до април, а за платената ел.енергия единствено системен бон № 1 се отнася за м. септември.
Отчетените разходи за ел. енергия са минимални, което показва, че жилището не е обитаемо.
На следващо място представените по делото системни бонове по никакъв начин не
установяват факта, че ищцата е платила посочените във всеки от тях суми. Представените по
делото документи и онлайн комуникация не са достатъчни да се приемат исковете за
основателни. От тях не може да се установят лицата между които е проведена онлайн
комуникация. Ръкописно изписаният лист не следва да се приеме като признание на
ответника, защото не е подписан от него, поради което не би могъл да се ползва с
материална доказателствена сила. Моли за отхвърляне на исковете.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото
доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено
следното:
Претенциите са с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 и 2 от ЗЗД, вр. чл. 79 от ЗЗД
и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.
За да бъде уважен предявеният от ищеца иск за заплащане на наемната цена, с
правно основание чл. 232, ал.2 от ЗЗД, ищецът трябва да докаже при условията на пълно и
главно доказване сключването на наемен договор с ответника и факта на предаване на
имота на наемателя.
По делото е представено копие на договор от 08.12.2019г., сключен между Д. Н. Х.
и Ц. В. А. , с който ищцата е предоставила на ответника недвижим имот, находящ се в гр. Б.,
***. Договорът е безсрочен. Уговорен е месечен наем от 280 лева, платими 1-во до 15-то
число на съответния месец. Наемът за първия месец от реалното ползване е платим при
сключване на договора. В раздел IV, т.2 е уговорено, че всички консумативни /обичайни/
разходи, свързани с нормалното ползване на наетия имот: електричество, вода, телефон и
др., са за сметка на наемателя, като наемодателят заплаща разходите, направени от
предишния наемател на имота до влизане във владение на имота от наемателя (раздел III,
т.4.). Като част от същия документ е обективиран и приемо-предавателен протокол за имота
от същата дата, подписан от страните, в който е отбелязано, че състоянието на имота е
много добро.
По делото са представени 7 броя квитанции към приходни касови ордери за
платени от ответника наемни вноски в общ размер на 1570 лева, както следва: квитанция №
1 без дата за сумата от 300 лв. при подписване на договора – съгласно признанието на
ищцата; № 2 без дата за сумата от 280 лв.; № 3 от 21.02.2020г. за сумата от 200 лв.; № 4 от
16.03.2020г. за сумата от 300 лв.; № 5 от 24.04.2020г. за сумата от 140 лв.; № 6 от
01.05.2020г. за сумата от 150 лв.; № 7 от 16.05.2020г. за сумата от 200 лв.
Представени са и два броя разписки за платени от Д. Х. суми към Етажната
собственост на обща стойност 40 лв., от които: квитанция към приходен ордер № 75 от
15.03.2021г. - платени 20,50 лв., от които 7лв. за м.06, по 5,50 лв. за м.07 и 08 и 2,50 лв. за
м.10.; квитанция към приходен ордер № 76 от 27.04.2021 -платени 19,50 лв., от които 5,50лв.
за м.09, 4лв. за м.11 и по 2,50 лв. за м.12, 01, 02 и 03.
Представени са 3 броя фактури за потребени ВиК услуги, както следва: ф-ра
от 21.01.2020 г. за период на потребление 08.10.2019-31.12.2019г. и 01.01.2020-07.01.2020г.
на стойност 24,05 лв.; ф-ра № **********/27.07.2020г. за период на потребление 09.06.2020-
07.07.2020г. на стойност 12,95 лв. и ф-ра № **********/25.08.2020г. за период на
потребление 08.07.2020-07.08.2020г. на стойност 12,34 лв. Представени са и два броя
фактури от ЕВН за изразходван ток в имота: ф-ра **********/23.09.2020г. за период на
потребление 16.08.2020-15.09.2020г. на стойност 19,10 лв. и ф-ра **********/23.10.2020г. за
2
период на потребление 16.09.2020-15.10.2020г. на стойност 6,68 лв.
С нотариална покана, връчена на ответника на 19.07.2021 г. наемодателката е
поканила А. да й заплати сумата от 1693 лв. вноски за наем и сметки за ток, вода, асансьор,
стълбище, ведно с лихва за забава в размер на 400 лв. или общо 2093 лв., като е
предоставила 45-дневен срок за изпълнение.
По делото е разпитана свидетелката Н.Д., *** на блока, която заявява, че
познава Ц. А.. Виждала го е да ползва имота, прибирал се късно. Той се нанесъл като
наемател на Д.. Свидетелката го регистрирала в домовата книга на 09.12.2019 г. и го
отписала на 20.09.2020 г. Той заплатил разходите за входа от м.декември 2019г. до м.май
2020г., а разходите за м.юни – септември 2020г. били заплатени от ищцата, от които 7лв. за
м.юни и по 5,50лв. за останалите три месеца. Свидетелката заявява, че ищцата сменила
бравата, когато А. напуснал.
Свидетелят Н.А., *** на същия етаж, заявява че преди А., апартаментът бил
отдаден под наем на младо семейство с две деца. Не помни точно кога се нанесъл
ответникът, но било преди Нова година. Изнесъл се август 2020 г. През август 2020г. А. го
помолил да му даде пари на заем, а когато свидетелят се прибрал след десетина дни, видял
че вратата е запечатана. Жената, която се грижела за бащата на свидетеля, му обяснила че
собственичката на апартамента дошла, сменила бравата и запечатала, защото Ц. не платил
тока и наема за няколко месеца.
Свидетелят С.К. около 08.04.2020г. присъствал на разговор между ищцата и
ответника, за това че Ц. дължи пари за наем. Година по-късно ищцата му се оплакала, че А.
изчезнал без да плати и отхвърлял повикванията й. Тогава се обадили от телефона на
ответника и провели разговор за дължимите суми. Ответникът обещал да плати с лихвите,
но не знае кога. После Х. му обяснила, че не е платил разходите за ток и вода.
По делото са представени и саморъчно изписан лист за дължимите суми, който не е
подписан от ответника, поради което не може да се цени като признание за дължими суми.
Изложеното се отнася и до представената по делото електронна кореспонденция, за която
макар да се потвърждава от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, че номер
*** е принадлежал на ответника в периода 12.12.2019-11.01.2021г., то в отправените от този
номер съобщения не се съдържа потвърждение на размера на дължимите суми. Същата е
единствено индиция за наличието на задължения, които не са конкретизирани по основание
и размер. Тук следва да се посочи и че вещото лице е обследвало и съобщения, които не са
приложени към първоначалната искова молба, поради което същите не следва да се
обсъждат от съда.
С оглед гореизложеното, настоящият състав счита, че между страните по делото е
възникнало валидно облигационно отношение, въз основа на договор за наем, с уговорен
месечен наем в размер на 280 лева, за който се прилагат разпоредбите на чл. 228-239 от ЗЗД.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства – договор за наем с
приемо-предатавателен протокол към него и свидетелските показания, се установява, че
имотът е бил предаден на наемателя и ответникът е приел жилището на 08.12.2019г., а на
следващия ден е бил вписан и в домовата книга. Установява се още от свидетелските
показания, че поради неплащане на наемни вноски и консумативи, ищцата е сменила
бравата на процесния апартамент, с което направила достъпа на А. до имота невъзможен.
Най-късно това е станало на 20.09.2020г., когато той е бил отписан от домовата книга.
Предвид гореизложеното, претенцията за дължими наемни вноски за периода
20.05.2020г. – 30.09.2020 г. е частично основателна. Такъв е дължим за периода от
сключването на договора на 08.12.2019 г. до момента, в който наемодателката е сменила
бравата на апартамента, с което е лишила наемателя от достъп до наетото помещение.
Предвид това, наем не се дължи за времето от 21.09.2020г. до 30.09.2020 г. За месеците
декември 2019г. и септември 2020г. наем се дължи пропорционално на броя дни, през които
имотът е бил ползван. Изчислена от съда наемната цена за периода от 08.12.2019г. до
20.09.2020г. възлиза на 2643,44 лв. Установява се от представените по делото доказателства,
че ответникът е заплатил наем в общ размер на 1570 лева. Дължимият остатък е в размер на
1073,44 лева. За горницата над 1073,44 лева до претендираните 1230 лв. и за периода от
21.09.2020г. до 30.09.2020г. претенцията е неоснователна и като такава следва да се
отхвърли.
Дължимата сборна лихва върху неплатените суми за наемни вноски за периода от
20.05.2020г. до 15.11.2021г., възлиза на общо 139,55 лв., от които: за месеците май и
3
септември по изчисления на съда - съответно 7,08 лв. и 22,10 лв., а за месеците юни, юли,
август следва да се уважи в претендираните от ищцата размери, посочени в уточняващата
молба. За горницата над 139,55 лева до претендираните 158,74 лева и за датата на
предявяване на исковата молба - 16.11.2021г., претенцията е неоснователна и като такава
следва да се отхвърли.
По иска за заплащане на консумативни разходи:
Ищецът, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест следва
да проведе пълно и главно доказване на всички факти, от които черпи благоприятни правни
последици. В конкретния случай следва да ангажира доказателства за размера на
претендираните суми, каквито бяха представени само за част от разходите. Съгласно раздел
IV, т.2 от договора наемателят е бил длъжен да заплаща всички консумативни разходи,
свързани с ползването на имота.
Претенциите за дължими разходи за ток, вода и разноски за входа са частично
основателни. Такива се дължат единствено за времето, през което имотът реално е
използван от наемателя – 08.12.2019г.-20.09.2020г. Ищцата не е ангажирала доказателства за
показанията на измервателните уреди за ток и вода към посочените дати. Същите не са
вписани и в съответните полета в договора за наем.
Фактурата за ел.енергия на стойност 19,10 лв. е изцяло дължима от ответника,
предвид посочения в нея период на потребление. Отчетният период по фактурата на
стойност 6,68 лв. е от 16.09.2020г.-15.10.2020г. Изчислена от съда пропорционално на броя
дни, дължимата сума по втората фактура е в размер на 1,11 лв. Ответникът не е представил
доказателства за извършено от негова страна плащане. Не са ангажирани доказателства
досежно валидно погасяване на тези парични задължения. За горницата над 20,21 лв. за
консумативни разходи за ел.енергия до претендираните 25,78 лв. и за периода от 21.09.2020
до 15.10.2020г. претенцията е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
В договора за наем не е уговорен срок за заплащането на разходите, свързани с
ползването на вещта. Поради това, те се дължат от поканата. С нотариалната покана на
наемателя е предоставен 45-дневен срок за доброволно изпълнение. Този срок е изтекъл на
02.09.2021г. Предвид това мораторна лихва върху консумативните разходи се дължи за
периода от 03.09.2021 до 15.11.2021 г.
Дължимата сборна лихва върху неплатените суми за изразходвана ел.енергия в
имота за периода от 03.09.2021 до 15.11.2021 г. по изчисления на съда възлиза на 0,42 лева.
За горницата над 0,42 лева до претендираните 2,84 лева и за периода от 16.10.2020 до
02.09.2021г. и за 16.11.2021г., претенцията е неоснователна и като такава следва да се
отхвърли.
Фактурите за потребена в имота вода от 27.07.2020г. на стойност 12,95 лв. и от
25.08.2020г. на стойност 12,34 лв. са изцяло дължими от ответника, предвид посочения
период на потребление. Фактура от 21.01.2020 г. за периода 08.10.2019-31.12.2019 и
01.01.2020-07.01.2020г. на стойност 24,05 лв. е за период отчасти предхождащ началото на
наемния договор. Съобразно изложеното по-горе дължимата сума по тази фактура,
изчислена от съда пропорционално на броя дни и при съобразяване на цените за двата
отчетни периода, е в размер на 9 лв. за периода 08.12.2019-07.01.2020г. Ответникът не е
представил доказателства за извършено от негова страна плащане. Не са ангажирани
доказателства досежно валидно погасяване на тези парични задължения. За горницата над
34,29 лв. за консумативни разходи за вода до претендираните 107,93 лв. и за периода от
08.10.2019г. до 07.12.2020г. и от 21.09.2020 до 24.01.2021г. претенцията е неоснователна и
като такава следва да се отхвърли.
По делото са представени и множество известия за начислени лихви, каквито не се
претендират в настоящото производство.
Дължимата сборна лихва върху неплатените суми за изразходвана вода в имота за
периода от 03.09.2021 до 15.11.2021 г. по изчисления на съда възлиза на 0,70 лева. За
горницата над 0,70 лева до претендираните 23,12 лева и за периода от 08.10.2019 до
02.09.2021г. и за 16.11.2021г., претенцията е неоснователна и като такава следва да се
отхвърли.
По изложените аргументи ответникът дължи заплащане и на консумативните
разходи за асансьор и стълбище. Видно от приложените разписки, част от платените суми са
за период след 20.09.2020г. Този извод се подкрепя и от показанията на свидетелката Д..
4
Дължими от ответника са сумите, платени за месеците юни, юли, август и за 20 дни от
м.септември 2020г. в общ размер на 21,67 лв. Ответникът не е представил доказателства за
извършено от негова страна плащане. Не са ангажирани доказателства досежно валидно
погасяване на тези парични задължения. За горницата над 21,67 лв. за консумативни разходи
асансьор и стълбище до претендираните 40 лв. и за периода от 21.09.2020 до м.11.2020г.
претенцията е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Дължимата сборна лихва върху неплатените суми за асансьор и стълбище за
периода от 03.09.2021 до 15.11.2021 г. по изчисления на съда възлиза на 0,45 лева. За
горницата над 0,45 лева до претендираните 5,93 лева и за периода от 01.06.2020 до
02.09.2021г. и за 16.11.2021г., претенцията е неоснователна и като такава следва да се
отхвърли.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски в размер на 785,28 лева, съразмерно на уважената част от иска.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ц. В. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ***, да заплати на Д. Н. Х.,
ЕГН **********, адрес гр.Б., ***, сумата от 1073,44 лева /хиляда седемдесет и три лева и
четиридесет и четири стотинки/, представляваща сбор от непогасените главници - общо
дължима наемна цена по сключен между страните договор за наем от 08.12.2019г. на
жилищен имот, находящ се в гр. Б., *** за периода от 20.05.2020г. до 20.09.2020г., сумата от
20,21 лева /двадесет лева и двадесет и една стотинки/, представляваща разходи за
консумиран и неплатен ток, във връзка с ползването на наетия обект за периода от
16.08.2020г. до 20.09.2020г., сумата от 34,29 лева /тридесет и четири лева и двадесет и
девет стотинки/, представляваща разходи за консумирана и неплатена вода във връзка с
ползването на наетия обект за периода до 08.12.2019г. до 20.09.2020г., сумата от 21,67 лева
/двадесет и един лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща неплатени
задължения за асансьор и стълбище за периода от месец юни 2020г. до 20.09.2020г. сумата
от 139,55 лева /сто тридесет и девет лева и петдесет и пет стотинки/ – сборна лихва за
забава върху сумата от 1073,44 лева – неплатени наемни вноски, начислена за периода от
20.05.2020г. до 15.11.2021г., сумата от 0,42 лева /четиридесет и две стотинки/ – сборна
лихва за забава върху сумата от 20,21 лева за неплатен ток, начислена за периода от
03.09.2021 до 15.11.2021 г., сумата от 0,70 лева /седемдесет стотинки/ – лихва за забава
върху сумата от 34,29 лева за неплатена вода, начислена за периода от 03.09.2021 до
15.11.2021 г., сумата от 0,45 лева /четиридесет и пет стотинки/ – лихва за забава върху
сумата от 21,67 лева за неплатени задължения за асансьор и стълбище, начислена за периода
от 03.09.2021 до 15.11.2021 г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата
на депозиране на исковата молба – 16.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за главници: за разликата над уважения до претендирания
размер от: 1230 лв. и за периода от 21.09.2020 до 30.09.2020г.; от 25,78 лв. и за периода от
21.09.2020 до 15.10.2020г.; от 107,93 лв. и за периода от 08.10.2019 до 07.12.2020г. и от
21.09.2020 до 24.01.2021г. и от 40 лв. и за периода от 21.09.2020 до м.11.2020г. на
претенциите за наемни вноски и разходи, свързани с ползването на имота; както и исковете
за лихви за разликата над уважения до претендирания размер от 158,74 лева и за датата на
предявяване на исковата молба - 16.11.2021г.; от 2,84 лева и за периода от 16.10.2020 до
02.09.2021г. и за 16.11.2021г.; от 23,12 лева и за периода от 08.10.2019 до 02.09.2021г. и за
16.11.2021г.; и от 5,93 лева и за периода от 01.06.2020 до 02.09.2021г. и за 16.11.2021г. на
претенциите за лихви върху наемните вноски и разходите за консумативи, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Ц. В. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ***, да заплати на Д. Н. Х., ЕГН
**********, адрес гр.Б., *** сумата от 785,28 лева /седемстотин осемдесет и пет лева и
двадесет и осем стотинки/ съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
5
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6