РЕШЕНИЕ
гр.
София,09.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО,
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА-РУСЕВА
ЧЛЕНОВЕ: А.АНГЕЛОВ
ИЛИАНА СТАНКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Мичева ч.гр.
дело № 6084 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435
ал. 2 от ГПК.
Постъпила е жалба от „Т.С.“ ЕАД –
длъжник по изпълнителното дело, срещу действия на ЧСИ А.Б., по изпълнително
дело № 2020850040060, изразяващи се в отказ да намали приетите за събиране
разноски за адвокатско възнаграждение и съответно пропорционална такса по т. 26
ТТРЗЧСИ.
В жалбата се сочи, че определените от
ЧСИ Б. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 465 лв. са прекомерни
с оглед фактическата и правна сложност на делото, като процесуалният
представител на взискателя не е извършил никакви
други действия освен подаване на молба за образуване на изпълнителното дело.
Изтъква във връзка с посоченото, че не били извършвани никакви действия с цел
удовлетворяване на парични вземания. Съобразно
с изложеното моли да се намали определения по изпълнителното дело адвокатски
хонорар до сумата от 200 лв., както и размера на пропорционалната такса по т.
26 ТТРЗЧСИ. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.
Взискателят
не е депозирал становище по частната жалба.
ЧСИ
А.Б.е депозирал писмени мотиви по чл. 436 ал. 3 ГПК, с които изтъква
подробни съображения за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази доводите на
жалбоподателя, както и мотивите на ЧСИ и приложеното изпълнително дело,
установи следното:
Изпълнително дело № 2020850040060
по описа на ЧСИ Б., с рег. № 850 при КЧСИ, район на действие СГС, е образувано
по молба на взискателя Р.Р.Л.,
чрез пълномощника адвокат П.-С., срещу длъжника „Т.С.“ ЕАД, въз основа на
изпълнителен лист от 05.03.2020г., издаден на основание влязло в сила решение
по гр.д.№ 39519/2019 г. по описа на СРС, за следните суми: 3600 лв. главница,
представляваща платена без основание сума, ведно със законната лихва, считано
от 10.07.2019 г. до окончателното изплащане, както и 694лв. разноски по делото.
Видно от съдържанието на молбата взискателят, чрез
пълномощника си е посочил способ за принудително изпълнение – запор на банкови
сметки и възбрана върху имущество на длъжника. Взискателят
е възложил на съдебния изпълнител цялостно проучване на имущественото състояние
на длъжника. Към молбата са представени пълномощно и договор за правна защита и
съдействие, видно от който за действията на пълномощника по образуване и водене
на изпълнителното дело е договорено възнаграждение в размер на 465лв., което е
изплатено в брой.
С постановление от 6.03.2020г. ЧСИ е
образувал изпълнително дело и е разпоредил връчване на ПДИ, справка за длъжника
от НАП и от БНБ. Върху банковата сметка на длъжника е наложен запор. На
длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение /дата не е отбелязана/ , с подлежащи на събиране суми в размер на: 3600
лв. главница по изпълнителния лист, лихва за забава върху тази сума в размер на
246,49л., 694лв. разноски, адвокатско възнаграждение за изпълнителното дело в
размер на 465лв., сума за ТТРЗЧСИ в размер на 66лв., и 504,53лв. такси по т.26 от ТТРЗЧСИ. Запорно
съобщение по описа на ЧСИ Б. е връчено на „Общинска Банка“ АД, гр. София /на
коя дата не е отбелязано, но вероятно на 13.03.2020г. видно от писмо на
Общинска банка, изх.№ ЗСи-101-3066=1/16.03.2020г./. Общинска банка е превела по
сметката на ЧСИ Б. сумата 5576,02лв. от банковата сметка на длъжника „Т.С. ЕАД,
като писмото, с което е уведомила ЧСИ е изпратено на 16.03.2020г.
На 18.03.2020г. длъжникът
възразил за недължимост и прекомерност на събраното
адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, както и за неправилно
определен размер на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, видно от възражение, вх. № 3010/27.03.2020г. ЧСИ Б. е
отказал да намали разноските по двете
пера. Съобщението е връчено на жалбоподателя – длъжник, но дата на връчването
не е отбелязана. Жалбата е подадена до съда чрез ЧСИ Б. на 04.05.2020 г.
Жалбата е допустима, като подадена от лице, което съобразно чл. 435, ал.
2 ГПК е активно легитимирано да обжалва и е срещу подлежащо на съдебен контрол
изпълнително действие. Съдът приема , че същата е подадена в срок.
По същество жалбата е основателна.
Длъжникът не е задължен за всички суми,
които са приети от ЧСИ за плащане. Съгласно решение №82/8.05.2012г. по гр.д.№
1891/2010г., ІVг.о., ВКС длъжникът отговаря за
дължимите от взискателя авансови такси / и да не са
заплатени предварително/ за извършените необходими действия по изпълнителното
дело и разноските на взискателя
за процесуално представителство, доколкото съответстват на действителната
фактическа и правна сложност на делото. Ако взискателят
е поискал и съдебният изпълнител е
извършил изпълнителни действия, които не са необходими с оглед размера на
търсената сума и интереса на взискателя от бързо удовлетворяване
, длъжникът не отговаря за тези такси.
Тъй като изпълнителното дело е
образувано преди плащането, то извършените от ЧСИ действия по образуване на
изпълнителното дело , връчване на поканата за доброволно изпълнение, проучване
на имущественото състояние на длъжника и налагане на запор върху сметката на
длъжника са все необходими действия. Поради това и начислената такса по т.1 –
20лв. за образуване на изпълнителното дело, по т.5 - 20лв. за връчване на ПДИ и
по т.9 – 15лв. за налагане на запор и за проучване на имущественото му
състояние се дължат от длъжника. Тези действия са извършени от ЧСИ преди
извършеното плащане на задължението и по техния размер спор между страните по
изпълнението не съществува.
Спори се за размера на разноските на взискателя по изпълнението.
Длъжникът отговаря за разноските на взискателя за процесуално представителство, доколкото
съответстват на действителната фактическа и правна сложност на делото. В
конкретния случай на основание издаден изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело, като в производството пред ЧСИ процесуалният представител на
взискателя е извършил едно действие – депозирал е
молба с приложен изпълнителен лист и платена такса. Други действия с цел
удовлетворяване на парични вземания не са извършвани от адвоката на взискателя. Претендираният
адвокатски хонорар от 465лв. се явява прекомерен и следва да се уважи
единствено до минимално предвидения размер за образуване на изпълнителното
дело, установен в Наредба № 1/2004 г., който е в размер на 200 лв. Длъжникът не
следва да отговаря за разноските на взискателя,
направени за изпълнителни способи, които не са приложени /Тълкувателно решение
№ 2/2013 от 26 юни 2015 г. на ВКС. ОСГТК/. Договореното от взискателя
по-високо адвокатско възнаграждение от дължимото по Наредба №1/2004г. не
задължава длъжника да му го заплати. Дължи се само необходимото и съответното
на свършеното. Ето защо адвокатското възнаграждение, което следва да се признае
на взискателя е 200лв.
Таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ - такса
върху събраната сума, в която не се включват авансовите такси - следва да се
намали. Събраната сума по изпълнителния лист е в размер на 4540,40лв. Върху нея
се изчислява таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ /100лв. + 8% от 3540,40лв./, която е в
размер на 283,23лв. или 339,88лв.
с ДДС.
Обжалваният отказ на ЧСИ да
намали присъдения размер на адвокатско възнаграждение и размера на таксата по
т. 26 ТТРЗЧСИ следва да се отмени.
На основание чл.78 от ГПК на жалбоподателя се следват разноски в размер
на 75лв. за това производство /държавна такса в размер на 25лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв./ .
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА
отказа на ЧСИ А.Б., рег. № 850, район на действие СГС, по
изпълнително дело № 2020850040060 да намали приетите за събиране разноски за
адвокатско възнаграждение и пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯВА
размера на приетото адвокатско възнаграждение на адв.Х.П.-С.,
дължимо за изпълнителното производство, и размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ
като ги намалява както следва: адвокатското възнаграждение от 465лв. на 200лв. , таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ от 504,53лв. на 339,88лв. с ДДС.
ОСЪЖДА Р.Р.Л.
да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата 75лв разноски в това производство.
Решението на основание чл. 437 ал. 4 ГПК
не подлежи на обжалване .
Председател:
Членове: 1. 2.
Особено
мнение на съдия Мичева във връзка с разноските в това производство.
Намирам
искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в това производство за
неоснователно. Разноски в производство по спор за разноските в изпълнителното
производство не са дължими и не следва да се присъждат. Предмет на обжалване са
действията на ЧСИ и когато същите се окажат незаконосъобразни, отговорността за
това не може да бъде възлагана на взискателя. Нормата
на чл.78 от ГПК не намира приложение в случая. Ето защо и молбата на „Т.С.“ ЕАД
за присъждане на разноски в това производство следва да се остави без уважение.