№ 15387
гр. София, 11.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20221110118685 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА ГПК (Общ
искове процес – ревандикационен иск за собственост)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 69176/07.04.2022
г. от Г. Р. Ф., ЕГН **********, гр. София, ж.к. ............ и М. Х. Р., ЕГН
********** срещу Е. А. В., ЕГН ********** И П. А В., ЕГН **********, гр.
........, с която са предявени следните обективни кумулативно съединени
искове:
1. положителен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал.1
ГПК за признаване правото им на собственост върху недвижим имот,
представляващ апартамент № 58, находящ се в гр. София, ж.к. ..........
(предишен номер 11), .......... съставляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ........... по КККР на гр. София, заедно с избено
помещение № 16, придобит на основание давностно владение от
07.10.2011 г.;
2. искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт за
собственост № 74, том I, рег. № 9391, дело № 54 от 2017 г. по описа на
нотариус Д А, с рег. №595 от РНК, с район на действие СРС
3. отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124
ГПК, вр. с чл. 59, ал. 3, пр. 2 ЗС за признаване за установено спрямо П.
А. В., че учреденото в негова полза ограничено вещно право на ползване
върху 1/3 идеална част от посочения имот не съществува, поради
погасяването му по давност
1
Ищците твърдят, че са собственици на описания имот въз основа на
давностно владение в продължение на повече от десет години, като от
07.10.2011 г. владеят имота непрекъснато и необезпокоявано (а ищцата Г. Р.
упражнявала владение върху имота и за ищцата М. Р.). Поддържат, че на
същата дата сключили договор за продажба на наследство с М. С.а В., която
към датата на сключването му имала качеството на наследник по закон на
съпруга си А К В., починал на 14.09.2010 г., като към този момент в
наследството се включвала по 1/2 идеална част от два недвижими имота – от
процесния апартамент № 58, както и от апартамент № 28, находящ се в гр.
София, ж.к. „....., бл. 4, .......... като последният се владеел от ответниците.
Считат, че от 2011 г. досега са придобили имота по давност, поради което
молят да бъде установено вещното им право и да бъде отменен издаденият в
полза на ответниците констативен нотариален акт за собственост върху
процесния имот на основание наследствено правоприемство. Твърдят, че по
силата на съдебно решение № 1-49-46, постановено по гр.д.№ 45788/2009 г. по
описа на СРС, 49 състав, влязло в сила на 31.10.2014 г., е възникнало
пожизнено и безвъзмездно право на ползване за ответника П. В. върху 1/3
идеална част от процесния имот, но считат, че същото е погасено по давност,
тъй като не е упражнявано за период от повече от пет години предвид
осъществяваната от ищците фактическа власт върху целия имот, считано от
07.10.2011 г. до сега.
В срока по чл.131 ГПК, ответниците считат, че исковете са
недопустими, тъй като въпросът за претендираното от ищците право на
собственост по отношение на процесния имот във основа на договора за
продажба на наследство е предмет на разглеждане по гр. д. № 4162/2022 г. по
описа на ВКС, I ГО, като наведеното придобивно основание по това дело
изключва претендираното в настоящото производство основание за изтекла
придобивна давност. По същество оспорват исковете при твърденията, че
ищците са установили фактическа власт върху процесния имот чрез насилие,
при евентуалност – по скрит начин, преди датата на сключване на договора за
продажба на наследство, тъй като лицата П Д Ш и Р Л Р (съпруг на ищцата М.
Р.) разбили ключалката на входната врата на имота и се нанесли в него без
знанието и разрешението на ответниците, а впоследствие предали така
придобитото владение на ищците. Твърдят, че многократно са извършвали
действия, с които са се противопоставяли на установената фактическа власт на
ищците и са прекъсвали придобивната давност, тъй като са сезирали различни
институции, пред които са заявявали претенциите си за собственост, като и в
хода на гр.д. № 41664/2016 г. по описа на СРС, 151 състав и на в.гр.д. №
13959/2020 г. по описа на СГС, II-В състав, са оспорвали претенцията на
ищците чрез възражение за собственото си вещно право върху имота.
По изложените съображения поддържат да са собственици на процесния
имот на основание наследствено правоприемство от А К В. и предявяват
НАСРЕЩЕН РЕВАНДИКАЦИОНЕН иск за предаване на фактическата
власт върху имота от страна на ищците. Твърдят, че давността по отношение
2
на учреденото право на ползване също е била прекъсвана многократно от
ответника П. В., чрез настойника му Е. В., както и от страна на ищците с
извършено съдебно признание на факт в производството по гр.д. №
41164/2016 г., в хода на което ищците са заявили, че ответникът В. притежава
2/3 идеални части от правото на ползване върху процесния имот
В срока по чл.131 ГПК, ответниците по насрещния иск, оспорват
насрещната искова молба. Излага подробни факти и обстоятелства досежно
собствеността, владението и какви дела са водени между страните. Правят
възражение за отказ от наследство.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищците поддържа исковете. Молят
да бъдат уважени. Претендират разноски. Правят възражение по чл.78, ал.5
ГПК. Депозират писмени бележки.
Ответниците в о.с.з. се представляват от адвокат. Излага съображения
защо ищците не са доказали фактическия състав на владението. Моли да се
уважи насрещния иск. Претендират разноски. Представят списък по чл.80
ГПК. Депозират писмени бележки.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното от
страните, както и материалите по делото, установи следното от
фактическа и правна страна:
Индивидуализацията на вещта
Процесният имот представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА (СОС), представляващ АПАРТАМЕНТ с идентификатор по КК и
КР ......, находящ се: гр. София, район Връбница, ж.к. ............, който
апартамент се намира в сграда № 3, разположена в поземлен имот с
идентификатор ........, предназначения на самостоятелния обект: жилище, ,
апартамент, брой нива на обекта: 1 (едно), ниво 1 (едно), при съседи на
самостоятелен обект в сградата: на същия етаж ........3.18, състоящ се от едва
стая, дневна, кухня, сервизни помещения с площ от 66.16 кв. м., при съседи:
стълбище, апартамент 59, двор , двор ЗАЕДНО с прилежащо ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ № 16 с площ от 3.82 кв. м. при съседи: коридор, мазе 15,
мазе 17, ВЕДНО с 4.456 % идеални части от общите части на сградата и
толкова идеални части от правото на строеж върху мястото.
По историята на имота
1. На 15.08.1996 г. Л Ц И и ИЦ Л Ц продават на А К В. процесния имот.
Договорът е обективиран в нотариален акт № 199, том LXXXVIII, дело
№ 17615/1996 г. по описа на Софийска нотариална служба към СРС пред
нотариус Ч Б (л.125 от делото).
Между страните не се спори, че Л Ц И и ИЦ Л Ц са били собственици на процесния
имот, поради което съдът направи доказателствен извод, че А К В. е собственик на
процесния имот от 15.08.1996 г.
2. С нотариален акт (н.а.) № 9/30.12.2005 г. А К В. се е разпоредил със
собствените си недвижими имоти – апартамент 28 и апартамент 58
(процесен имот) в полза на Т В П и Е. С П чрез договор за гледане и
3
издръжка. А К В. е учредил право на ползване пожизнено и безвъзмездно
на П. А. В., запазил е правото на ползване на себе си върху
прехвърлените имоти, т.е. върху процесния (л.63-64 от делото).
3. На 04.12.2009 г. е вписана искова молба, подадена на 18.08.2009 г., с
което е предявен иск с правна квалификация чл.87,ал.3 ЗЗД, с който да се
развали договора за гледане и издръжка. Образувано гр. д. № 45788/2009
г. по описа на СРС.
4. На 14.09.2010 г. А К В. е починал и е оставил наследници по закон М. С.а
В. – съпруга; П. А. В. – син и Е. А. В. – дъщеря. Същите са конституирани
с определение от о.с.з. от 06.10.2010 г. по образуваното гр. д. №
45788/2009 г. по описа на СРС (л.146 от делото, л.35 от гр. д. №
45788/2009 г. по описа на СРС).
Страните не спорят, че процесния имот е придобит преди брака между М. В. и А В.,
поради което същият не е в режим на съпружеска имуществена общност (СИО). При това
положение, всеки един от наследниците има по 1/3 (една трета) идеална част от процесния
имот, на основание чл. 5 и чл.9 ЗН. Така М. В., П. В. и Е. В. имат 1/3 ид. ч. от правото на
собственост от процесния апартамент.
5. С пълномощно от 05.08.2011 г. М. В. е упълномощила П Ш и Р Р да
продадат от нейно име наследството от А К В. по реда на чл.212 ЗЗД
(л.149-150 от делото). Видно от експертна справка № 34/2012 г.
подписът положен от М. С.а В. в Пълномощно от 05.08.2011 г. не е
идентичен с подписа от сравнителния материал от М. С.а В. (л.134 от
делото).
6. На 07.10.2011 г. М. С.а В., чрез пълномощници, продава при равни квоти
на Г. Р. Ф. и М. Х. Р. цялото си наследство – права и задължения, останали
й от покойния й съпруг и наследодател А К В. за сумата от 5000 евро.
Договорът е с нотариална заверка на подписите и е вписано в книгата за
вписване. На същата дата продавачът е предал владението върху
процесния имот, съгласно приемно-предавателен протокол. Процесен
имот: гр. София, ж.к. ........ Продажбата е осъществена на 07.10.2011 г., а
ИМ по чл.87, ал.3 ЗЗД е вписана на 04.12.2009 г. Така продажбата е
осъществена след вписване на ИМ за разваляне на договора за гледане и
издръжка (л.8-10, 275 от делото).
7. Съгласно Решение I-49-46 по гр. д. № 45788/2009 г. по описа на СРС,
договор за гледане и издръжка, сключен на 30.12.2005 г., с който А К В. е
прехвърлил на Т В П и Е. С П процесния имот, е развален, на основание
чл.87, ал.3 ЗЗД. С решението е развален договора до размер на 1/3 ид. ч.,
сключен на 30.12.2005 г., с който А К В. е учредил пожизнено и
безвъзмездно правото на ползване върху 1/3 идеална част от процесния
имот в полза на П. А. В.. Решението е влязло в законна сила на 31.10.2014
г. (л.18-19 от делото, л.110-111 от гр. д. № 45788/2009 г. по описа на
СРС). По делото е изискано и приложение цялото производство по гр. д.
№ 45788/2009 г. по описа на СРС.
Към датата на смъртта на А К В. 14.09.2010 г. /откриване на наследството по смисъла
на чл.1 ЗН/, процесния апартамент не е бил в имуществото на покойника А К В., защото на
4
30.12.2005 г. е прехвърлил собствеността върху апартамента на Т В П и Е. С П. Към датата
на смъртта решението по разваляне на договора за гледане и издръжка не е влезнало в сила.
Следователно след като процесния апартамент не е бил собственост на покойника, то
същият не е бил част от имуществото на наследодателя. Като такъв не е бил предмет на
сдЕ.та по чл.212 ЗЗД.
Искът по чл.87, ал.3 ЗЗД е конститутивен и с уважаването му се промяна правното
положение от преди сдЕ.та. При това положение собствеността се възстановява така както е
била преди разпореждането, т.е. преди сдЕ.та за гледане и издръжка. Съгласно чл.88 ЗЗД
развалянето има обратно действие, като не засяга права на трети, лица придобити преди
вписване на исковата молба. Следователно вписването на исковата молба по чл.87, ал.3 ЗЗД
има защитно действие, поради което извършените сделки след вписване на исковата молба
са противопоставими на страните по делото. Вписването на исковата молба има защитно
действие и е противопоставимо спрямо приобретателите на Т В П и Е. С П, които са
ответниците на иска по чл.87, ал.3 ЗЗД. Следователно вписването на ИМ няма никакво
значение за правата на ищеца на иска по чл.87, ал.3 ЗЗД, а именно, че с уважаването на иска
по чл.87, ал.3 ЗЗД имотът се възстановява от датата на вписване на ИМ. Уважаването на иска
има обратно действие.
Обратното действие на разваляне на договор, съгласно приетото в ТР №
122/01.12.1986 г. на ОСГК на ВКС се ограничава само до заличаване на облигационната
връзка по повод договора като юридически факти. Това обратно действие може да има за
последица възстановяване на патримониума на наследодателя, който вече е разпределен,
респективно не може да възникне повторно откриване на наследството.
Съгласно приетото в Определение № 431/18.06.2015 г. по ч. гр. д. № 2898 по описа
за 2015 г. на ВКС, никакво връщане на имота, предмет на разваления договор, по силата на
обратното действие на развалянето в патримониума на наследодателя не може да има. С
договора за гледане и издръжка имотите са излезнали от патримониума на наследодателя –
те не могат да се включват в наследствената маса дори при развалянето му, което има
обратно действие, ако то е настъпило след смъртта му, какъв е настоящият случай. Аргумент
в подкрепа на тази теза е, че самото право да се развали договор се включва в масата на
наследството и по силата на наследственото правоприемство преминава в съответните квоти
върху наследниците. С оглед факта, че наследниците на А К В. са конституирани като ищци
по гр. д. № 45788/2009 г. по описа на СРС, то същите са упражнили това право на разваляне.
С влизане в сила на решението по иска по чл.87, ал.3 ЗЗД е налице основание за връщане на
вещта по чл.55, ал.1 ЗЗД. Възстановеният имот представлява новооткрито наследство по
смисъла на чл.90а ЗН, поради което договорът по чл.212 ЗЗД няма действие спрямо това
новооткрито наследство /по аргумент от отказа от наследство/.
При това положение доколкото към датата на извършване на продажбата по чл.212
ЗЗД (продажба на наследство), процесният имот не е бил в наследството, то е продавачът не
е бил собственик, то и последващите приобретатели не са били собственици. Това е така
защото се прилага принципът, че никой не може да прехвърли повече права отколкото има
(nemo dat quod non habet). Следователно процесният имот не е бил предмет на сдЕ.та за
продажба на наследство по чл.212 ЗЗД и Г. Р. Ф. и М. Х. Р. не са станали собственици, на
това основание – покупко – продажба на наследство.
8. С Решение № 29195/31.01.2020 г. по гр. д. 41664/2016 г. по описа на СРС
са отхвърлени исковете на Г. Р. Ф. и М. Х. Р. срещу Е. А. В., ЕГН
********** и П. А В., ЕГН **********, с които да се признаят че
ищците са собственици при равни квоти на 1/2 ид.ч. от процесния
имот, на основание договор за продажба на наследство от 07.10.2011 г.
Решението е потвърдено с Решение № 260485 от 08.02.2022 г. по в. гр. д.
5
№ 13959 от 2020 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, II-
В. Решението на СГС не е допуснато до касационно обжалване, съгласно
Определение № 1777 по гр. д. № 4162/2022 г. на ВКС (л.58-76 от
делото). По делото е изискано и приложено цялото производство по гр.
д. № 41664/2016 г. по описа на СРС.
Въззивният съд е приел, че пълномощното е нищожно, поради нарушена процедура
по чл. 578, ал.4 ГПК – упълномощителят не се е явил при извършване на нотариалното
удостоверение. След като нотариалното действие е нищожно, то липса нотариално
удостоверение на пълномощно, поради което формата на договора за продажба на
наследство по чл.212 ЗЗД не е спазена по чл.37 ЗЗД, тъй като не е спазена формата на
договора, т.е. формата на пълномощното. Неспазването на изискването за форми води до
недействителност на сдЕ.та, която е сключена въз основа на пълномощно, макар и сдЕ.та да
е надлежно оформена. Ето защо ищците не са собственици на процесния имот. Решението е
спрямо Е. В. и П. В. и следва да се отчетат субективните предели по чл.298 ГПК.
Неспазването на формата на пълномощното, на нотариалното производство, т.е. на страните
да се явят лично и чрез представител с надлежно учредена представителна власт, води и до
нищожност на сдЕ.та. В този смисъл е Решение № 27/08.06.2011 г. по гр. д. № 102/2011 г. на
ВКС и Решение № 60/19.05.2016 г. по гр.д. № 3569/2015 г., III г.о, Решение №
485/11.12.2012г по гр.д №1404/2011 ІV г.о и Решение № 143/2012 по гр.д №5604/2011г , І.
г.о на ВКС.
Без значение е авторството на подписа на упълномощителя М. В. с оглед указанията
в ТР № 5/15.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС и мотивите по ТР 4/2018
г. по тълк. д. № 4/2018 г. на ОСГТК на ВКС, а именно че сдЕ.та сключена от представител
без представителна власт е висящо недействителна и само мнимо представляваният може да
я потвърди или да се позове на порок за липса на подпис.
Така е отхвърлен вещен (петиторен) иск, предявен на деривативно основание –
покупко-продажба на наследство по чл.212 ГПК. Искът е отхвърлен, тъй като праводателят
не е бил собственик на имота, за да го наследят и съответно да купят чрез покупко-продажба
по чл.212 ЗЗД. С оглед субективните и обективните предели на силата на пресъдено нещо по
чл.298 ГПК, между страните не е решен въпросът за правото на собственост, на друго
основание, различно от договор за наследство. Настоящото производство е за основание
давностно владение – оригинерен способ. Има влязло в сила решение за това дали ищците
са придобили собствеността на основание покупко-продажба по чл.212 ГПК, но не и за
давност. Следователно не е решен въпросът за правото на собственост на основание
давностно владение.
Липсва пълен обективен идентитет между настоящото производство и цитираното,
поради което е неоснователно възражението на ответниците за недопустимост на
настоящата ИМ за собственост, на основание давностно владение.
9. Съгласно Решение № 20217810/01.12.2021 г. по гр. д. № 23872/2020 г.,
отразено в протокол от о. с. з. от 01.12.2021 г. по гр. д. № 23872/2020 г. по
описа на СРС, отказът от наследство на А К В., направен от М. В., е
нищожен спрямо ищците Г. Ф. и М. Р.. Решението е постановено при
предпоставките по чл.239, ал.4 ГПК, поради което е влязло в сила на
01.12.2021 г. (л.429-433 от делото).
Съдът не кредитира представеното Определение № 849/27.02.2024 г. по ч. гр. д. №
59/2024 г. по описа на ВКС, отговор на искова молба, определение по чл.140 ГПК по гр. д. №
41664/2016 г. по описа на СРС, протокол от о.с.з. по гр. д. № 41664/2016 г. по описа на СРС,
протокол по в. гр. д. № 13959/2020 г. по описа на СГС, отговор на касационна жалба, защото
6
същите не установят факти и обстоятелства от предмета на доказване, нямат силата по
чл.297-299 ГПК. Видно от мотивите на това определение, решението по отказ от наследства
не обвързва неучаствалите страни Е. В. и А В. (л. 285-392, 435-434 от делото).
С Решение № 489 от 28.06.2007 г. по т.д. № 240/07 г. на ВКС и решение № 198
от19.11.2010 г. по т.д. № 473/2010 г., съставляващи незадължителна съдебна практика по
смисъла на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, е застъпено разбирането, че нищожността се урежда от
императивни правни норми от публичен ред и съгласно т.2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.
д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следи служебно за прилагането на такива правни
норми. Същевременно съдебната практика приема, че иск за нищожност на сдЕ. може да
бъде уважен само на предявеното основание за нищожност, а ако нищожността е заявена
чрез възражение – то се обсъжда само в мотивите.
Отказът от наследство е едностранно изявление (сдЕ.), за което ЗН предвижда
специални, императивни правила за форма, съдържание, действие и последици. Приемането
и отказът от наследство произвеждат действие от откриване на наследството, съгласно чл.48
и чл. 52 ЗС и са безусловни и неоттегляеми по аргумент от чл. 54 ЗН, поради което е
недействителен отказът от наследство, ако преди това наследникът е приел наследството
изрично, или чрез конкулдентни действия, показващи по недвусмислен начин воля за това.
Частите на отреклия се от наследството се наследяват от останалите наследници от същото
коляно / виж т.14 от ПП на ВС на НРБ 4/30.10.1964 г. по гр. д. № 5/1964 г. за обобщаване
на практиката по някои въпроси по съдебната делба/. Редовете наследници и
разпределението на квотите в рамките на една степен и коляно и правата на съпруга при
сънаследяване с всеки ред наследници се определя с императивни правни норми. Съгласно
разясненията, дадени в т.3, б. „д“ от ПП на ВС на НРБ № 7/28.11.1973 г. по гр. д. № 6/1973
г. самостоятелен иск за установяване нищожност на направен отказ от наследство няма,
защото нищожния отказ не произвежда действие. Отказалият се от наследство, респективно
наследниците му доколкото това е имуществено наследимо право, могат да предявят иск за
делба на наследство, или друг иск за собственост, в който да упражнят правата си като
наследници, позовавайки се на нищожността на отказа. В делбеното производство, като
особено исково такова, съдът е длъжен да установи действителните права на съсобственост и
при тях да допусне делбата, като съобрази и направен отказ от някой от наследниците,
включително и твърденията, респективно възраженията и доказателствата за
недействителността му. Само когато наследникът не разполага с никакъв друг иск, той може
да предяви самостоятелен иск за нищожност на отказа или наличието на приемане на
наследство.
Тези съображения не намират приложение при унищожаване на отказа, поради
пороци на волята или при невъзможност на кредиторите на отреклия се да се удовлетворят
от имуществото му. В първия случай, отказалият се от наследството може както в
производството за делба, така и в отделното производство да иска унищожаване на отказа,
поради пороци на волята, когато законът не изключва това. Във втория случай искът се
предявява от кредитора извън исковото производство. Искът за унищожаване е
конститутивен, а не установителен.
В процесния случай искът за установяване на нищожност на отказ от наследство е
предявен от Г. Ф. и М. Р.. Същите не са наследници, за да имат право да оспорят своя порок
във волеизявлението и да искат унищожаване на отказа от наследство. Същите не са
кредитори на наследника и не могат да се удовлетворят от имуществото на наследника,
защото същите няма да придобият никакви права, с оглед, че към момента на продажбата по
чл.212 ЗЗД техния праводател не е бил собственик на имота и направеният отказ не влияе по
никакъв начин. При това положение предявеният иск за нищожност на отказ е недопустим.
Дори и да се приеме обратната теза, искът за обявяване на нищожност на отказ от
наследство е предявен през 2020 г. Отказът е осъществен през 2014 г. Следователно искът е
7
предявен 6 години след направения отказ, т.е. двойно повече от преклузивния срок по чл.56,
ал.2 ЗН – три години от направения отказ (иск за унищожаване). Ето защо искът е
неоснователен.
Съдът не зачита действието на решението за обявяване на нищожност на отказ,
защото искът е недопустим, няма действие спрямо ищците, предявен е след преклузивния
срок по чл.56, ал.1 ЗН, няма действие спрямо Е. В. и П. В..
С оглед изложеното по-горе, продажбата на наследство е осъществена на 07.10.2011 г.
М. В. е депозирала заявление за отказ от наследство на 05.08.2014 г. Същият е вписан в
книгата под № 793/06.08.2014 г. Това е станало след като същата се е разпоредила с
наследството през 2011 г. по реда на чл.212 ЗЗД, но преди договорът да бъде обявен за
нищожен в мотивите на Решение № 29195/31.01.2020 г. по гр. д. 4166/2016 г. по описа на
СРС, потвърдено с Решение № 260485 от 08.02.2022 г. по в. гр. д. № 13959 от 2020 г. на
Софийския градски съд, Гражданско отделение, II-В и недопуснато до касационно
обжалване, съгласно Определение № 1777 по гр. д. № 4162/2022 г. на ВКС.
При тези факти, настоящият съдебен състав приема, че самият отказ от наследство,
направен от М. В. спрямо наследството на А В. на 05.08.2014 г., е нищожен, тъй като e
направен след като наследството е прието чрез конклудентни действия – продажба на
наследството.
10. С оглед изложеното следва, че със смъртта на А К В., всеки един от
наследниците има по 1/3 (една трета) идеална част от процесния имот, на
основание чл. 5 и чл.9 ЗН. Наследници са Е. В., П. В. и М. В..
По останалите доказателства
11. Видно от предоставения препис от домова книга, се установява, че в
книгата са записани като собственик Г. Р. Ф. от 08.2011 г., а като
ползватели П Ш и Р Ш от 08.2011 г. (л.477 от делото).
12. С Решение № I-34-186/26.07.2012 г. по гр. д. № 40531/2011 г. по описа на
СРС, потвърдено с Решение № 7582/12.11.2013 г. по в. гр. д. №
16764/2012 г. по описа на СГС, влязло в законна сила на 25.02.2014 г., е
отхвърлен предявения иск от П. А. В. срещу П Д Ш иск с правна
квалификация чл.76 ЗС за процесния имот. Искът е отхвърлен, тъй като
ищецът не е доказал качеството си на владелец. Съдът не кредитира
това заключение досежно спиране и прекъсване на давността и отнемане
на владението, защото не се отнася за същите страни, както настоящото
дело (л.164-168 от делото).
13. Съдът не кредитира представеното заявление – молба, от П. В. и Е. В.,
тъй като същите не са относими към предмета на делото. Не водят да
прекъсване или спиране на давността, тъй като представляват
волеизявление до данъчните органи (л.133 от делото).
14. Съдът не кредитира представените обяснения, находящи се на л.134-136
от делото, тъй като не установяват факти и обстоятелства, които от
предмета на делото. Не са събрани по предвидените в ГПК способи,
нарушава се принципа за устност, непосредственост, състезателно
начало, равнопоставеност.
15. На 10.08.2011 г. Е. А. В. и П. А. В. са подали сигнал до СРП за
самоуправство – настаняване на лица в процесния апартамент (л.52-54
8
от делото). По този сигнал СРП е отказала да образува ДП (Л.128-132
от делото). Съдът не кредитира това писмено доказателствена
средство, тъй като не е относимо към предмета на делото, спиране и
прекъсване на давността, собствеността, а само за облигационните
отношения. Подаването на сигнали до органи не е предпоставка по чл.84
ЗС вр. чл. 113-120 ЗЗД вр. чл. ЗМДВИП както и ЗИД към него и ЗЗ.
16. На 21.04.2016 г. е извършен въвод във владение на И В в процесния имот
(л.137 от делото).
17. Видно от представено пълномощно, адвокатът на ищците е бил
пълномощник на ответника Е. В. (л.412-414 от делото).
По първоначалния главен иск - положителен установителен иск с
правна квалификация чл. 124, ал.1 ГПК
18. За да бъде уважен искът, ищците следва да докажат непрекъснато,
спокойно и явно фактическа власт върху процесната вещ с намерение да
я свои, респ. действие, демонстриращо промяна на намерението за своене
и тези действия са стигнали до знанието на ответника (ТР № 1/06.08.2012
г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС), с което свое поведение,
ищецът е демонстрирал упражняване на собственическите правомощия в
пълен обем единствено за себе си. На основание чл. 69 ЗС се предполага,
че владелецът държи вещта като своя, която презумпция е оборима.
Ищците трябва до докажат владение (период от 5/10 години,
непрекъснато, постоянно, прекъсване за по-малко от 6 месеца, фактическа
власт, намерение за своене на вещта, явно, спокойно, открито,
необезпокоявано, несъмнително).
Начало на владение от 01.10.2011 г.
19. В доказателствена тежест на ответниците е да оборят презумптивната
норма на чл. 69 ЗС, съгласно която се предполага, че владелецът държи
вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
20. С оглед обявения договор по чл.212 ЗЗД за нищожен и не поражда
действие между страните, съгласно описаното по-горе в параграф 7 и 8,
следва, че ищците са недобросъвестни владелци, тъй като не могат да
придобият имота на годно правно основание, тъй като сдЕ.та е
недействителна. Нищожният договор за прехвърляне на вещни права
върху недвижим имот няма вещно-прехвърлително действие и като такъв
не е годен да направил владелецът собственик /независимо от това дали
владелецът знае за порока на договора/, поради което такъв договор не е
основание за установяването на добросъвестно владение. В този смисъл е
практиката на ВС и ВКС, обективирана например в т.10 от
горепосоченото ППВС № 6 от 1974 г., решение № 193 от 22.07.2011 г.
по гр.д.№ 1342 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о.
21. Настоящият съдебен състав споделя практиката, че когато договорът е с
опорочена форма за валидност /когато сдЕ.та е сключена в предвидената
от закона форма, но тази форма има недостатъци, които не са били
9
известни на приобретателя по договора/, владелецът е добросъвестен - в
този смисъл е т.10 от ПП на ВС на НРБ № 6/27.12.1974 г. по гр. д. №
9/1974 Напълно вярно е, че съгласно изложеното в параграфи 7 и 8 по-
горе, договорът по чл.212 ЗЗД е недействителен, тъй като не е спазена
формата – представителите на продавача, т.е. на М. В. не са били с
надлежно пълномощно във формата по чл.37 ЗЗД.
22. Но, от друга страна следва да се отбележи, факта, че този договор не е
породил вещно-прехвърлителен ефект, защото към момента на
осъществяването му имотът не е бил в патримониума на наследодателя,
т.е. не е бил част от имуществото на наследодателя, т.е. не е бил в
наследството и не е могъл да бъде предмет на сдЕ.та по чл.212 ЗЗД.
Съгласно Решение № 359 от 25.10.2011 г. по гр.д. № 1220/2010 г., I г.о.
на ВКС, ВКС приема, че актове, които нямат вещно-прехвърлително
действие не са годно основание за придобиване на собственост по смисъл
на чл.70 ЗС, тъй като не са годни на направят владелеца собственик. Ето
защо сдЕ.та по чл.212 ГПК, поради липса на вещно-прехвърлителен
ефект, не поражда права на ищците Г. Ф. и М. Р. по чл.70, ал.1 ЗС –
добросъвестни владелци. Същите могат само да придобият процесния
имот на основание недобросъвестно владение – период от 10 години.
Когато се заявява придобиването на имот по давност , времевият период
се следи служебно от съда. В този смисъл е ТР № 10/05.12.2012 г. по
тълк. д. № 10/2012 г. на ОСГК на ВКС.
23. Ищците претендират да владеят имота от 07.10.2011 г. Следователно
десетте години изтичат на 07.10.2021 година.
24. Следва да се отбележи, че за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.
давност не е текла, на основание чл.3, т.2 ЗМДВИП. Към този срок се
прибавя още 7 дни, на основание параграф 13 от ПЗР към Закона за
изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020, в сила
от 14.05.2020 г.). Законът е обнародван в Държавен вестник, бр. 44 от
13.05.2020 г., поради което давността е започнала да тече от 21.05.2020 г.,
като периодът на спирането на давността обхваща 69 дни. При това
положение към 07.10.2021 г. следва да се прибавят още 69 дни за
настъпване на придобивна давност. Така се получава 15.12.2021 година.
25. Исковата молба е предявена в съда на 07.04.2022 г. Следователно са
изтекли 10 години за периода от 07.10.2011 г. до датата на предявяване на
ИМ, освен ако давността не е спирана или прекъсвана.
26. Спорно остава дали са налице спиране и прекъсване на давността,
наличие на фактическа власт, която да е явна, необезпокоявана, да не е по
насилствен път, чрез престъпление или скрит начин.
27. Ответниците са направили възражение, че давността е прекъсната с иска
по чл.124, ал.1 ГПК, с който ищците са искали да бъдат признати за
собственици на процесния имот, на основание договор за покупко-
продажба на наследство по чл.212 ЗЗД.
В Решение №170 от 11.04.2012г. по гр.д.№961/11г. на ВКС, І ГО е прието, че
10
съгласно чл.84 ЗС, вр. чл.116 ЗЗД, давностният срок на владение се прекъсва с
установителен или осъдителен иск за собственост на спорния имот, предявен от собственика
срещу владелеца на имота, тъй като последиците на погасителната давност са свързани с
бездействие на носителя на правото. Същото следва и от решение №705/29.10.2010г. по
гр.д.№1744/09г. на ВКС, І ГО и решение №401/12.01.2012г. по гр.д.№895/10г. на ВКС, І
ГО. Решенията са постановени в производство по чл.290 ГПК и имат задължителен
характер, съгласно т.2 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. В същия смисъл е и по-
старата практика на ВКС, отразена например в Решение №631/26.09.2009г. по гр.д.
№1525/2008г. на ВКС, ІІІ ГО. В него е прието, че разпоредбата на чл.116, б.”б” ЗЗД, вр.
чл.84 ЗС за прекъсване на придобивната давност се прилага само в случаите на предявен иск
за собственост срещу лице, което се позовава на придобивна давност, но не и в обратния
случай, когато искът е предявен от владелеца, който се позовава на придобивната давност.
Настоящият състав приема, че посочената задължителна практика на ВКС следва да се
приложи и по настоящото дело. Прекъсването на давността в хипотезата на чл.116, б.”б”
ЗЗД (в хипотезата на предявен иск) се свързва винаги с действия на носителя на спорното
материално право, насочени срещу лицето, което би могло да се позове на погасителна или
придобивна давност, а не обратното. Ищецът не може да прекъсне собствената си
придобивна давност. Тази давност може да бъде прекъсната с насрещен иск на собственика
на вещта.
28. По делото се установи, че ищците са предявили срещу ответниците
положителен установителен иск за собственост на деривативно
основание, който иск е отхвърлен с влязло в сила решение. По този иск
ответниците са възразявали срещу правото на собственост на това
основание и са направили правопридобиващо възражение – ответниците
са собственици по наследство и правата на ищците по договор за
покупко-продажба. Възражението на ответниците е уважено.
Ищците сега предявяват отново петиторен иск (положителен
установителен иск), но на оригинерно основание. Ответниците правят
възражение, че с направеното от тях възражение по предходно дело по
петиторен иск, който е отхвърлен, давността е прекъсната, на основание
чл.116, б. „б“ ЗЗД (в хипотезата на възражение).
Следователно материалноправният въпрос, на който съдът следва да
отговори е дали: направеното от собствениците възражение по предявен от
владелец петиторен иск (положителен установителен иск) на деривативно
основание (покупко-продажба) прекъсва ли и спира ли придобивната давност
на владелеца, който в по-късен момент предявява отново петиторен иск
(положителен установителен иск), но на основание - давностно владение.
Възражението по чл.116, б. „б“ ЗЗД прекъсва ли давността на владелеца, ако
това възражение е направено в предходен съдебен процес по положителен
установителен иск на владелеца срещу същите лица, но предявен на
деривативно основание.
По въпроса е налице противоречива съдебна практика.
29. В Решение № 2181 на САС по в. гр. д. № 2938/2016 г. е прието
следното:
Макар теоретично да е мислима хипотезата, в която собственикът предявява иск по
чл. 108 от ЗС или такъв с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) в отделно
11
производство, на практика производството по тези искове не би могло да се развие
успоредно с производството по иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.), предявен
по-рано от владелеца на имота, а едва след приключването му с влязло в сила решение. Това
е така, защото съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК (чл. 182, ал. 1, б. "г" от ГПК (отм.)
висящото производство по чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) относно имот, инициирано от
владелеца, би представлявало основание за спиране на производството по предявен по-
късно от невладеещия собственик. ревандикационен или установителен иск, до произнасяне
на съда с влязъл в сила съдебен акт по по-рано заведения иск. В случай, че съдът признае за
установено, че владелецът - ищец по по-рано предявения иска с правно основание чл. 97, ал.
1 от ГПК (отм.) е собственик на неджижимия имот, то изходът по впоследствие предявения
ревандикационният иск би бил неуспешен за собственика. Разглеждането на заявен от
страна на собственика срещу владелеца иск с правно основание чл. 108 от ЗС или такъв с
правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) е мислимо единствено при наличие на влязло в
сила решение, с което искът по чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.), предявен от владелеца е
отхвърлен.
Следователно, възражението е единственият способ за защита на собственика в
производството, инициирано от владелеца по предявения от последната иск с правно
основание чл. 97, ал.1 от ГПК(отм.), предмет на по-ранното дело. Налице е хипотеза на
прекъсване на придобивната давност чрез възражение по смисъла на чл. 116, б. "б", предл. 2
от ЗЗД, като нова придобивна давност е започнала да тече от датата на влизане в сила на
решението, с което искът по чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) е отхвърлен. Съставът на САС се е
позовал на Решение № 546 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр.д. № 6287/2007 г.
Ръководейки се от логиката на Решение № 401/11 г. по гр.д. № 895/2010 г.на ВКС I
г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК( в този смисъл и Решение № 99 от 10.05.2013 г.
на ВКС по гр.д. № 681/2012 г. I г.о. ), където е прието, че давността се прекъсва, на
основание чл. 116, б."б" ЗЗД във вр. с чл. 84 ЗС, когато собственикът е предявил
установителен или ревандикационен иск срещу владелеца, а последният се позове на
придобивна давност, то е мислимо да се достигне до извода, че при предявен установителен
иск от владелеца срещу собственика, последният може да прекъсне давността на владелеца
на основание чл. 116, б."б" ЗЗД във вр. с чл. 84 ЗС с възражение, че е собственик.
Решението не е допуснато до касационно обжалване. Определение № 469 от
17.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1792/2017 г., II г. о., ГК.
30. В Решение № 490 от 18.04.2023 г. на САС по в. гр. д. № 3408/2022 г. е
прието следното:
Неоснователно е твърдението, че защитата срещу множеството предявени от
владелеца, но отхвърлени, искови претенции – на облигационно и вещно основание,
представляват по своето правно естество "възражение" по смисъла на чл. 116, б. "б", предл.
2 ЗЗД, във вр. с чл. 84 ЗС. Настоящата съдебна инстанция нито е обвързана, нито споделя
правното схващане в този смисъл, до което е достигнал друг съдебен състав на САС в
Решение № 2181/18.11.2016 г., постановено по гр. д. № 2938/2016 г. по описа на САС, ГО, 7
с-в. Съдът е приел, че възражението на собственика срещу владелееца по по-рано
образувано вещно дело, на деривативно основание, не е възражение, което е способно да
прекъсне давността по чл.116, б. „б“, пр.2 ЗЗД.
Решението не е допуснато до касационно обжалване - Определение № 2569 от
27.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3533/2023 г., I г. о., ГК
31. Настоящият съдебен състав приема следното:
Съгласно ТР № 10/05.12.2012 г. по тълк. д. № 10/2012 г. на ОСГК на ВКС, с
придобивната давност, която е институт на вещното право, може да се придобие само
правото на собственост или ограниченото вещно право. Според вида на давностното
12
владение придобивната давност при недвижимите имоти се дели на обща и кратка
придобивна давност, които са регламентирани в чл.79 , ал.1 и ал.2 от ЗС. За придобиването
на собствеността с кратката придобивна давност е необходимо владението да бъде
добросъвестно, а с общата придобивна давност собствеността върху недвижимите имоти се
придобива чрез осъществяване на фактическо господство - владение. Прекъсване на
придобивната давност е налице тогава, когато се прекъсва теченето на времевия срок, без да
е необходимо самото владение да се изгуби, да се изостави или отнеме. Когато се изгуби
владението като установено обществено отношение на фактическо господство върху
определена вещ с намерение да се свои, то тогава се прекъсва владението и придобивната
давност не може да тече, защото не съществува фактическото господство върху вещта.
Законът императивно урежда времевия период, след изтичането на който и при наличие на
другия елемент – осъществяване на фактическо господство с намерение да се свои, се
придобива правото на собственост. Затова е недействително съглашението за по-кратка или
по-дълга давност. Когато се заявява придобиването на имот по давност , времевият период се
следи служебно от съда.
По отношение на придобиването на собственост върху недвижим имот законът
урежда два вида срок - общия десет годишен срок при обикновено владение и краткия
петгодишен срок при добросъвестно владение. Краткият петгодишен срок се прилага само
ако е налице владение, основано на юридическо основание и субективна добросъвестност
към момента на възникване на това основание. Началният момент, от който се брои
давностният срок, е установяването на владението върху имота. Изчисляването на
давностните срокове се извършва според правилото на чл.72 от Закона за задължението и
договорите. Започнатото течение на придобивната давност може да бъде прекъснато преди
изтичането на предвидения в закона срок. В този случай времето, което е изтекло до
настъпването на юридическия факт, с който се прекъсва, не се зачита, това време остава без
значение. Прекъсването на давностния срок не се припокрива с понятието прекъсване на
владението, защото след прекъсването на давностния срок започва да тече нова давност, а
след прекъсването на владението изобщо никаква нова давност не тече. Основанията за
прекъсването на давността са установени ограничително съобразно препращащата норма на
чл.84 ЗС към чл.116 ЗЗД. Други юридически факти, извън посочените в разпоредбата на
чл.116 ЗЗД, могат да прекъснат давността само ако са въведени със закон.
Прекъсването на давност чрез предявяване на иск за собственост по смисъла на
чл.116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД е налице само, когато ответникът е владелецът. Следователно
искът на владелецът не прекъсва неговата собствена давност, ако е отхвърлен по смисъла на
чл.116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД.
При предявен положителен установителен иск за собственост, на деривативно
основание от владелеца, ответникът (действителен собственик) може да се защитава чрез
възражение или насрещен иск. Предявеният насрещен иск прекъсва давността по смисъла на
чл.116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД.
Първо. С въвеждането на възражението на действителния собственик се въвежда нов
спорен въпрос по делото относно собствеността. Следователно ответниците се
противопоставят на владелеца, който е предявил иск за собственост на деривативно
основание. Следва да се приеме, че по такъв начин ответника оборва твърденията на ищеца
чрез възражение, а не бездейства, за да признае правото на собственост на ищеца. При
наличието на противопоставяне и оспорване правото на собственост от страна на ответника
срещу владелеца по предявен по-рано иска за собственост от владелеца, на деривативно
основание, е налице активно действие, което прекъсва давността. Това е така, защото
собственикът не бездейства, а е направил правопридобиващо възражение за собственост на
друго основание, различно от основанието на владелеца - ищец. Следователно направеното
възражение от собственик по предявен по-рано иска от владелеца за същия имот, но на
13
деривативно основание, е годно действие което да прекъсне давността по смисъла на чл.116,
б. „б“, пр.2 ЗЗД. Ето защо настоящият съдебен състав се солидализира с приетото в
Решение № 2181 на САС по в. гр. д. № 2938/2016 г.
Второ. Наличието на противопоставяне и явно манифестиране от страна на
действителния собственик срещу владелеца е такова действие, което доказване оборване на
презумцията на чл.69 ЗС. Направеното възражение от страна на действителния собственик
срещу владелеца в производство по предявен по-рано иска от владелеца срещу собственика,
на деривативно основание, е действие, което оборва презумцията за своене. Както съдът
посочи по-горе по ТР № 10/05.12.2012 г. по тълк. д. № 10/2012 г. на ОСГК на ВКС ,
загубването на елемента за своето не доказва пълния фактически състав на този придобивен
способ. Това е така, защото уваженото възражение, т.е. влязло в сила решение, с което е
отхвърлен иска на владелеца срещу собственика, на деривативно основание, защото
придобиващият способ не е действителен, доказва, че владелецът не е собственик.
Следователно у него няма умисъла за своене. Липсва animus, че вещта е негова като
собственик.
Трето. Съгласно чл.115, б. „ж“ ЗЗД давността не тече, докато трае съдебния процес. В
производството по по-рано заведеното дело от владелеца срещу собственика на деривативно
основание, спорът е дали ищецът е собственик на това основание. Следователно предметът
на доказване дали е налице годно деривативно основание, което да породи вещно-
прехвърлителен ефект спрямо ищеца – владелец. С въвеждането на възражение от страна на
ответника – действителния собственик – се въвежда нов предмет на доказване, а именно –
придобиващото основание на ответника. При това положение за имота съществува съдебен
процес, в който двете страни спорят за правото на собственост. Ищецът (владелец) на
деривативно основание, а ответникът на друго деривативно основание, но чрез възражение.
Следователно при направено възражение от страна на ответника за друг правопридобиващ
способ от негова страна срещу ищеца е налице спор за материално право. При това
положение е налице хипотезата на чл.115, ал., б. „ж“ ЗЗД, а именно, че докато траен
процесът давността е спряна.
32. Исковото производство по гр. д. № 41664/2016 г. по описа на СРС е по
предявени от Г. Ф. и М. Р. иска по чл.108 ЗС, на основание договор по
чл.212 ЗЗД. С предявения иск давността не е прекъсната, защото не е
предявена срещу владелците – ищците по настоящото дело Г. Ф. и М. Р..
Второ, след като искът на деривативно основание е отхвърлен, то ищците
могат да станат собственици на оригинерно, тъй като не могат да
придобият една вещ на две различни основания. Следователно
предявеният иск не прекъсва давността по чл.116, б. „б“, пр.1 ЗЗД.
33. С въвеждането на възражението на страна на ответниците по гр. д. №
41664/2016 г. по описа на СРС, които са ответниците по настоящото дело,
съгласно приетото по-горе, давността се прекъсва, спира. Следователно
от датата на подаване на отговора на исковата молба давността е спряна,
на основание чл.115, ал., б. „ж“ ЗЗД. Видно от материалите по делото,
отговорът на исковата молба по гр. д. № 41664/2016 г. по описа на СРС,
т.е. възражението на ответниците е направено на 01.10.2018 г. (л.302 от
делото, л.286 от гр.д. № 41664/2016 г. том II). Следователно до датата
на влизане в сила на решението, давността е спряна. Актът на ВКС е от
21.09.2023 г., поради от тази дата е потвърдено решението на СГС и от
тази дата е в сила решението на СРС по гр. д. № 41664/2016 г. (виж
параграф 8). Следователно от периода 01.10.2018 г. до 21.09.2023 г.
14
давността е спряна. Това са 1816 дни.
34. Възражението на ответниците е прието за основателно, поради което с
предявяване на възражението давността се счита за прекъсната по чл.116,
б. „б“, изр.2 ЗЗД. Следователно от влизане в сила на решението по гр. д.
№ 41664/2016 г. започва да тече нова давност. Настоящото исковата
молба е предявена през 07.04.2022 г., поради което давност е могла да
започне да тече от 21.09.2023 г. При това положение ищците не успяха да
докажат изтичането на 10 – годишен срок за изтичане на давност към
датата на предявяване на иска, защото в хода на процеса, изтеклата
давност не се защита по чл.235, ал.3 ГПК вр. чл.115, б. „ж“ ЗЗД.
35. Дори, ако не се приеме, тезата, че направеното и уважено възражение
прекъсва давността, то следва да се отчете спирането на давността,
доколкото по гр. д. № 41664/2016 г. по описа на СРС е налице спор за
материално право досежно собствеността на ответниците по повод
направено от тях възражение, което от предмета на доказване. Ищците
твърдят давност от 07.10.2011 г. Десет годишният срок е 07.10.2021 г.
Към него трябва да се прибавят 69 дни, заради КОВИД и 1816 дни,
заради предходния съдебен процес (виж параграф 33). В тези дни
давността е била спряна. Следователно давността е следвало да изтече
към 05.12.2026 г. Към датата на предявяване на настоящата исковата
молба 07.04.2022 г. давността не е изтекла. А съдът не може да прибави и
периода на настоящия процес, на основание чл.235, ал.3 ГПК, поради
наличието на разпоредбата на чл.115, ал.1, б. „Ж“ ЗЗД за настоящия
процес. Следователно не са изтекли 10 години за периода от 07.10.2011 г.
до датата на предявяване на ИМ, освен ако давността не е спирана или
прекъсвана. И при това положение давността отново не е изтекла.
36. Дори, ако не се приеме тезата на настоящия съдебен, че с възражението
по по-рано заведеното дело, че давността е прекъсната или спирана, то
ищците не успяха да докажа фактическия състав на придобивната
давност.
По делото са разпитани свидетелите М. К. и Р. Б.. От техните показания ведно с
приложените оп делото писмени доказателства и доказателствени средства се установи, че Р
Ш е съпруг на Г. Ф., а Р Р съпруг на М. Р. (л.440-442 от делото). Това са двамата
пълномощниците, които се използвали недействителното пълномощно за продажба на
наследството на Г. Ф. и М. Р..
По делото е разпитана и свид. А В.а (л.248 от делото).
По делото е разпитан свид. Ц П, който е съпруг на ответника Е. В. (л.248-249 от
делото).
Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите, като обективни, пълни и
безпристрастни и допълващи се със събрания доказателствен материал. Свидетелят П е
съпруг на Е. В. и като такъв е свидетел – очевидец на случващото се и логично и пълно
разбираемо е да установява факти и обстоятелства по ползването на имота.
От свидетелите не може да се установи от коя година или дати ищците са установили
владение. Твърдението на ищците, че са установили владение едва на 07.10.2011 г. не може
да се приеме за вярно, тъй като представеният протокол е съставен въз основа на
15
недействителен договор по чл.212 ЗЗД. Същият е частен диспозитивен документ и не
обвързва страните досежно установените факти, тъй като не се ползва с доказателствена
сила досежно случилите се факти и обстоятелства.
От свидетелските показания не може да се установи, че владението е пълно, явно,
необезпокоявано, без сила, има манифестиране. Напротив дори ответниците успяха да
оборят презумцията на чл. 69 ЗС за субективния елемент на владението – своенето. Налице
са достатъчно данни и доказателства от свидетелските показания, от писмените
доказателствени средства, от които може да се установи, че владението не е било явно,
манифестирано, без съпротива, защото е сменяна брава, имало е въвод във владение от ЧСИ,
както и че пълномощниците на М. В., които са продали от нейно име наследството на Г. Ф. и
М. Р. са знаели за наличието на собственост у трети лица. Освен това, както се установи по-
горе, тези пълномощници, които продават имота по чл.212 ГПК са съпрузи на сестрите на
ищеца. Те са свързани лица с ищците по делото – техни съпрузи.
По делото не се установи ответниците да се осъществили фактическа власт.
Свидетелите споменаха, че са се нанесли в апартамента и са се явявали на общи събрания,
но това не доказва фактическа власт върху вещта, нито елемента за своене. Вписването в
домовата книга има регистърен характер и не доказва права. Налице са доказателства, че
ищците са били обезпокоявани.
Налице са достатъчно противоречи доказателства, които не могат да бъдат тълкувани
в тяхната съвкупност и прилагайки правилата на житейската и формалната логика, за да се
установи, че ответниците са упражнявали фактическата власт. Засичането им по коридорите
и общите събрания не може да докаже фактическа власт при все, че в противоположен
смисъл са другите показания на другите свидетели.
Не са основателни твърденията на ищците, че след оглед на апартамента са решили
да го купят. Същият не е купен с договор за покупко-продажба, а с договор по чл.212 ЗЗД,
при който не се знае дали има недвижими имоти. Самото признаване на ищците, че са
избрали чл.212 ЗЗД, заради процесния имот е достатъчно доказателство за вид симулация,
тъй като с чл.212 ЗЗД прикриват договор за продажба на апартамент, а не наследство, който
договор е привиден.
С оглед изложеното в параграф 35, ответниците успяха да оборят презумцията за
своене. Доказа се, че ищците не своят вещта като своя.
С оглед събраните по делото доказателства, ответниците успяха да оборят
презумпцията по чл.69 ЗС, ищците не можаха да докажат пълния фактически състав на
придобивната давност. Не се доказа владението да е необезпокоявано и явно. Ето защо искът
е неоснователен и следва да се отхвърли напълно.
По искане за отмяна на нотариален акт по чл.537, ал.2 ГПК
По делото не са налице доказателства за съществуване на този
нотариален акт. Никъде между кориците по настоящото дело не е представен
този н.а. При това положение, доколкото няма данни за неговото
съществуване, то искането е неоснователно. Искането е неоснователно и
поради факта, че искът по чл.124, ал.1 ГПК на ищците е неоснователен. Освен
това к.н.а. е издаден за целия имот и искането за неговата отмяна може да е
направено от другия собственик М. В., но не и от ищците, тъй като те не са
собственици.
По първоначалния главен отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл. 124 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 3, пр. 2 ЗС
С третия предявен иск ищците искат да отрекат правото на ползване у
16
ответника П. В.. Ето защо съдът го квалифицира като отрицателен
установителен иск.
На първо място ответниците не оспорват този иск. Това е така, тъй като
зачитат решението по гр. д. № 45788/2009 г. по описа на СРС (параграф 7), с
който е развален договорът за учредяване право на ползване в полза на П. В..
По делото са участвали ответниците по настоящото дело, поради което на
основание чл.298-299 ГПК следва да се зачетат обективните и субективните
предели на СПН. След като няма право на ползване, тъй като договорът е
развален, то същото не съществува. При това положение ответникът П. В. не
притежава правото на ползване върху 1/3 идеална част от процесния имот.
Съгласно даденото в ТР № 8/27.11.2023 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на
ОСГТК, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за
собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава
самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние
или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.
В процесния случай ако се отрече правото на ползване на ответника,
ищците няма да могат да придобият вещно право на ползване. С оглед
водените между страните дела е налице оспорване правото на собственост на
ищците върху процесния имот, а и ищците се позовават на владение, което е
фактическо състояние. Според настоящият съдебен състав ищците няма
правен интерес да водят настоящото дело.
Но следва да се съобрази факта, че настоящото произнасяне е след
отменен прекратително определение и инстанционен контрол по реда на
Глава XXI ГПК, съгласно Определение от 09.05.2025 г. по в. ч. гр. д.№
4468/2025 г. по описа на СГС. Съгласно ТР 6/15.01.2019 г. по тълк. д. №
6/2017 г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд по реда на Глава XXI ГПК
осъществява контрол по пълен въззив, т.е. не само по посочените въззивни
основания и посоченото от първоинстанционния съд, а изцяло проверява
правилността на всички действия и доводи на първоинстанционния съд. При
това положение, след като настоящото производство е преминал контрол по
реда на Глава XXI ГПК, то този иск е допустим. За ищците е налице правен
интерес.
Доколкото е установено, че договорът е развален, то ответникът няма
право на ползване. Искът е основателен.
По насрещния ревандикационен иск
С оглед изложеното по-горе, параграф 10, собственици на процесния
имот са Е. В., П. В. и М. В.. Всеки един от тях има по една трета идеална част
от правото на собственост върху процесния имот.
Съгласно даденото в т.2а от ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014
г. на ОСГК на ВКС, диспозитивът на решението по иска по чл.108 ЗС се
състои от две части. С оглед доказаното, следва да се признае, че всеки един
от ищците е собственик на 1/3 идеална част от процесния имот, на основание
покупко-продажба от А В. и наследствена трансмисия.
17
Неоснователен е иска за останалата 1/3 идеална част, тъй като ищците
не са собственици на нея.
По делото не се доказа, че ответниците упражняват фактическата власт,
поради което искът е неоснователен в осъдителната част. В тази част следва да
се отхвърли.
В допълнение на изложението
Пред Софийски районен съд е образувано гр. д. № 20231110159333, 140
състав. При съпоставка на страни, предмет, основание между настойщото и
гр.д. № 59333/2023 г. на 140 състав на СРС се получава:
№ПоказателГр.д. № 18685/2022гр.д. № 59333/2023 г.
(настоящото)
2ищецГ. Р. Ф.Г. Р. Ф.
М. Х. Р.М. Х. Р.
2ответникЕ. А. В.Е. А. В.
П. А В.П. А В.
М. С.А В.
3предметАпартамент 58 –Апартамент 58 –
идентификатор ......идентификатор ......
4исковеЧл. 124, ал.1 ГПК за правоЧл. 124, ал.1 ГПК за право
на собственостна собственост
Искане по чл.537, ал.2 ГПКИскане по чл.537, ал.2 ГПК
за отмяна на н.а. 74за отмяна на н.а. 74
отрицателен установителенотрицателен установителен
иск с правна квалификация иск с правна квалификация
чл. 124 ГПК, вр. с чл. 59, ал.чл. 124 ГПК, вр. с чл. 59, ал.
3, пр. 2 ЗС, че правото на3, пр. 2 ЗС, че правото на
ползване е погасено, т.е.ползване е погасено, т.е.
ответникът няма право наответникът няма право на
ползванеползване
4основаниеДавност започнала отДавност започнала от
07.10.20211 г. – 10 годишна07.10.20211 г. – 10 годишна
При така съпоставените данни се вижда между страните има същото
дело, за същия предмет и искове и на същото правно основание. При това
положение следва, че има един и същи съдебен спор, който е висящ при два
различни съда.
Разликата между тях е в субективния елемент. По гр. д. № 59333/2023 г.
има и друг ответник. Това е направено от ищеца, за да може решението да има
сила и спрямо него (л.151, 154-156 от делото).
18
Следователно се касае за два почти идентични иска, като вторият иск,
съответно второто дело е с по-голям предмет. Предмета на първото дело е
изяло включено в предмета на второто дело.
Съгласно чл.126 ГПК, когато в един и същ съд или в различни съдилища
има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото
искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда, с
изключение на делата за присъждане на първоначално непредявената част от
вземане, предмет на дело по вече висящ частичен иск. Когато прекратяването
се постановява от въззивния съд, той обезсилва решението на първата
инстанция.
В процесния случай второто дело има за предмет първоначално
непредявена част от иска, т.е. че е собственик и спрямо друго лице. Ето защо
към настоящото дело не може да се присъедини другото дело. Второто дело
не може да се прекрати и да се присъедини към настоящото, защото е на друг
етап и е с друго лице, т.е. твърдят се други факти, че са собственици и спрямо
друго лице.
Така следва че между страните са налице няколко дела на едно и също
основание и с един и същ предмет.
Безсмислено е да се постановява решение по това дело, тъй като ще има
друг акт между същите страни, същото основание, предмет и обект.
Следователно, един и същ спор ще бъде решен два пъти от съда. Ще се
наруши идеята за силата на пресъдено нещо. Нещо повече, ако настоящото
производство продължи с решение, то винаги ще са налице основанията по
чл.303 ГПК за обезсилване на това решение, тъй като то ще противоречи на
решението по гр. д. № 59333/2023 г. Винаги ще са налице предпоставките по
чл.303 ГПК. Едно от двете решения винаги ще бъде недопустимо. Ето защо е
недопустимо настоящият съд да се произнася и да се обезсилва бъдещ акт по
това дело при евентуално продължаване на делото с краен съдебен акт по
чл.235 ГПК.
Към момента на постановяване на настоящия съдебен акт, все още няма
решение по гр. д. № 59333/2023 г. по описа на СРС, въпреки, че е обявено през
февруари 2025 година.
С оглед задължителните указания по чл.278, ал.3 ГПК по в. ч. гр. д.№
4468/2025 г. по описа на СГС, настоящото производство е допустимо. Това е
така, защото върху прекратителното определение е осъществен надзор по реда
на Глава XXI ГПК, който е пълен въззив, съгласно ТР 6/15.01.2019 г. по тълк.
д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
Ето защо съдът се произнася по същество.
По разноските
С цел по-лесно разпределение на разноските и само за целта на
разноските съдът приема, че са предявени няколко иска:
1. положителен установителен иска за собственост, който е отхвърлен.
19
Ответниците имат право на разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
2. Искане по чл.537 ГПК. Отхвърлено е. Същото не е иск, но за целите
на разноските съдът го квалифицира като иск. Ответниците имат право на
разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
3. Отрицателен установителен иск, който е уважен. По него страните не
спорят. Въпреки, че е уважен този иск, ищците нямат право на разноски, тъй
като това не се оспорва от ответниците, а както съдът прие по-горе приема, че
искът е недопустим, поради липса на правен интерес.
4. Насрещен ревандикационен иск. В установителната част е уважен.
Ответниците имат право на разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
5. В осъдителната част е отхвърлен. Ищците имат право на разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Следователно ответниците имат право на 3/5 от направения разход, а
ищците на 1/5.
Ответниците претендират следните разноски:
№РазходЛист от делотоРазмер, лева
1Адвокатски хонорар за Е В.4953589.19
2Адвокатски хонорар за П. В.4973589.19
3Държавни такси49950
4Държавни такси500228.80
Общо7457.18
Съдът приема, че възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК е
неоснователно. Делото съдържа много искове, не е лесно от фактическа и
правна страна. Не е продължило в едно с.з. Процесуалният представител на
ответниците са присъствали на всички съдебни заседания, не са ставали
причина за отлагане на делото, въпреки че адвокатът на ищците е ставал.
Изпълнявали са указанията на съда. Има много възражения, твърдения,
разпитани са много свидетели, представени са множество документи с правно
значение - отказ от наследство, последващи дела и т.н. Освен това
адвокатското възнаграждение е заплатена по банков път, което е една от
мерките по ЗМИП и доказва доход и не се укриват данъци, което е една от
политиките на ЕС. При това положение възражението на ищеца по чл.78, ал.5
ГПК е неоснователно.
Общият размер разноски, които следва да се признаят на ответниците
4/5 от 7457.18 лева, а именно 5 965.74 лева.
Ето защо Г. Р. Ф., ЕГН **********, гр. София, ж.к. ............ и М. Х. Р.,
ЕГН ********** следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на Е. А. В.,
ЕГН **********, гр. ........ И П. А В., ЕГН **********, сумата от 5 965.74 лева
(пет хиляди деветстотин шестдесет и пет лева и седемдесет и четири
стотинки), представляващи разноски по гр. д. № 18685/2022 г. по описа на
20
СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Ищците, съгласно чл.80 ГПК, претендират следните разноски:
№РазходЛист от делотоРазмер,
лева
1Държавна такса26300.00
2Депозит за свидетел208,434150.00
3Такси за съдебни удостоверения2435.00
4Държавни такси за ЧЖ49 от в. ч. гр. д. №15.00
4468/2025 г.
5Адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1,-
-
т.2 ЗА
Общо-
От направените разходи по делото на ищците следва да се признаят само
адвокатското възнаграждение. Това е така, защото останалите разходите не са
направи по повод насрещния иск, а по повод отхвърлените главни искове. За
тях ищците нямат право на разноски. Следователно ищците имат право на 1/5
от разноските за адвокат по уважения иск за правото на ползване.
Претендира се възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 ЗА. По въпроса е
налице противоречива, обективирана в Тълкувателно дело № 3/2025 г. на
ОСГТК на ВКС. В Определение по чл.292 ГПК № 616/10.02.2025 г. по ч.
гр. д. № 203/2025 г. на ВКС е установена противоречива практика. Една част
от практиката приема, че съдът не следва да проверява дали лицето е
материално затруднено по чл-38, ал.1, т.2 ГПК, а друга част възприемат, че
следва да се представени доказателства.
Настоящият съдебен състав приема практиката, че съдът следва да
провери дали са налице данни или дали са налице доказателства, че лицето е
материално затруднено по чл.38, ал.1 т.2 ЗА. По делото липсват доказателства,
че ищците са материално затруднени лице. Ето защо не следва да определя
възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 ГПК.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователен и недоказан, предявения от
Г. Р. Ф., ЕГН **********, гр. София, ж. к. ....... и М. Х. Р., ЕГН **********,
обл. Монтана, общ. Бойчиновци, с. ..... срещу Е. А. В., ЕГН **********,
Кралско ......... и П А. В., ЕГН **********, поставен под пълно запрещение,
представлявнт от настойника си Е. А. В., ЕГН **********, положителен
установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79,
ал.1 ЗС, с който се иска да бъде признато за установено по отношение Е. А.
21
В., ЕГН ********** и П А. В., ЕГН **********, че Г. Р. Ф., ЕГН ********** и
М. Х. Р., са собственици на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА
(СОС), представляващ АПАРТАМЕНТ с идентификатор по КК и КР ......,
находящ се: гр. София, район Връбница, ж.к. ............, който апартамент се
намира в сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор ........,
предназначения на самостоятелния обект: жилище, , апартамент, брой нива на
обекта: 1 (едно), ниво 1 (едно), при съседи на самостоятелен обект в сградата:
на същия етаж ........3.18, състоящ се от едва стая, дневна, кухня, сервизни
помещения с площ от 66.16 кв. м., при съседи: стълбище, апартамент 59, двор ,
двор ЗАЕДНО с прилежащо ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 16 с площ от 3.82
кв. м. при съседи: коридор, мазе 15, мазе 17, ВЕДНО с 4.456 % идеални части
от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж
върху мястото, на основание давностно владение започнало от 07.10.2011 г.
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователно и недоказано, искането по
чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт за собственост №
74, том I, рег. № 9391, дело № 54 от 2017 г. по описа на нотариус Д А, с рег.
№595 от РНК, с район на действие СРС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 ГПК, по
отношение на Г. Р. Ф., ЕГН **********, гр. София, ж. к. ....... и М. Х. Р., ЕГН
**********, обл. Монтана, общ. Бойчиновци, с. ........., че П А. В., ЕГН
********** не притежава пожизнено и безвъзмездно право на ползване за
1/3 (една трета) идеална част от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА
(СОС), представляващ АПАРТАМЕНТ с идентификатор по КК и КР ......,
находящ се: гр. София, район Връбница, ж.к. ............, който апартамент се
намира в сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор ........,
предназначения на самостоятелния обект: жилище, , апартамент, брой нива на
обекта: 1 (едно), ниво 1 (едно), при съседи на самостоятелен обект в сградата:
на същия етаж ........3.18, състоящ се от едва стая, дневна, кухня, сервизни
помещения с площ от 66.16 кв. м., при съседи: стълбище, апартамент 59, двор ,
двор ЗАЕДНО с прилежащо ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 16 с площ от 3.82
кв. м. при съседи: коридор, мазе 15, мазе 17, ВЕДНО с 4.456 % идеални части
от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж
върху мястото
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. Р. Ф., ЕГН
**********, гр. София, ж. к. ....... и М. Х. Р., ЕГН **********, обл. Монтана,
общ. Бойчиновци, с. ........., че Е. А. В., ЕГН **********, Кралско ......... и П А.
В., ЕГН **********, поставен под пълно запрещение, представляван от
настойника си Е. А. В., ЕГН **********, са собственици на 2/3 (две трети),
при равни дялове, идеални части от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА (СОС), представляващ АПАРТАМЕНТ с идентификатор по КК и
КР ......, находящ се: гр. София, район Връбница, ж.к. ............, който
апартамент се намира в сграда № 3, разположена в поземлен имот с
идентификатор ........, предназначения на самостоятелния обект: жилище, ,
апартамент, брой нива на обекта: 1 (едно), ниво 1 (едно), при съседи на
22
самостоятелен обект в сградата: на същия етаж ........3.18, състоящ се от едва
стая, дневна, кухня, сервизни помещения с площ от 66.16 кв. м., при съседи:
стълбище, апартамент 59, двор , двор ЗАЕДНО с прилежащо ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ № 16 с площ от 3.82 кв. м. при съседи: коридор, мазе 15,
мазе 17, ВЕДНО с 4.456 % идеални части от общите части на сградата и
толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, на основание
покупко-продажба на 15.08.1996 г. от техния общ наследодател и баща А К
В., ЕГН **********, починал на 14.09.2010 г., на основание чл.108 ЗС.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявения от Е. А.
В., ЕГН **********, Кралско ......... и П А. В., ЕГН **********, поставен под
пълно запрещение, представляван от настойника си Е. А. В., ЕГН **********
срещу Г. Р. Ф., ЕГН **********, гр. София, ж. к. ....... и М. Х. Р., ЕГН
**********, обл. Монтана, общ. Бойчиновци, с. ......... ревандикационен иск
с правна квалификация чл.108 ЗС, в частта, с която се иска Р. Ф., ЕГН
********** и М. Х. Р., ЕГН ********** да предадат владението върху
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА (СОС), представляващ
АПАРТАМЕНТ с идентификатор по КК и КР ......, находящ се: гр. София,
район Връбница, ж.к. ............, който апартамент се намира в сграда № 3,
разположена в поземлен имот с идентификатор ........, предназначения на
самостоятелния обект: жилище, , апартамент, брой нива на обекта: 1 (едно),
ниво 1 (едно), при съседи на самостоятелен обект в сградата: на същия етаж
........3.18, състоящ се от едва стая, дневна, кухня, сервизни помещения с площ
от 66.16 кв. м., при съседи: стълбище, апартамент 59, двор , двор ЗАЕДНО с
прилежащо ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 16 с площ от 3.82 кв. м. при съседи:
коридор, мазе 15, мазе 17, ВЕДНО с 4.456 % идеални части от общите части
на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото.
ОСЪЖДА Г. Р. Ф., ЕГН **********, гр. София, ж.к. ............ и М. Х. Р.,
ЕГН **********, обл. Монтана, общ. Бойчиновци, с. ..... да заплатят
солидарно на Е. А. В., ЕГН **********, Кралско ......... И П. А В., ЕГН
********** сумата от 5 965.74 лева (пет хиляди деветстотин шестдесет и пет
лева и седемдесет и четири стотинки), представляващи разноски по гр. д. №
18685/2022 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
23