РЕШЕНИЕ
№ 1431
гр. Пловдив, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мария Д. Личева - Гургова
при участието на секретаря Мария Г. Христова
като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело
№ 20225330113207 по описа за 2022 година
Производството е по иск с правно основание член 26 ал.2 от ЗЗД.
Съдът е сезиран с искова молба от Ц. С. Т. ЕГН **********, с адрес: гр. П........, ул.
„О............ С. Н., със съдебен адрес: гр. П......, ул. „Й.....Г...... против „СИТИ КЕШ" ООД,
ЕИК ...............със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска" №29, ет.7, с
която се иска от съда да прогласи нищожността на клаузата от процесния договор за
паричен заем /обективирана в чл.6.2/, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1
221,20 лева, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално -
правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между
страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК, относно същественото
съдържание на потребителските договори за кредит. Претендира разноски на основание
чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
Ищецът твърди, че на .......... е сключила с ответното дружество договор за паричен заем
Кредирект № ........... по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в
размер на 1 800, 00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40,05 %, годишен процент
на разходите - 47,60%. Съгласно договора, /чл.6.1/ Заемателят се задължава в срок от три
дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение, по начина и реда
и отговарящо на условията на чл.33, ал.1 от Общите условия: поръчител или банкова
гаранция а именно: едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните
условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на
минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на
1
осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната
работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от
Заемодателя; не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със
Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна
от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните
данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг
съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход. Предоставяне на
безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка за период,
включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на
последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на
два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и
лихва.
Твърди, че според чл.6.2 от процесния договор в случай на неизпълнение от страна на
кредитополучателят на условията визирани в чл.6.1 от Договора, респ. на чл.33, ал.1 от ОУ
към Договора за кредит, същата дължи неустойка на Заемодателя в размер на 1 221,20 лева,
която се начислява автоматично от Заемателя, като с подписването на настоящия договор за
заем Заемателя се счита за уведомен за нейното начисляване и начислената неустойка се
заплаща разсрочено съгл. включения в настоящият договор погасителен план. Ищецът е
усвоила изцяло заемният ресурс, но не дължи плащания за неустойка.
Твърди, че за да заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4
от Закона за потребителския заем, фирмите за бързи кредити въвели практика да поставят на
кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят:
осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение при
неизпълними условия и/или предоставянето на банкови гаранции.
След като кредитодателите създали предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез
поставянето на изисквания към потребителите, които те не могат да удовлетворят, те
включили в договорите за потребителски кредит санкции - заплащането на неустойки или
пък предвидили заплащането на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми,
които да обезпечат задълженията на потребителите. Чрез предвиждането на неустойки за
неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те събират за осигуряване на фирми -
гаранти, небанковите финансови институции си осигурили допълнителна печалба, която
вече била калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно
преодоляли законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по
предоставената в заем сума.
Твърди, че по силата на чл. 92 от ЗЗД неустойката представлявала предварително
определено обезщетение за вредите от неизпълнението и обезпечавала изпълнението на
договора, а в съдебната практика и в правната доктрина се приемало безпротиворечиво, че
тя може да има и санкционна функция.
Неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или
представяне на банкова гаранция загубила присъщата на неустойката обезщетителна
2
функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни
неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили
единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност
вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този
случай няма да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата,
които биха учредили лично обезпечение. Предвидената неустойка в размер на 1 221,20 лева
загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, доколкото тя е над 100% от
заетата сума в размер на 1 800, 00 лева, без да зависи от вредите от неизпълнението на
договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от
неизпълнението. Заемодателят не търсил обезпечение на вземанията си по договора за
кредит, тъй като обезщетението не служило за обезпечаване на изпълнение на задължението
за погасяване на главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие за
отпускане на кредита. Предвидено било да се кумулира към погасителните вноски като по
този начин водело до скрито оскъпяване на кредита и създавало единствено предпоставки за
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителят, което било в
противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите
нрави.
На плоскостта на конкретния казус били предвидени следните ограничения, създаващи
условия кредитополучателят да не може да изпълни договорното си задължение:
за кредит от 1 800,00 лева и обща сума за плащане 2 072,80 лв. заемателят се е
задължил да осигури поръчителство на физическо лице с трудово възнаграждение в
размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната, т.е.
лица, които месечно получават доходи всеки от тях в пъти повече на предоставената в
заем сума.
Ограничение в процесния договор за заем било налице и по отношение на
изискванията относно лицата, които може да поръчителстват - те могли да бъдат само
физически, не и юридически лица.
Гарантите трябвало да получават минимален осигурителен доход поне два пъти колкото
сумата по кредита, което трябвало да произтича само от сключен безсрочен трудов договор.
Ограничението относно получавания трудов доход било необосновано, тъй като физическо
лице може да получава доходи от граждански правоотношения, например като управител
или изпълнителен директор на търговски дружества, а освен това да разполага със движимо
и недвижимо имущество, с което ще отговаря съгласно чл. 133 от ЗЗД.Така
недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковата финансова институция е поставила
към нея неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в
нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗГЖ.
Твърди, че неустойката била договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността
и излязла извън присъщата й обезпечителна функция. В добросъвестните отношения,
легитимният кредиторов интерес бил да получи обезпечение преди сключването на
3
договора, за да се гарантира срещу евентуалното пълно или частично неизпълнение от
страна на заемополучателя. Нямало житейска и правна логика един кредитор да престира
без наличие на обезпечение, т.е. да е поел риска от евентуалното неизпълнение и да изисква
едва след сключването на договора да му бъде предоставено обезпечение на дълга, тъй като
на практика така се лишава от гаранции срещу неизпълнението. Нормално и логично било
след като заемодателят поставя такива условия на заемателя, за да му отпусне кредит, то при
липсата на някои от тях, той да не отпусне заема.
Нормално, както разходите на търговеца, така и печалбата му, би следвало да са включени в
посочения в договора фиксиран лихвен процент, чиито стойности в конкретния казус не
отговаряли на действителните параметри по договора. Чрез уговореното в клаузата на
чл.6.2. от Договора се въвеждал още един сигурен източник на доход на икономически по -
силната страна. От една страна, неустойката била включена като падежно вземане -
обезщетение на кредитора, а от друга - същата била предвидена в размер, който не
съответствал на вредите от неизпълнението, тъй като била съизмерима с предоставената
сума по кредита. По този начин заобикаляла ограничението в чл.19, ал.4 ЗП при определяне
ГПР - неустойката представлява над 100% от заетата сума.
ОТВЕТНИКЪТ „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК .................. със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Славянска" №29, ет.7, с отговора на исковата молба заявява, че признава
предявеният иск.
Моли съда, да не възлага разноски в тежест на ответника, тъй като не е дал повод за
завеждане на делото.
С оглед на изложеното, съдът намира, че са налице условията на чл. 237 от ГПК и следва да
постанови решение, с което предявения иск с правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД, следва да
бъде уважен. Предявеният иск е допустим, доколкото е предявен в надлежна форма при
наличие на правен интерес от търсената с иска защита.
Валидно е направеното признание на иска, представляващо по същество процесуално
действие на ответника, с което същия се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за
основателен, заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на
действителното правно положение, т. е. претендираното от ищцовата страна право
съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните твърдения на двете
страни пред съда. Доколкото признанието на иска касае право, признато от нашия правен
ред и не попада в хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, изключващи го, то съдът следва да го
зачете, уважавайки на това основание предявената искова претенция.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца възниква правото
на разноски. Съдът намира за неоснователно възражението на ответното дружество за
недължимост на такива, тъй като не е дало повод за завеждане на делото.
Ищецът претендира разноски в размер на 50,00 лева за държавна такса и адвокатско
възнаграждение по чл.38 от ЗА.
4
Договорът за правна защита и съдействие е сключен на ............., т.е. преди влизане в сила на
измененията на НМРАВ. По тази причина на пълномощника на ищеца ще се присъди
адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА в размер на 300,00 лева.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК
...................със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска" №29, ет.7, от
една страна и Ц. С. Т. ЕГН **********, с адрес: гр. П......, ул. „О............ С. Н., със съдебен
адрес: гр. П...., ул. „Й...... Г..................от друга, че клаузата от Договор за паричен заем
Кредирект № .................... обективирана в чл.6.2, предвиждаща заплащане на неустойка в
размер на 1 221,20 лева е нищожна, като противоречаща на принципа на добрите нрави,
заобикаляща материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняваща
договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10
от ЗПК, относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК ............ със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Славянска" №29, ет.7, да заплати на Ц. С. Т. ЕГН **********, с адрес: гр. П....,
ул. „О.................. С. Н., със съдебен адрес: гр. П............ ул. „Й....Г............., направени по
делото разноски в размер на 50,00(петдесет)лева за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК ...........със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Славянска" №29, ет.7, да заплати на...... С. К. Н., с адрес на адвокатската практика: гр.
П...... ул.“Й.....Г............... адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА в размер на
300,00(триста) лева.
РЕШЕНИЕТО, постановено при условията на чл.237 от ГПК, може да се обжалва от
страните пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
5