О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
град Ловеч,
20.11.2019 година
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
гражданско отделение в закрито заседание на двадестсети февруари две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при секретаря
……………………………………..…………………като разгледа докладваното от съдия Митева в.ч.гр.д. № 583 по
описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.413, ал.2 от ГПК.
Подадена е частна жалба вх. № 3875/ 06.10.2020 година
(п.кл. 05.10.2020г.) от "АЙ
ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София
1463, район ,,Триадица", бул. „Витоша" № 146, бизнес център
„България", сграда А, ет. 4, представлявано от управителя И.Ш., чрез
юрисконсулт Вероника М., против разпореждане № 1470/ 16.09.2020 г., постановено
по ч. гр. д. № 492/ 2020 г. по описа на Районен съд Тетевен, с
което е отхвърлено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
в частта относно претендираното вземане за административни разноски в размер на
54.91 лева и възнаграждение по договор за поръчителство в размер на 98.66 лева.
Посочва, че атакуваното разпореждане е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита за неправилен извода, че
претендираните административни разноски целят заобикаляне на забарната по чл.
33 от ЗПК. Излага подробни съображения, че сумата от 54.91 лева е разход за
събиране на вземането и непопада в обхвата на чл. 33, ал.1 от ЗПК, тъй като не
е такса за действия, свързани с управление на кредита.
По отношение на възнаграждението по договора за
поръчителство, изтъква, че неправилно съдът е приел, че цели заобикаляне на ЗПК
и неоснователно обогатяване. Излага доводи, че се касае за възнаграждение по
договор за поръчка по смисъла на чл. 280 от ЗЗД и няма връзка със забава на
длъжника, поради което хипотезата на чл. 33 от ЗПК е неприложима. Посочва, че изводът
на е произволен. Изтъква, че длъжникът сам е избрал при кандидатстването си за
кредит от „Кредисимо" АД да обезпечи изпълнението на задълженията си по
сключения между него и кредитора договор, като осигури поръчителство от трето
одобрено от „Кредисимо" АД юридическо лице /имал е възможност и да избере
необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция/. Счита, че
възнаграждението в размер на 98.66 лева намира основание в договора за
предоставяне на поръчителство, който е сключен между „АЙ ТРЪСТ” и съответния
клиент на „Кредисимо" АД - в случая
Д.М., която е избрала да осигури обезпечение (поръчителство) за
задълженията си по договор за потребителски кредит, сключен с „Кредисимо"
АД.
В този смисъл моли да бъде отменено
разпореждането на първоинстанционния съд, като бъде издадена Заповед за
изпълнение за сумите претендирани със Заявлението по чл. 410 ГПК.
Съдът, след като обсъди
доказателствата по делото и разгледа жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от
легитимирана страна, в законоустановения за това срок и при спазване на
изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
Производството е образувано
по повод подадено от „АЙ
ТРЪСТ” ЕООД заявление по
чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Д.Н.М. за парично
вземане в размер общо на сумата 762.67 лева, от които 494.27 лв. – главница,
54.91 лева административни разноски; 98.66 лева възнаграждение по договор за
предоставено поръчителство; 53.98 лв.
договорна лихва от 11.09.2018 г. до 14.04.2019 г.; 60.85 лева
наказателна лихва от 19.02.2020 г. до 03.08.2020 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и
разноски по делото в размер на 25 лева държавна такса и 50.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от договор за
кредит № 1035704 от 28.02.2018 год. за сумата от 845.10 лв., сключен между „Кредисимо”АД (заемодател) и Д.Н.М.
(кредитополучател или длъжник). Същият е обезпечен чрез сключен на 28.02.2018
г. договор за предоставяне на поръчителство между „Ай Тръст”ЕООД (поръчител) и М.
(потребител), по силата на който поръчителят се е задължил да отговаря
солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички негови задължения по
договора за кредит, за което на Поръчителя се дължи възнаграждение. Длъжникът
от своя страна се задължил да върне предоставената му сума, заедно с
уговорената договорна лихва, съгласно погасителния план към договора за кредит,
както и дължимото възнаграждение на поръчителя, което не е изпълнено. Посочва,
че вземането на заемодателя е станало изискуемо, тъй като на 10.04.2019 година
е падежирала последната вноска. Твърди, че на 05.08.2020 г. заемодателят е
изпратил искане за плащане до „Ай Тръст”ЕООД в качеството му на поръчител,
който отговаря солидарно с длъжника пред заемодателя, а поръчителят е изпратил
уведомление до длъжника за всички дължими суми. Сочи още, че в указания срок -
10.08.2020 г. дружеството-поръчител изпълнило задълженията си и изплатило на
заемодателя всички дължими от длъжника суми. Изтъква още, че на същата дата
уведомили длъжника за извършеното плащане и встъпване в правата на кредитор на
„Ай Тръст”ЕООД, в т.ч. и за дължимото възнаграждение по договор за предоставяне
на поръчителство в размер на 98.66 лв.
Първоинстанционията съд е отхвърлил
частично заявлението по чл.410 от ГПК за претендираните административни
разноски в размер на 54.91 лела и 98.66 лева възнаграждение по договор за
предоставено поръчителствопо съображения, че противоречи на закона, като
заобикаля ограничението в чл. 33 от ЗПК поради което клаузите, с които са
уговорени тези вземания са нищожни.
При действието на чл. 411 от ГПК, за да
бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на
изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи
на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на
територията на РБългария, както и да е с обичайно местопребиваване или седалище
на територията РБългария.
В конкретния
случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК – клаузите на договора за кредит относно уговорената лихва са нищожни
поради заобикаляне на закона. Видно от данните по делото наред с главница и
договорна лихва, претенцията в заявлението, включва и начислено възнаграждение
по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 98.66 лева и 55.91 лева, наречени
административни разноски за извънсъдебно събиране на задължението. Съгласно
нормата на чл. 33, ал.1 и 2 от Закона за потребителския кредит, приложим в
настоящия случай, при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата и обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. В случая макар и наречени административни разноски за извънсъдебно
събиране на задължението, начислените разноски са в противоречие с разпоредбите
на чл. 10а, ал.4 от Закона за потребителския кредит, тъй като от изложеното не
се установява да е изпълнено изискването видът, размерът и действието, за което
се събират такси да са ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит. Освен това въпреки, че е наречена разноски, е обвързана с неизпълнение
на задължение по договора, което по същество противоречи на разпоредбата на
чл.33 от ЗПК.
Уговореното възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство, чието заплащане е обусловено от просрочието на
главните задължения, по своето същество е заобикаляне на ограничението на
императивната норма на чл. 33 от ЗПК и води до оскъпяване на кредита и
неоснователното обогатяване на кредитора.
В този смисъл настоящата инстанция счита, че е налице противоречие със
закона и добрите нрави, за което съдът следи служебно, поради което не са
налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение по смисъла на чл.
411, ал.2, т.2 от ГПК.
Предвид гореизложеното настоящият състав
приема, че атакуваното разпореждане на РС-Ловеч е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №
492/ 2020 г. по описа на Районен съд Тетевен,, с което е отхвърлено Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в частта относно претендираното вземане за
административни разноски в размер на 54.91 лева и възнаграждение по договор за
поръчителство в размер на 98.66 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: