№ 160
гр. Петрич, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Елена Пашова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело №
20241230101419 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по молба от Н. П. М., ЕГН ********** от с.
К., ул. „Б.“ № **, действаща чрез адв. Д. В. М., АК Пл. със служебен адрес гр.
Пл., ул. „П. О. и К.“ № *, ет. * ап. * срещу "И. А. М." АД, ЕИК *****,
седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. „Л.“ № *, бул. „Дж. Н." № **, ет. *
представлявано от Г. Т. Т. и А. В. М. и "Ф. Б." ЕООД, ЕИК ******, гр. С., ж.к.
„Л.“ *, бул. „Д. Н." № **, ет. *, ап. **-**, с управител П. Бл. Д., обективираща
субективно и обективно съединени осъдителни претенции както следва:
да се осъди ответника „И. А. М." АД да заплати на ищеца сумата в размер
на 10 /десет/ лева, недължимо платена договорна лихва по недействителен
Договор за паричен заем № 4408784 от 23.02.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното
изплащане на сумата ;
да се осъди ответника „Ф. Б." ЕООД да заплати на ищеца сумата в размер на
100 /сто/ лева, недължимо платено възнаграждение за поръчител по
недействителен Договор за предоставяне на поръчителство № 4408784 ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до
окончателното изплащане на сумата. Претендира съдебни разноски, прави
1
доказателствени искания, представя писмени доказателства.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея са връчени на
ответниците, които в законоустановения срок депозират писмени отговори,
ведно с преписи за ищеца. Не правят доказателствени искания. Не представят
доказателства. Претендират съдебни разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е страна по Договор за паричен заем
№ 4408784 от 23.02.2022 г., сключен с ответното дружество „ И. А. М." АД, по
силата на който е получила заем в размер на 300 лева. Сочи, че на основание
сделката се е задължила на плати на заемодателя общо сумата от 330.65 лева,
чрез заплащане на 5 погасителни вноски. Сочи, че във връзка с чл.4 от
договора за паричен заем, е сключила с "Ф. Б." ЕООД, Договор за
предоставяне на поръчителство № 4408784, за обезпечаване вземанията на
заемодателя. По силата на договора за поръчителство ищцата се е задължила
да заплати на поръчителя възнаграждение в размер на 184.35 лева.
Твърди, че по Договор за паричен заем № 4408784 е платила сумата от 300
лева - главница и 10 лева - лихва, а по Договор за предоставяне на
поръчителство № 4408784 е заплатила сумата в размер на 100 лева. Ищцата
твърди, че Договор за паричен заем № 4408784 е нищожен на основание чл.
26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК, а в
условията на евентуалност - че предвидената в чл.4 от Договор за паричен
заем № 4408784 клауза е нищожна.
Сочи разпоредбата на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК, според която договорът
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин. Годишният процент на разходите следва да включва всички
разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита,
както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула.
Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е
образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В Договор за
паричен заем е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно
разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита
/кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/.
2
Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Счита, че в
посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/,
следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички
разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. Доколкото е предвидена дължимостта на възнаграждение за
поръчителство, в случая не става ясно дали същото е включено в ГПР, тъй
като няма никаква информация какво точно е включено в процента на ГПР,
дали е само лихвата, дали е лихва и други разходи, който е следвало да бъдат
подробно описани. Сочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно
заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите
по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези съставни
елементи в случая остават неизвестни, при което се създават предпоставки
кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно
какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи,
доколкото е предвидена дължимост и на неустойка. Счита, че в казуса не може
да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на
ГПР, нито че същите са изключени. Не е ясно по какъв начин е формиран,
неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се
формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при
формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава
допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за
потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. С посоченото
обосновава теза за неспазване на изискването на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК.
Относно клаузата за годишна лихва сочи, че в договора за паричен заем не е
ясно какво точно се съдържа в ГЛП и как е изчислена по отношение на общия
ГПР. По този начин ищцата е поставена в невъзможност да разбере какъв
реално е процентът на оскъпяване на ползвания от нея финансов продукт. За
да бъде спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, следва в договора
да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения паричен заем представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно
да бъдат посочени всички разходи, които заемателя ще направи и които са
3
отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на заемателя в положение, за да
разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в
договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по
паричния заем, невключена в ГПР противоречи на изискването за яснота,
въведено в чл. 11,ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Сочи чл.19, ал.1 от ЗПК, съгласно който ГПР по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки
или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1.
Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, 5
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната
разпоредба счита, че заплащането на сумата по договора за поръчителство
следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за
потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския
кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Доколкото
сключването на Договор за поръчителство е въздигнат, като елемент от
сключването на договор за паричен заем, без когото последният не може да
бъде сключен. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК
като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за
поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по- висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута
определена с ПМС.№426/2014 г.
Твърди се в исковата молба, че при извършена справка в Търговския
регистър по партидата на ответниците се установява, че същите са свързани
лица, а именно, едноличен собственик на капитала на "Ф. Б." ЕООД е "И.
А.М." АД. Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни сделки,
каквато е процесната. В тази връзка сочи, че печалбата на "Ф. Б." ЕООД, от
4
извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза
на едноличния собственик "И. А.М." АД. Предвид на това обстоятелство
може да се заключи, че със сключване на договора за поръчителство се цели
да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за
поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде
разпределено като печалба на "И. А.М." АД. С договора за поръчителство не
се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с "И. А. М." АД,
доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на "И. А.М." АД
кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за
поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит,
допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго
правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4
ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора за заем и
договора за поръчителство.
Твърди, че договореността между страните относно ГПР, който не е реално
прилагания в отношенията между същите /страните/, представлява
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от
Закона за защита на потребителите. Позовава се на решение на СЕС по дело
С-453/10, като сочи, че че в същото е прието, че използването на
заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в
кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от
елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния
характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. ЗЗП.
Относно иска срещу втория ответник сочи:
В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че
накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД е
налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично
формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други
разпоредби. Позовава се на практика на ВКС - Решение№4/2009г. по т.д.
№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г., определение№877
по т.д.№662/2012г. и др. Такъв основен принцип е добросъвестността в
гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване,
както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото
облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума
5
за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е
чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение- чл.8, ал.2
и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е
нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във
всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от
страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26
ал.1,предл.З от ЗЗД.
Твърди, че в случая поради накърняването на принципа на „добри нрави"
по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД се достига до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до
злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на
кредитора.
Сочи, че когато е налице явна нееквивалентност между предоставената
услуга и уговорената цена, се нарушава принципът на добросъвестност при
участие в облигационните отношения. Позовава се на решение №
452/25.06.2010 г. по гр. д . № 4277/2008г. на ВКС, IV г.о., като сочи, че
съгласно него, „понятието добри нрави предполага известна еквивалентност
на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за
нарушение, водещо до нищожност.
Сочи, че в настоящия случай, такава нееквивалентност между престациите е
налице, тъй като сумата която се претендира чрез него е в размер на 184.35
лева и съставлява допълнителна сума, която е в размер на 50% от сумата на
отпуснатия кредит от 300.00 лева. По този начин безспорно се нарушава
принципа на добросъвестност и справедливост. Принципът на
добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения,
а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се
предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка
на другата. Сочи, че сумата от 184.35 лева се дължи от ищеца без същия да
получава насрещна престация. С това обосновава теза, че заемополучателят е
бил принуден да сключи Договор за предоставяне на поръчителство и то с
предварително избрано от заемателя дружество, „Ф. Б." ЕООД, за да му бъде
отпуснат заем. Т.е чрез Договор за предоставяне на поръчителство се стига
единствено и само до увеличаване на дължимата сума с над 50%, без каквато
и да е насрещна престация.
6
Твърди, че Договор за предоставяне на поръчителство сключен с „Ф. Б."
ЕООД е нищожен поради това, че се стига до нарушава на нормативно
предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал.1
пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 от ЗПК. В настоящия случая, възнаграждението
което следва да се заплати по Договор за предоставяне на поръчителство е в
размер на 184.50 лв, е следвало да бъде отразен в определения ГПР. Съгласно
чл. 19,ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В §1, т.1 от
ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Така уговореното
възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство по своята
същност представлява разход по кредита, който е бил известен и е следвало да
бъде включен в ГПР.
При извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответната
страна ищцата установила, че едноличен собственик на капитала на "Ф. Б."
ЕООД е "И. А.М." АД. Основен предмет на дейност на ответника е
гаранционни сделки, каквато е процесната. Следва да се посочи, че печалбата
на "Ф. Б." ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител,
се разпределя в полза на едноличния собственик "И. А.М." АД. Прави извод,
че със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоря
възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на
"И. А.М." АД. С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на
договора за кредит, сключен с "И. А. М." АД, доколкото плащайки
задължението на потребителя в полза на "И. А.М." АД кредиторът плаща
вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за поръчителство се
цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително
7
възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго
правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4
ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора за
поръчителство.
Твърди, че Договор за предоставяне на поръчителство сключен с „Ф. Б."
ЕООД, е недействителен на основание чл.143 ал.1 и ал.2 т. 19 от ЗЗП. Същият
е сключен във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за
добросъвестност и справедливост, води до неравновесие в правата на
страните, като по този начин е сключен в ущърб на доверителката ми като
потребител / чл.143 ал.1 ЗЗП /. Процесният договор за поръчителство не е
разбираем и не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключване на договора - чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП.
С гореизложеното молителката обосновава правния си интерес от
предявяване на исковете.
В законоустановения срок ответниците депозират писмени отговори, както
следва:
С вх. № 8855/17.10.2024 г. ответник „И. А. М." АД депозира писмен
отговор, с който заявява становище за допустимост и но неоснователност на
предявения иск. Твърди, че дружеството е получило процесната сума на
валидно правно основание - договор паричен заем № 4408784, по силата на
който дружеството е предоставило в заем на Н. М. сумата от 300 лв. при
уговорен фиксиран годишен лихвен процент в размер 40 %, а Н. М. се е
задължила да я върне при посочените в договора условия, а именно - на 5
равни месечни вноски, всяка от които в размер на 66,13 лв., при обща дължима
сума по договора - 330,65 лв.
Твърди, че Договор за паричен заем № 4408784 е действителен и е в
съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 от
Закона за потребителския кредит.
Сочи, че редът и условията за сключване на договор за паричен заем,
изискванията към неговото съдържание и условията за неговата
действителност са предмет на Директива 2008/48 и Закона за потребителския
кредит, чиито разпоредби са lex specialis по отношение на разпоредбите на
Директива 93/13, Закона за защита на потребителите и Закона за задълженията
и договорите. Съгласно чл. 1 от Директива 93/1 З/ЕИО относно
8
неравноправните клаузи в потребителските договори, договорни условия,
които отразяват задължителни законови или подзаконови разпоредби не са
предмет на разпоредбите директивата. Тази дерогация е предвидена и в § 12а
от Допълнителните разпоредби на ЗЗП, съгласно който разпоредбите на глава
шеста не се прилагат по отношение на договорни клаузи, които отразяват
законови или подзаконови разпоредби или принципи на международни
конвенции, в т.ч. в областта на транспорта, по които държавите - членки на
Европейския съюз, или Европейският съюз са страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен само и единствено в случаите, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7
- 9 от закона. Цитираните разпоредби установяват минимално изискуемото
съдържание на договора за потребителски кредит - информацията, която
трябва да се съдържа в договора. Във всички останали случаи и в Закона за
потребителския кредит и в Закона за защита на потребителите се визират
нищожни клаузи, които не се отразяват непосредствено на действителността
на договора за потребителски кредит.
Сочи разпоредбите на чл. 19 от Закона за потребителския кредит, съгласно
които надвишаването на максимално допустимия размер на годишния процент
на разходите също не води до нищожност на договора за кредит. Клаузите,
надвишаващи максимално допустимия размер се считат за нищожни, а
платеното по тези клаузи се приспада при последващи плащания по кредита.
Сочи, че предвид Закона за потребителския кредит, при неточно посочване
на ГПР, са приложими разпоредбите на чл. 19, ал. 5 и ал. 6 "Клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. При плащания по
договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5,
надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания
по кредита." Счита, че при неточно посочване на ГПР нищожността обхваща
само клаузите в частта им, с която „надвишават" максималния размер ГПР и
на връщане подлежат само „надвзетите" суми, които са платени по тези
нищожни клаузи. Законът за потребителския кредит не предвижда при
неточен/сгрешен ГПР да се обяви целият договор за нищожен, както се вижда
и от разпоредбата на чл. 22 ЗПК.
Счита, че в цитираното от ищеца решение по дело С-453/10, CEC приема, че
9
констатацията за неравноправния характер на договорни клаузи не се отразява
непосредствено на преценката на действителността на сключения договор за
кредит." CEC също така посочва, че „Член 6, параграф 1 от Директива 93/1
З/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в
потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че когато преценява
дали сключен между продавач или доставчик и потребител договор, съдържащ
една или няколко неравноправни клаузи, може да се изпълнява и без тези
клаузи, сезираната юрисдикция не може да се основе единствено на
евентуално благоприятните за една от страните, в случая потребителят,
последици от обявяването на недействителността на съответния договор в
неговата цялост." А в решението по дело С-42/15 Съдът на Европейския съюз
приема, че прилагането на санкция за кредитодателя, изразяваща се в загуба
на правото му на лихви и разноски не би могло да се смята за
пропорционално, когато липсващите данни по чл. 10, § 2 от Директивата са от
такова естество, че не могат да засегнат способността на потребителя да
прецени обхвата на своето задължение или Член 23 от Директива 2008/48
трябва да се тълкува в смисъл, че допуска държавата членка да предвиди в
националната си правна уредба, че когато не съдържа всички изисквани данни
по член 10, параграф 2 от тази директива, договорът за кредит се счита за
сключен без лихви и без разноски само ако става въпрос за данни, чиято липса
би могла да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето
задължение.
Твърди, че процесният договор за паричен заем е действителен, тъй като
неговите клаузи са в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит.
Договорът за потребителски кредит е в съответствие с изискванията на чл.
11, ал. 1 т. 10 3ПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за
потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума. дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен годишният
процент на разходите (49.01 %), посочена е общата, сума дължима от
10
потребителя (330,65 лв.), посочени са и взетите предвид допускания (чл. 2, т. 8
от ДПЗ), - „...договорът ще е валиден за посочения в него срок. всяка от
страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да
бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за
неизпълнение на някое от задълженията по настоящия договор, както и други
разходи, освен посочените в настоящия договор."
Годишният процент на разходите и общата дължима сума по договора за
кредит са изчислени към момента на сключване на договора, каквото е
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласноразпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, релевантен за изчислението на ГПР е моментът на сключване на
договора за кредит. При изчисление на ГПР се вземат предвид известните към
момента на сключване на договора разходи. Заемодателят, към момента на
сключване на договора за кредит, няма задължение да предвижда и допуска
12 възможни и условни разходи, за да ги включи при изчисляването на ГПР.
Поради тази причина и в зависимост от вида на договора за паричен заем се
използват предвидените в точка 3 от Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК
допускания. Сочи, че заемодателят няма задължение и при промяна на
условията по договора да изчислява и посочва нов ГПР. Директива
2008/48/ЕО, като се имат предвид разпоредбите на членове 11 и 12(2)), не
изисква кредиторите да предоставят нов ГПР, когато има промяна в лихвения
процент, в таксите, които формират общите разходи за кредита или когато се
променят съответните договорни условия.
ГПР е изчислен по определения в Приложение 1 към Закона за
потребителския кредит начин, като са използвани договорените условия -
размер на усвоена сума, размер и брой на погасителни вноски, дата на
плащане на всяка вноска, обща дължима сума и пр.
Твърди, че Договорът не само формално покрива минимално изискуемите
реквизити на чл. 11 ЗПК, но посочените параметри са и коректни. При
договорения размер на заемна сума и лихвен процент, брой, размер и
периодичност на вноските, посоченият в договора ГПР е коректно изчислен.
Твърди, че доводите на ищеца за неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
10 са неоснователни. Релевира следните съображения:
С разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК се дава определение на понятието
годишен процент на разходите, а не се въвежда законово изискване за
11
описване на съставните елементи на ГПР. Както се вижда от разпоредбата
годишният процент на разходите е цифрова стойност, съотношение между
разходите по кредита и размера на предоставения кредит, изразено като
процент. Целта на посочването на ГПР е да се предостави числово и сравнимо
представяне на разходите за кредита за потребителя. CEC е посочил в т. 29 от
Решението по дело С-290/19, че: „Съдът е имал случая да подчертае, че за
потребителя ГПР е от основно значение като общ разход по кредита, който е
представен под формата на процент, изчислен по единна математическа
формула. Всъщност този процент позволява на потребителя да прецени от
икономическа гледна точка обхвата на задължението, поето със сключването
на договора за кредит (вж. в този смисъл решения от 21 април 2016 г.,
Radiinger и Radlingerová, С-377/14, EU:C:2016:283, m. 90 и цитираната
съдебна практика, от 9 ноември 2016 г., Home Credit Slovakia, С -42/15, 13
EU:C:2016:842, m. 66 и цитираната съдебна практика, и от 20 септември 2018
г., EOS KSI Slovensko, С-448/17, EU:C:2018:745, m. 64)."
Счита, че не само в разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10, но и в разпоредбите
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 от Закона за потребителския
кредит, не фигурира изискване за представяне на пояснения във връзка с
компонентите на ГПР, за разписване на методика на формиране на ГПР, за
представяне на пояснения относно какви разходи са включени в ГПР.
Твърди, че с оглед както на разпоредбите на Закона за потребителския
кредит, така и на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕС), задължението за
посочване на ГПР се изчерпва с посочването на цифровата стойност с точност
до втория десетичен знак, получена в резултат на изчислението по
предвидената в Приложение 1 на ЗПК формула.
Годишният процент на разходите по договора включва всички разходи по
кредита в съответствие с чл. 19, ал. 1 ЗПК. Годишният процент на разходите по
договора е изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 ГПК, и неговият
размер е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Както вече беше
посочено, ГПР по договора е изчислен по определения в Приложение 1 (ЗПК)
начин. ГПР включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита и в процесния случай това е само лихвата, тъй като
това е единственият разход по кредита за кредитополучателят.
Годишният процент на разходите не е по-висок от пет пъти размера на
12
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България - основния
лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от
1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта /Постановление № 426
от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения/, с оглед на което няма нарушение на чл. 19
от ЗПК.
Твърди, че надвишаването на законовия размер на годишния процент на
разходите не води до недействителност на договора. Съгласно чл. 19, ал. 5,
само клаузите, с които се надвишава размера на ГПР, се считат за нищожни.
Разликата в стойностите на годишния лихвен процент и годишния процент
на разходите се дължи на разликата в естеството и начина, по който се
определят и изчисляват ГПР и ГЛП.
Съгласно § 1, т. 4 ДР ЗПК „Лихвен процент по кредита" е лихвеният
процент, изразен като фиксиран или като променлив процент, който се
прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит."
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК „Годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит"
Годишният лихвен процент е договореният процент, който се прилага към
сумата на усвоения кредит. Годишният процент на разходите показва
съотношението между общите разходи по кредита към общия размер на
кредита, изразено като процент. За да се определи размерът на ГПР се прилага
определената в Приложение № 1 към ЗПК формула. Тази формула включва
размер и брой на погасителни вноски, брой и размер на усвоявания по
кредита, интервал между усвояване на кредита и съответната погасителна
вноска и пр. Лихвата, сама по себе си, като част от размера на вноската, също
е един от елементите, които се вземат предвид при изчисляването на ГПР, но
не е единственият, поради което няма как ГПР и ГЛП да са равни. Поради
разликите в определянето и изчисляването на двата процента, съвсем
нормално е и те да са различни при едни и същи изходни показатели. Това не
13
означава, че в договора има скрити разходи, неясни за потребителя, нито пък
че всички подлежащи на включване в ГПР разходи не са взети предвид при
изчисляването му.
Размерът на ГПР с оглед дадената формула би се равнявал на лихвения
процент, единствено при хипотеза, в която е уговорено, че цялата дължима
сума, включваща главница и начислена върху нея лихва, се плащат еднократно
и след едногодишен период. Настоящият случай не е такъв.
Счита за неоснователни ищцовите твърдения, че не са спазени изискванията
на 11, ал. 1 т. 10 ЗПК, тъй като в ГПР по договора за паричен заем не е
включено възнаграждението по договора за поръчителство и е налице
заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Оспорва като неверни твърденията на ищеца, че е предвидена дължимост на
възнаграждение за поръчителство, е предвидена дължимост и на неустойка, че
сключването на Договор за поръчителство е въздигнат, като елемент от
сключването на договор за паричен заем, без когото последният не може да
бъде сключен.
В договора за паричен заем не съществува изискване за сключване на
договор за поръчителство; не съществува изискване за сключване на договор
за поръчителство с избрано от заемодателя дружество; не е предвидена
дължимост на възнаграждение за поръчителство; представянето на
обезпечение не е въздигнато в условие за отпускане на кредит.
Като невярно оспорва твърдението на ищеца, че получаването на кредита е
било обусловено от сключването на договор за гаранция. Сочи чл. 4, ал. 1 от
Договора, съгласно който Заемателят се е съгласил и задължил в срок до три
дни от сключването на договора за паричен заем и получаването на заемната
сума да предостави избраното от него обезпечение. На кредитополучателя е
предоставена възможност да избира между три вида обезпечения, които да
представи. Първата възможност е да се представи банкова гаранция. Втората
възможност е да се осигурят двама поръчители. Третата възможност е
представяне на гаранция от дружество-гарант. Видно от приложения договор,
заемополучателят не е бил ограничен при представяне на гаранция от
дружество-гарант до „Ф. Б." ЕООД. Заемополучателят е можел да посочи и
представи гаранция и от друго дружество-гарант. Изборът на обезпечение е
зависел изцяло от волята на кредитополучателя.
14
Оспорва като несъстоятелно твърдението на ищеца, че при изчисляване на
ГПР по договора за паричен заем следва да се включи възнаграждението,
което той е договорил с дружеството-гарант по договор за поръчителство,
който ищецът е сключил по своя инициатива.
Възнаграждението по договора за поръчителство не следва да се включи
при изчисляване на ГПР, тъй като то не е част от общия разход по кредита за
потребителя. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по
кредита за потребителя", дадена в § 1, т. 1 ДР ЗПК.
Договорът за предоставяне на гаранция е отделно облигационно
правоотношение, с различни правни субекти, възникнало след сключване на
договора за паричен заем. Възнаграждението на дружеството-гарант, което
ищецът и дружеството-гарант са уговорили, не е част от заемното
правоотношение по Договора за заем и не представлява пряк разход, свързан с
кредита. Възнаграждението по договора за поръчителство не представлява и
разход за допълнителна услуга, който трябва да се включи в ГПР, тъй като
сключването на договор с дружеството-гарант не е задължително условие за
получаване на кредита.
Заемополучателят, избирайки да обезпечи вземанията, чрез предоставяне на
поръчител, който предоставя гаранционни сделки, договаря с него
съответните приложими в отношенията им условия. Ищецът по собствена
воля е избрал да обезпечи задължението си по договора за заем чрез
поръчителство, имайки на свое разположение три алтернативни начина за
обезпечаване.
Твърди, че ако бъде приета логиката, изложена в исковата молба, следва, че
цената на услугата, която заемателят избере да ползва, за да обезпечи
вземанията по Договора за заем, било то към банка за предоставяне на банкова
гаранция или възнаграждение на двамата поръчители или на дружество,
предоставящо гаранционни сделки, трябва да бъде винаги допускана при
изчисленията. Т.е. всяко уговорено от заемателя възнаграждение или разход
ще следва да бъде включвано в общите разходи по кредита за потребителя,
независимо към кого се дължи или в какъв размер е то. Тези външни за
Заемодателя уговорки за обезпечаване, между заемателя и трето лице, ще
обвързват дружеството в изпълнението на законово определените му
задължения и могат да доведат до ГПР в много големи размери, което да
15
надхвърля размерът предвиден в чл. 19 ал. 4 ЗПК. Ако това бъде допуснато, то
заемателят може по своя преценка да уговаря възнаграждения и разходи към
трети лица, които да бъдат включени в ГПР, а това може да доведе до
умишлено надвишаване на предвиденият в ЗПК максимален размер, т.е.
договорът ще бъде недействителен по волята на заемателя. Счита за
недопустимо заемателят едностранно да може да довежда до
недействителност сключени договора, като с това се заплашват, а дори могат
да се нарушат, принципите на добросъвестност в договорните отношения,
както и заемателят би останал без печалба, което пък противоречи на
пазарната икономика в страната. По този начин потребител, с действията и
решенията си, които са външни за Заемодателят, но пък в същия момент го
обвързват при посочване на ГПР, може да спекулира и злоупотреби с правата,
предоставени му дадени от закона.
Твърди, че договорът за поръчителство е пописан след сключване на
договора за паричен заем и получаване на заемната сума. В договора за
поръчителство е уговорено, че той влиза в сила, ако в тридневен срок от
сключване на договора за паричен заем потребителят не представи друго
обезпечение на кредитора.
Сочи, че релевантен за изчислението на ГПР е момента на сключване на
договора за паричен заем. При изчисление на ГПР се вземат предвид
съществуващите към момента на сключване на договора за паричен заем
ангажименти. Заемодателят, към момента на сключване на договора за кредит,
няма задължение да предвижда и допуска хипотетични разходи, за да ги
включи при изчисляването на ГПР. Заемодателят няма задължение при
промяна на условията по договора да изчислява и посочва нов ГПР. Директива
2008/48/ЕО, като се имат предвид разпоредбите на членове 11 и 12(2)), не
изисква кредиторите да предоставят нов ГПР, когато има промяна в лихвения
процент, в таксите, които формират общите разходи за кредита или когато се
променят съответните договорни условия.
Счита за несъстоятелна тезата на ищеца, че невключването в ГПР на
възнаграждението, дължимо на основание договора за поръчителство,
представлява заблуждаваща търговска практика.
В тази връзка сочи че не само в българското и европейското
законодателство, но и в практиката на CEC се приема, че за да се определи
16
една практика като заблуждаваща или нелоялна тя трябва да променя
съществено икономическото поведение на потребителя (н.пр.) или да води до
вземане на търговско решение, което потребителят не би взел (з.пр.). Ищецът,
позовавайки се на нелоялна или заблуждаваща информация, би следвало да
представи доводи в защита на тази своя теза. Ако ищецът при избора на
кредитен продукт се е водил от размера на годишния процент на разходите, то
не става ясно защо е предпочел да сключи договор с дружеството-ответник, а
не договор за кредит с някоя от множеството банки, които предлагат много
по-изгодни условия за потребителски кредити, при които размерът на ГПР
започва дори от 7 %. Очевидно, изборът му се е основавал на критерии,
различни от годишния лихвен процент или годишния процент на разходите.
Сочи, че ищецът по своя инициатива се е обърнал към дружеството за
кредитиране. Въз основа на предлаганите от дружеството условия и съобразно
18 изразените от ищеца предпочитания дружеството е предоставило на ищеца
предложение за кредит (Стандартен европейски формуляр), в който
параметрите на съответния кредит са изрично посочени - общ размер на
кредита, общата сума, която трябва да се заплати, лихвен процент, годишен
процент на разходите, изискваните обезпечения и срока за представяне на
избраното от ищеца обезпечение. Сочи, че преди да сключи договора за
кредит ищецът е знаел параметрите на кредита и условието за предоставяне на
обезпечение. Сочи, че преди ищецът да е бил обвързан от договор за
потребителски кредит дружеството е предоставило цялата необходима и
изискуема информация за вземане на информирано решение.
Позовава се на решение на СЕС по дело С-453/10, съгласно което
националният съд трябва да провери дали „заблуждаващата практика"
подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение
за сделка, което в противен случай не би взел и, че такава търговска практика
представлява само един от елементите, на които по силата на член 4, параграф
1 от Директива 93/9 компетентният съд може да основе преценката си за
неравноправния характер на договорните клаузи относно цената на
отпуснатия на потребителя кредит. Съгласно решението: „Тази констатация
обаче не се отразява непосредствено на преценката от гледна точка на член 6,
параграф 1 от Директива 93/9 на действителността на сключения договор за
кредит." CEC също така посочва, че „Член 6, параграф 1 от Директива
93/9/ЕИО на Съвета от 5април 1993 година относно неравноправните клаузи в
17
потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че когато преценява
дали сключен между продавач или доставчик и потребител договор, съдържащ
една или няколко неравноправни клаузи, може да се изпълнява и без тези
клаузи, сезираната юрисдикция не може да се основе единствено на
евентуално благоприятните за една от страните, в случая потребителят,
последици от обявяването на недействителността на съответния договор в
неговата цялост."
Сочи, че договорът за паричен заем е подписан в два екземпляра, по един за
всяка страна, поради което ищецът разполага с екземпляр на процесния
договор.
С оглед гореизложеното прави искане за отхвърляне на предявения иск като
неоснователен и недоказан.
С вх. № 8869/17.10.2024 г. ответникът „Ф. Б.“ ЕООД депозира писмен
отговор, с която заявява становище за допустимост и неоснователност на
предявения иск. Счита, че предявените искове се основават единствено на
логически грешки/уловки и неверни твърдения. Съображенията за нищожност
на договора за предоставяне на гаранция се основават на погрешното
схващане на ищеца, че процесният договор е част от договора за паричен заем,
че към процесния договор са приложими разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и пр. идеи, които не засягат действителността на
договора за поръчителство.
Твърди, че полученото от дружеството възнаграждение по договора за
поръчителство е получено на валидно правно основание. Сочи, че ищецът и
„Ф. Б." ЕООД са сключили договора за предоставяне на гаранция, по силата на
който „Ф. Б." ЕООД се задължава да обезпечи изпълнението на задълженията
на ищеца-потребител по договор за паричен заем. а ищецът се е задължил да
заплати възнаграждение за предоставената услуга. „Ф. Б." ЕООД е изпълнило
задълженията си по процесния договор за предоставяне на гаранция.
Счита за неоснователно твърдението, че договорът за предоставяне на
гаранция е сключен в противоречие с добрите нрави.
Сочи, че преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В
тази връзка, позовавайки се на противоречие с добрите нрави ищецът следва
да докаже в какво точно се изразява противоречието в процесния случай и да
18
наведе твърдения и доказателства за нарушаването на определен морален
принцип. В исковата молба липсва обосновка в тази насока, което прави
претенциите за нищожност голословни и недоказани. Доколкото понятието за
добри нрави е субективно и относително, то подлежи на изследване и
доказване от страната, която желае да се позове на него, в случая - от ищеца.
Такива доказателства не са ангажирани. Договорът за поръчителство не
нарушава нито изрично формулиран правен принцип, нито правен принцип,
проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби.
Договорът за поръчителство е сключен в съответствие с принципите на
добросъвестността и справедливостта.
Относно принципа на справедливостта и нееквивалентност на престациите,
посочва следното:
Ответното дружество, задължавайки се да отговаря солидарно с цялото си
имущество за задълженията на заемателя (и то за размер на дълга, който е
много над уговореното възнаграждение по Договора), не получава нещо в
повече, от това което предоставя, а дори напротив. Разбира се, като при всеки
алеаторен договор, престацията по договора за поръчителство на пръв поглед
изглежда нееквивалентна. Но поръчителството се простира върху всички
последици от неизпълнението на главното задължение, включително и
разноските по събиране на вземането, с оглед на което престациите може да
бъдат разглеждани като нееквивалентни, но в полза на ищцовата страна, а не в
полза на Поръчителя, чиято отговорност може да бъде ангажирана в размер,
надвишаващ с много полученото възнаграждение.
Дължимото му се на основание Договор за предоставяне на поръчителство
възнаграждение е определено след извършена преценка на риска. Ако
насрещната страна го е считала за несправедливо висок, то тя изобщо не би
сключила договора. Към момента на сключване на договора, по времето на
неговото изпълнение/действие и до приключването му спор между страните
не е съществуват. Съгласно Определение № 381 от 14.04.2016 г. по ф. д. №
1275 / 2016 г. на ВКС „…Нееквивалентността на престациите не води до
нищожност на договора. Когато страните са договориш неравностойни
насрещни престации. заинтересованата страна може в едногодишен срок да
иска унищожаване на договора, ако пит е сключен поради крайна нужда."
Относно принцип на добросъвестността, сочи следното:
19
При сключване на договора, ответното дружество е действало
добросъвестно. Клаузите в договора за поръчителство за формулирани
достатъчно ясно и разбираемо и всеки разумен потребител - относително
осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, би могъл да
прецени икономическите последици от сключване на договора. В договора за
поръчителство е предвидено, че той влиза в сила само, ако заемополучателят
не представи на кредитното дружество обезпечение под формата на
поръчителство от физически лица или банкова гаранция.
За неотносимо счита ищцовото твърдение, че договорът за поръчителство
заобикаля разпоредби на Закона за потребителския кредит, като навежда
довод, че разпоредбите на Закона за потребителския кредит и последиците от
21 неспазването им са относими единствено и само за договори за
потребителски кредит, каквито процесният договор за поръчителство не е.
Сключеният между страните по делото договор за поръчителство не попада
в приложното поле на Закона за потребителския кредит. В чл. 1 от Закона за
потребителския кредит е записано, че законът урежда изискванията към
договора за потребителски кредит. Под договор за потребителски кредит,
съгласно чл. 9. алз. 1 ЗГ1К. законът има предвид договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит
под формата на заем. разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги
или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от
време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне.
Договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9. ат. 1 от Закона за
потребителския кредит е договор с потребител, чийто предмет е
предоставянето на кредит. Процесният договор за предоставяне на
поръчителство няма за предмет предоставяне на кредит на потребител.
Обстоятелството, че дружеството-поръчител е дъщерно дружество на „И.
А.М." АД не превръща „Ф. Б." ЕООД в кредитор, в дружеството-кредитор „И.
А.М." АД, нито пък трансформира договора за поръчителство в договор за
кредит. Според законодателството, „И. А.М." АД и „Ф. Б." ЕООД са различни
правни субекти, с различен предмет на дейност. Пак според
20
законодателството, договорите за поръчителство и договорите за кредит са
договори с различен предмет. Законът за потребителския кредит, видно от
разпоредбите му, се прилага единствено и само към договорите за паричен
заем.
Счита за несъстоятелно твърдението на ищеца, че „...със сключване на
договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата ни чл. IV, ал.
4 ЗПК". В тази връзка сочи, че договорът за поръчителство е сключен по
инициатива на ищеца. Ищецът се е обърнал към дружеството-ответник с оглед
изпълнение на поето от него задължение. Предоставянето на обезпечение от
страна на дружество-гарант е само едно от трите обезпечения, предвидени,
съгласно условията по договорите за паричен заем на „И. А.М." АД. Ако
ищецът, сключвайки договор за поръчителство, е целял да заобиколи
посочената разпоредба на Закона за потребителския кредит, то ответното
дружество не е знаело за тези цели и намерения на ищеца. „Ф. Б." ЕООД
сключва гаранционни сделки по занятие.
Неоснователни счита и твърденията на ищеца, че „... със сключването на
договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване ни договора
за кредит", „в договора за поръчителство се уговаря възнаграждение, което
впоследствие ще бъде разпределено като печалба на „И. А.М." АД".
Възнаграждението по договорите за поръчителство, които „Ф. Б." ЕООД
сключва със своите клиенти е насрещната престация срещу поето задължение
за обезпечаване на кредит. Дружеството сключва гаранционни сделки по
занятие. Като всяка стопанска/търговска дейност, същата се осъществява с
цел положителен финансов резултат. Но какъв е резултатът от извършваната
от дружеството стопанска дейност, дали е положителен или отрицателен и как
се разпределя след приключване на финансовата година, е ирелевантно в
процесния случай. Разпределението на евентуалния положителен резултат от
стопанската дейност на дружеството по никакъв начин не се отразява на
действителността на договора за поръчителство, поне според действащото в
страната и в ЕС законодателство.
Счита за несъстоятелни доводите на ищеца за недействителност на договора
за поръчителство на основание чл. 143. ал. 1 и ал. 2. т. 19 от Закона за защита
на потребителите.
Сочи разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите,
21
съдържаща легалната дефиниция на понятието „неравноправна клауза" в
договор, както и ал. 2 от същия член съдържа ща неизчерпателно изброяване
на неравноправни клаузи. Твърди, че разпоредбата на чл. 143 ЗЗП не урежда
основания за недействителност на потребителски договори.
Сочи, че съгласно Директива 93/1З/ЕИО, респ. Закона за защита на
потребителите, преценка на неравноправния характер не се извършва въз
основа на клаузи, които описват общия предмет на договора, нито пък на
съотношението качество/цена на доставените стоки или предоставените
услуги. Съгласно чл. 4 от Директива 93/1 З/ЕИО относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, клаузите, определящи основния предмет
на договора и възнаграждението/цената, както и съответствието между
възнаграждението/цената и доставената стока или услуга не подлежат на
преценка за неравноправност, ако са изразени по ясен и разбираем начин.
Разпоредбата е транспонирана в чл. 145. ап. 2 от Закона за защита на
потребителите, съгласно която ..Преценяването на неравноправната клауза в
договора не включва определянето на основния му предмет, както и
съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката
и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна,
при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми, (чл. 145, ал. 2
ЗЗП).
Твърди, че в множество решения и СЕС се е произнесъл, че чл. 4, параграф
2 от Директива 93/1З/ЕИО установява изключение от механизма за контрол по
същество на неравноправни клаузи, предвиден от въведената с гази директива
система за защита на потребителите, при условие, че клаузата е изразена на
ясен и разбираем език. Преценка за неравноправност на клаузи от основния
предмет на договора се прави само в случай, че те са неясни и неразбираеми
/решение подело С-186/16. т.1. изр.2 от диспозитива: решение по дело
С[1]484/08. EU:C:2010:309. т.32; решение по дело C-26/I3. т.68/ (Решение №
60079 от 19.01.2022 г. по т. д. № 105 / 2020 г. на ВКС. 1-во търг. отделение)
Договорът за предоставяне на поръчителство е сключен само и единствено
поради възлагането от ищцовата страна. Ищецът е кандидатствал за кредит,
който е следвало да бъде обезпечен или с поръчителство, или с банкова
гаранция, или чрез дружество-гарант. Ищецът е можел да избере дали да
сключи договора за кредит при тези условия или не. Ищецът е имал
22
възможност да избира между три вида обезпечения, които да представи.
Първата възможност е да се представи банкова гаранция. Втората възможност
е да се осигурят двама поръчители. Третата възможност е представяне на
гаранция от дружество-гарант. Ищецът е можел да избере както банката, която
би издала банкова гаранция, така и дружеството, което да гарантира
изпълнението на задълженията му. Ищецът е избрал да сключи договор с „Ф.
Б." ЕООД.
В договора за поръчителство ясно и разбираемо е написано, че „Ф. Б."
ЕООД се задължава да сключи договор за поръчителство с „И. А.М." АД, по
силата на който да отговаря солидарно с потребителя за неговите задължения
по договор за заем, а потребителят се задължава да заплати на „Ф. Б." ЕООД
посоченото в договора възнаграждение. Всеки потребител - относително
осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, би могъл да
прецени потенциално значимите икономически последици за него.
Икономическите последици са се равнявали на сумата, която потребителят е
трябвало да заплати.
Твърди, че процесният договор за поръчителство е действителен, тъй като
отговаря на приложимите изисквания на закона, доколкото е сключен валидно
- между лице, което е вписано в Регистъра на БНБ за финансовите институции
по чл. За ЗКИ, в рамките на предмета, за който е вписано и дееспособно лице,
което към момента на сключване на договора е могло да разбира свойството и
значението на постъпките си и да ги ръководи, като е спазена и изискваната
форма. Процесният договор за поръчителство не страда от пороците,
посочени в исковата молба или твърдените пороци не водят до нищожност на
договора.
„Ф. Б." ЕООД е вписано като финансова институция в Регистъра на БНБ за
финансовите институции по чл. За ЗКИ. с основен предмет на дейност:
предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Именно в това си качество -
на търговец, дружеството сключва гаранционни сделки (поръчителство) -
обезпечава изпълнението по договори за кредит срещу възнаграждение (по
занятие). Дружеството отговаря на изискванията на закона по отношение на
лицата, конто могат да предоставят гаранционни сделки по занятие.
Дружеството, сключва договори за поръчителство в рамките на дейността,
за която с регистрирано.
23
Договорът за поръчителство, сключен между ищеца и „Ф. Б." ЕООД урежда
техните отношения по повод задължението на „Ф. Б." ЕООД да обезпечи
кредита на ищеца. По силата на договора за поръчителство, „Ф. Б." ЕООД се
задължава да обезпечи изпълнението на задълженията на кредитополучателя,
да отговаря солидарно с него пред кредитната институция за изпълнение на
задълженията му по договор за паричен заем. както и да търпи последиците от
неизпълнението на тези задължения, а клиентът се задължава да заплати
договореното възнаграждение. Възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство е насрещна престация срещу задължението за
обезпечаване на кредит. В Закона за задълженията и договорите липсва
изрична регламентация на възмездното поръчителство, но и в теорията и в
практиката никога не е съществувало схващане, че възмездното
поръчителство е недопустимо или пък нарушава законова разпоредба.
С оглед на гореизложеното „Ф. Б." ЕООД мотивира искане за отхвърляне
на предявените искове като недоказани и неоснователни. Претендира
разноски на основание чл. 78. ал. 3 от ГПК.
В случай, че съдът постанови решение в полза на ищцовата страна, прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и
моли определеното от съда възнаграждение да бъде съобразено с липсата на
правна и фактическа сложност на делото. Сочи, че при определяне на размера
на адвокатското възнаграждение по чл. 38, както и в случаите на прекомерност
на направените разноски за адвокатско възнаграждение, съдът не е обвързан
от правилата за определяне на адвокатското възнаграждение, установени с
НМРАВ. Сочи практика на CEC, в който е прието, че съдът следва да съобрази
сложността на действително извършеното от адвоката по делото, поради което
може да намали адвокатското възнаграждение дори под минималния размер,
определен в НМРАВ ( в този смисъл е дело С-427/16 на CEC). Сочи, че съдът
има възможност, отчитайки правната и фактическа сложност на делото, да се
отклони от минимално определения размер на адвокатските възнаграждения
тогава, когато той се явява несъразмерно висок с оглед реално положения труд
и направени разходи на процесуалния представител. Съгласно диспозитива на
Решение по дело С-438/22 на CEC от 25.01.2024 г., националният съд дори е
длъжен да откаже да приложи национална правна уредба по отношение на
страната, осъдена да заплати съдебните разноски, когато установи, ако
24
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1.
В случай, че ищецът не се яви в първото по делото заседание, не вземе
становище по отговора на исковата молба и не поиска разглеждане на делото в
негово отсъствие, заявява искане по чл. 238. ал. 2 от ГПК за прекратяване на
делото и присъждане на съдебни разноски.
В случай, че не се яви представител на дружеството в съдебно заседание,
делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие, като съдът да приеме, че
поддържат изложеното в настоящия отговор.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. Депозира
чрез пълномощник писмена молба, с която заявява, че поддържа предявените
искове, оспорва отговорите на ответниците като неоснователни, пледира за
съдебни разноски, представя списък по чл.80 ГПК.
За ответниците –редовно призовани, процесуални представители не се
явяват. Не изразяват становище по доклада.
По искане на ищеца съдът е допуснал увеличение на предявения срещу
първия ответник иск до размер на 22,88 лева, а срещу втория ответник – до
размер от 184,35 лева.
По делото са събрани представените от страните писмени доказателства.
Изслушано е вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза,
заключението е приобщено към доказателствената съвкупност по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за безспорно установено от фактическа страна
следното:
Не се спори по делото, а събраните писмени доказателства установиха, че
на 23.02.2022 г. ищецът Н. П. М. е сключила Договор за паричен заем №
4408784 с „И. А. М." АД, по силата на който дружеството се е задължило да
предаде на ищеца паричен заем в размер на 300 лева, а последният се е
задължил да върне кредитната сума чрез заплащане на 5 погасителни месечни
вноски. По силата на постигнатите договорености ищецът се е задължил да
върне на заемодателя общо сумата от 330, 65 лева.
Не се спори по делото, а събраните доказателства установиха, че на
25
23.02.2022 година Н. П. М. и „Ф. Б.“ ЕООД са сключили Договор за
предоставяне на поръчителство № 4408784, по силата на който дружеството
се е задължило да обезпечи вземането на заемодателя по процесния договор за
заем, а ищцата се е задължила да заплати на поръчителя възнаграждение в
размер на 184,35 лева, платимо чрез погасителните вноски, всяка с размер и
падеж съгласно Погасителен план към договора за заем.
По делото не се спори, че ищецът е усвоил договорената заемна сума.
Не се спори по делото, а събраните по делото доказателства – съдебно-
счетоводното заключение, което съдът изцяло кредитира с доверие като
компетентно, обективно, неоспорено от страните и необорено от останалите
доказателства по делото, установиха по несъмнен начин, че на основание
процесния договор за заем ищцата М. е заплатила на първия ответник сумата
от 322, 28 лева, с което е погасила изцяло заемната сума от 300 лева и
частично – до размер от 22, 88 лева договорената възнаградителна лихва. Не е
погасена уговорената възнаградителна лихва в размер 7,77 лева. Вещото лице
сочи категорично, че на основание процесния договор за предоставяне на
поръчителство ищцата е заплатила в полза на втория ответник сумата от
184,35 лева.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Несъмнено е по делото, че заемодателят „И. А. М." АД представлява
финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Дружеството предоставя
кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.
Несъмнено е, че ответникът „Ф. Б.“ ЕООД предоставя по занятие услуги по
гарантиране на вземания по договори за кредит, предвид което
поръчителският договор има качеството на потребителски такъв.
Несъмнено е по делото, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3
ЗПК.
Предвид горното процесният договор за заем по своята природа е договор
за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на ЗПК.
26
При преценка съдържанието на договора за заем съдът намира за
основателни съображения на ищеца за недействителност на договора на
основание чл.11, ал.1, т.10 вр.с чл.22 ЗПК.
Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11,
ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит
е недействителен.
Регламентът на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен
и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита
и общата сума, дължима от потребителя. В процесния случай съдът намира, че
ГПР по процесния договор за заем, сключен между ищеца и ответника „И. А.
М." АД, и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени, тъй като
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство с втория
ответник неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на
разходите и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно §1, т.1 от ЗПК
към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато
сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на
кредита.
Възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да
бъде посочено в договора за заем и общата дължима във връзка с кредита
сума, както и включен в ГПР, доколкото сключения договор за предоставяне
на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит.
Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно
действителния размер на сумата, която следва да плати по договора за заем, и
реалните разходи по заема, които ще направи – нарушение на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК.
Съгласно чл.22 от ЗПК във връзка с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако не е посочен ГПР по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в Приложение № 1 начин. Посочването на размера на ГПР в
27
договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя
ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да
прецени икономическите последици от сключване на договора. Поради това
посочването на ГПР е условие за действителността на самия договор за
потребителски кредит, а неспазването му има за резултат недействителност на
договора съгласно чл.22 от ЗПК. Както бе посочено по-горе, според § 1, т. 2 от
ДР на ЗПК „общата сума, дължима от потребителя“ представлява сборът от
общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които
пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
Не е спорно по делото, че в процесния договор за паричен заем ГПР не
става ясно какви точно разходи включва и какво е стойностно измерение в
проценти на всеки един от формиращите го компоненти, така както те са
описани в текста на чл.19, ал.1 от ЗПК и в Приложение № 1 към закона.
Следователно в договора липсва ясно разписана методика на формиране на
ГПР по кредита – кои компоненти точно са включени в него и как се формира
конкретният размер на разходите по кредита. Също така в договора за паричен
заем е посочена обща дължима сума в размер на 330,65 лева, но в същата не е
включено допълнителното плащане, представляващо дължимото от
потребителя възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство,
който обезпечава договора за заем. С това допълнително плащане се покриват
разходи, които са пряко свързани с договора за паричен заем, тъй като
представляват условие за сключване на самия договор, и които са били
предварително известни на заемодателя с оглед обстоятелството, че
заемодателят и дружеството-гарант са свързани лица по смисъла на § 1, ал. 2
от ДР на ТЗ, доколкото според данните в ТРРЮЛНЦ заемодателят „И. А. М."
АД е едноличен
собственик на капитала на дружество-гарант „Ф. Б.“ ЕООД.
28
След като тези две условия са налице, разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК изисква стойността на възнаграждението по договора за предоставяне на
гаранция да бъде включена в размера на ГПР. Посочването в договора на
стойност на ГПР и обща дължима сума, които не отговарят на действителните
такива, а са по-ниски от тях, подвежда потребителя относно спазването на
забраната на чл.19, ал.4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалната
икономическа тежест на договора. По този начин реалният размер на ГПР
възлиза в размер, който надхвърля няколко пъти максимално допустимия
размер съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Това противоречи на изискванията на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и води до недействителност на договора съгласно чл.22
от ЗПК.
Нищожността на договора за паричен заем води и до нищожност на
договора за предоставяне на поръчителство. Този договор има акцесорен
характер спрямо договора за паричен заем, служи за обезпечаване на
задълженията по договора за заем и не може да съществува самостоятелно и
отделно от него. Съгласно чл.138, ал.2 от ЗЗД поръчителството може да
съществува само за действително задължение. В случая липсват валидни
задължения, които да бъдат обезпечени, следователно договорът за гаранция е
нищожен.
Този договор също така е сключен при липса на основание по смисъла на
чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД. Основанието е типичната и непосредствената правна
цел, която се преследва със сключване на правната сделка. Договорът за
поръчителство съгласно чл.138, ал.1 от ЗЗД е договор, по силата на който едно
лице се задължава спрямо кредитора на трето лице да отговаря за
изпълнението на задължението на това трето лице. Основанието на договора
за поръчителство е учредяване на лично обезпечение в полза на кредитора.
Длъжникът не е страна по този договор, тъй като за него не съществува
защитен от закона интерес от лично обезпечаване на дълга. Поради това
сключването на договор за поръчителство от длъжника е лишено от правно
основание, а това прави договора за предоставяне на гаранция нищожен
съгласно чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД.
Сключването на договора за предоставяне на гаранция освен това накърнява
добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Добрите нрави са
неписани общовалидни морални норми, които съществуват като общи
принципи или произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките. За
29
противоречащи на добрите нрави следва да се считат сделки, с които
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота и се
използва недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг. По начало договорът за поръчителство е
безвъзмезден, но е възможно да бъде уговорено възнаграждение в полза на
поръчителя. Това възнаграждение следва да се дължи от кредитора, който е
страна по договора за поръчителство и има интерес от обезпечаване на
вземането му, а не от длъжника. Поемането на задължение от страна на
длъжника да плати възнаграждение на поръчителя е уговорено единствено в
интерес на поръчителя и в ущърб на длъжника. То увеличава неимоверно
задължението на потребителя, тъй като се кумулира към задълженията му по
заемното правоотношение, и прави насрещните престации явно
нееквивалентни, тъй като срещу задължението за заплащане на
възнаграждение потребителят не получава никаква насрещна престация. В
тази връзка е достатъчно да се посочи, че по делото няма доказателства
гарантът да е изпълнил поетото от него задължение да издаде гаранция за
плащане в полза на заемодателя с наредител – заемателят.
По изложените съображения съдът намира за основателни наведените от
ищеца доводи за нищожност на договора за паричен заем и на договора за
предоставяне на поръчителство. В допълнение следва да се посочи:
При извършена служебна справка в Търговския регистър по партида на
ответника се установи, че едноличен собственик на капитала на „Ф. Б.“ ЕООД
е „И. А. М." АД. Основен предмет на дейност на ответника са гаранционни
сделки, каквато е процесният договор за предоставяне на поръчителство. От
посоченото следва, че печалбата на „Ф. Б.“ ЕООД от извършената от него
търговска дейност като поръчител се разпределя в полза на едноличния
собственик „И. А. М." АД.
Предвид изложеното съдът приема, че със сключване на процесния договор
за поръчителство се цели да се нарушаване разпоредбата на чл.19, ал.4 от
ЗПК, като в договора за поръчителство се уговаря възнаграждение, което в
последствие ще бъде разпределено като печалба на собственика „И. А. М."
АД – заемодателя по процесния договор за заем. Следва, че с договора за
поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за заем, сключен
между В. и „И. А. М." АД, тъй като плащайки задължението на потребителя в
30
полза на „И. А. М." АД, кредиторът плаща вземането си на себе си. Със
сключването на договора за поръчителство се цели едно допълнително
оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение на
заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да
се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което има за последица
недействителност на договора за поръчителство поради заобикаляне на
закона.
Основателни съдът счита и доводите на ищеца, че процесния договор за
предоставяне на поръчителство е сключен при неспазване на чл.143, ал.1 от
ЗЗП. Както бе посочено по-горе постигнатите договорености при сключване
на договора водят до значително неравновесие между договорените права на
страните, като облагодетелства недобросъвестно и нееквивалентно кредитора
по договора. Няма данни договореностите по сделката да са индивидуално
уговорени, следователно сделката е нищожна и поради неспазване на чл.143 и
чл.146 от ЗЗП.
С оглед на изложеното и предвид на несъмнено установеното по делото, че
на основание нищожния договор за заем ищцата е заплатила на първия
ответник сумата от 322,88 лева, от която 300 лева главница и 22,88 лева
възнаградителна лихва, и по аргумент на чл.23 от ЗПК сумата от 22,88 лева се
явява платена при начална липса на правно основание, поради което следва да
бъде върната от ответника. В този смисъл предявеният срещу първия
ответник осъдителен иск следва да бъде изцяло уважен като доказан и
основателен.
По съображенията изложени по-горе и с оглед на несъмнено установеното,
че на основание процесния нищожен договор за предоставяне на
поръчителство ищецът е заплатил на ответника „Ф. Б.“ ЕООД сумата от
184,35 лева, която несъмнено е различна от платената от заемополучателя
главница от 300 лева и възнаградителна лихва 22,88 лева по договора за заем,
то тази сума – от 184,35 лева като платена без основание подлежи на връщане
от ответника. В този смисъл предявеният осъдителен иск срещу втория
ответник е изцяло доказан и основателен и като такъв следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на делото и по аргумент на чл.78, ал.1 от ГПК право на
разноски има само ищецът. В тази връзка и на основание посочената
31
разпоредба, с оглед и на данните по делото за сторени от ищеца разноски в
размер на 100 лева заплатена държавна такса и 100 лева депозит за вещо лице,
то всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати на молителя
съдебни разноски по 100 лева /или общо 200 лева/.
Относно претендираното от пълномощника на ищеца при условията на
чл.38 от ЗА адвокатско възнаграждение, съдът като съобрази фактическата и
правна сложност на делото счита, че на адвокат Д. М. следва да бъде
заплатено от всеки от ответниците адвокатско възнаграждение от по 150 /сто и
петдесет/ лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "И. А. М." АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр.
С., ж.к. „Л.“ № *, бул. „Дж. Н." № **, ет. * представлявано от Г. Т. Т. и А. В. М.
ДА ЗАПЛАТИ на Н. П. М., ЕГН ********** от с. К., ул. „Б.“ № **, сумата от
22,88 /двадесет и два лева и осемдесет и осем стотинки/ лева недължимо
платена договорна лихва по недействителен Договор за паричен заем №
4408784 от 23.02.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда - 04.09.2024 година до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА "Ф. Б." ЕООД, ЕИК ******, гр. С., ж.к. „Л.“ *, бул. „Д. Н." № **,
ет. *, ап. **-**, с управител П. Бл. Д., ДА ЗАПЛАТИ на Н. П. М., ЕГН
********** от с. К., ул. „Б.“ № **, сумата от 184,35 /сто осемдесет и четири
лева и тридесет и пет стотинки/ лева недължимо платено възнаграждение за
поръчител по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство №
4408784 от 23.02.2022 година, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда - 04.09.2024 година до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА "И. А. М." АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр.
С., ж.к. „Л.“ № *, бул. „Дж. Н." № **, ет. * представлявано от Г. Т. Т. и А. В. М.
ДА ЗАПЛАТИ на Н. П. М., ЕГН ********** от с. К., ул. „Б.“ № **, съдебни
разноски в размер на 100 /сто/ лева.
ОСЪЖДА "Ф. Б." ЕООД, ЕИК ******, гр. С., ж.к. „Л.“ *, бул. „Д. Н." № **,
32
ет. *, ап. **-**, с управител П. Бл. Д., ДА ЗАПЛАТИ на Н. П. М., ЕГН
********** от с. К., ул. „Б.“ № **, съдебни разноски в размер на 100 /сто/
лева.
ОСЪЖДА "И. А. М." АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр.
С., ж.к. „Л.“ № *, бул. „Дж. Н." № **, ет. * представлявано от Г. Т. Т. и А. В. М.
ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.38 от ЗА сумата от 150 /сто ипетдесет/ лева с
вкл.ДДС адвокатско възнаграждение на адв.Д. В. М., за осъществената от
последния в полза на ищцата безплатна адвокатска помощ.
ОСЪЖДА "Ф. Б." ЕООД, ЕИК ******, гр. С., ж.к. „Л.“ *, бул. „Д. Н." № **,
ет. *, ап. **-**, с управител П. Бл. Д., ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.38 от ЗА
сумата от 150 /сто ипетдесет/ лева с вкл.ДДС адвокатско възнаграждение на
адв.Д. В. М., за осъществената от последния в полза на ищцата безплатна
адвокатска помощ.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –Бл. в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
33