Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димитринка Гайнова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: С Решение № 296 от 05.01.2012г. по гр.д. № 457/2011г. по описа на ГОРС, е отхвърлен предявеният от С. И. М. от гр.Г.О. срещу С. "Г. И."-гр.Г.О. иск с правно основание чл.226 ал.3 вр.чл. 226 ал.1 т.2 от КТ за сумата 1000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие вписването на неверни данни в издадени й документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, като неоснователен и недоказан. С решението е отхвърлен и предявеният от С. И. М. от гр.Г.О. срещу С. "Г. И."-гр.Г.О. иск с правно основание чл.242 КТ за сумата 172,42 лв., представляваща дължимо и незаплатено допълнително трудово възнаграждение за прослужено време и стаж за периода от 25.03.2002г. до 02.09.2003г., като неоснователен и недоказан. Присъдени са разноски в полза на С. "Г. И."-гр.Г.О.. Срещу това решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от С. М.. Обжалва решението изцяло, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно по изложени за това доводи. Счита, че съдът не е разгледал и обсъдил задълбочено доказателствата по делото. Съдът бил приел СИЕ от 09.05.2011г., въпреки, че тя била несъгласна с нея. Счита, че съдът не е зачел причинените й вреди съгласно чл.226 ал.3 изр.1 вр.чл.226 ал.1 т.1 и 2 КТ, произтекли от несвоевременно вписания й трудов стаж и вписваните неверни данни за трудовия й стаж, в длъжностната й характеристика, и от невъзстановяване на същите условия на работа. Сочи, че съдът не се е произнесъл относно погасителната давност. Сочи, че съдът не се е произнесъл по иска по чл.226 ал.4 т.1 от КТ и по чл.242 от КТ за сумата 104,42 лв. Моли въззивния С. да отмени решението на ГОРС и да постанови друго, с което да върне делото за ново разглеждане от друг състав на ГОРС, или да уважи исковете й. В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по жалба С. "Г. И."-гр.Г.О.. В съдебно заседание пълномощникът на ответника по жалба адв.Тодоров оспорва жалбата като неоснователна по изложени за това доводи и моли да бъде потвърдено решението на ГОРС като правилно и законосъобразно, или да прекрати производството по делото, тъй като то е със същия предмет като този по гр.д. № 3022/ 2010г. на ГОРС, присъединено към гр.д. № 2975/ 2010г. на ГОРС, по което има влязло в сила решение и спорът не може да бъде пререшаван. Претендира разноски за адв.възнаграждение пред въззивната инстанция. Великотърновският О. С., в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, отговорите на ответниците по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното : След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният С. счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо. По допустимостта-неоснователно е искането на ответника по жалба за прекратяване на производството по настоящото дело като недопустимо поради наличието на влязло в сила решение по гр.д. № 3022/ 2010г. на ГОРС, присъединено към гр.д. № 2975/ 2010г. на ГОРС, тъй като видно от исковата молба, респективно-решението по делото е, че не са налице условията на чл.299 от ГПК, тъй като макар и страните по делата да са едни и същи, предметът на делото, въведен с предявените искове не е идентичен. По същество решението е правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния С., като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я възпроизвежда отново. Предявени са обективно съединени искове по чл.226 ал.3 изр.1 вр. ал.1 т.2 от КТ и по чл.242 от КТ. Правните изводи на първоинстанционния С., формирани въз основа на установената от този С. фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния С., които са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният С. препраща към мотивите на първоинстанционния С. относно неоснователността и недоказаността на предявените искове. По направените оплаквания от страна на жалбоподателя М., съдът намира същите за неоснователни. Оплакването, че съдът не е разгледал и обсъдил задълбочено доказателствата по делото, е несъстоятелно. Съдът е обсъдил и преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и при това е достигнал до правилни изводи какви факти се установяват с тях, и въз основа на това е направил правилни правни изводи за неоснователност и недоказаност на исковите претенции. Оплакването, че съдът бил приел СИЕ от 09.05.2011г., въпреки, че тя била несъгласна с нея, е също несъстоятелно. Независимо дали страната е съгласна или не със заключението по една експертиза, съдът приобщава същото към доказателствения материал по делото, като приема същата като доказателство по делото. При това, на осн.чл.202 от ГПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда с други‗е доказателства по делото. В настоящото дело съдът правилно е възприел заключението на цитираната СИЕ, тъй като същото е компетентно, обективно, обстойно, всестранно и пълно. Жалбоподателката-ищцата М. чрез процесуалния си представител е оспорила в съответното заседание експертизата, но не е упражнила правото си в това заседание да поиска повторна СИЕ. Оплакването, че съдът не е зачел причинените й вреди съгласно чл.226 ал.3 изр.1 вр.чл.226 ал.1 т.1 и 2 КТ, произтекли от несвоевременно вписания й трудов стаж и вписаните неверни данни за трудовия й стаж, в длъжностната й характеристика, и от невъзстановяване на същите условия на работа, е също неоснователно. Жалбоподателката не е ангажирала доказателства, които да установяват наличието на твърдяните от нея вреди, още по-малко-наличието на причинна връзка между тях и действията /бездействията/ на работодателя. Оплакването, че съдът не се е произнесъл относно погасителната давност, е несъстоятелно. Съдът се произнася по възражението на ответника за изтекла погасителна давност само ако е приел, че предявеният иск е основателен. В случая съдът правилно е приел, че предявените искове са неоснователни, поради което и правилно не се е произнесъл по възражението за изтекла погасителна давност. Оплакването, че съдът не се е произнесъл по иска по чл.226 ал.4 т.1 от КТ и по чл.242 от КТ за сумата 104,42 лв., е неоснователно. Съдът с решението си се е произнесъл по двата обективно съединени искове на М.. Относно иска за сумата 104,42 лв.- съдът е прекратил производството по този иск с протоколно определение от 10.11.2008г., което е потвърдено с определение № 559 от 20.12.2008г. по В.ч.гр.д. № 1183/ 2008г. по описа на ВТОС, поради което съдът не дължи произнасяне по този иск. Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявените искове са неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени. С оглед на изложеното и предвид на това че обжалваното решение не страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от въззивния С.. При този изход на делото жалбоподателката следва да заплати на ответника по жалба направените пред въззивната инстанция разноски за адв.възнаграждение в размер на 300лв. Водим от горното, ВТОС Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА решение № 296 от 05.01.2012г. по гр.д. № 457/ 2011г. по описа на Горнооряховски районен С.. ОСЪЖДА С. И. М. от гр.Г.О., ул."В.Л." № 18А, .4, А.12, ЕГН *, да заплати на С. "Г. И."-гр.Г.О., ул."А. К." № 17, направените по делото разноски пред въззивната инстанция за адв.възнаграждение в размер на 300лв. Решението не подлежи на касационно обжалване. Председател: Членове: |