РЕШЕНИЕ
№ 2508
гр. София, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:***
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от *** Административно наказателно дело №
20251110206606 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
****чрез адв. ***е обжалвал наказателно постановление /НП/ *** на ***, с
искане за отмяната му като незаконосъобразно. Сочи, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП не са спазени изискванията за задължително съдържание по чл.42 и
чл.57 от ЗАНН, както и не са посочени доказателства, въз основа на които са
направени изводите за извършените нарушения. Намира, че фактическата обстановка
не съответства на действителната, тъй като автомобилът на водача е поднесъл поради
заледяване от непочистения път от сняг.
В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв. ***, която
поддържа жалбата, но в заседанието на устните прения не се явява, като е депозирала
молба с писмено становище по същество вх.***. Моли НП да бъде отменено като
незаконосъобразно по изложени в жалбата съображения, както и претендира
присъждане на разноски по списък в размер на адвокатското възнаграждение.
Наказващият орган не се представлява. Депозирани са писмени бележки от
юрк. ***с вх. №***., в които моли НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Счита, че категорично от показанията на разпитаните свидетели се
установило, че жалбоподателят е извършил нарушенията, за които е наказан.
Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, с молба да бъде намалено до
минималните размери.
1
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С НП в обжалваната част на *** са наложени две глоби, както следва: в размер
на 3000 лева и 20 лева, ведно с лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца, за това, че на *** около ****с посока на движение от*** към бул*** управлява
МПС ***, рег.№*** като използва пътищата, отворени за обществено ползване за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари,
а именно ненужно и демонстративно поднася МПС в дясно чрез превъртане на
задните движещи колелета /дрифт/, като навлиза в насрещната лента за движение на
насрещно движещи се автомобили – нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на чл.6, т.1
от ЗДвП.
НП е издадено въз основа на АУАН серия ***
Приобщена по делото е административнонаказателната преписка /АНП/ по
издаване на НП, както и писма от МВР, Дирекция „Вътрешна сигурност“ вх.№****и
от Националния институт по метрология и хидрология /НИМХ/ с вх.№***
Разпитани по делото са свидетелите К. Л. М. – актосъставител и Д. В. В. –
присъствал при установяване на нарушенията и съставяне на акта, според които
намирайки се на установъчен пункт при магазин ***в края на смяната им - до***часа,
видели автомобил***на около 100 метра срещу тях, движещ се по ул. „***в посока
към бул.***, който поднасял чрез завъртане на задните губи наляво и надясно, като
навлизал в насрещната лента за движение. Те тръгнали с полицейски автомобил след
него, като подали светлинен сигнал, с цел да го спрат, но водачът не спрял и
продължил движението си в посока бл.*** където отново извършил същото движение
на поднасяне или дрифт. Те отново подали светлинен сигнал, но водачът продължил и
след последователни завой надясно на **** след това наляво и пак надясно, подали
звуков сигнал, на който водачът се подчинил и спрял в района на бл.73. Казал на
полицейските служители, че не разбрал, че на него подават сигнал и затова не спрял
веднага. След като му казали защо го спират, той първоначално се съгласил за
нарушението, но поискал да говори по телефона. Те му позволили и видели, че на
дисплея се изписва *** а при разговора с това лице се чувал неговия глас, който казвал
на нарушителя да обжалва. След съставяне на АУАН и предявяване в полето за
възражение, Г. написал, че има възражение и ще обжалва акта, както и че не е
дрифтил.
Разпитана по делото е свид. **** – майка на жалбоподателя, според която на
***. времето било лошо – студено, валяло сняг и температурите били минусови, след
полунощ сина й се обадил, че се прибира и при тези обстоятелства, както и защото
бил млад шофьор – от около една година, тя се притеснявала, затова го чакала да си
2
дойде. Била застанала на прозореца в апартамента им, който гледал към ***в бл.***.
Така видяла, че между двата светофара – на магазин ***автомобила подхлъзнал,
навлязла в насрещното платно, на бил овладян от водача и продължил нагоре посока
към техния блок. Малко след него видяла и полицейски автомобил с включени
светлини и звуков сигнал, а когато синът й завил надясно по бул. ***“ бил спрян от
полицаите. Автомобилът, който управлявал синът й бил произведен 2006г., който
автомобил тя също го управлявала и тъй като бил по-стар зимно време много
поднасял, затова и тя толкова се притеснявала и го чакала да се прибере. Не могла да
види зялото проверка, тъй като мястото на спиране не се виждало добре от
апартамента им. Когато синът й се прибрал казал, че понеже пътя бил под наклон, той
дал газ и затова автомобила поднесъл. След като го спрели полицаите се обадил на
бащата на негов приятел – *** защото не знаел какво да прави, а се притеснявал да се
обади на баща си, за да не му се скара.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното.
Съдът, при проверка на АУАН, въз основа, на който е издадено НП, установи, че
формално е с предписаното съдържание в чл.42 от ЗАНН. Съставен е в присъствие на
нарушителя и му е предявен, при спазване на разпоредбите на чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1
от ЗАНН от оправомощено лице със заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра
на вътрешните работи по т.2.1.
При проверка на процесното НП, съдът установи задължителното съдържание
по чл.57, ал.1 от ЗАНН, което е идентично със съдържанието на АУАН. Същото е
издадено от компетентен орган, овластен със №***. на министъра на вътрешните
работи по т.3.10.
Съдът констатира противоречие между текстовата част, при описание на
деянието, квалифицирано като второ административно нарушение и нормата на чл.6,
т.1 от ЗДвП, която е сочена за нарушена, а именно – водачът не съобразява
поведението си с пътната маркировка. В АУАН и НП не са изложени обстоятелства,
водещи на такова нарушение, свързани с типа на пътната маркировка и в кой участък,
по какъв начин е нарушена. Така е ограничено правото на жалбоподателят на защита.
Крайно недостатъчно е да се разчита на посочване единствено, че при поднасяне на
автомобила е навлязъл в насрещната лента за движение, тъй като само от това
лаконично описание не може да се изведе какъв е типа на пътната маркировка и
забранява ли нейното пресичане. По тази причина, в частта за нарушението по чл.6, т.1
от ЗДвП, за което е наложена глоба в размер от 20 лева по чл.185 от ЗДвП, НП следва
3
да бъде отменено като незаконосъобразно.
Касаещо констатациите в АУАН и НП за първото нарушение на чл.104Б, т.2 от
ЗДвП, съдът намира, че не се доказа по категоричен начин, жалбоподателят като водач
на МПС, движещо се по*** да е използвал пътя за други цели, освен за превоз на хора
и това. Действително от показанията на всички свидетели се установи, че на *** и на
около 100 метра от него в посока към *** автомобилът, управляван от жалбоподателя е
поднесъл в следствие по ненужно повече подаване на газ при изкачване на наклон,
което е довело до навлизане в лентата за насрещно движение. От това обаче не може
автоматично да се счете, че Г. е подал повече газ на автомобила, за да се превъртят
задните гуми, МПС да стано неуправляемо и да поднесе или да се извърши т.нар.
дрифт. Според показанията на майката на жалбоподателя, той й е обяснил, че при
подаване на газ при изкачване на наклона към тях на *** автомобилът е поднесъл и
навлязъл в насрещното платно, което и тя в показанията си заяви, че е видяла.
Иванова, обаче под страх от наказателна отговорност каза, че и когато тя управлява
автомобила, той поднася, тъй като е стар модел – произведен през 2006г. и не е
снабден със система за балансиране, а пътното платно в дена на полицейската
проверка на сина й е било заледено и валял сняг.
Тези обстоятелства се потвърждават от писмото от НИМХ, в което се сочи, че
към *** часа на***. температурата на въздуха е била минус 0.5 градуса, с относителна
влажност от 78%, било е облачно, като към 01:10 часа на същия ден е започнал да вали
слаб сняг, който е продължил до сутринта. Въз основа на изнесените данни, съдът,
намира че се разколебават показанията на свидетелите – двамата полицейски
служители, че поднасянето на автомобила, управляван от жалбоподателя е в следствие
на умишлено подаване на газ, с цел да се превъртят на високи обороти задните гуми,
извършвайки т.нар. дрифт. Полицейските служители са направили изводи за
нарушение само въз основа на външното проявление – на поднасянето на автомобила
и навлизане в платното за насрещно движение, но на база на предположение, че това е
умишлено, с цел т.нар. дрифт.
Затова и нарушението по чл.104Б, т.2 от ЗДвП остана недоказано по категоричен
начин и в тази част НП следва да бъде отменено.
При този изход на делото, на осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН в полза на
жалбоподателят следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско
възнаграждение. При направеното възражение на отсрещната страна за прекомерност,
съдът съобрази чл.18, ал.2 от Наредба №1/9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска
работа, според който ако административното наказание е под формата на глоба
възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2 върху стойността на всяка
наложена глоба. С НП са наложени две глоби, като за първата по чл.175а, ал.1 от ЗДвП
в размер на 3000 лева, адвокатското възнаграждение ще се определи по чл.7, ал.2, т.2
4
от Наредбата - при интерес от 1000 до 10 000 лв. - 400 лв. плюс 10 % за горницата над
1000 лв. и е в минимален размер от 600 лева. За втората глоба от 20 лева по чл.185 от
ЗДвП минималното възнаграждение за адвокат е 400 лева и се определя по чл.7, ал.2,
т.1 от Наредбата. Така заплатеното адвокатско възнаграждение от 1000 лева е именно
такова по правилата на Наредбата и не е прекомерно, като следва да бъде присъдено в
претендирания размер. По арг. на чл.63д, ал.4 от ЗАНН учреждението или
организацията, чийто орган е издал *** следва да бъде осъдена за заплати на Г.
сторените от него разноски в размер на 1000 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление №****. на *** като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА учреждението или организацията, чийто орган е издал *** да
заплати на жалбоподателя *** с ЕГН ********** направените разноски, в размер
на 1000.00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК, по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5