Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Екатерина Николова | |
и като съобрази доказателствата по делото, становищата на страните и закона, на основание чл.303 от НПК, съдът ПРИСЪДИ: ПРИЗНАВА Г. Е. К. с ЕГН [ЕГН], [дата на раждане] в [населено място],,за ВИНОВЕН в това, че на 14.09.2011 г. около 05:20 часа в [населено място], по бул. „Свети Димитър Солунски“ в близост до бензиностанция „ОМВ“, в пияно състояние и при управление на моторно превозно средство /лек автомобил „Тойота К.“ с рег. [рег.номер на МПС] /, е нарушил правилата за движение, установени в ЗДвП, а именно чл.20, ал.1 от ЗДвП / „да контролира непрекъснато ППС, което управлява“/ и чл. 21, ал.1 от ЗДвП/ „при избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава в населено място 50 км/ ч.“/, в следствие на което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на В. Г. Б. , изразяваща се в счупване на кости на двете подбедрици, което му е причинило трайно затруднение на движенията на долните крайници за около 4 – 6 месеца, представляващо престъпление чл.343, ал.3, пр.1, б "а", пр.2 от НК във вр. с ал. 1, б.“б“, пр.2 във вр. с чл. 342, ал.1, пр.3 от НК във вр. с чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл. 21, ал.1 от ЗДвП, за което му НАЛАГА наказание "Лишаване от свобода" за срок от 2 г. /две години/, чието изтърпяване отлага на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 4 /четири/ години. На основание чл. 343г ат НК НАЛАГА на Г. Е. К. и кумулативно наказание"Лишаване от право да управлява МПС" за срок 2 /две/години и 6/шест/ месеца . ОСЪЖДА Г. Е. К. да заплати по сметка на РС-Благоевград сумата от 720.00лв/седемстотин и двадесет лева/-разноски направени за съдебни експертизи в досъдебната фаза на процеса, сумата от 235.00лв./двеста тридесет и пет лева/- разноски за участие на експерти и експертизи в съдебната фаза на делото , сумата от 106.40 /сто и шест лева и четиридесет стотинки/- разноски за участие на свидетел в съдебното дело, както и сумата от 5.00лв.-ДТ за служебно издаване на ИЛ. Присъдата може да се обжалва и протестира пред Окръжен съд -Благоевград в 30 дневен срок,считано то днес . РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОТИВИ: Производството по делото е образувано по обвинителен акт на РП-Б. против Г. Е. К. от [населено място], който е обвинен в това, че на 14.09.2011 г. около 05:20 часа в [населено място], по бул. „Свети Димитър Солунски“ и в близост до бензиностанция „ОМВ“ в пияно състояние (установено с протокол за химическа експертиза № 874/ 16.09.2011 г. на НТЛ – Б. с 1,92 промила концентрация на алкохол в кръвта си), при управление на моторно превозно средство /лек автомобил „Тойота К.“ с рег. [рег.номер на МПС] / е нарушил правилата за движение, установени в ЗДвП /чл.20, ал.1 от ЗДвП – „да контролира непрекъснато ППС, което управлява“ и чл. 21, ал.1 от ЗДвП – „при избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава в населено място 50 км/ ч.“/, вследствие на което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на В. Г. Б., изразяваща се в счупване на кости на двете подбедрици, което довело до трайно затруднение на движенията на долните крайници за около 4 – 6 месеца, квалифицирано като престъпление чл.343, ал.3, пр.1, б "а", пр.2 от НК във вр. с ал. 1, б.“б“, пр.2 във вр. с чл. 342, ал.1, пр.3 от НК във вр. с чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл. 21, ал.1 от ЗДвП. В съдебно заседание представителят на РП поддържа обвинението и ангажира доказателства в негова подкрепа. Подсъдимият лично и чрез своят защитник оспорва обвинението и не се признава за виновен . Твърди, че не е извършил от субективна страна вмененото му престъпление, както и че не е управлявал МПС след употреба на алкохол и с посочената в обвинението алкохолна концентрация в кръвта му. Апелира за оправдателна присъда. Пострадалият по делото В. Б. е конституиран като частен обвинител по делото и заедно със своят повереник поддържат обвинението на РП и апелират за справедлива осъдителна присъда. Районният съд, след като взе предвид становищата на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, в пределите на своята преценка по чл.301 от НПК намира за установено следното: По делото не е спорно, че подсъдимият е неосъждан до момента, същият е студент, не е трудово ангажиран и е правоспособен водач на МПС категории „В” и „М”. Не е спорно също така, че на 13.09.2011 г. около 22:00 ч. подсъдимият се е срещнал в [населено място] със своите приятели-свидетелите К. К., П. К. и В. Б. и четиримата решили да отидат на дискотека в Б.. За придвижването използвали автомобил с марка „Тойота“, модел „К.“ с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на Е. С. К., управляван от подсъдимото лице . В Б. четиримата приятели посетили нощен клуб „The Face“, където останали до към 04:30 – 05:00 часа. В заведението и четиримата употребили алкохол, като К. пил водка . Останалите свидетели също пили водка, която била в промоционалната оферта за вечерта, заедно с безплатно и безалкохолни напитки (кока кола). След като промоционалната бутилка водка за масата била изпита, свидетелите К., П. и В. си поръчали още водки в чаши. След което напуснали заведението и минали през закусвалня „Б.“ от където си закупили закуски. В последствие се качили на автомобила управляван от К. и паркиран до този момент в центъра на Б. и около 05:00 ч. си тръгнали обратно за [населено място] . До подсъдимия на предната седалка седнал св. К. К., зад него от дясната страна на задната седалка се настанил св. В. Б., а до последния и зад К. седнал св. П. К. . Почти веднага след като тръгнали под влияние на изпитият алкохол в заведението св. В. Б. се унесъл и заспал, а свидетелите П. К. и св. К. К. били будни. Подсъдимият решил да излезе от Б. през бул. „Св. Димитър Солунски“ в южна посока на града и от там към първокласен път Е 79 в посока юг за [населено място]. В този отрязък на денонощието бул.“Св.Д.Солунски“ бил добре осветен от улични лампи . Управлявайки автомобила си, подсъдимият подминал бензиностанция „ОМВ“ и продължил движението си напред по сух и асфалтиран уличен участък на платното за движение в дясната лента в посока към[жк]и излизане от града. В непосредствена близост и пред сградата на „П. пиво“-Б. , в следствие на поставян газопровод под уличната настилка, уличният участък бил с нарушена асфалтова цялост и без асфалтово покритие и по протежение на десния тротоар (в посоката на движение на К.), на отстояние около 0,2 м. до 0,5 м. от тротоара към платното за движение имало ивица, запълнена с пясък, камъни и пръст и същата била с ширина около 1 метър и дължина по протежение на целия път до сградата на ПП – Б. (КАТ№.В същият участък на пътя и на разстояние от 14,20 метра по посока на движение на автомобила на подсъдимото лице до 19,80 метра или на обща дължина от 5,20 метра, липсвали и ограничителните бордюри на тротоара /фото албум и заключение по авто0-техническата експертиза/. Стигайки до този участък от пътя, подсъдимият възприел пътната обстановка и решил вместо да мине през участъка без асфалт, да го избегне, но поради забавените си реакции, вероятно под влияние на употребеният от него алкохол вечерта, неопитност на шофьор и неадекватната оценка на пътната обстановка/заключение по съдебно авто-техническата експертиза/, вместо да премине безпрепятствено през участъка без асфалта на пътя, както всички останали автомобили до момента, К. предприел непремерено и рязко завъртане на волана на дясно за избягването на участъка без асфалт, без обаче да предприеме и намаляване на скоростта. Към този момент според изпълнената по делото авто-техническа експертиза, скоростта на управляваният от К. автомобил е била от порядъка на 70 км/ч., при разрешена скорост до 50 км/ч. за населено място . В следствие на тази маневра на подсъдимия с автомобила и наличие на материали с дребна структура на платното за движение /пясък и малки камъчета/ и рязкото напречно ускорение от действията на водача, автомобилът е загубил напречната си устойчивост и е навлязъл през липсващата част на ограничителните бордюри от дясно на улицата, след което се покачил с десни колела върху тротоара, а малко преди мястото на удара и с левите колела. К. не предприел действия по спиране на автомобила и в този момент, в следствие на което последвал удар в основата на стоманения стълб от електропреносната мрежа на тролейния транспорт , разположен непосредствено пред сградата на „П. пиво“ в Б. на бул.“Св.Д.Солунски“. Ударът за автомобила според извършената по делото авто-техническа експертиза е бил челен ляво изместен, като първоначалното съприкосновение е било осъществено с лявата част на предна броня. Почти мигновено според експерта е започнал процес на отдаване на кинетичната енергия, необходима за пластични и еластични деформации на конструкцията на автомобила, за шум, топлина и др. след достигане на максималната стойност на деформациите и при наличие на реалното съпротивление на материалите и под въздействие на остатъчната енергия, респективно инерционна сила, автомобилът се е завъртял около точката на удара в хоризонталната равнина обратно на часовниковата стрелка на ъгъл около 90 градуса, спрямо първоначалната си посока, след което се е установил в покой на десния тротоар зад стълба със задна част към входа на „П. пиво“, перпендикулярно на улицата, където е бил намерен при последвалия оглед от разследващия полицай и другите свидетели –служители в „П. пиво“. В резултат на това сблъскване в метален стълб и започналите след първоначалното съприкосновение деформации и преодоляване на силите на триене между седалките в автомобила и дрехите на пътниците, както и мускулните усилия на крайниците им, свидетелите, които са се намирали в автомобила на подсъдимия са се наклонили в посока на действие на инерционната сила, при което части от тялото им са ударени по вътрешните части на купето и в интериора на автомобила, като в зависимост от силата и действието на удара се е стигнало до причиняването на травматични увреждания по тялото на пътниците в автомобила, като в случая и четиримата возещи се в автомобила са получили различни травматични увреждания. В хода на досъдебното производство е извършена медицинската експертиза за травматичните увреждания получени от пострадалия Б., въз основа на приложените медицински документи към ДП, при която е констатирано, че този свидетел е получил, както следва: счупване на костите на лявата подбедрица, счупване на големия пищял на дясната подбедрица с разместване на костните фрагменти, контузия на мозъка, контузия на белите дробове, разкъсно–контузни рани на лицето. От тях в хода на извършената съдебно-медицинска експертиза в ДП е установено, че счупването на кости на двете подбедрици е причинило на Б. трайно затруднение на движенията на долните крайници за около 4-6 месеца. Описаните травматични увреждания според експерта по делото, добре отговарят да са получени по време и начин, както се съобщава в предварителните сведения, т.е. при пътно транспортното произшествие от 05:20 ч. на 14.09.2011 г. По отношение на св. К. К., експерта е констатирал на база приложени и за това лице медицински документи, че от ПТП-то са му били причинени телесни увреждания /счупване на крайна фаланга на 5-ти пръст на дясната ръка, охлузвания на лакета на ляв горен крайник/, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на този свидетел, а счупването на пръста е довело до затруднение в основната му функция за период от около 2-3 седмици. Св.К., който напуснал сам местопроизшествието след настъпилото ПТП, не е преглеждан и за него не са констатирани никакви увреждания от инцидента. Увреждания от това ПТП е получил и подсъдимия по делото, за което са приложени и негови медицински документи към ДП, в това число и ИЗ от 14.09.2011г. и Епикриза, от които е видно, че К. е постъпил за болнично лечение на тази дата заради фрактура на лява ключица и комоцио и е изписан на 16.09.2011г.Според епикризата на подсъдимия, последния няма спомен за инцидента след ПТП, не си спомня как е изваден от автомобила, имал е болки в областта на лявата ключица, , гръдния кош и корема, , оток в средната трета на ключицата, оток и болезненост в областта на носа, както и разкъсно-контузна рана в областта на горния клепач на лявото око. След като подсъдимият и пътуващите с него свидетели били закарани в Спешен център, същите са прегледани, а на водача на автомобила К. е издаден и талон за медицинско изследване за предоставяне на кръвна проба за изследване. При химическият анализ на взетата от него кръвна проба и според изготвеното в тази връзка експертно заключение от досъдебна фаза, в кръвта на подсъдимия е констатирана концентрация на алкохол в кръвта от 1,92 промила, кореспондираща с количествените критерии и признаци за средна степен на алкохолно опиване. Подсъдимият и защитата оспорват , че подсъдиимят е бил употребил алкохол преди настъпването на разглежданото ПТП, но в обратна насока са показанията на частният обвинител Б. . Той е категоричен, че в питейното заведение в Б., в което отишли заедно с подсъдимия и свидетелите К. и К., всички са употребили алкохол преди произшествието, в това число и К.. Нещо повече св.Б. дори уточнява, че водката, която е пил подсъдимия тази вече е била с марка „А.“ и тя е пита заедно от Б. и К. в количество от 700 грама. Другите двама свидетели К. и К., св.Б. установява, че са пили уиски тази вечер . Б. е категоричен, че си спомня добре това обстоятелство от една страна именно защото заедно с К. са пили тази бутилка алкохол и защото докато са пили от бутилката, са били един до друг в заведението.Според св.Б. това не било инцидентен начин на поръчвали на алкохол, а по този начин обичайно пиели задно и си поръчвали алкохол в заведения в тази компания. При направеният прочит на показанията на Б. от досъдебна фаза, същият твърди, че не поддържа казаното към този предходен момент от разследването за това, че подсъдиимят не е пил алкохол, защото тогава не казал истината под влияние на бащата на подсъдимия и от „приятелска гледна точка“- както той , така и другите пътуващи на процесната дата приятели, решили да скрият , че К. е пил алкохол за да се „смекчи вината „ му по делото. В хода на съдебното следствие обаче Б. бе категоричен, ме К. е употребил алкохол преди произшествието на инкриминираната дата и този алкохол е бил водка , изпита заедно със самия Б. в заведението “The face”. Б. твърди, че до датата на инцидента с подсъдимия били много близки, почти като братя, но след това бил много изненадан от поведението на К., който почти не се интересувал как е и как се чувства по време на лечението си след произшествието. Св.Б. сочи, че една от двете срещи между него и подсъдимия била и с неговият баща , когато те предложили да му платят пари като обезщетение за травмите. Отделно от това чрез св.К. му било казано, че при разпита в наказателното производство трябва да се поддържа версията, че К. е пил алкохол след пришествието от пластмасова бутилка, защото бил уплашен от случилото се. Тримата приятели на подсъдимия се видели и разговаряли неколкократно за това, какво да кажат при разпита, като К. настоявал да се каже, че К. не е пил преди произшествието, а след него от пластмасова бутилка. По отношение на намерената бутилка водка с марка“Руски стандарт“ в автомобила на К. след произшествието празна, Б. твърди, че и тази бутилка купили от заведението “The face” на тръгване, като в нея имало поне около 300 грама когато потеглили за Р. и няма спомен защо е намерена празна след произшествието на земята между предните и задните седалки на автомобила. От своя страна св. К. преповтаря версията на св.Б. до момента , в който съобщава кой какъв алкохол е пил и дали е пил алкохол в заведението “The face”. Този свидетел твърди, че всички пили алкохол, без подсъдиимят . След произшествието , св.К. твърди, че бил изваден от автомобила от охранителите на „Бирена фабрика“ и останал на цимента на земята до идването на линейката от Спешен център . Сочи, че най-пострадал от произшествието бил св. Б. , който се оплаквал от краката си и той през цялото време гледал него след изваждането му от автомобила. В същото време твърди, че си спомня, че след ПТП подсъдимият му казал , че държи в автомобила си домашна ракия в пластмасова бутилка от 500 мл, при което К. казал на подсъдимия по негови думи, да си „пийне от тази ракия за кураж“.След този му „съвет“, св.К. заявява, че видял К. да взима бутилката от минерална вода от 500 мл и да пое от нея, но не видял колко/дали глътка или я изпил на екс/, защото бил „зает“ да гледа св.Б. до него.В последствие в противоречие на първоначалните му изявления, св.К. твърди, че не К., а самият той взел от автомобила и дал на подсъдимия пластмасовата бутилката с ракия за да пие от нея след произшествието, докато подсъдимия седял на земята в близост до автомобила . К. твърди, че намерил бутилката с ракия в шофьорската врата на автомобила. Според него в питейното заведение на Б. всички приятели пили водка и то само 1 бутилка водка, друга компанията не е купувала. Заявява, че не е говорил с Б. и не се наговаряли какво да казват за случая, включително и да не казват, че К. е пил алкохол преди произшествието. К. си спомня, че на пътното платно е имало дупка, макар и запълнена, но тя била в края на платното до тротоара и там се ударил автомобила преди да спре. Св.К. не можа да обясни от къде се е появила във фотографираният автомобил на К. празната бутилка с водка с марка “Руски стандарт“ на инкриминираната дата, нито къде е оставена и какво е станало с въпросната пластмасова бутилка с домашна ракия, ако е имало такава в действителност в автомобила на подсъдимия. В хода на проведената очна ставка между св.Б. и св.К., Б. потвърждава изцяло версията си, че К. е пил алкохол в непосредствена близост до него на инкриминираната дата в заведение “The face“, а К. твърди, че не видял такова нещо. Св.Б. е категоричен, че е бил наговарян да поддържа невярната версия за изпит алкохол от подсъдимия от пластмасова бутилка след инцидента, за да се смекчи вината му и оневини, а св.К. твърди, че не си спомня такъв разговор . В своите обяснения третият участник в инцидента св.К. също установява, че приятелите дошли на инкриминираната дата в Б. за да се повеселят и пият алкохол с автомобил управляван от подсъдимия. Според него пък, всички с изключение на подсъдимия пили алкохол и то водка, но понеже не я изпили, си я взели със себе си , заедно с бутилката и това било водката“Руски стандарт“, намерена при огледа в автомобила им. Същевременно св.К. твърди, че той лично изпил 3 водки преди да си тръгне. Сочи, че от приятелите след инцидента, той бил видимо най-малко пострадал и излязъл сам от автомобила, а на другите помогнали охранителите от фабриката. След излизането от автомобила, четиримата седели на земята и чакали екипа на Спешен център, като никой повече не се е връщал и влизал в автомобила, до идването на линейките и полицията. Св.К. установява, че най-пострадал от всички бил св.Б., след това подсъдимият, който дори имал кръв по главата и лицето си и плачел от притеснение и стрес, а св.К. се оплаквал от дясната си ръка и също бил видимо разстроен от случилото се. Същевременно обаче в хода на същият разпит, св.К. променя показанията си и започва да твърди, че видял св.К. да се връща до автомобила и да донася пластмасова бутилка с ракия , от която да пие само подсъдимия, въпреки че всички били изплашени и стресирани от случилото се. Според св.К., подсъдиимят е изпил 2-3 глътки от това шише с ракия. Св.К. твърди, че на пътя според него имало и ремонтиран участък, обозначен с пътна сигнализация . Така описаната и изведена фактическа обстановка се базира на различните събрани доказателства и доказателствени средства в процеса, които напълно кореспондират по между си и обосновават една логична, и хронологически последователна фактология, а именно : Протокол за оглед на местопроизшествие от 14.09.2011г., изготвен непосредствено след ПТП, в който изрично е отразено, че в лентата за движение в посока[жк]на процесното място има участък , запълнен и с пясък от пътното платно.Констатирано е и работещо нощно улично осветление . В протокола за оглед е записано също, че този участък е с ширина 1 метър и дължина от „Бирената фабрика“ до сградата на КАТ. Отразена е и липсващата част от бордюра в близост до местопрестъплението, описана и авто-техническата експертиза по делото. В Протокола за оглед изрично е записано, че този участък без асфалт е бил покрит с пясък, върху който е възприет грайфер от автомобилна гума, последният обаче не е заснет на фотоалбума към това следствено действие. Видно от този фотоалбум е местоположението на автомобила след ПТП, както и причинените му вреди при удара с електропреносния стълб за тролейбусен транспорт. Във фотоалбума към протокола за оглед на самият автомобил пък е заснета намерената бутилка от Водка с марка“Руски стандарт“, но нито в него, нито на мястото е заснета пластмасова бутилка от 500 мл. /с течност или празна такава/.На фото №1 от фотоалбума за оглед на местопроизшествието е заснет участъка от пътя с изрязан асфалт, но на пътното платно не се констатира наличието на дупка, както твърдяха свидетелите К. и защитата, а напълно запълнен участък, подготвен за поставяне на асфалт, който видимо не би трябвало да затрудни водачи на МПС и да не пречи за преминаването през него или заобикалянето му, тъй като не заема цялото пътно платно по посока на движение на подсъдимия, а само част от него.Видимо този участък от пътя не се намира в ремонт и там не се извършват ремонти дейности, а по-скоро ако е имало такива, са приключили. Към приобщеният по делото протокола за оглед на самият автомобил на подсъдимия К. е приложен и направен фотоалбум , в който към 10.04.2012г. е намерена празна бутилка от водка с марка“Руски стандарт“ 40 градуса, празна“. Кореспондираща с изведената фактология на казуса е и химическа експертиза, изпълнена въз основа на кръвна проба от подсъдиимят, взета в Спешен център и изследвана в нормативният срок от експерта К., която е констатирала при химическата експертиза алкохолна концентрация в кръвта на подсъдимия от 1.92%о.Видно от входирането на експертното заключение, материализирано в самият протокол за изследване , последното е извършено на 16.09.2011г. и предадено на разследващите органи с изх. № от дата 17.09.2011г. В подкрепа на направените фактически изводи за причинено ПТП, след употреба на алкохол е и Протокол за медицинско изследване на св.Р., изготвен при първият преглед на подсъдимия на процесната дата, където се установява, че по негови собствени изявления, К. е употребил алкохол /водка и мента/ около 03.10 часа на инкриминираната дата и преди разглежданото ПТП. Всички тези доказателствени средства са надлежно изготвени и приобщени по делото съобразно изискванията на НПК, поради което съдът напълно ги кредитира.Наред с това, материализираното в тези доказателствени средства като факти се потвърждава напълно и от показанията на 3-ти и напълно незаинтересовани от изхода на делото лица- св. Ив.Г., св.Д., св. С./охранителите при „Бирена фабрика“, които са били очевидци на произшествието/, свидетелите К., Н. /полицейските служители, ангажирани с проверка на подаденият сигнал на тел.112 от охранителите за настъпило ПТП на процесното място и дата/, св. Р. /дежурният лекар в Спешен център , който е прегледал пътуващите в автомобила на К., както и самият подсъдим и издал приобщеният по делото Медицински протокол за подсъдимия/. От тях свидетелите охранители установяват, че се намирали именно на местопроизшествието при настъпването на процесното ПТП и последното на практика се случило именно пред тях.Те извадили намиращите се в автомобила лица и подали сигнал за произшествието на телефон 112. При подаването на сигнала не след дълго на мястото пристигнали екипи на полиция и Спешен центъра. Свидетелите Г. установява, че първо извадили шофьора на автомобила , а след това и другите лица пътуващи в него, като видимо по всички имало травми и лицата били в шок , като след изваждането им седнали на тротоара и там останали до идването на екипа на Спешен център . Направили това защото се страхували „да не гръмне автомобила“. Свидетелите Г. , Д. и С. са категорични, че след изваждането им от автомобила , никой от тези лица не се е връщал обратно в автомобила, нито пък е взимал бутилка с течност от там и пил от такава , а още по-малко пък , че подсъдиимят е пил тогава алкохол и то за „кураж и успокоение“. Единствената течност, която са пили част от лицата е била вода, донесена им от св.Г. от чешма на фабриката в близост до инцидента. Св.Г. установява също, че подсъдиимят се обадил на баща си и му казал, че е ударил автомобила, след което на място пристигнал този родител . Свидетелите охранители са категорични, че докато е траел ремонта на пътя и след това, процесното ПТП е било единственото на това място. След предявяване на фотоалбума обаче св.Г. уточнява, че дупката, която е имало на място е всъщност такава в бордюра , а не на пътното платно, което е било запълнено, включително и в частта с липсващият асфалт, заснета в приложеният по делото и изготвен по време на огледа фотоалбум за случая. Св.Д. и С. твърдят, че през цялото време останали до момчетата от автомобила , причинил ПТП, до идването на полицията и платформа за качване на автомобила и пострадалите с него лица с екипа на Спешен център. При разпита на свидетелите К. и Н., които са ангажирани за проверка на място,след подаден сигнал за настъпилото ПТП от страна на охранителите на „П. пиво“, двамата полицаи установяват, че пристигнали на място и възприели автомобила , по начина заснет в процесният фотоалбум, а по присъствалите в автомобила лица, след произшествието, полицаите възприели видими травматични увреждания. Св.Н. уточнява, че именно охранителите на тази фабрика са чули удара от ПТП и са отишли веднага на местопроизшествието, като лично са извадили двама от пострадалите от автомобила. Св.Н. сочи също, че лично е възприел нарушената цялост на част от пъпното платно при местопроизшествието, но твърди че тази особеност на пътя не е била пречка за движение на автомобили по пътя, тъй като може да се премине както през него при по-ниска скорост, така и да се заобиколи. Видимо участъка в асфалта е изглеждал като „кръпка“ на място,с поред св.Н. и е бил запълнен, а не е представлявал дупка, от която може да настъпи произшествие за това не е било обозначен с някакви особени знаци за повишено внимание на пътя. При разпита на св.Р. установи, че той лично е изготвил приложеният по делото Протокол за медицинско изследване на подсъдиимят на л.72, том 1 от ДП , защото тогава разбрал , че именно той е бил водача на автомобила, причинил произшествието. В такава хипотеза , св.Р. е заявява, че е установена практика да се преглежда водача на автомобила и да му се взема кръвна проба за изследване за употреба на алкохол . В случая, свидетеля е категоричен, че отразената информация в медицинският протокол, за това, че К. е употребил на процесната дата алкохол /водка и мента/ около 03.00 часа, е предоставена информация именно от преглежданото лице.Свидетелят си спомня, че няколко лица били пострадали от процесното ПТП, като имало и такива , които довели направо на носилка, защото видимо били много пострадали от произшествието. Такъв бил и подсъдимия, което попречило да му се направи обичайният обстоен преглед . Прегледа му е извършен след инцидента, сутринта около 05.30 часа. Тъй като случаят бил спешен, лекарите имали опасения за по-тежки и невидими последици за здравето на участниците в произшествието, а и при пренасянето им в Спешния център, лицата не носели лични карти, в Медицинският протокол от изследването на К., св.Д-р Р. не е снемал самоличността на подсъдимия по лична карта или друг документ за самоличност, а по негови твърдения , включително и отразеното ЕГН за него, защото никой от доведените в Спешния център пострадали лица от разглежданото ПТП, в това число и водача на автомобила-К., нямал лична карта в себе си. Св.Р. е сигурен, че кръвната проба, която е изследвана в последствие от експерта К. е именно от подсъдимия, защото той е задължен при Т. да взима кръвна проба само от водачите на автомобила и след като попитал кой е бил водача, именно лицето, което е заявило, че е водач е било и медицински изследвано и от него е взета кръвна проба за химически анализ . Във връзка с направеното оспорване на защитата на констатираната алкохолна концентрация в кръвта на К. при извършената химическа експертиза по делото бе изискано копие от входящият дневник , за получената проба в НТЛ от кръвта на подсъдимия, иззета в Спешен център, изпратена за изследване на експерта К. в последствие. Видно от този входящ дневник/л.81 от делото/, пробата на подсъдиимят е вписана именно като получена за изследване в НТЛ на МВР –Б. към 16.09.2011г., на която дата , видно от самият Протокол за входиране на заключението на експерта К., е била и изготвена и самата химическа експертиза на пробата с установената алкохолна концентрация в кръвта на К. от 1.9%о Експерта К. е категорична по време на своят разпит, че извършването на химическата експертиза и до 5 дни след взимането на кръвната проба по никакъв начин не влияе на резултата и отчитането на алкохолна концентрация в кръвта на едно лице, ако в нея действително се съдържа такъв алкохол към датата на взимане на пробата. За изясняването на факта, дали подсъдиимят е бил употребил алкохол и дали е бил под негово влияние при управление на автомобила си преди да настъпи с него ПТП, по делото е изготвена и съдебно-медицинска експертиза от Д-р А. .Същият е съобразил данните по делото за извършеният медицински преглед на подсъдимия от св.Р. и твърденията на св.К. и К., че подсъдиимят е пил ракия от пластмасова бутилка след настъпилото ПТП, т.е. преди издаването на Протокола за медицинско изследване на св.Р. /съставен на 14.09.2011г. в 06.10 часа/, отчел е също резултата от химическото изследване и установената алкохолна концентрация в кръвта на подсъдимия от 1.92%о и счита, че такава концентрация от алкохол към часа на взимане на пробата /след 06.00 часа на процесната дата/, може да се достигне само при изпито по-голямо количество алкохол, от описаното такова от свидетелите К. и К. и то преди по-голям интервал от време, от соченият от тези свидетели /след настъпилото ПТП/.Именно за това Д-р А. приема за достоверна и обективно определена алкохолната концентрация на подсъдимия към процесната дата по химическият анализ на експерта К..От приложеният входящ дневник към ДП за постъпилите на преглед лица от автомобила на подсъдимия в Спешен център /л.178 , том 1/, К., Б. и К. са прегледани и постъпили в центъра в 5.27 часа на 14.09.2011г. , кръвната проба от К. според нарочен дневник за взимане на кръвни проби в спешен център е взета от него в 06.10 часа на същата дата /л.181-182 от том 1 / В тази връзка и предвидизвестно противоречие в показанията на К. и Б. за момента и количеството употребен алкохол от К. на процесната дата, по делото бе допусната и назначена допълнителна медицинска експертиза за изследване възможната алкохолна концентрация в кръвта на подсъдимия и възможната степен на алкохолно опиянение на процесната дата в зависимост от различното количество алкохол, което се твърди, че е изпито от него преди или съответно след ПТП. В рамките и на тази експертиза, вещото лице отново поддържа становището си, че приема за обективно невъзможно констатирането на алкохолна концентрация в кръвта на К. като тази отчетена от вещото лице К. , да се достигне при употреба на алкохол от негова страна, непосредствено преди вземане на кръвната му проба и след настъпилото ПТП около 05.25 часа на процесната дата. При възприемане показанията на св.Б. и твърденията на самият К. пред св.Р., че е изпил 1 водка от 100 гр., преди ПТП и около 03.00 часа на процесната дата, то експерта счита, че алкохолната концентрация кръвта на подсъдимия към момента на ПТП би била над 0.5 %о /0.63%о/, което сочи на средна степен алкохолно опиване, чиято физиологическа граница е именно 0.5%о.При употребата на 1 водка от 50 грама по същото време, при стандартен алкохолен градус 40 за водка, то алкохолната концентрация би била по-малка, но последното не кореспондира с изключителното високото ниво на алкохолна концентрация констатиран при химическият анализ на кръвната проба на К.. Вещото лице уточнява също, че при изпълнението на химическата експертиза от вещото лице К. е използван по-точен метод от този на В., използван от самият него, защото последният прави отклонения в резултата, докато Газхроматографския метод е много по-точени при него отклонението е от порядъка на 0.0001 .Експерта е категоричен, че отчетената при химическата експертиза алкохолна концентрация от 1.9%о в кръвта на подсъдимия не би била констатирана, ако К. е употребил след ПТП и часа на това произшествие домашна ракия, непосредствено преди взимането му на кръвна проба за изследването и от порядъка на няколко глътки в каквато насока са показанията на св.К. и К.. Отделно от горното, според изготвеното по делото заключение от изпълнената в досъдебната фаза авто-техническата експертиза се установява също, че причините за ПТП – то са както от обективен, така и от субективен характер, а именно: от обективен характер се явяват – усложнена пътна обстановка (наличието на неравности на пътя, в т.ч. запълнена с пръст и пясък дупки в асфалта, наличието на изкопни материали и пясък по пътя, намаляващи значително сцепната сила между гуми и пътна настилка изкуствено осветление), а като причини от субективен характер са посочени – движението на автомобила със забранена скорост, недостатъчни опит на водача при шофиране в неблагоприятни условия (изкуствена светлина и влошена пътна обстановка), натрупана умора от недоспиване (в съчетание с употребата на алкохол), неправилно ползване на кормилна и спирачна уредба несъобразяване със собствените си възможности като водач на МПС да контролира същото непрекъснато.Вещото лице счита също, че началният момент на възникване на опасността преди удара е бил 1,4 секунди и станалото ПТП е било предотвратимо, ако водачът не бе употребил алкохол и в района на ПТП се бе движил със скорост разрешена за населени места и съобразена с конкретната пътна обстановка и собствените си възможности като водач на МПС да контролира управляваното МПС непрекъснато. Експерта е категоричен при разпита си в съдебно заседание, че на пътното платно, по което се е движел подсъдиимят с автомобила си в близост до мястото на произшествието, не е имало дупки , а само разкопан асфалт и запълнено пространство на негово място на ивица с ширина около 40-50 см. с дължина от 5-10 метра, през която автомобилът е могъл да мине безпрепятствено и без да се стига до ПТП.Дори и да е имало малки камъни и песъчинки по асфалта, последните също не са причина за настъпилото ПТП, защото при преминаване с намалена скорост на автомобила и това препятствие на пътя може да се преодолее лесно без произшествие. В казуса обаче не е станало така, защото автомобила на подсъдимия се е движил със скорост поне около 70 км/час при разрешена такава за населено място от 50 км/час според вещото лице М., изчислило тази скорост по подробно описана формула и метод в експертизата му. Експерта е категоричен също, че заснетият на фотоалбума към протокола за оглед в ДП участък с липсващ асфалт от пътното платно по посока на движение на подсъдимия, е бил запълнен и не е представлявал дупка, а място подготвено за поставяне вече и на асфалт . Във връзка с оспорената специалност на експерта по тази експертиза , вещото лице установява, че е завършило специалност „машиностроене“ и от 2000г. извършва след квалификационен курс авто-техтнически експертизи, а преди това е работил и в автосервиз около 7-8 години и познанията му за движението на автомобилите , устройството им и механизма на причиняване на ПТП, като същият винаги ползва и богата авто-техническа литература в тази област . За изясняване на състоянието на процесната пътна обстановка по делото бе изискана допълнителна информация от Община- Б., като според изпратеното по делото в отговор Писмо изх.№ 11-00289/19.05.2014г. , в района на процесното ПТП не е имало ремонти дейности към дата 14.09.2011г., заради което и пътният участък, където е настъпило описаното произшествие , не е бил обозначаван като път в ремонт с утвърдените за това предупредителни знаци. В същата насока са и показанията на св.С., който е направил процесният фотоалбум към протокола за оглед . Той установява, че на място действително имало участък от пътя без асфалт но последният бил запълнен и предстояло поставянето на асфалт, поради което не пречел на движението този участък и не създавал опасност за движението и автомобилите го преминавали без проблеми. В същата насока са и показанията на св.С./охранител в „Бирената фабрика“/ и очевидец на ПТП.В същата насока са и показанията нас в.К., извършил лично на място замерването по време на огледа на местопроизшествието. Той също е категоричен, че изрязаният участък от пътя без асфалт бил запълнен и не създавал опасност за пътя, като лично той минавал през този пътен участък по няколко пъти на ден без никакви произшествия с автомобила си към инкриминираната дата. Аналогична е и информацията в приложен по делото Протокол за ПТП към ДП, в който за пътният участък на местопроизшествието единствено е записано „неравност на пътя“, но никъде не е отразено и посочено, че е била налице дупка на пътя или ремонта дейност . При така направените фактически изводи, съдът приема за доказано по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият Г. Е. К. е извършил от обективна и субективна страна вмененото му престъпление по чл.343, ал.3, пр.1, б "а", пр.2 от НК във вр. с ал. 1, б.“б“, пр.2 във вр. с чл. 342, ал.1, пр.3 от НК във вр. с чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл. 21, ал.1 от ЗДвП. От обективна страна на процесната дата /14.09.2011 г. около 05:20 часа/ и място / в [населено място], по бул. „Свети Димитър Солунски“ в близост до бензиностанция „ОМВ“/ и в пияно състояние (установено с протокол за химическа експертиза № 874/ 16.09.2011 г. на НТЛ – Б. с 1,92 промила концентрация на алкохол в кръвта си), при управление на моторно превозно средство /лек автомобил „Тойота К.“ с рег. [рег.номер на МПС] /, подсъдимият е нарушил правилата за движение, установени в ЗДвП /чл.20, ал.1 от ЗДвП – „да контролира непрекъснато ППС, което управлява“, чл. 21, ал.1 от ЗДвП – „при избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава в населено място 50 км/ ч.“/, вследствие на което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на В. Г. Б., изразяваща се в счупване на кости на двете подбедрици, което му е причинило трайно затруднение на движенията на долните крайници за около 4 – 6 месеца. При изпълнената по делото химическа експертиза се установи по категоричен начин, че алкохолната концентрация в кръвта на подсъдимия е била над 0.5 %о , а именно 1.92%о, което категорично според експерта А. сочи на висока степен на алкохолно опиянение, чиято средна степен е над 0.5%о и пияно състояние на водача.Съдът не възприема за основателни възраженията на подсъдимия относно достоверността на това изследване, защото при него е използван Газхроматогрефски метод , койтос поред експерта А. е най-точният метод с възможни отклонения и неточност в резултата от порядъка на 0.0001.Освен това св.Р. установи по категоричен начин, че изследваната кръвна проба от експерта К. е взета именно от подсъдимия на процесната дата, това е отразено и в нарочен дневник за взети и предадени кръвни проби за изследване от Спешен център в ОДМВР, приложени по делото .Изземването на кръвната проба е станало на датата на произшествието /14.09.2011г./, а изследването е направено 2 дни по-късно /16.09.2011г./, което експерта К. е категорична, че не рефлектира върху точността на отчетените резултати от изследването.Този резултат от изследването на експерта К. напълно се подкрепя и потвърждава и от разпита на експерта А. и извършената от него допълнителна съдебно-медицинска експертиза, като същият е категоричен, че такава висока алкохолна концентрация може да се получи при високо количество алкохол изпито преди произшествието и преди взимането на кръвната проба на К.. Това вещо лице е категорично също така, че е обективно невъзможно да се достигне такава алкохолна концентрация в кръвта на подсъдимия от 1.9%о, ако употребеният от него алкохол е само домашна ракия и то няколко глътки, изпита след настъпилото ПТП около 5.20 часа. Ето защо съдът не кредитира твърденията на св.К. и К. за това, че подсъдимият не е пил алкохол на процесната дата до произшествието и изпил само няколко глътки домашна ракия от пластмасова бутилка, която носел със себе си във вратата към шофьорското място на автомобила му.Допълнителен аргумент за това, че показанията на К. и К. в тази им част са недостоверни и необективни са и показанията на св.Б., който подробно описва какъв алкохол са пили приятелите на процесната дата в това число и подсъдимия /пил заедно с него водка от 1 бутилка/ и единствен дава логично обяснение за намерената 2-ра бутилка от водка с марка“Руски стандарт“ празна в автомобила на К. след настъпилото ПТП.Според Б., тази бутилка е купена също от заведението в Б. и взета с тях , защото в нея останали около 300 мл водка, след като изпили първата бутилка водка в заведението. /Другите участници въобще нямат адекватно обяснение за намирането на тази бутилка в автомобила, а от тях К. твърди, че това била бутилката, от която са пили всички без подсъдимия цяла вечер, като той лично изпил 300 гр. от водката.Ако се кредитират тези твърдения на К. обаче излиза, че останалите приятели въобще не са пили водка или цяла вечер са пили само двама от тях 50 гр. водка, за да могат да си тръгнат и с останалите неизпити от бутилката още 300 мл водка, за да се мотивира въобще взимането на бутилката от заведението в автомобила. / Предвид констатациите и на експерта и отразеното в медицинските документи за подсъдимия и св.К. , за причинените им травми, като подсъдимият е седял на земята, изваден от св.Д. и Г. , а св.К. е имал болки в дясната си ръка , респ. предвид възприетото от охранителите-очевидци колко стресирани и шокирани са били от случилото се особено подсъдимия и св.К., съдът намира за напълно недостоверно и житейски нелогично, К. да се връща в автомобила, който всички са очаквали „да гръмне“св.Г./, заради което и лицата от автомобила били изведени от него от охранителите -свидетели , за да взима бутилка с ракия , от която да пие единствено, само и точно водача на автомобила К., причинил цялото ПТП. Тази версия напълно се опровергава и от категоричните и напълно кореспондиращи по между си показания на свидетелите очевидци Г. и Д., които заявиха, че след като са извадили возещите се в автомобила на К., без К., те са останали извън него до идването на представителите на полицията и Спешен център и никой не се е връщал в автомобила или взимал нещо от него, а още по-малко пък ракия от пластмасова бутилка, от която да пие К. след инцидента. Освен всичко това, безспорно се установи, че К. лично е информирал св.Р. , че е пил алкохол преди произшествието и това не е ракия, а водка и мента , като последното е станало около 03.10 часа, заради което именно и тази информация е отразена в приложеният по делото Протокол за медицинско изследване. При изпълнената по делото авто-техническа експертиза се доказаха именно последиците от неспазените правила за управление на МПС по ЗДвП, нарушени в конкретният казус от водача К. и конкретизирани в обвинението. Съдът не възприема за основателно възражението на защитата, че основна причина за произшествието била някаква“дупка“ в асфалта по посоката му на движение и в непосредствена близост до местопроизшествието заради ремонтна дейност, необозначена по съответен ред с нарочни знаци, тъй като не се доказа, че на процесното място е имало такава дупка и ремонтни дейности, които да са създавали опасност за движение по пътя на автомобили. Както от цитираната авто-техническа експертиза се установи, така и от приложените по делото оглед на местопроизшествие и фотоалбуми е ведно, че дупка в асфалта не е била налице към инкриминираната дата на процесното място, а участък с изрязан асфарт, но запълнен с пясък и друг материал с готовност за поставяне на липсващият асфалт . Видимо този участък не е създавал никаква пречка за движение по пътя на автомобилите и за това не се е налагало обозначаването му с пътни знаци, като в тази насока разпитаните и полицейски служители- св.С. и охранителите на Бирената фабрика са категорични, че освен процесното ПТП, друго произшествие на това място към и след инкриминираната дата не е било налице, въпреки ежедневните непрекъснати преминавания и движение на автомобили през участъка без асфалт . Община-Б. , която поддържа пътя с процесното място на произшествие също удостоверява с изрично писмо, че към инкриминираната дата на това място не е имало ремонтни дейности. Именно заради всичко това съдът напълно кредитира експертното заключение на вещото лице М. , че за настъпването на процесното ПТП не е имало никакви предпоставки на пътя, ако водача на автомобила бе спазил изискването за скорост в населено място и бе предприел по-адекватни действия при управление на автомобила като премине с ниска скорост през участък без асфалт или го заобиколни, за което са били налице всички предпоставки на пътя и достатъчно налично улично осветление за да се предотврати и въобще да не се стигне до ПТП. С извършената от Д-р А. експертиза се установи, че травматичните повреди на пострадалия Б. са довели до трайно затруднение движението на долните му крайници за период от около 4-6 месеца, поради счупване костите на двете му подбедрици, което несъмнено се квалифицира като средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 вр. с ал.1 от НК, а продължителността на затруднението в основната функция на долните крайници на Б., несъмнено покрива определението за „трайност“, предвид установената безпротиворечива практика на върховните съдилища и тази на БлОС. Експерта е категоричен, че така констатираните травматични последици за тази част от тялото на Б. са в следствие на причиненото ПТП и в причинно-следствена връзка с него, като по това обстоятелство няма спор между страните по делото. От субективна страна деянието е извършено виновно от подсъдимия и в условията на непредпазливост за причиненият вредоносен резултат /средна телесна повреда на св.Б./. Подсъдимият е бил правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запознат с правилата и задълженията му при управление на МПС, в това число и задължението му да управлява автомобила с разрешена скорост за населено място от 50 км/час, както и задължението му да контролира през цялото време управляваното от него МПС, така че да не допуска ПТП на пътя , дори и при появата на някакво препятствие , при каквото същият би трябвало и да може дори и да спре за избегне произшествие .Въпреки това, К. нито е предвидил общественоопасните последици на своето поведение , нито вредоносният резултат от това за возещите се в автомобила му лица и най-вече пострадалия Б., а е бил длъжен да го стори преди произшествието именно защото е бил правоспособен водач и е знаел какви са задълженията и отговорностите му като такъв при управление на МПС. Така допуснатите от подсъдимия виновно нарушения на правилата за движение по пътищата са и в пряка и непосредствена връзка с настъпилото в последствие ПТП и вредоносните последици от него за пострадалия К. . По отношение на другите възражения на защитата по доказаността на това престъпление, съдът намира за нужно да отбележи и следното: Относно възражението на защитата за начина, по който е идентифициран подсъдимия в протокола за изследване на св.д-р Р. в Спешен център-Б., се установи при разпита на този свидетел, че пълно и обстойно изследване и снемане на самоличност на подсъдимото лице, не е правено от Д-р Р. към този момент, защото лекарите са имали съмнение за по-сериозни получени травми от К. и за тях от първостепенно значение е бло да закарате лицето незабавно за преглед и оказване на медицинска помощ, отколкото да го обследват в носилка и да му установяват самоличността по лична карта, каквато никой от возещите се в автомобила на К. не е взел със себе си след инцидента, както и самият подсъдими при закарването им на носилки в Спешен център. Св.Р. обаче е категоричен, че подсъдимият сам е посочил че е бил водача на МПС и именно за това на него е изготвен и Протокола за медицинско изследване и взета кръвна проба, като и името и ЕГНТ са снети именно по личните му изявления при този първичен преглед . Предвид последното и доколкото практически не се формулира от защитата ясна теза за оспорване принадлежността на изследваната кръвна проба на К. от експерта К. по този случай, съдът намира това възражение за голословно и неоснователно. Не основателно е и възражението, че имало несъответствие в датите на химическата експертиза на вещото лице К., защото видно от щамповането на експертното заключение представено по делото, същото е входирано в ОДМВР-Б. на дата 16.09.2011г., която е посочена и като дата на изготвяне на експертизата. След изготвянето, предаването на вече съставеното експертно заключение с резултатите от химическият анализ на кръвната проба са предадени на разследващите органи по случая на следващата дата- 17.09 .2011г. Следователно , датата на изготвяне на това експертно заключение е два дни след взимане на кръвната проба от подсъдимия, а това не е в нарушение на Наредба №30 за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. Съдът не кредитира показанията на св.К. К. за това, че подсъдимият е пил ракия след инцидента и то от никъде ненамерено и незаснето пластмасово шише от минерална вода по подробно посочените по-горе аргументи, като по отношение на дадените показания на този свидетел съдът счита, че напомнената от страна на представителя на Районна прокуратура в съдебно заседание отговорност при лъжесвидетелстване за този свидетел, не може да се квалифицира като някакво процесуално нарушение или недопустимо поведение на такъв участник в процеса, а още по-малко пък да е повод за сезиране на В. за проверка поведението на прокурора по делото. Както съда, така и прокурора и адвокатите могат да припомня по време на разпита на един свидетел, за разяснената му от съда преди започване на показанията отговорност и задължение да казва истината заради последиците, които може да носи едно такова неизпълнение на задължение по чл. .290 от НК. Това е задължение на съда, но не е пречка да бъде напомнено и от страните, след като целта е именно предоставянето на правдиви и обективни показания, с които да се спомогне за разкриване на обективната истина в даден спор и правилното и справедливо решаване на спора от съда . За извършеното престъпление по чл.343, ал.3 предл.1 б.“а“ предл.2 от НК вр с ал.1 б.“а“ от НК, деецът следва да понесе своята наказателна отговорност . За това престъпление законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода“ от 1 до 5 години. При определяне на наказанието, което да се наложи конкретно на този деец и за разгледания случай, съдът отчете като смекчаващо вината обстоятелство факта, че подсъдимото лице не е осъждано до момента, изминалият период от време от датата на деянието до датата на постановяване на настоящият съдебен акт /близо 3 години/ както и младата му възраст. Като утежняващо отговорността обстоятелство съдът възприе начинът и последиците от извършване на престъплението- с няколко квалифициращи престъплението обстоятелства /едновременно причиняване на счупване и средна телесна повреда на двете подбедрици на св.Б., лека телесна повреда и на св.К., при това в следствие на няколко нарушени правила за управление на МПС по ЗДвП-чл.20, ал.1, чл.21, ал.1/ с опасност за живота и здравето на 3 лица в автомобила, управляван от К. на процесната дата при изключително висока алкохолна концентрация в кръвта от 1.9%о/. Съдът отбеляза също така и пълната липса на критично отношение на подсъдимия към стореното, като от момента в който пострадалия даде показания и сподели пред бившия си приятел К., колко е разочарован от поведението му и липсата му на загриженост себеоценка за причиненото, до приключване на съдебното производство, съдът не отчете абсолютно никакво поведение на подсъдимия, което да показва, че осъзнава какво е направил, че има съжаление за стореното, че си е извел поука от това . Вместо това от показанията на Б. се установи, че приятелите на колевичин –К. и К. , както и той самият , първоначално в хода на ДП решили да помогнат на подсъдимия и да не кажат истината, че е пил алкохол преди ПТП, за да се „облекчи“ вината му, като на това сговаряне подсъдимия не се установи по никакъв начин да се е противопоставил и именно с последното съдът си обяснява и абсолютно недостоверната версия, която поддържаха К. и К. в съдебното производство, за изпит от К. алкохол –ракия не преди, ас лед ПТП.При тези характеризиращи и индивидуализиращи деянието и дееца обстоятелства, съдът приема, че адекватно и справедливо наказание за този случай и деец е такова около средния размер, при известен превес на индивидуализиращите обстоятелства, а именно „Лишаване от свобода” за срок от 2 години . Тъй като до момента К. не е осъждан и това е първо осъждане на лицето, съдът счита, че индивидуалната му превенция, както и генералната такава може да се обезпечи , при отлагане изтърпяването на това наказание за изпитателен срок от 3 години при условията на „чл.66, ал.1 от НК. Същите индивидуализиращи обстоятелства бяха отчетени от съда и при преценка за кумулативното наказание, което задължително се налага при престъпление като процесното свързано с ПТП по чл.343г. от НК и съдът счита , че се касае за един водач, на който следва да бъде наложено завишено наказание „Лишаване от управление на МПС” заради нарушението на няколко правила на управление на МПС по ЗДвП в казуса, довели до значим вредоносен резултат за пострадалия Б., при пълна липса на самокритичност на дееца към стореното при тези последствия от него. За обезпечаване на тази индивидуална превенция на К. съдът приема за справедливо и адекватно кумулативно наказание –„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 години и 6 месеца. На основание чл. 189 от НПК, заради осъждането на подсъдимия , на същият следва да се възложи и заплащането на сторените по делото съдебни разноски от 720.00лв/седемстотин и двадесет лева/-разноски направени за съдебни експертизи в досъдебната фаза на процеса, сумата от 235.00лв./двеста тридесет и пет лева/- разноски за участие на експерти и експертизи в съдебната фаза на делото , ведно със сумата от 106.40 /сто и шест лева и четиридесет стотинки/- разноски за участие на свидетел в съдебното дело, както и сумата от 5.00лв.-ДТ за служебно издаване на ИЛ. Доколкото по делото не са представени доказателства за сторени разноски на „частният обвинител по делото за адвокатски хонорар, съдът не присъжда такива на този участник в процеса. По изложените мотиви и като прие, че именно наложеното по вид и размер наказание ще обезпечи целите по чл.36 от НК, съдът постанови и присъдата си. РАЙОНЕН СЪДИЯ: |