Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 04.12.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на четвърти декември през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с.
Марина Гюрова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 2131 по описа за 2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 09.11.2018 г.
по гр.д. № 79253/2015 г., СРС, ІІ ГО, 66-ти
с-в е осъдил М.В. Ц., ЕГН ***********, Г.И.Ц., ЕГН ********** и В.И.Г., ЕГН ********** ***
да заплатят „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***
23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, всеки
от тях по 1/3 част от сумата в размер на 3 505,93 лева -
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
м.11.2012 г. - м.04.2015 г. в имот с абонатен номер 120741, ведно със законната
лихва върху главниците от 18.12.2015 г. до окончателното плащане, по
1/3 част от сумата от 231,89 лева - обезщетение за забава за
периода от 31.12.2012 г. до 24.11.2015 г., както и по 1/3 част от
сумата от 89,52 лева - цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от м.11.2012 г. до м.04.2015 г., ведно със законната
лихва от 18.12.2015 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за главница за потребена топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 3 505,93 лева до пълния предявен размер от 3 657,19 лева, искът за обезщетение за
забава за разликата над уважения размер от 231,89 лева до пълния предявен
размер от 285,18 лева и за периода 10.08.2012 г. - 30.12.2012 г., както и искът
за цена на извършена услуга дялово разпределение за разликата над уважения
размер от 89,52 лева до пълния предявен размер от 105,93 лева. Осъдил е М.В. Ц., ЕГН ***********, Г.И.Ц., ЕГН ********** и В.И.Г.,
ЕГН ********** *** да заплатят на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата в размер на 587,99 лева - разноски по
делото. Осъдил е Г.И.Ц., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата в размер на 472,71 лева - разноски за особен
представител.
Решението е обжалвано с възивна жалба от ответниците М.В. Ц., ЕГН ***********, Г.И.Ц., ЕГН ********** и В.И.Г.,
ЕГН ********** ***, чрез пълномощника по делото адвокат К.П. от САК, със
съдебен адрес:*** с мотиви, изложени в жалбата. Сочат, че ответницата М.В.Ц.
вече е изплатила всички стари просрочени задължения към ищцовото дружество и
това не е било установено по делото.
Правят се доказателствени искания за допускане на ССЕ, която да установи
извършените от тази ответница плащания. Моли съда да постанови решение, с което
да бъде обезсилено първоинстанционното такова или да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон,
ведно със законните последици, включително присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемото дружество „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** 23Б оспорва
въззивната жалба.
Третото лице помагач не
взема становище по въззивната жалба.
Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1
от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна.
От събраните по делото писмени
доказателства може да се направи извод, че
ответниците се явяват
потребители на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл.153 от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.), с поред който „всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди.
Съгласно разпоредбата на чл.150,
ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и действалата преди нея норма на чл. 106а ал.
1 от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Следователно между страните за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни Общи условия за продажба, съответно одобрение с
Решение ОУ-026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда -етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран
в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите към процесния период Наредба за
топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004
год., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за
отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ и
съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
За да стигне до получения резултат, съдът е приел,че
се дължи цената на реално потребената ТЕ, поради което следва да се вземат
предвид сумите по изравнителните сметки. Според приетата по делото СТЕ сумата е
в общ размер от 3761, 10 лв., в която не са отразени стари задължения и корекции
от предходни периоди. Съдът е взел предвид заключението на ССЕ, според която е
установено плащане на сумата в общ размер от 255,17 лв. С оглед правилото на
чл.76, ал.1, изр. 2 ЗЗД, съдът е приел, че с извършеното плащане на сумата от
255,17 лв. е погасена част от претендираната главница, като е приел, че
останалата дължима главница е в размер на 3 505,93 лв.
В настоящата
инстанция и за изясняване на делото, на основание чл.195 ГПК била допусната
ССЕ, според която по делото са били представени 7 броя фискални бонове на
стойност 112,77 лв. главница и 242,40 лв. лихви, представляващи извършени
плащания за процесния период. Тези частични плащания са осчетоводени от ищеца и
са приспаднати от задължението за процесния период. Останалият размер на неплатените
от ответниците суми за периода от 01.11.2012 г.-30.04.2015 г. е 3657,19 лв., размерът на лихвата за
забава по чл.86 от ЗЗД е 285,18 лв., или общо 3942,37 лв. Начислените суми за
дялово разпределение за периода от 06.2012 г. до 05.2015 г. вкл. възлиза на
89,52 лв., а лихвата за забава върху всяка от просрочените главници за период
от датата на изискуемост до 24.11.2015 г. е 16,41 в., или общо 105,93 лв. Сумарно
дължимите задължения/ 3942,37 лв. + 105,93 лв. / възлизат на 4048,30 лв., т.е.
колкото е претендираната сума.
Предвид забраната обаче да не се влошава положението
на жалбоподателя/ите, решението следва да бъде потвърдено за посочените от СРС
стойности, които са по-малки като размер.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
На основание чл.270, ал.1, изр.1 ГПК първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 09.11.2018 г. по
гр.дело № 79253/2015 г. на СРС, ІІ ГО, 66 състав в обжалваната част.
Решението е постановено при участието
на трето лице помагач на ищеца „М.Е.” ООД, ***.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.