О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 462

 

гр. П., 20.06.2019 г.

 

          ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ПАВЛИНОВА

 

          като постави на разглеждане гр.д. № 1145/18 г. по описа на ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.140  ГПК.

Предявен е иск от ЕТ „Р. Х.“ – гр. В. Т., представляван от Р. Й. Х., чрез адв. А.Г.П. от ВТАК, със служебен адрес: ***, срещу „М.“ АД – гр. П., представлявано от И. А. И., с посочено в исковата молба правно основание на предявения иск: по чл. 415, ал. 1 във вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, за установяване на вземане на ищеца от ответника в размер 7452.58 лв., представляваща извършена работа и вложени части във връзка с диагностика и ремонт на автобус с рег. № Т 6773 ВТ по фактура № **********/11.07.2018 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 09.10.2018 г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 914/2018 г. по описа на ПпРС.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направено е доказателствено искане за допускане на свидетели, както и на съдебно-техническа експертиза.

В едномесечния срок по чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответника „М.“ АД – гр. П., представлявано от И. А. А., чрез адв. Б. Д.от АК – Р., с адрес за призоваване: гр. ****, в който е изразено становище за неоснователност на предявения иск.

Към отговора са приложени писмени доказателства. Направено е доказателствено искане за допускане на свидетели.

Ответникът се противопоставя на приемането на представените с исковата молба писмени доказателства, тъй като счита същите за неясни е нечетливи, преграждащи възможността му да организира защитата си. Противопоставя се и на приемането на технологична карта/работна карта от 19.06.2018 г. и изписани към тях с ръкописен и неясен текст листи.

Не се противопоставя на направеното доказателствено искане за допускане на съдебно-автотехническа експертиза, като заявява, че след поставяне на конкретни въпроси на експерта от ищеца, ответникът ще се ползва от правото също да постави при необходимост допълнителни въпроси.

Съдът намира, че предявеният иск е допустим, родово подсъден на районен съд и местно подсъден на Поповски районен съд.

Съдът счита, че представените с исковата молба писмени доказателства, както и поисканите от  двете страни гласни доказателствени средства, са относими, допустими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да бъдат допуснати.

Съдът намира, че искането на ищеца за допускане на съдебна автотехническа техническа експертиза е допустимо и необходимо за изясняване на делото от фактическа страна, но тъй като с исковата молба не са посочени конкретни въпроси, на които да отговори експерта и предвид направеното искане в този смисъл, съдът ще се произнесе по допускането на посочената експертиза в открито заседание, след изслушване на становищата и на двете страни.

Следва да бъде насрочено делото за разглеждане в открито заседание, да бъде съобщен на страните проектът за доклад по делото, както и страните да бъдат напътени към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

          Предвид гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

          НАСРОЧВА съдебно заседание на 12.07.2019 г. от 10.30 ч., за която дата и час да се призоват страните.

            ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора на ответника  писмени доказателства:

- заверени копия на: Договор за сервизно обслужване № 14/08.02.2018 г.; опис на автомобилите съгласно договор за сервизно обслужване № 14/08.02.2018 г.; протокол изпитване на товарен автомобил от 19.06.2018 г.; работна карта № 3726/19.06.2018 г.; приемо-предавателен протокол от 11.07.2018 г.; работна карта № 7951/19.06.2018 г.; фактура № **********/11.07.2018 г.; покана за доброволно изпълнение;

- заверени копия на: фактура № **********/20.07.2018 г.; кредитно известие № **********/31.07.2018 г.; преводно нареждане за кредитен превод от 19.09.2018 г.; приемо-предавателен протокол от 20.07.2018 г.; уведомление от 08.10.2018 г.; констативен протокол от 30.08.2018 г. работна карта от 02.10.2018 г.

УКАЗВА на ищеца чрез пълномощника му за датата на с.з да представи четливи заверени копия на Договор за сервизно обслужване № 14/08.02.2018 г., на приемо-предавателния протокол от 11.07.2018 г. и на товарителницата – за прилагане по делото и за ответната страна.

          ДОПУСКА до разпит по двама свидетели на всяка от страните, при довеждане, за доказване на твърденията им в исковата молба и отговора.

          СЪОБЩАВА  ПРОЕКТА  ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, както следва:

1. Обстоятелства, от които произтичат  претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че предявява иска си във връзка с постъпило възражение срещу заповед за изпълнение № 239/09.10.2018 г., подадено от длъжника по ч.гр.д. № 914/2018 г. по описа на ПпРС.

Ищецът твърди, че на 08.02.2018 г., в гр. К., между страните  по делото бил сключен Договор за сервизно обслужване № 14/08.02.2018г. Съгласно предмета на сключения договор изпълнителят извършвал възмездно, със свои трудови ресурси следните дейности: периодични технически прегледи и техническо обслужване на автомобили на възложителя, извънгаранционен ремонт на повредите, появили се при експлоатация на автомобилите на възложителя, тенекеджийно-бояджийни дейности, ремонт и зареждане на климатични системи; доставка на резервни части за автомобилите на възложителя, провизорни ремонти (при необходимост), репатриране на повреден автомобил на възложителя на територията на страната (при необходимост).

В изпълнение на сключения между страните договор, на 19.06.2018 г. в сервиза на изпълнителя, намиращ се в гр. К., м. Кълни Дол, път II-55 „Дебелец-К.-Гурково: при км.4+650 (дясно) възложителят бил оставил за диагностика и ремонт свой автомобил, а именно ДАФ Автобус с рег.№ Т 6773 ВТ. При приемане на автомобила бил съставен  протокол за изпитване товарен автомобил от същата дата – 19.06.2018 г. В резултат на извършената първоначална диагностика изпълнителят изготвил технологична карта (работна карта) № 3726 от 19.06.2018 г., в която подробно бил описал дейностите по ремонта, които следвало да бъдат извършени.

Изпълнителят ЕТ „Р. Х.” бил извършил ремонтните дейности, като бил отстранил констатираните неизправности по автомобила, предоставен му от възложителя „М.” АД – ДАФ Автобус с рег.№ Т 6773 ВТ. Извършената работа била приета без забележки с приемо – предавателен протокол от 11.07.2018 г. Възложителят бил приел и фактура № **********/11.07.2018г. за сумата от 7 452.58 лв., която остойностявала извършената работа и вложените части. Според сключения между страните договор, възложителят следвало да заплати извършените автосервизни услуги (вложени резервни части, материали, консумативи и труд) по цени на дребно, в сервиза на изпълнителя, валидни към момента на извършване на услугите, в 5-дневен срок от издаване на данъчната фактура от страна на изпълнителя.

Към датата на предявяване на иска възложителят „М.” АД не бил предприел действия по заплащане на сумата от 7 452.58 лева, дължима за извършен ремонт на ДАФ Автобус с рег.№ Т 6773 ВТ и за която била  съставена Фактура № **********/11.07.2018г. Вземането било безспорно по своя размер и основание, а до възложителя като задължено лице била изпратена и покана за доброволно изпълнение, която същият бил получил на 31.08.2018г.

Предвид изложеното, моли да бъде постановено решение, с което съдът да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 7 452.58 лева, представляваща извършена работа и вложени части, във връзка с диагностика и ремонт на автобус с № 6773 ВТ, за което е издадена Фактура № **********/11.07.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от момента на подаване на заявлението – 09.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 738.06 лева, представляваща разноски по делото.

Претендира и разноските в исковото производство.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответника „М.“ АД – гр. П., представлявано от И. А. А., чрез пълномощник: адв. Б. Д.от АК – Р., в който ответникът възразява срещу дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение, тъй като твърди, че не е дал съгласие за извършване на ремонта, не е приел същия и счита ремонта за некачествен и с недостатъци, които са толкова съществени, че правят ремонта негоден до степен, приравняваща се на пълно неизпълнение от страна на изпълнителя.

Предвид обстоятелството, че автобусът  е излязъл на 11.07.2018 г. от сервиза след ремонта и е върнат в сервиза на 13.07.2018 г. със същите оплаквания за повторен ремонт, счита, че е налице рекламация по първоначалния ремонт, за който е издадена процесната фактура.

От фактическа страна ответникът не оспорва, че с ищеца са имали сключен договор за сервизно обслужване № 14/08.02.2014 г. за диагностика и ремонт на МПС, собственост на ответното дружество. Не оспорва, че във връзка с този договор ответникът е оставил процесния автобус за диагностика и ремонт в сервиза на ищеца, с оплаквания за теч от картер и загряване на двигател. Твърди, че автобусът е престоял за отремонтиране при ищеца от 19.06. до 11.07.2018 г., като съгласно клаузите на сключения между страните договор ищецът трябвало да изготви и представи на ответника ценова оферта с подробно описани в нея необходми ремонтни дейности, резервни части и цена за целия ремонт. В случая изпълнителят не бил изпълнил това си задължение и не бил изготвил ценова оферта, поради което не можело да се приеме, че възложителят се е съгласил с извършения ремонт и че е приел извършване на описаните във фактурата ремонтни дейности при посочените цени.

Освен това твърди, че ремонтът е некачествен и че ответникът е направил рекламация за същия. Твърди, че непосредствено след приемане на автобуса от възложителя след първоначалния ремонтна11.07.2018 г., още при излизане от сервиза, на път от К. към П., автобусът започнал отново да грее  и да има теч от картера. Ответникът своевременно уведомил за това изпълнителя и върнал автобуса за повторен ремонт, като МПС било прието отново в сервиза на ищеца на 13.07.2018 г. със същите оплаквания. По своята същност това представлявало рекламация.на извършения ремонт за периода 19.06.2018 г. - 11.07.2018 г. След извършения повторен ремонт, автобусът бил получен от представител на ответника на 20.07.2018 г. Още при извеждането му от сервиза, автобусът дал същите повреди. Процесният автобус трябвало да пътува за Полша с група деца, но изпълнителят заявил на възложителя, че няма да има проблеми при пътуването, а след завръщането на автобуса в страната, ако се налагало, щял да го приеме отново за ремонт. Пътуването до Полша било съпроводено с чести спирания на автобуса за доливане на вода и др. поддържащи действия, за да може да бъде изпълнен курсът. Отново се появил теч на масло от картера, изтекъл антифриз, скъсали се маркучи и се появили др. дефекти. След завръщане на автобуса в страната, ответникът се обадил на ищеца, за да приеме отново автобуса за ремонт, но му било заявено, че не може да бъде направено нищо.

Твърди, че за повторния ремонт на автобуса е била издадена фактура № 2528/20.07.2018 г. за сумата 1853.00 лв., към която било издадено кредитно известие за намаляване на цената на извършения повторен ремонт след рекламация на първия. Задължението по тази последваща фактура било изплатено изцяло от ответника. Ответникът не бил заплатил само цената на първоначалния ремонт, тъй като не се съгласил със същия, приел го с възражения и върнал автомобила за повторен ремонт поради недостатъци на същия.

Ответното дружество се ползвало от правото си по чл. 264 от ЗЗД и уведомило своевременно ищеца за некачествения ремонт. След представяне на фактура за заплащане на този ремонт, ответникът изрично изпратил писмено възражение до ищеца.

Поради изложените съображения ответното дружество оспорва дължимостта на сумата по фактура № 2515/11.07.2018 г., тъй като не се е съгласило с ремонта и цената и поради съществени недостатъци на извършената от изпълнителя работа, за която се претендира плащане.

Освен договора за сервизно обслужване и ремонт, ответникът оспорва всички други представени с исковата молба писмени доказателства. Счита същите за едностранно издадени от ищеца частни документи за доказване на изгодни за него факти, поради което счита, че не могат да докажат възлагането на работата от ответника, цената, приемането на извършената работа без възражения. Счита, че са необходими писмени доказателства, изхождащи от ответника, които да установяват сключването  на договор за изработка за конкретния автомобил и за конкретната поръчка, договореното възнаграждение и приемането на готовата работа, каквито документи липсвали.Липсвали и доказателства, които да установят закупуването на резервните части и материали, както и влагането им в конкретно този автомобил на ответника, работните часове на автомонтьорите и др.

Счита, че липсата на приета от ответника ценова оферта сочи на липса на съгласие за сключването на договора за изработка за конкретния автобус.

Поради изложените фактически и правни съображения, ответникът счита предявения иск за изцяло неоснователен и в случай на отхвърлянето му претендира разноски.

2. Правна квалификация на предявения иск:  по чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415 от ГПк, във вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, във вр. чл. 258 от ЗЗД.

3. Права и обстоятелства, които се признават:

- признава се фактът, че между страните е сключен Договор за сервизно обслужване №  14/08.02.2014 г.  за диагностика и ремонт на МПС, собственост на ответното дружество;

- признава се фактът, че във връзка с горепосочения договор ответникът е оставил в сервиза на ищеца процесния автобус ДАФ, рег. № Т 6773 ВТ;

- не се оспорва, че е извършен първоначален ремонт на автобуса  през периода 19.06.2018 г. – 11.07.2018 г., но се оспорва качеството на същия, както и се твърди, че между страните не е било постигнато споразумение относно цената.

4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: горепосочените.

5. Разпределение на доказателствената тежест:

Ищецът носи тежестта да докаже наличие на валидно сключен договор за изработка с ответника, съдържащ уговорките им какво трябва да бъде изработено и срещу какво възнаграждение; изправност на ищцовата страна при изпълнение на нейните задължения по договора и приемане на работата от възложителя.

Ответникът носи тежестта да докаже правоизключващите,  правопогасяващите и др. възражения срещу правата на ищеца.

ПРЕПИС от  определението да се връчи на страните едновременно с призовките за първото по делото заседание, като на ищцовата страна да се връчи и препис от писмения отговор, подаден от ответната страна, ведно с доказателствата към него.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  не подлежи на обжалване.

 

СЪДИЯ :