РЕШЕНИЕ

 

Номер  224                       11.02. Година  2020           Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                    ХХІІІ наказателен  състав

 

На   двадесет и девети  януари                            2020    Година

 

В публично заседание в следния състав:

 

 

Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА

 

 

Секретар: НАДЯ ТОЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

АН дело номер    7919      по описа за            2019     година

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 420792-F426561/20.03.2019г. на Зам. Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на С.И.Д. ЕГН ********** е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200лв. за извършено нарушение по чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч.

 

       Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                     

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.

    

 

МОТИВИ :

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

   Обжалвано е Наказателно постановление № 420792-F426561/20.03.2019г. на Зам. Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на С.И.Д. ЕГН ********** е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200лв. за извършено нарушение по чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч.

   Жалбоподателят С.И.Д., чрез пълномощника си по делото адв. П. твърди, че обжалваният административен акт е необоснован и незаконосъобразен.

   Въззиваемата страна- ТД на НАП гр. Пловдив чрез пълномощника си по делото изразява становище за неоснователност на жалбата.  

   Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

      ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

   Атакуваното Наказателно постановление е издадено против жалбоподателя за това, че като управител на предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон, не е публикувал годишния финансов отчет на дружеството за 2017г. в търговския регистър до 30 юни на следващата година – до 30.06.2018г. Предприятието е извършвало търговска дейност, видно от ГДД.

    Видно от приложения към административната преписка Акт за установяване на административно нарушение № F426561/17.10.2018г., същият е съставен против жалбоподателя за посоченото нарушение, а разпитан в хода на съдебното производство актосъставителят М.В.П. изцяло поддържа отразените в него констатации, като допълва, че нарушението е установено по повод възложена проверка от ЦУ на НАП. След констатираното били изпратени две покани до лицето, но то не се явило за съставяне на АУАН, той бил съставен служебно и връчен на 15.03.2019г.

      От така изложените доказателства се налага категоричният според съда извод, че по делото са налице безсъмнени доказателства за извършено от страна на С.И.Д. административно нарушение по чл. 38 ал.1 т.1 от ЗСч. В тази насока да се направи положителен извод спомогнаха преди всичко показанията на актосъставителя, дадени под страх от наказателна отговорност и лишени от субективна оценка на обстоятелствата по случая и подкрепени изцяло от писмените доказателства по делото, а именно АУАН,извлечения от Търговски регистър, ГДД, покани, заповеди.

   Не на последно място самият жалбоподател, въпреки предоставената му за това възможност не ангажира каквито и да било доказателства за опровергаване направените в АУАН констатации, а чисто декларативно заявява, че Наказателното постановление е необосновано и незаконосъобразно. Тоест следва да се приеме, че извършените констатации от проверяващия и санкциониращия орган не са опровергани по какъвто и да било начин и безсъмнено се установява, че на инкриминираните дата и място жалбоподателят не е спазил изискването на територията на горецитираните норми от ЗСч да подаде в срок годишен финансов отчет 2017г.

    Относно наведените в жалбата възражения, съдът намира същите за напълно неоснователни, тъй като видно от текстовете като на АУАН, така и на атакуваното НП, в същите в достатъчна степен са индивидуализирани мястото, датата, времето, начина на извършване на нарушението и самоличността на извършителя. В тази връзка въз основа на тях може по категоричен начин да бъде установено точното деяние на жалбоподателя, както и обстоятелствата, при които е осъществено. Тоест безспорно се установява деянието и извършителя, поради което и не може да се приеме, че е налице нарушение на процесуалните правила или нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Освен това, видно от представената заповед е налице материално правна компетентност на административния орган да санкционира нарушения по ЗСч. Не на последно място в настоящия случай безспорно Д. е имал задължението като физическо лице да публикува отчета в предвидения срок, а освен това и не се спори, че самото дружество е осъществявало дейност през 2017г. Тоест правилно е била ангажирана административната отговорност на жалбоподателя за гореописаното нарушение. В този смисъл не отговаря на обективната истина твърдението, че не това лице следва да носи отговорност, тъй като било подало уведомление за заличаване като управител от Търговския регистър. Приложеното такова наистина е с дата 09.01.2018г., но то е отправено до самото дружество, а заличаването от регистъра е извършено едва през месец април 2019г. и след получаване на указания за това от приходната агенция. Тоест към месец юни 2018г. правилно и законосъобразно е била ангажирана административната отговорност на Д. за извършване на вмененото му нарушение.

Не на последно място според съда липсват основания за приложението на чл.28 от ЗАНН по отношение извършеното от жалбоподателя. В него е предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание – в случая нарушението е констатирано за първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н.д. № 1/2005г., административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “ маловажни” и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали са налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради това и настоящият състав ще обсъди тази преценка на административнонаказващият орган.

          В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че макар то да е първо по рода си за жалбоподателя и да не е довело до неотчитане на приходи, но като се взеха предвид и всички по-горе обсъдени доказателства по делото – неизпълнение на задължение за подаване на ГФО в значителен период от време,  не би следвало наказващият орган да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Последното се налага преди всичко предвид обстоятелството, че по същество макар да липсват причинени с извършеното деяние вреди за фиска, то е налице сериозно накърняване на правилата за добра търговска практика, включително и свързана с правилното и своевременно отчитане на търговската дейност. В този смисъл всяко нарушение на изискванията за такава дейност крие висока потенциална опасност за неограничен брой лица, поради което и се характеризира като такова с висока степен на накърняване на обществените отношения. Нещо повече – самият наказващ орган надлежно е изложил аргументи в атакуваното НП, по какви причини счита, че настоят случай не е маловажен.

 

Предвид изложеното, съдът намира, че атакуваното Наказателно постановление № 420792-F426561/20.03.2019г. на Зам. Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на С.И.Д. ЕГН ********** е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200лв. за извършено нарушение по чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч., като обосновано и законосъобразно, следва да бъде  ПОТВЪРДЕНО.

Що се отнася до размера на наложените наказания „Глоба” от 200лв. то същата е наложена в размер на минимално предвидения размер, при правилна преценка на обстоятелствата по случая. Поради това и правилно административно-наказващият орган е преценил всички обстоятелства по случая и е определил именно този размер, като за съда отсъства правна възможност да го измени.

         По делото не се твърдят конкретни, а и при извършената служебна проверка от страна на съда не се установяват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП.

 

   За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

 

   По застъпените мотиви съдът постанови решението си.

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :

ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.