Р Е Ш
Е Н И Е
№ … … …
град Кърджали, 23.12.2020 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Кърджалийският административен съд, …………………………... в открито ………….……….
съдебно заседание на двадесет и трети ноември ………………………………………..…………….……….
през
2020/две хиляди и двадесета/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
при
секретаря ….……………….…………………………………. Павлина Петрова …………………………………
като
разгледа докладваното от .............................. съдията Виктор Атанасов
.......................
административно
дело …………..... №314 …...........
по описа за …….……......... 2020 година ...
и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следв. от АПК, във
връзка с чл.73, ал.4 и във връзка с ал.1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове/ЗУСЕСИФ/.
Образувано
е по жалба от „В и К” ООД ***, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя му - С.Д.С., против Решение от 25.09.2020 год. на ръководителя
на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014 - 2020 год.” за
определяне на финансова корекция на бенефициента - „В и К” ООД ***, с ЕИК ***,
представлявано от С.С. - управител, на
основание чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕСИФ, т.11, буква „а” от Приложение №1 към чл.2,
ал.1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за
извършване на финансови корекции и процентните показатели за определяне размера
на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС №57 от 28.03.2017 год./изм., ДВ,
бр.67 от 23.08.2019 г., изм. и
доп., ДВ, бр.19 от 6 март 2020 г./, във връзка с чл.3, ал.2 и
чл.5 от Наредбата, по пропорционалния метод от стойността на разходите,
признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020,
представляващи средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ)
по смисъла на чл.1, ал.2 от ЗУСЕСИФ, в размер на 10% по Договор с Рeг.№***
от *** год., сключен с изпълнител „***” ДЗЗД, на стойност *** лева (*** лева) без ДДС, в резултат на проведена открита процедура за възлагане на
обществена поръчка с предмет: „Разширяване и усъвършенстване на Географска
информационна система за нуждите на „В и К” ООД ***”.
Жалбодателят заявява, че в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК и на основание чл.145, ал.2, т.1, във вр. с чл.147, ал.1 от АПК, обжалва посоченото Решение от
25.09.2020 год. на Ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна
програма „Околна среда 2014 - 2020 г.” (ОПОС), като моли това решение на Ръководителя
на УО на ОПОС да бъде отменено изцяло, като постановено при съществени
нарушения на приложимия материален закон и допуснати процесуални нарушения.
Моли да бъде отменена изцяло определената финансова корекция с оглед
съображенията, които подробно са описани в представеното от жалбодателя
възражение по реда на чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ, приложено по административната
преписка, както и твърди, че са налице и конкретни пороци на решението, които
съставляват основания за отмяна на решението на Ръководителя на Управляващия
орган. Жалбодатеят оспорва най-напред заключението, че в утвърдената от „В и К”
ООД *** методика за определяне на комплексната оценка на офертите на
участниците по цитираната процедура за възлагане на обществената поръчка са
включени незаконосъобразни критерии, които необосновано ограничават участието
на лица в процедурата и че са в нарушение на чл.70, ал.5 и ал.7, т.1 и 2 от ЗОП,
във връзка с чл.2, ал.1 от ЗОП. В жалбата са възпроизведени констатациите и
заключението на административния орган в тази насока, като жалбодателят намира
направеното заключение за напълно необосновано и неправилно, като сочи, че в
т.3.3. на Раздел III „Указания за
подготовка на офертата” от документацията и в методиката за оценка (Раздел X) изрично било посочено, какво е минимално
изискуемото съдържание на предложенията за изпълнение на поръчката, наличието
на което е предпоставка съответният участник да бъде допуснат до техническа
оценка и офертата му да получи най-малко минимална оценка по показателя ТО/техническа
оценка/. В жалбата е възпроизведено съдържанието на т.3.3. на Раздел III „Указания за подготовка на
офертата”, като се твърди, че
съгласно утвърдената методика за комплексна оценка на офертите на участниците,
20 точки по показателя получава предложение, което удовлетворява горепосочените
минимални изисквания на възложителя по отношение на начина на изпълнение на
дейностите и реализиране на функционалните изисквания към системата, без в него
да са налице нито едно от посочените надграждащи обстоятелства, а що се отнася
до Техническата спецификация към документацията за участие се сочи, че в т.5.3.
„Управление на проекта” от същата, възложителят отново изрично бил посочил,
какво е минимално изискуемото съдържание на техническото предложение, като е
възпроизведено съдържанието на цитираната т.5.3. Жалбодателят сочи също, че в
т.6 „Етапи на изпълнение” от Техническата спецификация отново изрично било
посочено, че „В техническото си предложение участниците трябва да предложат
подход и методология за изпълнение на проекта, като включат минимум следните
етапи...” (следвало посочване на етапите), без изрично да било изискано
представянето на обосновки и други конкретни аргументи обосноваващи избора на
методология. Посочвайки гореизложените фактически обстоятелства, жалбодателят
счита, че безспорно се установява, че с минималния брой от 20 точки по
показател „Техническа оценка” (ТО) следва да се оцени предложението на
участник, което включва като описание организацията за изпълнение на дейностите
от предмета на поръчката и са посочени начините (методологията) за тяхната
реализация, в т.ч. на отделните функционални изисквания и документацията към
изпълнението на системата и че никъде в цитираните по-горе текстове от
документацията за участие не е споменато, че участниците задължително следва,
като минимално условие, да обосноват избора си на Методология за управление на
проекта, както и да посочат с какво същата ще допринесе за по-качественото
постигане на очакваните резултати от изпълнението на поръчката. В жалбата са
развити доводи в тази насока, като жалбодателят намира за безспорно, че в
документацията изрично е установено, че всеки участник следва като минимум да
представи в предложението си методологията и подхода за изпълнение на поръчката
и свързаните с това дейности, като надграждането на така направеното изложение
с включване на обосновка за избора на методология за управление на проекта и
посочването на конкретни аргументи за това, с какво същата ще допринесе за
по-качественото постигане на очакваните резултати от изпълнението на поръчката,
би довело до присъждане на по-висока оценка на техническата оферта на
участника, както било указано в утвърдената методика и че за горното
свидетелствало и обстоятелството, че в заданието било посочено, че всяко
постъпило техническо предложение следва да съдържа най-малко „подробна
методология за изпълнение на дейностите по проекта”, без да е посочено, че
ако участникът не представи аргументи за избора на методология, същият ще бъде
отстранен от участие в процедурата за възлагане на обществената поръчка.
В жалбата
се сочи, че на следващо място, УО на ОПОС счел, че е налице припокриване на две
от надграждащите обстоятелства по показател „Техническа оценка” (ТО) в
утвърдената методика за комплексна оценка на офертите, което от своя страна не
води до търсения ефект на градимост за получаване на съответния брой точки,
като се възпроизвеждат цитираните от административния орган елементи от
методиката и че според УО на ОПОС, така заложените изисквания се припокривали и
нарушавали чл.70, ал.7, т.2 от ЗОП, доколкото не давали възможност да бъдат
сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите. Жалбодателят
заявява, че не е съгласен с горното заключение, като сочи, че е оспорил същото
още с подаденото от възражение до издателя на акта (в този смисъл неправилно
било твърдението, че същото не е взето под внимание), като счита, че така
посочените допълнителни (незадължителни) елементи по никакъв начин не се
припокриват помежду си и не повтарят минимално заложените условия от
документацията, като развива доводи и съображения в този смисъл.
Жалбодателят
оспорва и заключението на УО на ОПОС, че надграждащото изискване (чието наличие
не било задължително, а води до по-висока техническа оценка) за посочена
последователност от действия/стъпки, които ще бъдат извършени в рамките на
етапите на изпълнение на поръчката, повтаря минимално поставеното условие за
представяне на график, който да позволява да се проследи последователността при
изпълнението на отделните заложени в предмета на поръчката дейности, като счита
това заключение за неоснователно, като сочи, че в случая, минимално заложеното
по документация изискване включва представянето на график за изпълнение на
всяка една от посочените в заданието осем дейности от предмета на поръчката,
като са развити доводи и съображения в тази насока. Според жалбодателя е
необосновано и неоснователно, също така, заключението на УО на ОПОС, че така
разписани, горепосочените две допълнителни обстоятелства предполагали
единствено „по-подробно и детайлно описание на работния процес” и че напротив, възложителят по
никакъв начин не е поставил условие за наличие на определен обем в представянето
на човешките и технически ресурси за всяка отделна задача, като се развиват
доводи и в тази насока. Твърди се в жалбата, че с разписаната методика по
показател „Техническа оценка” не се оценява пълнотата и начина на представяне
на информацията в техническите предложения, а качеството на тяхното съдържание
и конкретно поетите ангажименти от отделните участници по отношение на
организацията при изпълнение на поръчката, като по-високият брой точки се
присъжда по обективни критерии, в резултат на надграждане над минималните
изисквания на възложителя в техническото задание, както и се твърди, че това
възражение (изложено в становището до УО на ОПОС), обаче, не било обсъдено и не
било взето предвид при постановяване на обжалвания акт, като по този начин
издателят му допуснал процесуално
нарушение на административните правила. В жалбата са развити и доводи, че в
случая, за оценяване на техническите оферти, „В и К” ООД *** е въвел
петстепенна скала за оценка, като в методиката и документацията изрично било
посочено, какво е изискването за минималното съдържание и кои са надграждащите
обстоятелства над това минимално изискване и че по този начин възложителят
предоставил на потенциалните участници възможност да представят техническо
предложение, което в най-голяма степен ще удовлетвори изискванията на
възложителя, като използват своя общ и специфичен опит, умения и творчески
възможности. Жалбодателят счита, че въведеният технически показател е съответен
на разпоредбата на чл.70, ал.7, т.3, б.„б” ЗОП и не е в нарушение на
изискването на чл.33, ал.1 от ППЗОП, тъй като от заложените изисквания към този
показател било видно, че се дава акцент на избора на методология за
управлението на проекта в съответствие с обхвата на поръчката и най-вече с
надграждащото/ите обстоятелство/а, което/които ще допринесат за по-качествено
постигане на очакваните резултати от изпълнението на поръчката и поради това,
изложеното от УО на ОПОС твърдение за незаконосъобразност на утвърдената
методика, било неоснователно. Развити са подробни доводи и съображения в тази
насока, вкл. и с позоваване на съдебна практика на Върховния административен
съд. Що се отнася до посочените в обжалвания административен акт съдебни
решения, жалбодателят счита същите за неотносими към настоящия разглеждан
казус, доколкото същите се отнасяли до методика, при която възложителят бил
предвидил да се оценява „подробното” и „ясно” описание на последователността
и/или взаимообвързаността на конкретните действия при изпълнение на дейностите
от предмета на поръчката, а в случая, обаче, утвърдената от „В и К” ООД ***
методика за оценка не предвижда да бъдат оценявани пълнотата и яснота на
направените предложения, а подлага на оценка наличието или липсата на
представена ресурсна обезпеченост за всяка отделна дейност и поддейност и
посочването на последователността от действия/стъпки и връзките между отделните
етапи и поддейности от всяка от посочените осем дейности, като сочи, че
същевременно няма законова забрана, по аргумент от чл.70, ал.4 от ЗОП, възложителят
да оцени качеството на предложенията за изпълнение на поръчката, както и
предложените от участниците организация и начин на изпълнение на дейностите,
включени в нейния предмет, т.е. че предложената организация на работа на екипа
на участника може да бъдат показател за оценка, включително всички
етапи/дейности/поддейности, разбирани като елементи от организацията на работа,
които са обвързани с цялостната визия на участника за изпълнение предмета на
поръчката.
На
следващо място, жалбодателят счита, че разписаните от правила, по които е
предвидено да се оценяват техническите оферти и зададените надграждащи
елементи, които следва да са налице за присъждането на по-висок брой точки по
показател „Техническа оценка”, осигуряват на участниците достатъчно информация
за подготовка на предложенията си и не е налице нарушение на чл.70, ал.7 от ЗОП
и чл.2, ал.1 от ЗОП. Счита, че действително, оценяването по въпросния показател
включва известна субективност, но че това е допустимо, според чл.70, ал.7, т.3,
б.„б” от ЗОП, тъй като се касае за качествен показател, като намира, че следва
да се отбележи още, че макар и субективно, в случая оценяването не е произволно
и позволява извършването на последващ контрол, дали оценяването е извършено по
заложените критерии. Счита също, че за горното свидетелства и липсата на
забележки от УО по отношение на начина на оценяване на предложението на
участника по въпросния технически показател, като във връзка с това намира за
нужно да изтъкне, че с цел да бъде избегнат прекомерен и необоснован
субективизъм, законодателят бил указал в чл.70, ал.7 от ЗОП, че методиката за
определяне на комплексната оценка трябва да съдържа начина за определяне на
оценката по всеки показател, като за участниците следва да е налице достатъчно
информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката за
всеки показател, в т.ч. за качествените показатели, които са количествено
неопределими, се посочва начинът за тяхното оценяване от комисията с конкретна
стойност чрез експертна оценка. Счита, че в конкретния случай, показател
„Техническа оценка” е количествено неопределим и се оценява чрез присъждане на
определен брой точки, като степента на съответствие е разделена на различни
нива, оценявани със съответния брой точки, както и че видно от представената
методика, оценяването на дадено предложение по показателя не се обосновава на
преценката относно пълнотата на представената информация, а включените
надграждащи елементи ясно демонстрирали на участниците, каква информация следва
да бъде включена в офертата, с цел присъждане на максимална оценка, като в тази
връзка намира, че не е налице твърдението за нарушение на разпоредбата на
чл.70, ал.7 от ЗОП, още повече, че както било споменато, законодателят бил
допуснал включването на известна субективност при оценяването на техническите
предложения на участниците.
На
следващо място, като основен довод за незаконосъобразност на оспорения акт,
жалбодателят счита, че обжалваният административен акт следва да бъде отменен
поради материална незаконосъобразност, доколкото при издаването на същия, УО на
ОПОС не бил посочил коректно правното основание за определяне на финансовата корекция и неправилно е
квалифицирал твърдяното нарушение, допуснато от „В и К” ООД ***. В жалбата са
развити подробни доводи и съображения в тази насока, като жалбодателят счита,
че нарушението на чл.70, ал.5 и ал.7, т.1 и 2 от ЗОП, довело да издаването на
процесния обжалван акт, е квалифицирано като такова по т.11, б.„а” от
Приложение №1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности,
представляващи основание за извършване на финансови корекции и процентните
показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ,
доколкото приложените критерии за възлагане на обществената поръчка са довели
до ограничаване достъпа на участниците до процедурата. Жалбодателят заявява, че
оспорва така посоченото правно основание за издаване на обжалвания
административен акт, намирайки посочената квалификация за неправилна, като
счита, че за да се подведе установеното нарушение под посочената т.11, б.„а” от
Наредбата, е необходимо да са налице неправомерни критерии за подбор и/или
критерии за възлагане, посочени в документацията за участие, които ограничават
достъпа на участниците, както и сочи, че според даденото в Наредбата
разяснение, това са случаите, в които потенциалните участници са
възпрепятствани от участие поради наличието на ограничаващи критерии за подбор
и/или критерии за възлагане и/или условия за изпълнение на поръчката.
Жалбодателят намира, че конкретния случай, не са налице визираните от
законодателя предпоставки и че нито надграждането на предложението посредством
представяне на обосновка за избора на методология за управление на проекта с
посочване на аргументи за това, как същата ще допринесе за по-качественото
постигане на очакваните резултати от изпълнението на поръчката, нито
оценяването с повече точки в случай, че са представени последователните стъпки
и действия, които ще бъдат предприети при
изпълнение на отделните етапи и дейности, посочени в заданието на
поръчката, представляват ограничителни критерии за възлагане, които да са
възпрепятствали евентуалните участници да подготвят и подадат оферта.
Жалбодателят излага и аргумент, че във връзка с горното прави впечатление, че
така изложените от възражения в тази насока, по никакъв начин не били обсъдени
и взети предвид при постановяване на решението за налагане на финансовата
корекция на УО на ОПОС, но вместо да
разгледа посочените от аргументи и съображения, издателят на акта се задоволил
да цитира напълно неотносима по казуса практика на Съда на Европейския съюз.
Според жалбодателя, това на практика прави издаденото решение немотивирано и
постановено без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за
случая, с което е допуснато нарушение на чл.35 и чл.36, ал.1 и ал.3 от АПК, т.к. административният орган
не е изпълнил императивно разписаните в закона задължения, гарантиращи
издаването на законосъобразен административен акт, от което следва, че не може
да се постигне в пълнота и целта на съдебния контрол, която цел не била да
замести, допълни или изведе предполагаемата воля, в случая на УО на ОПОС, а да
провери правилността на съображенията му за издаване на акта, като са развити
доводи и аргументи в този смисъл.
На
следващо място жалбодателят счита за нужно да отбележи, че при определянето на
едно нарушение като нередност, следва да се отчете неговото влияние в
конкретния случай и каква вреда би нанесло или е нанесло, като смита, че в
случая, УО на ОПОС не е доказал, че са налице предпоставките за налагане на
финансова корекция по сключения договор за възлагане на обществената поръчка
между „В и К” ООД *** и „***” ДЗЗД, доколкото не е налице изискваната причинна
връзка между твърдяното нарушение и вредата.
В жалбата
са развити подробни доводи и съображения в тази насока, като се излага и довод,
че разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредбата,
във връзка с легалната дефиниция на понятието „нередност”, както и във връзка с
т.т.11, б.„а” от Приложение №1 към чл.2, ал.1 от
Наредбата, водели до извода, че не всяко нарушение на разпоредба на общностното
право, произтичащо от действие или бездействие на стопански субект, е нередност
по смисъла на Регламент №1303/2013 год. и основание за налагане на финансова
корекция, а само такава, която има или би имала финансово отражение и че следва
да е налице причинно-следствена връзка и да има или би имала за резултат
нарушаването на общия бюджет на Общността или на бюджетите, управлявани от нея
или посредством намаляването или загубата на приходи, произтичащи от собствени
ресурси, които се събират направо от името на Общностите или посредством извършването
на неоправдан разход. Сочи
се, че в настоящия случай, по отношение на твърдяното в акта нарушение, УО на
ОПОС посочил, че „би имало за последица нанасянето на вреда на средства от
ЕИСФ”, но това твърдение не
било подкрепено с никакви факти, обстоятелства или съждения от страна на
административния орган и не ставало ясно, как приетите за ограничаващи
участието на лица в процедурата, надграждащи обстоятелства в методиката за
оценка, биха могли да придобият финансово отражение, за да може да бъде
извършена проверка за наличието на този съществен елемент от фактическия състав
на налагането на финансова корекция, а именно - наличието на нередност,
изразяваща се в нарушение, което има или би имало финансово отражение. Твърди
се, че от друга страна, бенефициентът „В и К” ООД *** е изразходвал отпуснатите
средства по начин, който не засяга с каквото и да било бюджета на общността и
липсват каквито и да било вреди за него, като се сочи, че съгласно чл.143 от
Регламент (ЕС) №1303/2013 г. на Европейския парламент и на съвета от 17
декември 2013 год., държавите-членки на първо място носят отговорност за
разследването на нередностите и за извършването на необходимите финансови
корекции и възстановяването на дължимите суми и че в случай на системна
нередност, държавата-членка разширява своите разследвания, за да обхване всички
операции, които потенциално могат да бъдат засегнати. Сочи се, освен това, че същата
разпоредба предвижда, че държавата-членка взема в предвид характера и сериозността
на нередностите и финансовата загуба за фондовете, като жалбодателят счита, че
настоящите обстоятелства и твърденията за допуснато нарушение при възлагането
на обществена поръчка за услуга с предмет: „Разширяване и усъвършенстване на
Географска информационна система за нуждите на „В и К” ООД ***” и
сключеният след нейното провеждане договор, не попадат в цитираните по-горе
хипотези и че дори и да бъде прието, че бенефициентът по проект: *** е допуснал известни нарушения в
организирането и провеждането на процедурата, то същите са незначителни, с
оглед на чл.143 и чл.2 т.36 от Регламент (ЕС) №1303/2013 г. на Европейския
парламент и на съвета от 17 декември 2013 година, не засягат с каквото и да
било бюджета на общността и липсват каквито и да било вреди за него, поради
което не следва да бъде налагана финансова корекция. Въз основа на изложеното,
жалбодателят моли съда да отмени процесното Решение от 25.09.2020 год. за
налагане на финансова корекция, издадено от В. К. - Главен директор на ГД на
ОПОС и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда”
2014-2020, като необосновано и незаконосъобразно, съобразявайки доводите,
изложени в настоящата жалба и възражението, представено в хода на административното
производство, поради наличие на отменителните основания, визирани в чл.146 от АПК. Моля, съща така, да бъдат присъдени направените разноски
за държавни такси, както и за адвокатско възнаграждение.
Редовно
призован за съдебното заседание, жалбодателят „В и К” ООД ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, не се представлява.
Ответникът
по жалбата – Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна
среда 2014-2020 год.”, редовно призован, не се явява и не се представлява. От В. Д. – главен експерт и
правоспособен юрист, като пълномощник на ответника, преди съдебното заседание,
по електронна поща е постъпила молба, в която заявява, че счита жалбата за
неоснователна и недоказана, а оспореното решение, с което на дружеството е
определена финансова корекция по пропорционален метод от стойността на
засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране
разходи, представляващи средства по ЕСИФ, в размер на 10%, по Договор №**/***
год., с изпълнител „***” ДЗЗД, на стойност *** лева без ДДС, за
законосъобразно. В молбата излага кратки съображения в подкрепа на оспореното
решение, като моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна, както и да
бъде осъден жалбодателя да заплати направените разноски по делото. В условията
на евентуалност, прави възражение за прекомерност на представените разноски от
„В и К” ООД ***. Към молбата е представено заверено копие на Пълномощно с Изх.
№***/*** год., както и Списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Административният
съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и
въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено
следното:
По
допустимостта на жалбата:
Съгласно
нормата на чл.73, ал.4 (Изм., ДВ, бр.94 от 2019 г.) от ЗУСЕСИФ, решението по ал.1, т.е.
решението за налагане на финансова корекция, може да се оспорва пред съд по
реда на Административнопроцесуалния кодекс, т.е. пред съответния
административен съд, в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването му,
съгласно разпоредбата на чл.149, ал.1 от АПК, като при съдебното оспорване се
прилагат съответно разпоредбите на чл.27, ал.2 и 3 и ал.5 и 6.
Оспореното Решение от 25.09.2020
год. за налагане на финансова корекция,
издадено от Ръководител на
Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 год.”, е изпратено
на жалбодателя със съпроводително писмо с Изх.№1-016-0001-609 от 25.09.2020
год. на Ръководителя на Управляващия орган на
Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 год./л.22/, като същите са получени в деловодството на жалбодателя „В и К” ООД
***, на 28.09.2020 год., регистрирани с Вх.№*** от *** година. Жалбата против решението,
регистрирана с Изх.№*** от *** год. на
„В и К” ООД ***, е постъпила в Министерство на околната сведа и водите, на
12.10.2020 год., като видно от положения и попълнен щемпел върху същата, тя е
регистрирана с Вх.№***/***
година/л.8/. От
изложеното следва, че жалбата против Решението от 25.09.2020 год.
за налагане на финансова корекция, издадено от Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна
среда 2014-2020 год.”, е подадена точно на
14/четиринадесетия/ ден след получаването му, т.е. спазен е предвидения в чл.149, ал.1 от АПК
14/четиринадесет/ - дневен срок за оспорването на същото. Жалбата е подадена от
лице, адресат на решението за финансова
корекция, за което лице това решение създава неблагоприятни последици,
тъй като засяга негови права и законни интереси, а именно – със същото, на това
лице - бенефициент, в случая на„В и К” ООД ***, се налага финансовата корекция
в посочения в решението размер. Ето защо съдът намира, че така подадената жалба
е допустима – като подадена в срок, по предвидения в закона ред, в предвидената
от закона писмена форма, с изискуемото се съдържание и от лице - надлежна
страна, която с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването,
поради което и следва да бъде разгледана по същество.
При съвкупната преценка и анализ на събраните по делото писмени
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На
07.10.2019 год., между
Министъра на околната среда и водите, в качеството му на ръководител
на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна
среда” 2014-2020 г. и „В и К” ООД ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя му - С.Д.С., като бенефициент, на
основание чл.24, ал.1 и чл.45, ал.2 от ЗУСЕСИФ, е сключен Административен
договор №*** от *** год., за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, в
максимален размер до *** лева, по процедур6а ВG16М1ОР002-1.016 „Изграждане на В
и К инфраструктура”, по приоритетна ос 1 „Води” на Оперативна програма „Околна среда
2014-2020 г.”, съфинансирана в размер до 85% от Кохезионния фонд на Европейския
съюз, за изпълнение на проект ИСУН №*** „Доизграждане
и реконструкция на водоснабдителната система и канализационни мрежи в
обособената територия, обслужвана от „В и К” ООД ***, ***”,
като максималният размер на безвъзмездната финансова помощ по процедурата
възлиза на 1 350 000 000 лева, като съгласно чл.2.2. от договора, проектът е на обща стойност *** лева/л.88-л.90 от делото/.
За изпълнение на
дейностите, предмет на сключения договор, е изготвена и съответно, одобрена от
управителя на „В и К” ООД ***, документация за участие в обществена поръчка – открита
процедура, на основание чл.133, ал.1, във вр.
с чл.18, ал.1, т.1 от ЗОП, с възложител, според посоченото в документацията -
управителят на „В и К” ООД *** - секторен възложител по чл.5, ал.4, т.1 от ЗОП
и с предмет на обществената поръчка: „Разширяване и усъвършенстване на
Географска информационна система/ГИС/ за нуждите на „В и К” ООД ***”. В утвърдената документация са посочени изискванията към участниците,
указания за подготовка на офертите за участие, критерии за възлагане на
поръчката, образци на документи, техническа спецификация и Методика за
определяне на комплексната оценка на офертите на участниците/л.65-л.87/.
На страницата на Регистъра за обществените
поръчки/РОП/ към Агенцията за обществени поръчки /АОП/ е било публикувано Решението
за откриване на процедурата, с Изх.№*** от *** год., с ИН на регистрационната форма от ССИ – ***/л.60-л.61/,
като в същото е посочено, че видът на процедурата е „открита процедура”, с
правно основание чл.132 от ЗОП. На страницата на РОП е публикувано и Обявление
за поръчка – комунални услуги/Директива 2014/24/ЕС/ЗОП/, с национален
регистрационен номер *** от 26.11.2019 год./л.62-л.64/, като в раздел „Кратко
описание на обществената поръчка” в същото е посочено, че „Предметът на
обществената поръчка включва разширяване и усъвършенстване на Географска
информационна система/ГИС/ за нуждите на „В и К” ООД ***”, а в раздел „Описание
на обществената поръчка”, в обявлението, е посочено, че: „Обществената поръчка
обхваща надграждането на съществуващата ГИС функционалност в рамките на
дружеството, разширение, разработване и внедряване на интегрирана
мултипотребителска геопространствена информационна платформа, която се явява
основа за подобряване на ефективността на процесите на планиране и управление
на водоснабдителните и канализационните услуги и инфраструктурата на „В и К” ООД
***.”. В решението и в обявлението е описано също, че платформата ще се
разработи и внедри чрез изпълнението на осем конкретни дейности, посочени в
тяхната последователност в описанието на поръчката, със съответните срокове за
изпълнението им. В решението и в обявлението е посочена
прогнозна стойност на поръчката, без да се включва ДДС – *** лева, като в обявлението са дадени
условията за участие и кратко описание на критериите за подбор. Посочен
е и срокът за получаване на оферти или заявления за участие – до 03.01.2020
год. и дата и час за отваряне на получените оферти – 07.01.2020
год., 14:00 часа.
Така, след
проведената открита процедура, с Решение №*** от *** год. на управителя на „В и
К” ООД ***/л.58/, на основание чл.108, т.1, във вр. с
чл.109 от ЗОП и отразени
резултати в протоколи и Доклад от работата на комисията, назначена със Заповед
№*** от *** год.
на управителя на „В и К” ООД ***, за разглеждане,
оценка и класиране на подадените оферти в открита процедура за възлагане на
обществена поръчка с предмет: „Разширяване и усъвършенстване на Географска
информационна система за нуждите на „В и К” ООД ***”, открита с Решение №*** от дата *** год.
на управителя на „В и К” ООД ***, вписано заедно с одобреното с него обявление
в Регистъра на обществените поръчки при Агенцията по обществени поръчки под
уникален идентификационен номер ***, е било обявено
класирането на участниците в
процедурата, съгласно предварително обявения критерий за оценка, а именно -
оптимално съотношение качество/цена по смисъла на чл.70, ал.2, т.3 от ЗОП,
както следва: ДЗЗД „***-***” - 1-во място - 100 т. и е определен
за изпълнител нa поръчката, класирания
на първо място участник ДЗЗД „*** ***”,
като е посочено също, че отстранени участници: няма. В
решението е указано, че същото може да се обжалва от участниците, пред КЗК, в
10-дневен срок от получаването му, но основание чл.197, ал.1, т.7 от ЗОП.
На
05.08.2020 год., на основание чл.112 от Закона за
обществените поръчки и Решение №227 от 22.05.2020 год. на Възложителя за
определяне на Изпълнител на обществена поръчка с предмет: „Разширяване и
усъвършенстване на Географска информационна система за нуждите на „В и К” ООД
***”, е сключен Договор №*** от
*** год., между „В и К” ООД ***, със седалище и адрес на управление:***,
с ЕИК ***, представлявано от С.Д.С. - управител, като ВЪЗЛОЖИТЕЛ от една страна
и ДЗЗД „*** – ***”, със седалище и адрес на управление:***, с ЕИК/БУЛСТАТ ***,
представлявано от В. К. К. - Д. - в качеството на представляващ, като
ИЗПЪЛНИТЕЛ, от друга страна/л.53-л.57/, като
съгласно чл.1 от този договор, Възложителят възлага, а Изпълнителят приема да
разработи, внедри и извършва гаранционна поддръжка на специализиран софтуерен
продукт, а именно - разширяване и усъвършенстване на Географска информационна
система (ГИС), в системите/устройствата, посочени от Възложителя, съгласно
Техническата спецификация на Възложителя (Приложение №1) и детайлно описана в
Техническото и Ценово предложение на Изпълнителя (Приложения №2 и 3),
неразделна част от Договора („Софтуерния продукт”), срещу задължението на
Възложителя да ги приеме и да заплати договорената цена съгласно условията,
посочени по-долу в договора. Съгласно чл.2.1 от същия договор, за изпълнението
на предмета на Договора, Възложителят се задължава да заплати на Изпълнителя
обща цена в размер на *** лева без ДДС (с думи; ***
лева) или *** лева (с думи: *** лева) с включен ДДС, съгласно Ценовото му предложение
(Приложение №3), неразделна част от Договора.
При
осъществяване на последващ контрол за законосъобразност на проведената
процедура за възлагане на обществената поръчка и сключения в резултат на нея Договор
№**/*** год.., с изпълнител „*** – ***” ДЗЗД, на стойност *** лева(***
лева) без ДДС, е установено нарушение с финансов ефект, за което, до
управителя на „В и К” ООД *** е изпратено уведомително писмо с Изх.№*** от *** год. на ръководителя
на Управляващия орган на ОП „Околна среда” 2014-2020/л.51-л.52/. Като такова нарушение с финансов ефект, в писмото е
посочено, че са формулирани критерии за възлагане, които необосновано
ограничават участието на лица в процедурата - нарушение на чл.70, ал.5 и ал.7,
т.1 и т. 2 от ЗОП, във връзка с чл.2, ал.1 от ЗОП. В уведомителното писмо са
изложени доводи, защо се приема, че е налице твърдяното нарушение с финансов
ефект, като в същото уведомил бенефициента, че в 14-дневен срок от получаването
на писмото, в съответствие с чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ, може да представи своите
писмени възражения по основателността
на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства, в случай,
че разполага с такива.
В определения
срок по чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ, бенефициентът „В и К” ООД *** е изпратил
Възражение до ръководителя на Управляващия орган на ОП „Околна среда”
2014-2020, с Изх.№*** от *** год./л.47-л.48/, с което е оспорил както констатацията за
извършено нарушение на чл.70, ал.5 и
ал.7, т.1 и 2 от ЗОП, във връзка с чл.2, ал.1 от ЗОП при откриването на
процедурата за възлагане на обществената поръчка и формирането на критериите за
нейното възлагане, така и квалифицирането на твърдяното нарушение като
нередност по т.11, б.„а” от Приложение №1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за
посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови
корекции и процентните показатели за определяне размера на финансовите
корекции, по реда на ЗУСЕСИФ (Наредбата), приета с ПМС №57 от 28.03.2017 год.,
изм. и доп, ДВ, бр.19 от 06.03.2020 година.
Изложените във възражението аргументи и доводи
явно не са били възприети и така,
в крайна сметка, на 25.09.2020 год., от ръководителя на Управляващия орган на
ОП „Околна среда” 2014-2020 е било издадено оспореното в настоящото
производство Решение от 25.09.2020 год. за налагане на
финансова корекция, в което се поддържат констатациите, отразени в Уведомителното
писмо с Изх.№*** от *** год.
на УО на ОПОС, за това, че е налице нарушение, което се изразява в следното:
Налице е нарушение на чл.70, ал.5 и ал.7, т.1 и т.2 от ЗОП, във връзка с чл.2,
ал.1 от ЗОП, тъй като възложителя е формулирал критерии за възлагане, които
необосновано ограничават участието на лица в процедурата. С това решение, на
основание чл.70, ал.1, т.9 и чл.73 от Закона за управление на средствата от
европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, във връзка с чл.9, ал.5 от ЗУСЕСИФ и Договор
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Околна
среда 2014-2020 г.” №*** от *** год., с бенефициент „В и К” ООД ***, за
изпълнение на проект *** „Доизграждане
и реконструкция на водоснабдителната система и канализационни мрежи в
обособената територия, обслужвана от „В и К” ООД ***, България” и с оглед констатациите, обективирани в писмо Изх.№*** от *** год. на УО на ОПОС, на
бенефициента - „В и К” ООД ***, с ЕИК ***, представлявана от С.С. - управител,
със седалище:***, на основание чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕСИФ, т.11, буква „а” от
Приложение №1 към чл.2, ал.1 от Наредба за посочване на нередности,
представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните
показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на закона за
управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове/Приета с ПМС №57 от
28.03.2017 год., изм., ДВ. бр.67 от 23.08.2019 г., изм. и доп., ДВ, бр.19 от 6
март 2020 г./, във връзка
с чл.3, ал.2 и чл.5 от Наредбата, е определена/наложена/ финансова корекция по
пропорционалния метод от стойността на разходите признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по
ОПОС 2014-2020, представляващи средства от Европейските структурни и
инвестиционни фондове (ЕСИФ) по
смисъла на чл.1, ал.2 от ЗУСЕСИФ, в
размер на 10%/десет процента/, по договор с Рeг.№***/*** год., сключен с
изпълнителя „***” ДЗЗД, на стойност ***
лева(*** лева) без ДДС, в резултат на проведена открита
процедура за възлагане на обществена поръчка, с предмет: „Разширяване и
усъвършенстване на Географска информационна система за нуждите на „В и К” ООД
***.
В мотивите
към решението изрично е посочено, че УО на ОПОС поддържа първоначалната си
констатация, изложена в писмо с Изх.№***/*** год., съгласно която, възложителят е формулирал
критерии за възлагане, които необосновано ограничават участието на лица в
процедурата, в нарушение на чл.70, ал.5 и ал.7, т.1 и т.2 от ЗОП, във връзка с
чл.2, ал.1 от ЗОП. В мотивите е възпроизведена методиката за оценка на подадените
оферти, частта й относно начина за оценка по показател ТО „Техническа оценка”,
за присъждане на 60 т., както и е възпроизведена и техническата спецификация в
частта й относно минималните изисквания към техническото предложение. В мотивите
се твърди, че видно от изложеното и при съпоставка със записаното от
възложителя в Техническата спецификация към документацията за участие,
идентични по смисъл изисквания се съдържали в методиката за оценка и в
документацията за участие - техническа спецификация. Твърди се също, че при
това положение не ставало ясно, ако участник предложи оферта, съдържаща
условията, заложени в техническата спецификация, които несъмнено са насочени
към постигане на качество и резултат, колко на брой точки следва да получи, с
оглед на факта че надграждащото обстоятелство „предложена от участника методология
за управление на поръчката, която ще допринесе за по-качественото постигане на
очакваните резултати от изпълнението на поръчката”, се припокривала изцяло
с посочено в техническата спецификация - „участниците трябва да предложат методология
за управление на проекта, която смятат да приложат, като се изтъкнат ползите й
за успешното изпълнение на проекта. Предложената методология трябва да
съответства на най-добрите световни практики и препоръки.”. Според изложеното в мотивите, несъмнено
предлагането на методология, съответстваща на най-добрите световни практики и
препоръки и изтъкваща ползи за успешното изпълнение на проекта, допринася за
повишаване качеството на изпълнение и постигане на очакваните резултати, но в
този случай възниквала хипотеза, при която с определен брой точки ще бъде
оценен участник, който отговаря на техническата спецификация, без да я
надгражда и този факт изразявал по безспорен начин незаконосъобразност на
утвърдената от възложителя методика, като отново се твърди, че същата не
отговаря на изискванията на чл.70, ал.7, т.1 и т.2, във вр. с чл.70, ал.5,
изречение последно, както и с чл.2, ал.1 от ЗОП. По отношение надграждащите обстоятелства,
в мотивите към решението се сочи, че видно от изложеното, налице било
припокриване на двата надграждащи елемента, което от своя страна не водело до
търсения ефект на градимост за получаване на съответния брой точки и че в
единия случай, възложителят посочвал: „Зависимостта и последователността на
отделните етапи, дейности и под дейности, които се предвижда да бъдат
изпълнявани входа на поръчката, са представени, така че да могат да бъдат
проследени от Възложителя.”, а от
друга страна, в следващия надграждащ елемент било записано: „Описана е
последователност от действия/стъпки, които ще бъдат извършени в рамките на
етапите на изпълнение на поръчката. Описаният подход гарантира навременното и
пълноценно изпълнение на поръчката в цялост, с всички негови компоненти”. В
мотивите се твърди, че заложените изисквания нарушават чл.70, ал.7, т.2 от ЗОП,
като не дават възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите
предложения в офертите и че по този начин не се спазват основните принципи,
заложени в чл.2, ал.1 от ЗОП - за равнопоставеност, публичност, прозрачност и
осигуряване на свободна конкуренция.
Не на
последно място, в мотивите се сочи, че в техническата спецификация,
възложителят изисквал от участниците да представят към техническото си
предложение: „Детайлен линеен график за изпълнение на дейностите в рамките
на поръчката, в който са посочени последователност, зависимост и времетраене на
отделните дейности. В графика участниците трябва да опишат дейностите и
стъпките за тяхното изпълнение максимално детайлно, като покажат логическата
връзка между тях. В него трябва да са посочени датите за предаване на всеки от
документите, изготвени в изпълнение на обществената поръчка”, а от друга страна, като надграждащо
обстоятелство, обуславящо поставяне на по-висока оценка по този показател,
възложителят предвидил да се опише последователността
на отделните етапи, дейности и поддейности, които се предвижда да бъдат
изпълнявани в хода на поръчката”. В
мотивите се твърди, че и в двата случая става дума за описана последователност
на изпълнение на поръчката, като единствената разлика била, че по-голям брой
точки ще бъдат присъдени за по-подробно и
детайлно описание на работния процес, а именно - описание на
отделните поддейности/действия и че от така разписаната методика за оценка по
този показател се установява, че помощният орган на възложителя ще оценява
предложенията на участниците именно с оглед пълнотата и начина на представяне
на информацията, в нарушение на забраната на чл.33, ал.1 от ППЗОП. Изведен е
извод, че констатираните обстоятелства не позволяват обективна оценка на
подадено техническо предложение и така се нарушават принципите на
равнопоставеност, свободна конкуренция, публичност и прозрачност, съгласно
чл.2, ал.1 от ЗОП и че настоящият подход на възложителя възпрепятства предвидимостга
при оценяването на офертите на участниците от членовете на комисията, като
оказва възпиращ ефект по отношение на потенциалните участници и води до липса
на информираност на заинтересованите лица за това, по какъв начин да подготвят
офертите си, за получаване на съответния брой точки, което било в разрез с
разпоредбите на чл.70, ал.7, т.1 и 2 от ЗОП.
В мотивите е възпроизведено съдържанието на възражението на
бенефициента, като е посочено, че след извършен анализ на полученото възражение и повторен преглед на
формулираните критерии за възлагане, УО на ОПОС не приема изложените аргументи
от бенефициента и съответно са развити подробни доводи и съображения за това. В
мотивите към решението е посочено, също така, че УО на ОПОС, не приема
твърдението на бенефициента, за неправилно
квалифициране на твърдяното нарушение като нередност по т.11, б.„а” от
Приложение №1 към чл.2, ал.1 от Наредба за посочване на нередности,
представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните
показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ
(Наредбата), приета с ПМС №57 от 28.03.2017 год., изм. и доп., ДВ, бр.19 от 06.03.2020
год. Развити са подробни доводи и съображения за това, като се сочи, че
в конкретния случай, УО на ОПОС е установил противоправно поведение на
възложителя при откриване на процедурата, за възлагане на обществената поръчка,
финансирана със средства по Оперативна програма „Околна среда 2014 - 2020”,
изразяващо се в нарушаване на изрично цитираните по-горе правни разпоредби от
българското национално законодателство - ЗОП, т.е. установено било категорично
нарушение на приложимото българско национално законодателство. Сочи се също, че
УО на ОПОС е анализирал и финансовия ефект на констатираното нарушение,
отчитайки фактът, че чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕСИФ приема като основание за
определяне на финансова корекция, наличието на нередност, съставляваща
нарушение на приложимото национално законодателство, което би имало за
последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ, като се твърди, че от
горепосочената фактическа обстановка било видно, че УО на ОПОС, за
констатираното нарушение във връзка с процедурата за възлагане на обществената
поръчка, предмет на последващ контрол, е посочил конкретните правни норми,
които не са спазени и които са довели до нарушаване на правилата за възлагане
на обществените поръчки и на регламентираните в чл.2 от ЗОП, основни принципи
за недопускане на дискриминация, липса на публичност, прозрачност и
равнопоставеност на участниците в избора на изпълнител и че при определяне
размера на финансовата корекция, УО на ОПОС в съответствие с чл.3, ал.2 и чл.5
от Наредбата за посочване на
нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и
процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на
закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни
фондове, е отчел характера и тежестта на нарушенията и
финансовото им отражение. Във връзка с изложеното, в мотивите е прието, че заложените
от възложителя незаконосъобразни изисквания в показателя за техническа оценка,
обосновават налагането на финансова корекция от стойността на разходите
признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014 - 2020,
представляващи средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове
(ЕСИФ) по смисъла на чл.1, ал.2 от ЗУСЕСИФ, в размер на 10% по договор № ** от
*** год., с изпълнител „***” ДЗЗД, сключен на стойност *** лева (*** лева) без ДДС, на
основание т.11, буква „а” от Приложение №1 към чл. 2, ал.1 от Наредба за
посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови
корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите
корекции по реда на закона за управление на средствата от европейските
структурни и инвестиционни фондове. Посочено е, че финансовата корекция се
налага в случаите, при които са приложени критерии за възлагане, които водят до
ограничаване достъпа на участниците до процедурата за възлагане на обществена
поръчка и че при определяне размера на финансовата корекция на констатираното
нарушение, в съответствие с чл.3, ал.1 от Наредбата, е отчетен характера и
тежестта на същото, финансовото му отражение, както и факта, че не е налице
конкурентна среда, поради наличието на само една подадена оферта за участие в
процедурата, която отговаря и на поставените критерии за подбор и имайки
предвид чл.3, ал.2 от Наредбата, а именно - че размерът на финансовата корекция
се определя чрез прилагане на диференциален или на пропорционален метод и
отчитайки обстоятелството, че в конкретния случай не е възможно да се направи
точно количествено определяне на финансовото отражение на нарушението върху
предоставената финансова помощ по договора, т.е. диференциалният подход е
неприложим, в тази връзка е приложен пропорционалния метод при определяне на
финансовата корекция. В мотивите е прието, че в конкретния случай
констатираното нарушение е от такова естество, че не е възможно да бъде реално
установено финансовото отражение върху предоставената безвъзмездна финансова
помощ, като е посочено, че при този вид нарушение не би могло да се определи
броят на потенциалните участници, които биха имали интерес да подадат оферти в
случай, че заложените условия в методиката за оценка са съобразени със ЗОП и това
дава основание да се приложи пропорционалния метод при определяне размера на
финансовата корекция за констатираното и обективирано по-горе нарушение на
националното законодателство. Отбелязано е също, че стойността
на финансовата корекция ще бъде изчислена и извършена при прилагане на формулата, съгласно чл.5, ал.3 от Наредбата, в процеса на
верификация на разходи за възстановяване и определянето им за допустими.
Тази фактическа обстановка се възприема от съда въз основа на представените
и приети по делото писмени доказателства, като по същата, всъщност, няма и спор
между страните по делото.
При така установеното от фактическа страна и след преценка и
анализ на приобщените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при извършената
служебна проверка, с
оглед оплакванията в жалбата, от правна страна съдът
намира следното:
Оспореното решение за налагане на финансова корекция е издадено от
компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл.73,
ал.1 от ЗУСЕСИФ, финансовата корекция се определя по основание и размер с
мотивирано решение на Ръководителя на
Управляващия орган, одобрил
проекта. Съответно, чл.5 от
Устройствения правилник на Министерството на околната
среда и водите предвижда, че министърът
или оправомощено от него длъжностно лице управлява програми и проекти в сферата
на своята компетентност, финансирани от предприсъединителните фондове,
Структурните фондове, Кохезионния фонд и други финансови инструменти на
Европейския съюз. В съответствие с посоченото, главният
директор в Главна дирекция „Оперативна програма
„Околна среда” в МОСВ - В. К. е
оправомощена със Заповед №*** от ***
год. на министъра на околната среда
и водите/на л.38 от делото/, за Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда
2014-2020г.” и на
същата е възложено да изпълнява функциите на ръководител на Управляващия орган,
във вид и обем, определен в нормативната уредба, с изключение на посочената в
заповедта една функция.
На следващо място, съгласно
чл.73, ал.1 - 3 от ЗУСЕСИФ, финансовата корекция се определя по основание и
размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил
проекта. Преди издаването на решението по ал.1 управляващият
орган трябва да осигури възможност бенефициентът да представи в разумен срок,
който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по
основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи
доказателства. Съгласно чл.73, ал.3 от ЗУСЕСИФ, решението
по ал.1 се издава в едномесечен срок от представянето на възраженията по ал.2,
като в неговите мотиви се обсъждат представените от бенефициента доказателства
и направените от него възражения. Видно от
доказателствата по делото, така установената процедура е спазена, като на
жалбодателя „В и К” ЕООД *** е дадена възможност за депозиране
на възражения в срок от
14/четиринадесет/ календарни дни, от която възможност същият се е възползвал.
Оспореният акт е постановен в едномесечния срок по чл.73, ал.3 от
ЗУСЕСИФ, в предвидената от закона форма и при
спазване на нормативно установените изисквания за неговото съдържание, съгласно нормата на чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са правните основания за издаване на
оспореното решение – разпоредбите чл.70, ал.1, т.9 и чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ,
както и текстове от Наредбата за посочване на нередности, представляващи
основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за
определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС №57
от 28.03.2017 год.(накратко Наредбата за посочване на
нередности), посочени са и разпоредби на Закона за обществените поръчки/ЗОП/.
По
отношение материалноправната законосъобразност на оспореното решение за
налагане на финансова корекция, съдът намира следното:
Безспорно жалбодателят „В и К” ЕООД ***, в
качеството на възложител, е провел процедура по
възлагане на обществена поръчка чрез открита процедура, с предмет „Разширяване и
усъвършенстване на Географска информационна система/ГИС/ за нуждите на „В и К” ООД
***” и е сключил договор с определения за изпълнител на
поръчката участник. Спорно е между страните, дали при извършване на процедурата са допуснати от
възложителя нарушения на разпоредби от националното законодателство и дали тези
нарушения представляват нередност по смисъла на ЗУСЕСИФ и европейското право,
както и дали финансовата корекция е правилно и законосъобразно наложена, с
оглед на финансовото отражение на допуснатите нередности за бюджета на ЕС и за
националния бюджет.
В мотивите към решението е прието, че е налице нарушение на чл.70, ал.5 и
ал.7, т.1 и т.2 от ЗОП, във вр. с чл.2, ал.1 от с.з., т.к. възложителят е формулирал
критерии за възлагане, които необосновано ограничавали участието на лица в
обявената процедура.
По
отношение на съответствието на утвърдената от възложителя методика за оценка с
изискванията на чл.70, ал.5 и ал.7 от ЗОП и съблюдаване на забраната по чл.33, ал.1 от ППЗОП:
Съгласно
чл.70, ал.7 от ЗОП, в
документацията възложителят посочва методиката за комплексна оценка и начина за
определяне на оценката по всеки показател, като начинът
трябва: т.1. да дава възможност да се оцени нивото на
изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на
обществената поръчка и техническите спецификации; т.2. да дава възможност да бъдат сравнени и оценени
обективно техническите предложения в офертите; т.3. да осигурява на кандидатите и участниците достатъчно
информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по
всеки показател, като за: количествено определимите показатели се определят
стойностите в цифри или в проценти и се посочва начинът за тяхното изчисляване
(б.„а”); качествените показатели, които са количествено
неопределими, се посочва начинът за тяхното оценяване от комисията с конкретна
стойност чрез експертна оценка (б.„б”). По
силата на чл.70, ал.5 от ЗОП, показателите, включени в критериите по ал.2, т.2 и т.3, трябва да са свързани с предмета на поръчката, като те могат да съдържат фактори, които се отнасят до всеки
етап от жизнения цикъл на строителството, доставките или услугите, независимо
че тези фактори не се отнасят до характеристиките, посочени в техническите спецификации и не трябва да дават неограничена свобода на избор и
трябва да гарантират реална конкуренция.
Анализът на цитираните разпоредби потвърждава принципното положение, че
определянето на показателите за оценка на офертите е част от оперативната самостоятелност
на възложителите, които сами определят онези показатели, които имат
преимуществено значение за избора на участниците. Въпреки това, при
изготвяне на методиката възложителите трябва да спазват основни законови
положения, установени в ЗОП и ППЗОП, включително изричната забрана по чл.33,
ал.1, изр. второ от ППЗОП
(ДВ, бр.28 от 2016 г., в сила от 15.04.2016 г.), пълнотата и начинът на представяне на информацията от
страна на участниците в процедурата да се използва като показател за оценка на
офертите. Следва да се отбележи, че разпоредбата не се отнася
до забрана за оценка на съдържанието на предложенията на участниците въобще, а
до обвързването на тази оценка с неговата пълнота, яснота или детайлност.
Това означава залагане на такава методика, която отчита субективното разбиране
на възложителя относно изпълнение на поставените изисквания от страна на
участниците, оценявайки степенувано възможността за пълнота на техническото
предложение, използвайки общи изрази и/или пояснения на понятия, даващи възможност
на помощния орган на възложителя да занижи или завиши оценката на участник чрез
субективна преценка, отчитайки подробното, детайлното или формалното или
недостатъчно описание на дейностите/задачите. Приемането на коментираната
разпоредба е обосновано от възможността процедурата да се проведе по критерия
за възлагане, визиран в чл.70, ал.2, т.3 - оптимално съотношение качество/цена,
което се оценява въз основа на цената или нивото на разходите, както и на
показатели, включващи качествени, екологични и/или социални аспекти, свързани с
предмета на обществената поръчка, като в
случая, бенефициентът е избрал именно този критерии за възлагане.
За да постанови крайния резултат с оспореното решение,
административният орган е приел най-напред, че е налице припокриване на
посочените по-горе два текста от Методиката за оценка и техническото задание, а
оттам да приеме, че ако техническото предложение на участник отговаря на условията, заложени в
спецификацията, без обаче, да надгражда същата, нямало да е ясно колко точки
същият следва да получи по показател ТО и че съответно, че това води до извода,
че утвърдената от „В и К” ООД *** методика за определяне на комплексната оценка
на офертите нарушава изискванията на чл.70, ал.7, т.1 и т.2, във вр. с чл.70,
ал.5, изречение последно, във вр. с чл. 2, ал. 1 от ЗОП и поради това е
незаконосъобразна. Във връзка с това следва да се посочи, че в т.3.3. на Раздел III „Указания
за подготовка на офертата” от документацията и в Методиката за оценка (Раздел X) изрично е посочено, какво е минимално изискуемото
съдържание на предложенията на участниците за изпълнение на поръчката, а
именно:
„А. Подход за изпълнение на дейностите и начин па реализиране на
отделните функционални изисквания към системата - включва описание на
предложението за изпълнение на всяка една от дейностите, включени в предмета на
поръчката, в т.ч. организацията за тяхното изпълнение, разпределението на
задълженията и отговорностите на отделните ключови експерти, начин на
взаимодействие между членовете и методите за осъществяване на комуникацията и
координацията с възложителя и неговия екип, очакваните резултати. Следва да се посочат начинът на реализация на отделните
функционални изисквания и документацията към изпълнението на системата (видове
доклади, техническа и експлоатационна документация и тяхното съдържание).
Б. График за изпълнение на дейностите от поръчката, позволяващ да се
проследи последователността при изпълнението на отделните заложени в предмета
на поръчката дейности.
В. Подход за управление на риска - включва
анализ, оценка на възможното проявление и планиране на дейности за контролиране
и избягване на всеки един от идентифицираните от възложителя рискове, в т.ч. и
мерки за минимизирането па всеки риск и за преодоляването на последиците при
настъпването им.
За целите на настоящата процедура, идентифицираните от възложителя
рискове са следните:
- Промяна
в нормативната уредба, водеща до промяна на ключови компоненти на решението -
предмет на разработка на настоящата обществена поръчка;
- Недобра
комуникация между екипите на Възложителя и Изпълнителя по време на етапите на
проекта;
- Ненавременно
изпълнение на всяко от задълженията от страна на Изпълнителя;
- Неправилно
и неефективно разпределяне на ресурсите и отговорностите при изпълнението на
договора от страна на Изпълнителя;
- Забавяне при
изпълнение на проектните дейности, опасност от неспазване на срока за
изпълнение на настоящата поръчка;
- Грешки
при разработване на функционалностите на платформата;
- Грешки при
разработване па функционалностите на платформата;
- Недостатъчна
яснота по правната рамка и/или променяща се правна рамка
по време на изпълнение на проекта;
- Липса
на задълбоченост при изследването и описанието на бизнес процесите и данните;
- Неинформиране
на Възложителя за всички потенциални проблеми, които биха могли да възникнат в
хода на изпълнение па дейностите;
- Риск за
администриране на платформата след изтичане на периода на гаранционна
поддръжка.”.
Същевременно, в
„Методиката за определяне на комплексна оценка на офертите на участниците”,
ясно е разписано, че показателите за
оценяване на офертите са два:
А) ТЕХНИЧЕСКА ОЦЕНКА (ТО) - Оценката по
показателя се определя на база предложенията на участниците, съгласно
приложената по-долу в методиката Таблица за техническа оценка. Относителната
тежест на показателя е 60%;
Б) ФИНАНСОВА ОЦЕНКА (ФО) - Оценява
предложената от участника цена за изпълнение на поръчката и е с относителна
тежест 40%.
Посочено е също, че Комплексната оценка
(КО) на офертата на участник се изчислява по следната формула: КО = ТО + ФО,
като максималната възможна стойност на Комплексната оценка/КО/ е 100 точки.
Така, по отношение показателя Техническа
оценка (ТО), в Методиката е разписано, че се оценява подхода на участника за
изпълнение на дейностите и предложеният от него начин на реализиране на
отделните функционални изисквания към географската информационна система и че офертите,
които отговарят на изискванията на възложителя, се оценяват по петстепенна
скала за оценка, като на съответния участник му се присъждат съответно 20, 30, 40,
50 или 60 точки, като в таблицата към Методиката са дадени пояснения за
условията, при които дадена оферта получава оценка, съответно 20, 30, 40, 50
или 60 точки.
В утвърдената Методиката за определяне на комплексна оценка на офертите на
участниците, по отношение показателя Техническа оценка (ТО), е посочено,
че:
„Участникът
следва да представи визията си по отношение на функционалността на системата и
подхода за изпълнение на дейностите, включени в предмета на поръчката (в т.ч. и
гаранционната поддръжка), като включи описание на: Организацията при изпълнение
на дейностите и етапите на поръчката; Структурата и организацията на екипа за
изпълнение, в т.ч. разпределението на задълженията и отговорностите на
отделните ключови експерти, начинът на взаимодействие между членовете и
методите за осъществяване на комуникацията и координацията с възложителя и
неговия екип; Начинът на реализация па отделните функционални изисквания;
Документацията към изпълнението на системата (видове доклади, техническа и
експлоатационна документация и тяхното съдържание); Подходът за управление на
идентифицираните от възложителя рискове (анализ, оценка на възможното
проявление и планиране на дейности за контролиране и избягване на всеки един от
идентифицираните от възложителя рискове) и че към техническото предложение,
участникът следва да приложи и График за изпълнение на дейностите от предмета
на поръчката.”.
По отношение Техническото задание, следва
да се посочи, че в него Възложителят е посочил всички свои изисквания към
участниците, касаещи подготовката и съдържанието на предложенията им за
изпълнение на поръчката, като минимално заложените такива са изрично
отбелязани. Така например, по отношение на подхода и начина на реализиране на
Географската информационна система (ТИС) е посочено, че „Дейностите по
управление на проекта трябва да включват като минимум управление на реализацията
на всички дейности, посочени в настоящата обществена поръчка и постигане на
очакваните резултати, както и разпределението на предложените участници в екипа
за управление на поръчката по роли, график и дейности при изпълнението й.”.
От това се налага извод, че всеки участник следва като минимум да представи в
предложението си методологията и подхода за изпълнение на поръчката и
свързаните с това дейности, като надграждането на така направеното предложение
с включване на обосновка за избора на методология за управление на проекта и
посочването на конкретни аргументи за това, с какво същата ще допринесе за
по-качественото постигане на очакваните резултати от изпълнението на поръчката,
би довело до присъждане на по-висока оценка на техническата оферта на
участника, както това е указано в утвърдената Методика. За горното свидетелства
и обстоятелството, че в заданието е посочено, че всяко постъпило техническо
предложение следва ла съдържа най-малко „подробна методология за изпълнение
на дейностите по проекта”, без обаче да е посочено, че ако участникът не
представи аргументи за избора на методология, същият ще бъде отстранен от
участие в процедурата за възлагане на обществената поръчка.
По идентичен начин
в документацията за обществената поръчка е заложено и минималното
изискване за представяне на организацията и последователността при изпълнение
на отделно заложените в предмета й дейности и етапи, като за целта Възложителят
е поставил като условие, участниците да приложат към офертите си линеен график,
в който да са отразени последователността, зависимостта и времетраенето на
отделните дейности, а като надграждащи обстоятелства, чието наличие би
обосновало по-високата техническа оценка на предложението на даден участник, Възложителят
е предвидил следното в Методиката:
„Представени са всички междинни и крайни
резултати по етапи/дейности/поддейности за изпълнение на поръчката. За всяка
дейност и поддейност е представена тяхната ресурсна обезпеченост (човешки,
технически, времеви ресурси) и задълженията на отговорния/те за изпълнението й
експерт/и. Зависимостта и последователността на отделните етапи, дейности и
поддейности, които се предвижда да бъдат изпълнявани е хода на поръчката, са
представени, така че да могат да бъдат проследени от Възложителя.
- Описана е последователност от
действия/стъпки, които ще бъдат извършени в рамките на етапите на изпълнение на
поръчката. Описаният подход гарантира навременното и пълноценно изпълнение на
поръчката в цялост с всички негови компоненти.”.
Съдът намира, че така посочените
допълнителни (незадължителни) елементи, по никакъв начин не се припокриват
помежду си и не повтарят минимално заложените условия от документацията, а
освен това намира за необоснован и неоснователен, също така, изводът на ръководителя
на УО на ОПОС, че така разписани, горепосочените две обстоятелства предполагат
единствено „по-подробно и детайлно описание на работния процес”. Съдът
споделя довода, изложен във възражението на бенефициента, че надграждането на
минимално изискуемото описание на организацията и последователността при
изпълнение на дейностите от една страна включва посочването на ресурсната
обезпеченост и вменените отговорности на отделните експерти за всяка отделна
дейност и поддейност (а не за цялата поръчка), а освен това, представянето на
човешките и технически ресурси за всяка отделна задача би позволило на Възложителя
да придобие представа за цялостната ангажираност и организация на екипа на
изпълнителя (във всеки момент от изпълнението на поръчката) и би спомогнало за
по-лесното проследяване на зависимостта и последователността при изпълнението
на заложените в предмета на поръчката дейности, като наличието на подобно
описание безспорно би довело до повишаване качеството на изпълнение и най-вече би
гарантирало в пo-голяма степен постигане на
очакваните резултати. От друга страна, допълването на предложението на
участника с представяне на конкретните последователни стъпки и действия, които
ще бъдат предприети при изпълнение на отделните етапи и дейности, посочени в
заданието (а не простото разполагане в графика на заложените от възложителя
осем дейности), също се явява надграждащо обстоятелство, което би следвало да
бъде оценено с по-висок брой точки по показателя Техническа оценка/ТО/. В
случая, минимално заложеното по документация изискване включва представянето на
график, който да позволява проследяването на последователността при
изпълнението на отделните заложени в предмета на поръчката дейности, но всяка
от осемте посочени дейности обаче включва определени етапи и поддейности
(посочени в заданието), като представянето на тяхната последователност при
изпълнението по начин, гарантиращ постигането на всички очаквани резултати и
навременното и пълноценно изпълнение на поръчката в цялост, би следвало да
доведе до по-висока оценка за съответния участник.
Във връзка с горното следва да се отбележи,
че в мотивите към оспореното решение е прието, че от така разписаната методика
за оценка по показателя ТО се установявало че помощният орган на Възложителя ще
оценява предложенията на участниците именно с оглед пълнота и начин на
представяне на информацията, в нарушение на забраната на чл.33, ал.1 от ППЗОП.
Цитираната разпоредба на чл.33, ал.1 (Изм.,
ДВ, бр.17 от 2019 г., в сила от 01.03.2019 г.)
от ППЗОП регламентира, че Възложителите могат да изискват представяне на
планове, графици и други документи, за да оценяват организацията на изпълнение
в съответствие с методиката за оценка, като не се допуска оценяване на
пълнотата и начина на представяне на информацията в документите, а в тези
случаи, в документацията за участие се определят ясни и конкретни условия, на
които следва да отговарят плановете и графиците, и информацията, която трябва
да съдържат. Ясно е, че разпоредбата на чл.33, ал.1 от ППЗОП не въвежда забрана
за оценка на предложенията на участниците, във връзка с организацията на
изпълнение в съответствие с методиката за оценка, а обвързването на тази оценка
с тяхната пълнота, каквото обвързване съдът счита, че в случая не е налице. С
разписаната и утвърдена от Възложителя Методика, по показателя Техническа
оценка/ТО/ не се оценява пълнотата и начина на представяне на информацията в
техническите предложения, а качеството на тяхното съдържание и конкретно
поетите ангажименти от отделните участници по отношение на организацията при
изпълнение на поръчката, като по-високият брой точки се присъжда по обективни
критерии, в резултат на надграждане над минималните изисквания на възложителя в
техническото задание. В случая, за оценяване на техническите предложения за
изпълнение на поръчката, които отговарят на минималните изисквания на
Възложителя по показателя ТО, „В и К” ООД *** е въвел петстепенна скала за оценка,
като в Методиката и документацията изрично е посочил, какво е изискването за
минималното съдържание и кои са надграждащите обстоятелства над това минимално
изискване, като в таблицата към Методиката са дадени конкретни пояснения за
условията, при които дадена оферта получава оценка, съответно 20, 30, 40, 50
или 60 точки. По този начин Възложителят е предоставил на потенциалните
участници възможност да представят техническо предложение, което в най-голяма
степен ще удовлетвори неговите изисквания, като използват своя общ и специфичен
опит, умения и творчески възможности. Въведеният технически показател е
съответен на разпоредбата на чл.70, ал.7, т.3, б.„б” ЗОП и не е в нарушение на
изискването на чл.33, ал.1 от ППЗОП, тъй като от заложените изисквания към този
показател е видно, че се приоритет на избора на методология за управлението на
проекта в съответствие с обхвата на поръчката и най-вече с надграждащото/ите
обстоятелство/а, което/които ще допринесат за по-качествено постигане на
очакваните резултати от изпълнението на поръчката. Съдът намира, че в случая,
утвърдената от Методика за определяне
на комплексна оценка на офертите на участниците не предвижда да бъдат
оценявани „пълнотата” и „яснотата” на направените предложения, а ще се подлага
на оценка наличието или липсата на представена ресурсна обезпеченост за всяка
отделна дейност и поддейност и посочването на последователността от
действия/стъпки и връзките между отделните етапи и поддейности от всяка от
посочените осем дейности. За съда няма спор, че разпоредбата на чл.33, ал.1 от
ППЗОП не въвежда забрана за оценка на съдържанието на предложенията на
участниците въобще, а до обвързването на тази оценка с неговата пълнота, или
яснота и в този смисъл, законовата забрана се отнася до оценяването на пълнотата
и обема на офертите, посредством използването на общи изрази й/или пояснения на
понятия, даващи възможност на помощния орган на възложителя да занижи или
завиши оценката на участник чрез субективна преценка, отчитайки подробното,
детайлното или формалното или недостатъчно описание на дейностите/задачите.
Същевременно обаче, няма законова забрана, по аргумент от чл.70, ал.4 от ЗОП,
когато избраният критерий за възлагане на поръчката е оптимално съотношение
качество/цена, Възложителят да оцени качеството на предложенията за изпълнение
на поръчката, както и предложените от участниците организация и начин на
изпълнение на дейностите, включени в нейния предмет, т.е. предложената
организация на работа на екипа на участника може да бъдат показател за оценка,
включително всички етапи/дейности/поддейности, разбирани като елементи от
организацията на работа, които са обвързани с цялостната визия на участника за
изпълнение предмета на поръчката.
На следващо място съдът счита, че
разписаните в Методика за определяне
на комплексна оценка на офертите на участниците правила и условия, по
които е предвидено да се оценяват техническите предложения за изпълнение на
поръчката и съответно, зададените надграждащи елементи/обстоятелства/, които
следва да са налице за присъждането на по-висок брой точки по показателя
Техническа оценка/ТО/, осигуряват на потенциалните участници достатъчно
информация за подготовка на предложенията си, от което следва, че не е налице
нарушение на чл.70, ал.7 от ЗОП и чл.2, ал.1 от ЗОП. Нормата на чл.70, ал.7,
т.3, б.„б” от ЗОП повелява, че в документацията за възлагане на обществена
поръчка възложителят посочва начинът за определяне на оценката по всеки
показател и този начин трябва да осигурява на кандидатите и участниците
достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на
оценката по всеки показател, като за качествените показатели, които са
количествено неопределими, се посочва начинът за тяхното оценяване от комисията
с конкретна стойност чрез експертна оценка, което изискване съдът намира, че в
случая е изпълнено. Действително, оценяването по въпросния показател включва
известна субективност, но това е допустимо според цитираната норма на чл.70,
ал.7, т.3, б.„б” от ЗОП, тъй като се касае за качествен показател, като следва
да се отбележи още, че макар и субективно, в случая оценяването не е произволно
и позволява извършването на последващ контрол, дали това оценяване е извършено
по заложените критерии. Съдът намира за безспорно, че в конкретния случай,
показателят Техническа оценка/ТО/ е количествено неопределим и се оценява чрез
присъждане на определен брой точки, като степента на съответствие е разделена
на различни нива, оценявани със съответния брой точки и както бе обосновано
по-горе, видно от представената Методика, оценяването на дадено предложение по
показателя не се обосновава на преценката относно „пълнотата” или „яснотата” на
представената информация, а включените надграждащи елементи/обстоятелства/ ясно
демонстрират на участниците, каква информация следва да бъде включена в
офертата, с цел присъждане на максимална оценка. Така, предвид изложеното
по-горе съдът намира, че не е налице твърдението за нарушение на разпоредбата
на чл.70, ал.7, т.1 и т.2 от ЗОП, още повече, че както бе споменато,
законодателят е допуснал включването на известна субективност при оценяването
на техническите предложения на участниците, а за горното свидетелства и липсата
на забележки от УО на ОПОС, по отношение на начина на оценяване на
предложението на участника по показателя Техническа оценка/ТО/.
Така, предвид всичко изложено, съдът
намира, че приетото в мотивите към оспореното решение на ръководителя на УО на
ОПОС 2014 - 2020 твърдение за незаконосъобразност на утвърдената Методика за определяне на комплексна оценка на
офертите на участниците в проведената от Възложителя „В и К” ООД ***
открита процедура за възлагане на обществена поръчка, е неоснователно, респ.
неправилни и незаконосъобразни са и изводите за наличие на допуснато нарушение
на разпоредбите на чл.70, ал.5 и ал.7, т.1 и т.2 от ЗОП, във вр. с чл.2, ал.1
от с.з., изразяващо се във формулирани от Възложителя критерии за възлагане на
поръчката, които необосновано ограничават участието на лица в процедурата.
От това следва извода, че по
делото не се установи осъществяването на твърдяната от ответника „нередност” и
съответно, че не е изпълнен фактическият състав на чл.70, ал.1, т.9 от
ЗУСЕСИФ, т.е. не е налице основанието по чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕСИФ, за извършване на частична финансова корекция, т.к. тази
норма изисква нередност, която да съставлява нарушение на правилата за
определяне на изпълнител по глава четвърта от ЗУСЕСИФ, извършено чрез действие
или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица
нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ.
Така, предвид всичко изложеното по-горе съдът
намира, че оспорения акт - Решение от 25.09.2020 год. на ръководителя на
Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014 - 2020 год.”, за
определяне на финансова корекция бенефициента - „В и К” ООД ***, с ЕИК ***, е издадено от компетентен орган и в
предвидената от закона форма и съдържание, без допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила, но в противоречие с материалноправни
разпоредби на закона, т.е. по отношение на същото е налице отменителното
основание по чл.146, т.4 от АПК, поради което и с решението по настоящото дело,
същото следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора по настоящото
производство и на основание чл.143, ал.1 от АПК, съдът намира, че следва да
уважи претенцията за присъждане на разноски в полза на жалбодателя „В и К” ООД
***, направена в подадената до съда жалба. Така, в полза на жалбодателя следва
да бъдат присъдени направени деловодни разноски, в размер на 503.60/петстотин и
три лв. и 60 ст./, представляващи заплатената от него държавна такса, съгласно приложените
по делото преводни нареждания от онлайн банкиране, съответно от 29.10.2020
год., с референция ***/л.114/ и от 03.11.2020 год., с референция ***/л.121/,
и двете на „ОББ” АД, за преведена държавна такса по с/ка на АдмС – Кърджали, в
размер на 50.00/петдесет/ лева и в размер на 453.60 лева или общо
503.60/петстотин и три лв. и 60 ст./ лева. По делото не са представени и не са
налични доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, поради което и
такова не следва да бъде присъждано. Следва също така, да се посочи, че за
заплащането на така определените разноски по делото, с решението по делото
следва да бъде осъдено Министерство на
околната среда и водите, което, съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения
правилник на Министерство на околната
среда и водите/Приет с ПМС
№208 от 27.09.2017 год./ е юридическото лице
на бюджетна издръжка, със седалище *** и в чиято структура се намира
административния орган, издал незаконосъобразния административен акт.
Така, поради изложените по-горе съображения
и на основание чл.172, ал.2, предл.ІІ/второ/, във вр. с ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
от 25.09.2020 год. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма
„Околна среда 2014 - 2020 год.” към Министерството на околната среда и водите,
за определяне на финансова корекция на бенефициента - „В и К” ООД ***, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя му С.С., на основание чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕСИФ и
т.11, буква „а” от Приложение №1 към чл.2, ал.1 от Наредба за посочване на нередности,
представляващи основания за извършване на финансови корекции и процентните
показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за
управление на средствата от европейските
структурни и инвестиционни
фондове, приета с ПМС №57 от 28.03.2017
год./изм., ДВ, бр.67 от
23.08.2019 г., изм. и доп., ДВ, бр.19
от 6 март 2020 г./, във връзка с чл.3, ал.2 и чл.5 от Наредбата, по пропорционалния метод
от стойността на разходите, признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране
по ОПОС 2014-2020, представляващи средства от Европейските структурни и
инвестиционни фондове (ЕСИФ) по смисъла на чл.1, ал.2 от ЗУСЕСИФ, в
размер на 10% (десет процента) по Договор с Рeг.№*** от *** год., сключен с
изпълнител „***” ДЗЗД, на стойност ***
лева (*** лева) без ДДС, в резултат на проведена открита
процедура за възлагане на обществена поръчка, с предмет: „Разширяване и
усъвършенстване на Географска информационна система за нуждите на „В и К” ООД
***”.
ОСЪЖДА Министерство на околната среда и
водите/МОСВ/, със седалище *** и адрес - ***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на „В и
К” ООД ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, направените
деловодни разноски, в размер на 503.60/петстотин и три лв. и 60 ст./ лева, представляващи
заплатена държавна такса.
Преписи от настоящото решение, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се
изпратят или връчат на страните по делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България, чрез
Административен съд – Кърджали, в 14/четиринадесет/ - дневен срок от
съобщаването или връчването му на страните.
С Ъ Д
И Я :