Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 21.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в закрито заседание на двадесет и първи февруари
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА
ПОПКОЛЕВА
МАРИНА
ГЮРОВА
като
разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско дело № 1345 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 97357/18.12.2019
г. на длъжника „Т.С.“ АД, постъпила по изп. дело № 20198510402742 по описа на ЧСИ
М.П.с рег. № 851 на КЧСИ срещу разпореждане от 04.12.2019 г., с което съдебният
изпълнител е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на взискателя до минимума по чл. 10, т. 1 от Наредба
№ 1/2004 г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
именно до 200 лв.
В жалбата се твърди, че процесуалното
представителство се е изчерпало само с подаване на молба за започване на
изпълнителни действия. Поддържа се, че дължимото адвокатско възнаграждение следва
да е в размер на 200 лв. съгласно чл. 10, т. 1 Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, като не се дължи такова по т.2 на
чл.10, тъй като действия, извън подаване на молба за образуване на изпълнително
дело, не са извършвани, като в срока за доброволно изпълнение, длъжникът е изплатил
всички дължими суми. С оглед изложеното, длъжникът иска отмяна на разпореждането,
с което е отказано намаляване размера на адвокатското възнаграждение до 200 лв.
и съответно същото да бъде намалени до този размер, като се редуцира размера на
начислената по т. 26 ТТРЗЧСИ пропорционална такса. Претендират се разноски за
настоящето производство.
Взискателят С.Г.К.поддържа, че жалбата е
неоснователна. Сочи, че след образуване на изпълнителното производство, е подадена
и друга молба за предприемане на конкретни изпълнителни действия по делото,
поради което се дължи адвокатско възнаграждение по чл.10, т.2 Наредба № 1/2004
г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният
изпълнител заявява становище за неоснователност на жалбата.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във
връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното разпореждане и мотивите на
съдебния изпълнител, намира за установено следното:
По молба от 15.11.2019 г. на взискателя С.Г.К.,
чрез адв. М.Л.е образувано изп. дело № 20198510402742
по описа на ЧСИ с рег. № 85,, въз основа
на изпълнителен лист от 09.07.2019 г. по гр. дело № 58462/2017 г. за сумата 50,00
лв. - разноски по делото. С молбата е представено пълномощно от 08.11.2019 г.
за процесуално представителство пред съдебния изпълнител, ведно с договор за
адвокатско възнаграждение от същата дата, в което е договорено и изплатено
възнаграждение в размер на 230 лв. На 18.11.2019 г. е постъпила молба от
взискателя по делото, с която оттегля първоначалното си искане за прилагане на
конкретни изпълнителни действие – налагане на запор на движими вещи и на дружествени
дялове и възбрана върху имоти на длъжника и се иска налагане на запор върху
вземания по банкови сметки. На 20.11.2019 г. на длъжника „Т.С.“ ЕАД е връчена покана
за доброволно изпълнение за дължимите към 29.11.2019 г. суми: 50,00 лв. –
присъдени разноски; 236,91 лв. разноски по изпълнителното дело и 118,43 лв. – такси по Тарифа към ЗЧСИ.
На 28.11.2019 г. е постъпило възражение от
длъжника по отношение размера на адвокатското възнаграждение и таксата по т. 26
от Тарифата, както и по отношение на сумата от 6,91 лв. - такса за издаване на
изпълнителен лист и банкова комисионна. На 04.12.2019 г. е постъпила молба от
взискателя, в която последният възразява срещу искането за намаляване на
адвокатско възнаграждение за образуване и процесуално представителство по
изпълнителното дело, като се поддържа, че размерът е съобразен с минималните
такива, определени в Наредба № 1/2004 г.
С
обжалваното разпореждане съдебният изпълнител е отказал да намали адвокатското
възнаграждение от 230,00 лв. на 200,00 лв. и съответно и таксата по т.26 от
ТТРЗЧСИ.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата на длъжника е депозирана в срока по чл.436, ал.1 ГПК
и е насочена срещу акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на
задължението на длъжника за разноските по изпълнението, поради което се явявя
процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Съгласно
приетото в Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС,
първоначалният взискател прави разноски по образуването на изпълнителното дело,
по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят,
по осъществяване на други изпълнителни способи, както и разноски за
възнаграждение на един адвокат, от които / при възражение от длъжника или от
някой от присъединените кредитори/ се признава тази част, която съответства на
действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело.
Разпоредбата
на чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения предвижда възнаграждението за образуване на изпълнително
дело да е 200 лв. Според т. 2 на чл.10 възнаграждение за процесуално
представителство при защита и съдействие по изпълнителното дело се предпоставя
от извършване на действия по делото, различни от подаване на молба за
образуване на изпълнително производство. С молба от 15.11.2019 г. взискателят е
поискал образуването на изпълнително дело и е посочил няколко изпълнителни
способа - налагане на запор върху движими вещи, на дружествени дялове и
възбрана върху недвижими имоти, а с молба от 18.11.2019 г., т.е. преди получаване
на поканата за доброволно изпълнение на длъжника (получена на 20.11.2019 г.) е
поискал замяна на изпълнителните способи с прилагане на друг, а именно - запор върху
вземания по банкови сметки на длъжника. Тази втора молба, доколкото е подадена три
дни след първоначалната молба за образуване на изп.дело и преди получаване на поканата
за доброволно изпълнение от длъжника, не би могла да обуслови дължимост на
възнаграждение за защита и съдействие по изпълнителното дело. Такова
възнаграждение не се оправдава и по критерия за фактическа и правна сложност на
делото доколкото вземането по изпълнителния лист е в размер на 50,00 лв. Отделно
от това следва да се посочи, че поисканите с първоначалната молба за образуване
на изпълнителното дело способи за принудително изпълнение - налагане на запор върху
дружествени дялове и възбрана върху имоти на длъжника, категорично са
несъразмерни с размера на задължението, като съгласно чл. 442а, ал. 1 ГПК
съдебният изпълнител е длъжен да следи за съразмерността на изпълнителните
способи с размера на задължението. Гореизложеното обуславя извод, че в
конкретния случай не са налице предпоставките, предвидено в чл.10, т.2 от
Наредба за дължимост на възнаграждение за защита и съдействие по изпълнителното
дело, поради което пълномощникът на взискателя има право на адвокатско
възнаграждение само за образуване на изпълнителното дело в размер на 200,00 лв.,
но не и за осъществяване на процесуално представителство с предмет друго
действие, извън подаването на молба за образуване на изпълнително дело.
При
това положение начислената от съдебния изпълнител такса по т. 26 ТТРЗЧСИ също
следва да бъде редуцирана. Пропорционалната такса се събира върху събраната
сума, а съгласно разпоредбите на чл.78, ал.1, т.1 и чл.83, ал.1 ЗЧСИ, таксите
по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като
пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес.
Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в
изпълнителното производство, представлява направени от него разноски по изпълнението,
които са за сметка на длъжника съгласно чл.79, ал.1 ГПК, поради което те се
събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист, т.е. тези разноски
следва да се включат в базата при изчисляването на пропорционалната такса по
т.26 ТТРЗЧСИ. Последната следва да бъде определена като процент от събраната
сума, която е в общ размер на 255,91 лв., като в размера на паричното вземане
не се включват авансовите такси. Следователно таксата по т. 26, б.„б“ е в
размер на 30,71 лв. с ДДС.
С оглед
изложеното, атакуваното разпореждане от 04.12.2019 г., с която е оставено без
уважение възражението на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение
на процесуалния представител на взискателя по изп. дело до минимума, посочен в
чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г., следва да бъде отменено и вместо него следва
да се постанови намаляване на възнаграждението до размера от 200 лв., а
дължимата пропорционална такса до размера от 30,71 лв. с ДДС
Жалбоподателят
– длъжник претендира разноски за настоящето производство, но такива не следва
да му се присъждат с оглед характера на производството – относно дължимостта и
размера на разноските, поради което не се допуска кумулиране на нови задължения
за разноски, и разпоредбата на чл.81 ГПК не намира приложение. В този смисъл е и
практиката на ВКС, обективирана в определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч.
гр.д. № 3926/2017 г. и определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч. гр.д. №
2845/2018 г. и двете на IV г.о. на ВКС. Ето
защо, макар и жалбата на длъжника да е основателна, последният няма право на
разноски в това производство.
Така
мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба с вх. №
97357/18.12.2019 г., депозирана от длъжника „Т.С.“ АД по изп. дело №
20198510402742 по описа на ЧСИ М.П.с рег. № 851 на КЧСИ, разпореждане от
04.12.2019 г., с което съдебният изпълнител е отказал да намали размера на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя до
минимума по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС за минималните размери
на адвокатските възнаграждения и вместо него постановява:
НАМАЛЯВА размера на
разноските за адвокатско възнаграждение за адв. М.Л.- пълномощник на взискателя
С.Г.К.по горепосоченото изпълнително дело от 230 лв. на 200 лв., както и таксата
по т. 26, б. „б“ от ТТРЗЧСИ до размера от 30,71 лв. с вкл. ДДС.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2