ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№............... /............... 2020г.
град Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИН МАРИНОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като
разгледа докладваното от съдията Терзийска възз.ч.т.д.
№ 359 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по частна жалба на С.С.Я. от гр. Аксаково вх. № при ВРС
7134/27.01.2020 г., подадена чрез процесуален представител, против Разпореждане
№ 37529/06.08.2012 г. на ВРС по ч.гр.д. № 11195/2012 г. по описа на същия съд,
с което е допуснато незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист въз основа
на Заповед от 06.08.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417от ГПК.
Жалбоподателят
моли за отмяна на разпореждането и обезсилване на ИЛ като твърди, че
представеното извлечение от счетоводни книги на „Банка ДСК" ЕАД не
представлява валидно основание за издаване на заповед за изпълнение и не
удостоверява изискуемо вземане. Твърди, че банката няма изискуемо вземане
спрямо С.С.Я., тъй като от момента, в който задължението по договора за кредит
от 27.06.2006 г. е станало изискуемо, до момента, в който е подадено
заявлението по чл. 417 от ГПК са изтекли повече от шест месеца, в който срок
кредиторът не е предявил иск и не е подал заявление за издаване на заповед
срещу главния длъжник с. С.. В контекста на това счита, че съгласно чл.147 ал.1
от ЗЗД поръчителят не отговаря за задълженията. Отделно от това се позовава и
на изтекла погасителна давност с оглед изминалия период от издаване на
заповедта за изпълнение до връчването на поканата за доброволно изпълнение.
Отговор от
насрещната по жалбата страна „Банка ДСК" ЕАД не е постъпил.
Съдът по допустимостта съобрази
следното:
В
производството по ч.гр.д. № 11195/2012 г. по описа на PC Варна е удовлетворено заявление на
„БАНК ДСК" ЕАД по чл. 417 от ГПК и издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение срещу солидарно отговорните с. С. и С.Я. за следните суми: 1
860.27 лева останала дължима главница по Договор за кредит от 27.06.2006
година, , ведно със законната лихва от сезирането на съда 02.08.2012 година до
окончателното й изплащане, за сумата от 390.66 лева - договорна лихва за
периода 27.02.2011 г. - 01.08.2012 година, за сумата от 206.13 лева -
наказателна лихва за периода 29.06.2011 г. - 01.08.2012 година, 40 лева заемна
такса и разноски в заповедното производство.
Поради констатирана от заповедния
съд смърт на кредитополучателя в момент преди подаване на заявлението, Заповед
№ 6001/06.08.2012 г. по отношение на длъжника с. С. е обезсилена.
Делото е
унищожено след изтичане срока за съхранение по чл. 65 от ПАС като не попада в
хипотезите по чл. 94 от ПАС, в които подлежи на възстановяване.
Видно от
материалите по делото, на 27.01.2020 г. е депозирано възражение от С.С.Я.,
което е прието от заповедния съд за депозирано в срока по чл. 414 от ГПК като
са дадени последващи указания на кредитора да предяви иск за установяване на
вземането си. По това възражение, в съответствие с правилата на чл. 80 ал.5 от
ПАС е образувано ново дело, в материалите на които са приложени всички
съхранявани след срока по чл. 65 от ПАС - книжа и разпечатка от деловодна система.
От
приложената ПДИ към възражението на С.Я. е видно, че заповедта е връчена на
27.01.2020 г. от ЧСИ Люба Тодорова по образуваното изп.д. № 20197130400099,
респективно възражението е в срока по ГПК, а настоящата жалба подлежи на
разглеждане, но по същество е неоснователна.
От
жалбоподателя са наведени бланкетни твърдения за незаконосъобразност на
атакуваното разпореждане в следните насоки: извлечението от счетоводни книги на
банката не удостоверява изискуемо вземане; банката няма изискуемо вземане, тъй
като от момента, в който задължението по договора за кредит е станало изискуемо
е изтекъл срокът по чл. 147 ал.1 от ЗЗД, а банката бездействала в него да
упражни правата си; вземането е погасено по давност.
Съгласно чл.
419 ал.З от ГПК преценката на съда по законосъобразността на разпореждането за
незабавно изпълнение обхваща предпоставките по чл. 418 ал.2 изр.1 и ал. 3 от ГПК, и наличие за неравноправна клауза.
По твърденията за това дали документът удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане. Проверка за това е извършена от заповедния съд въз основа
на извлечението от сметки, а твърдението по жалбата е бланкетно и не се сочи
конкретен порок на документа. Освен това самото твърдение, че извлечението от
книги не удостоверява изискуемо вземане си противоречи на следващото твърдение
на жалбоподателя, че вземането по договора за кредит е изискуемо и е пропуснат
от кредитора срока по чл. 147 ал.1 от ЗЗД. Последният аргумент е релевантен,
тъй като попада в обхвата по чл. 418 ал.З от ГПК, но жалбоподателят не уточнява
нито от кой момент счита, че задължението по договора за кредит е изискуемо,
нито за коя от вноските, ако твърди, че началният момент по чл. 147 ал.1 от ЗЗД
за всяка вноска тече от нейния падеж, нито се позовава на конкретна договорна
клауза по договора за кредит, в която е уговорена хипотезата на изискуемост на
задължението, а по първоинстанционното дело не се съхранява договора за кредит.
Ако обвързва изискуемостта със смъртта на главния длъжник с. С., то следва да
се има предвид, че при смърт настъпва правоприемство, включително за
задълженията по договора, освен ако не е уговорено друго, което не се
установява. Що се отнася до позоваването на погасителна давност, това
възражение е предмет на разглеждане в евентуално исково производство, ако бъде
инициирано такова от кредитора. Няма данни по първоинстанционното
дело и не се
твърди вземането да произтича от неравноправна клауза по договор с потребител.
В контекста
на изложеното обжалваното разпореждане следва да бъде потвръдено.
Разноски не се следват на жалбоподателя с оглед
изхода от спора.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане
№ 37529/06.08.2012 г. на ВРС по ч.гр.д. № 11195/2012 г. по описа на същия съд,
с което е допуснато незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист по Заповед
от 06.08.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК в полза на „БАНКА ДСК" ЕАД срещу С.Я. за следните суми: 1
860.27 лева останала дължима главница по Договор за кредит от 27.06.2006
година, ведно със законната лихва от сезирането на съда 02.08.2012 година до
окончателното й изплащане, за сумата от 390.66 лева - договорна лихва за
периода 27.02.2011 г. - 01.08.2012 година, за сумата от 206.13 лева
-наказателна лихва за периода 29.06.2011 г. - 01.08.2012 година, 40 лева заемна
такса и разноски в заповедното производство.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: