РЕШЕНИЕ
№ 1432
гр. Велико Търново, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20234110100805 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на М. В. В., в която се излагат твърдения, че
на 03.01.2023г. * на ответника сумите от 1800 лева, 6000 евро и 6000 щатски долара, а
последният се е задължил да ги върне в срок до 27.01.2023г. Изтъква се, че за да гарантира
изпълнението на задължението си заемателят е издал запис на заповед в полза на
заемодателя за горепосочените суми, платим на 27.01.2023г. Твърди се, че след изтичане на
определения срок ответникът не е изпълнил задължението си като за вземанията е издадена
заповед за изпълнение по частно гражданско дело №413/2023г., по описа на
Великотърновския районен съд, спрямо която е подадено възражение. С оглед
гореизложеното се отправя искане до съда да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите по заповедта за
изпълнение, както и относно осъждането му да заплати направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор, в който оспорва основателността
на предявения иск. Оспорва автентичността на записа на заповед като излага становище, че
не е получавал посочените в него суми от ищеца. С оглед гореизложеното се отправя искане
за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото е иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 535 от ТЗ, вр. чл. 79, ал.
1 от ЗЗД.
1
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
Между страните съществувало заемно правоотношение като с плащане от 27.01.2022г. М. А.
* на М. В. * сума от 20700 лв. На 03.01.2023г. ответникът издал запис на заповед в полза на
ищеца, с който безусловно и неотменимо се задължил да му плати в срок до 27.01.2023г.
сумите от 1800 лева, 6000 евро и 6000 щатски долара. Поради липса на изпълнение ищецът
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за вземанията по
записа на заповед, във връзка с което е образувано частно гражданско дело №413/2023г., по
описа на Великотърновския районен съд. Съдът уважил искането на заявителя като издал
заповед за изпълнение за плащане от ответника на горепосочените суми, ведно със
законната лихва върху главницата от 03.02.2023г. до окончателното изплащане на
задължението, както и разноските по делото, спрямо която е подадено възражение. Поради
оспорване от М. А. на автентичността на записа на заповед в частта относно подписа и
изписването на имената на посочения в него издател, съдът е открил производство по чл.
193 от ГПК като е допуснал извършване на съдебно-графически експертизи. От
заключенията на експертизите безспорно се установява, че ответникът в качеството на
издател е положил подпис и е изписал имената си на ценната книга. Вещото лице е
констатирало, че полагането на подписа и изписването на ръкописния текст са извършени
след отпечатването на останалия текст в оспорения документ както и че те не са пренесени с
техническо устройство от запис на заповед от 05.07.2022г., който е издаден от М. А. в полза
на трето лице. Поради изложеното се достига до извод, че оспорването на документа е
недоказано.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Абстрактният характер на записа на заповед като вид сдЕ., за която наличието на основание
не е елемент от фактическия й състав и поради това условие за действителността й, не
изключва поемането на паричното задължение да е с определена цел, произтичаща от други
каузални правоотношения. Поради това издателят разполага с правото да противопостави
освен абсолютните си възражения срещу ефекта, така и възраженията основани на
каузалните отношения с кредитора. Това, обаче не лишава приносителят на менителничния
ефект от претенцията за плащане на сумата по него, след като е налице причина за
издаването му и липсва изпълнение на задължението, за което е дадено обезпечението. При
възникнал спор и направено възражение от издателя основано на конкретно каузално
правоотношение е необходимо същото да бъде установено както и дали съществува
вземането по него, което записът на заповед обезпечава. Същото важи и при наведени
твърдения от поемателя за наличието на каузално правоотношение, във връзка с което е
издадена ценната книга. В тази връзка след проверка редовността на записа на заповед от
формална страна, съдът следва да провери и фактите обуславящи съществуването на
вземането по каузалната сдЕ..
В разглеждания случай приложеният по делото запис на заповед от 03.01.2023г. е редовен
от външна страна тъй като съдържа всички необходими реквизити по чл. 535 от ТЗ.
Съгласно чл. 537, вр. чл. 486, ал. 1, т. 4 от ТЗ менителничният ефект е следвало да бъде
2
платен на 27.01.2023г. като в него липсва отбелязване за изплащане на част или на цялата
сума от ответника. Ищецът е изложил твърдения, че основанието на поетото от издателя
задължение за плащане е свързано с договор за заем от 03.01.2023г., поради което в негова
тежест е да установи съществуването на каузалното правоотношение, във връзка с което е
издаден процесният запис на заповед, че е предал посочените в него суми на ответника и
настъпването на изискуемостта на задължението за връщането им. По делото, обаче не са
събрани доказателства, че той реално е предал на ответника 1800 лева, 6000 евро и 6000
щатски долара, за да възникне за последния насрещно задължение да ги върне, а оттам и да
плати сумите по записа на заповед предвид обезпечителния му характер. От изложеното се
достига до извод за недължимост на претендираните вземания, за които е издадена
заповедта за изпълнение по частно гражданско дело №413/2023г., по описа на
Великотърновския районен съд, поради което искът по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр.
чл. 535 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски е
неоснователна. Същото важи и за претенцията на ответника тъй като разноските от 800 лв.
за възнаграждение на вещо лице са извършени в производството по чл. 193 от ГПК, по което
е прието за недоказано направеното от него оспорване на истинността на процесния запис
на заповед.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Отхвърля като неоснователен предявения от М. В. В. с ЕГН: ********** *, срещу М. Й. А. с
ЕГН: ********** *, иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 535 от ТЗ, вр. чл. 79, ал 1
от ЗЗД относно установяване съществуването на вземанията от 1800 лева, 6000 евро и 6000
щатски долара, на основание Запис на заповед от 03.01.2023г., ведно със законната лихва,
считано от 03.02.2023г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена
заповед за изпълнение №146 от 06.02.2023г. по частно гражданско дело №413/2023г., по
описа на Великотърновския районен съд.
Приема за недоказано, на основание чл. 194, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 193 от ГПК, заявеното от
ответника М. Й. А. с ЕГН: ********** *, оспорване истинността на представения от ищеца
М. В. В. с ЕГН: ********** *, Запис на заповед от 03.01.2023г., че документът е неистински
в частта относно авторството на подписа за „издател” на М. Й. А. с ЕГН: ********** и на
ръкописния текст „М. Й. А.”.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско
3
дело №413/2023г., по описа на Великотърновския районен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4