№ 13572
гр. София, 22.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Частно гражданско
дело № 20241110170848 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Подадено е заявление с вх. № 383583 от 28.11.2024г. от „П*** за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Г. Б. К..
Заявителят е поискал издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
длъжника за непогасени парични вземания по договор за потребителски кредит № договор
за потребителски кредит № 30038162129 от 18.07.2019г. за главница, възнаградителна и
мораторна лихва, сред които и вземане за възнаграждение за закупена услуга „Фаст“,
вземане за възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ и такси за извънсъдебно събиране
на вземането.
При извършена проверка за наличие на положителните предпоставки по чл.410 ГПК и
отсъствие на пречки по чл. 411, ал. 2, т. 2 – т. 5, вкл. ГПК, за които съдът следи служебно, се
констатира следното:
От представения по делото договор за кредит и Общи условия към него е видно, че в
договора е уговорено възнаграждение за услуга „Фаст“, даваща право на клиента за
приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит в размер на 270 лв. и
възнаграждение за услуга „Флекси“, даваща право на клиента да промени предварително
уговорения погасителен план при спазване на конкретно посочени специфични изисквания,
предвидени в Общите условия на договора, в размер на 810 лв., които са дължими
разсрочено на падежа на месечните погасителни вноски, независимо от използването на
съответната услуга.
При така установените факти, съдът намира следното:
Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
1
Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя, а именно
отпускане на заема и неговото администриране – арг. от противното на нормата на чл. 10а,
ал. 2 ЗПК. Услугата „Фаст“ със съдържанието, посочено в Общите условия на договора,
няма характер на допълнителна услуга, защото не е услуга, предлагана при действието на
договора, а е за действия, предхождащи самото сключване на договора – приоритетно
разглеждане на искането за кредит. Посочената клауза, уреждаща възнаграждение за услуга,
която не е сред допустимите по договора за потребителския кредит, противоречи на нормата
на чл. 10а, ал. 1 ЗПК и е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Поради това заявлението в
частта относно възнаграждение за услуга „Фаст“ следва да се отхвърли на основание чл. 411,
ал. 2, т. 2 ГПК.
Съгласно уговореното възнаграждение за услуга „Флекси“ се дължи независимо от
това дали са ползвани уговорените възможности, даващи право на кредитополучателя да
оперира с кредитните средства при облекчени за него условия. Това поставя
кредитополучателя в неравноправното положение да дължи цена за услуги, които не ползва,
на което съответства и реципрочното право на кредитора да събира цена за непредоставени
услуги. Клаузата относно възнаграждение за услуга „Флекси“ е неравноправна, защото не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя – чл. 143 ЗЗП и след
като няма твърдения да е индивидуално уговорена, тя е нищожна – чл. 146, ал. 1 ЗЗП. С
оглед това заявлението относно вземане за възнаграждение за услуга „Флекси“ подлежи на
отхвърляне на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
Отделно от това размерът на възнаграждението за закупуване на пакет допълнителни
услуги надвишава размера на отпуснатия кредит, с оглед на което стойността на тези
странични за договора задължения се явява необосновано висока и води до значително
неравновесие в правата на длъжника и на кредитора по договора, което е още един
допълнителен аргумент, водещ до извода за нищожност на клаузите, с които е предвидено
заплащането на тези допълнителни услуги.
Заявлението следва да се отхвърли и в частта относно вземанията за сумата от 30 лв. –
такси за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 09.09.2019г. и за сумата от 400
лв. – такси за извънсъдебно събиране на вземането при забава плащането на вноска по
кредита с повече от 90 дни, начислени на 13.01.2020г., защото посочените такса по същество
е във връзка с управление на кредита и е недопустимо да бъде събирана съгласно чл.10а,
ал.2 ЗПК, а освен това не е ясно за какви и колко конкретни действия е начислявана
претендираната сума, нито размерът й е съобразен с конкретно извършеното, което пък е в
противоречие с чл. 10а, ал. 3 ЗПК.
Заявлението подлежи на отхвърляне и в частта, с която е поискано издаване на завовед
за изпълнение за вземането за мораторна лихва, текла за периода от 02.10.2020г. (датата на
предсрочна изискуемост) до 27.11.2024г. за сумата над 431,13 лв. до пълния заявен размер от
1105,95 лв., доколкото в тази част вземането не е в размер на законната лихва и се явява в
противоречие с императивната разпоредба на чл. 33 ЗПК.
2
По тези съображения, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 383583 от 28.11.2024г., подадено от „П***, ЕИК *** за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Г. Б. К.,
ЕГН **********, в частта по отношение на претендираното вземане в размер на 270 лв.,
представляващо възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, на претендираното
вземане в размер на 810 лв., представляваща възнаграждение за закупена услуга „Флекси“
по договор за потребителски кредит № 30038162129 от 18.07.2019г., както и по отношение
на претендираните вземания в размер на 30 лв., представляваща такси за извънсъдебно
събиране на вземането, начислени на 09.09.2019г., в размер на 400 лв., представляваща
такси за извънсъдебно събиране на вземането при забава плащането на вноска по кредита с
повече от 90 дни, начислени на 13.01.2020г., и за вземане за мораторна лихва за периода от
02.10.2020г. до 27.11.2024г. за разликата над сумата от 431,13 лв. до пълния заявен размер от
1105,95 лв.
Разпореждането може да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен срок
от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3