О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./………..2.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 6.02.2020 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
ПЛАМЕН
АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Митева
въззивно търговско дело № 65 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството подлежи на разглеждане
по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С определение №
245/22.1.2020г въззивният съд е предприел служебно действия в изпълнение на
задължението са да подготви разглеждане на дело във въззивна инстанция по
редовно предявени искове. Като е констатирал противоречия в твърденията на
ищеца Д.Ж.И., посочени като основания на искането за присъждане на сума от
347.06лв, в последствие увеличена до сума от 1863,24лв, претендирана с
осъдителен иск от застрахователя „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, съдът е дал
изрични указания за нужните уточнения.
В срока за изпълнение
на това указание е постъпила молба, в която пълномощникът на ищеца е заявил
оттегляне на въззивната жалба. Като прецени,
че адв. М. е снабдена с изрично пълномощно да оттегля искания на
упълномощителя си( л. 35 от делото на ВРС), съдът намира, че процесуалното
изявление представлява надлежно частично десезиране на въззивната
инстанция съда. Образувано по делото
недопустимо производство по обжалване на изрично посочените в молбата части от
решението следва да бъде прекратено.
Отпадането на правомощията
на въззивния съд по тази част от обжалвания акт изключва и възможността за
продължаване на предприетите действия по отстраняване на нередовности по този
иск.
В останалата част
от решението, нужда от служебни действия не е констатирана, поради което и
подготовката на въззивното заседание може да продължи.
Доклад на въззивната жалба:
Извън оплакванията,
относими към частта от стабилизиран след оттегляне на жалбата съдебен акт,
въззивникът е посочил нарушение на процесуалните изисквания за активност на
съда при изясняване на въпроса за неравноправност на клауза в общи условия на
доставчик на застрахователна услуга. Сочи, че съдът не е отчел, че уговорката
спорната клауза е посочена в общи условия, че не е била уговаряна индивидуално,
че при договарянето на покритието в предложението за сключване на застраховката
не е било разяснено съдържанието на случая „пълна трайна неработоспособност“ и
потребителят е дал само принципно съгласие, необходимо на банката да сключи
договора като допълнително обезпечение по отпуснат кредит. Тъй като
конкретизацията на допълнителните изисквания, ограничаващи правото на
обезщетяване в случай на намалена работоспособност са били въведени с общи
условия, обвързващи само кредитора, сключил застраховката, въззвиникът счита че
съдът е следвало да отчете възложена на кредитора доказателствена тежест и да приеме че
спорната уговорка не е индивидуално уговорена, съответно и да констатира че
позоваване на такива допълнителни изисквания поражда значителна
неравноправност, като позволява на доставчика на застрахователната услуга да се
освободи от отговорността си по своя преценка, без такава възможност да е
предоставена и на застрахования потребител.
Отделно се излагат
и оплаквания за процесуално нарушение при разглеждане на осъдителния иск. Въззивникът
сочи, че въпреки изричното искане за привличането на банката като съищец,
поради претендираното присъждане в нейна полза, съдът погрешно конституирал
носителя на материалното право не като главна, а като подпомагаща страна.
Въпреки, че с това нарушение въззивника обоснова неправилност, доколкото
нарушеното процесуално правило се свързва с предпоставките за упражняване на
иск в интерес на другиго, оплакването следва да се докладва като довод за
недопустимост на решението. Посоченото неправилно изясняване на фактическия
състав на застрахователния случай, пораждащ търсеното обезщетение се обосновава
с доводи идентични с основанието на установителния иск. Въззивникът счита, че
неправилно съдът е приложил неравноправната клауза, като е отчел, че покритият
риск не само при намаляване на трудоспособност, но и при допълнителната
предпоставка невъзможност за полагане на труд, допълнително въведена с общите
условия на застрахователя. Евентуално сочи, че съдържанието на тази клауза е
изтълкувано неправилно, като съдът необосновано е приел, че продължаването на работата на
кредитополучателя, макар и на друга длъжност в същото предприятие, изключва
застрахователния риск. Позовава се на заключение на събрана от съда експертиза,
в което е вещото лице е потвърдило, че за застрахования са противопоказни
тежкия физически труд и работата с токсични вещества, каквито са нужни за
трудовата функция „докер“, заемана при сключване на договора и професионалната
квалификация на застрахования „строител на облицовки, настилки и мазилки“.
Твърди, че условието, поставено от застрахователя следва да се възприема като
настъпило и в случая, когато заболяването осуетява възможността на
застрахования не да полага труд изобщо, а да продължи да получава доходите от
своята професия или специалност, упражнявани преди загубата на
трудоспособността.
Въззиваемата страна
чрез юрисконсулт оспорва жалбата в
частите, приети за разглеждане. Оспорва оплакванията на процесуалните
нарушения, като сочи, че съдът е приложил правилно правилата за потребителска
защита и е разпределил съответно тежест на доказване между страните по
претенцията за установяване на нищожност на неравноправната клауза. Счита за правилно
установено, че макар условието да не е уговорено индивидуално, то не покрива
характеристика на неравноправност. Посочва спецификата на обезпечения риск,
изразяващ се именно в загубване на възможност чрез труд застрахования кредитополучател
да може да осигурява достатъчно средства за своята издръжка и за покритие на
вноски по кредита. Твърдяното от ищеца съдържание на уговорката би обезсмислило
обезпечителния характер на това застраховане, тъй като изисква за риск да се
третира и случай, в който кредитополучателя продължава да е в състояние да
работи и да възнаграждение за труда си. Позовава се и на достатъчно запознаване
на потребителя с цялото съдържание на общите условия по застраховката, връчени
му преди да даде съгласието си и изричното деклариране на този факт от самия
застрахован.
Допълнително поддържа
доводите си за правилно квалифициране на претенцията като иск на уговарящ за
реално изпълнение в полза на ползващо се трето лице, което не налага участие на
необходим другар и съответно правилна преценка за липса на един от елементите
на покрития застрахователен риск, пораждащ правото на обезщетение. Евентуално
поддържа и възражението си срещу размер на претенцията, като се позовава на
лимитиране на отговорността на застрахователя до погасителните вноски за срока
на установената от ТЕЛК трайна нетрудоспособност, в случая определена до 3
години, а не за целия остатък от кредита.
Всички доводи на
насрещните страните възпроизвеждат тезите им в първа инстанция. Нови твърдения
и нови доказателства не се сочат от страните.
За събиране на
становищата на страните делото следва да бъде насрочено в открито съдебно
заседание, поради което и на осн. чл. 267 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА въззивно
производството по в.т.д. 65/20г по описа на ВОС поради оттегляне на въззивна
жалба на Д.Ж.И., срещу решение
№4678/01.11.2019г., постановено по гр.д. №11721/18г. по описа на ВРС, 30 с-в САМО В ЧАСТИТЕ, с които е:
отхвърлен иска му срещу застрахователя
„ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД за присъждане на сума от 347.06лв, недължимо
пратена на банката като сбор от
погасителни вноски след настъпване на застрахователно събитие, считано
от 30.04.2018 до 30.06.2019г;
прекратено производството по същия иск за
горница над 347,06лв до и 1863,24лв, добавена по реда на увеличение на
иска с погасителни вноски, платени от 01.07.2019 до 13.09.2019г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в
тази му част може да се обжалва с частна жалба
пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на
определението на пълномощниците на страните.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на Д.Ж.И., срещу решение
№4678/01.11.2019г., постановено по гр.д. №11721/18г. по описа на ВРС, 30 с-в В ОСТАНАЛИТЕ ЧАСТИ, с които при участие
на помагач на ищеца БАНКА ДСК ЕАД е:
отхвърлен иска му
срещу застрахователя „ГРУПАМА
ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД за установяване на нищожност на неравноправни клаузи в
общи условия за договор за застраховка живот, свързана с банков кредит;
отхвърлен иска му срещу застрахователя
„ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД за присъждане в полза на БАНКА ДСК ЕАД на
уговорено застрахователно обезщетение по договор за застраховка живот, свързана
с банков кредит в размер на 8244.93лв, представляваща остатък от предоставен
банков кредит към момента на настъпване на събитието трайна неработоспособност
над 70 %.
НАСРОЧВА съдебно
заседание за 18.03.2020г от 14.00 часа. Да се призоват страните, чрез
пълномощници.
Да се призове за
съдебното заседание помагача на въззивника БАНКА ДСК ЕАД.
На осн. чл. 7 вр.
чл. 100 ГПК допълнително указва на въззивника да представи справка за
разноските пред въззивен съд по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването
им (вкл. за договаряне на размер на заплатени хонорари), като при пропускане на
крайния срок(даване ход на устните състезания в последното по делото заседание)
правото му за иска изменение на размера, определен от съда ще бъде
преклудирано.
Препис от определение да се изпрати на
страните ведно със съобщение за насрочено открито заседание, представляващо
Приложение № 2 към Наредба № 7 на МП. Към съобщението за въззивника да се
приложи допълнително препис от отговор по жалбата. Към съобщението за
въззиваемия да се приложи препис от молбата за частично оттегляне на жалбата.
Към съобщението за помагача да се приложи преписа от жалбата и молбата за
оттеглянето й от подпомагания въззивник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.