О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Бургас, 06.01.2016г.
Бургаският окръжен съд, Първо гражданско
отделение, в закрито заседание, на шести януари две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
Окръжен
съдия : Иво Добрев
като разгледа докладваното от
съдията Добрев търговско дело № 425 по описа за 2015 година, на основание чл.
374 във връзка с чл. 146, ал. 1 от ГПК, взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод искова молба на „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, бул.“Никола
Вапцаров“ №55 срещу Б.С.С., ЕГН ********** и Б.Й.Б., ЕГН **********, с която се
иска да бъде установено по отношение на ответниците, че в полза на ищеца
съществува вземане в размер на 59 999.48 лева по издадения на 19.12.2007г.
и авалиран от тях запис на заповед, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 12.03.2015г. Претендират се и направените по делото разноски.
Съдът е изпратил препис от исковата молба на ответниците по делото, като е указал възможността да подадат писмен отговор в законния срок, задължителното му съдържание и последиците от неподаването му и неупражняването на права.
Отговор на исковата молба е депозиран в срока по чл.367 ГПК от двамата ответници.
Допълнителна
искова молба и отговор на същата са постъпили в срок.
Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност.
По
отношение на възражението за местна неподсъдност на спора:
Възражението
следва да бъде оставено без уважение, предвид разпоредбата на чл. 116 ГПК,
която гласи, че иск срещу ответници от различни съдебни райони се предявява по
избор на ищеца в съда на един от тези райони. Определящ за местната подсъдност
се явява постоянния адрес на ответника. По делото са представени доказателства,
от които се вижда, че постоянният адрес на ответницата Б.С. ***, който се
намира в съдебния район на Окръжен съд гр.Бургас.
Няма
как да бъде споделено и възражението за недопустимост на иска, мотивирано с
наличие на влязло сила определение и сила на присъдено нещо, доколкото
съдебният акт по ч.гр.д. №229/13г. на Районен съд гр.Несебър касае сделка и
други страни по нея.
Налице са активна и пасивна легитимация за предявяването на иска. Не са направени от страните възражения, нито до настоящия момент са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това положение същият е допустим.
Съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на основание чл.374 вр. чл.146 ГПК.
Проект за доклад:
Ищецът твърди в исковата молба, че „СЪНИ САНДС ТУРС“ООД, ЕИК ********* е издало на 19.12.2007г. запис на заповед, на предявяване не по-късно от 25.01.2015г. по силата, на който безусловно и неотменимо се е задължило да заплати на „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД сумата от 59 999.48 лева. Записът на заповед е съставен от посоченото дружество, в качеството му на кредитополучател, за да обезпечи вземането на банката, произтичащо от договор за банков кредит №42392/ 19.12.2007г. Ценната книга била авалирана от ответниците, които поели отговорност за заплащане на задължението по нея, при условията, при което било поето.
Заявява се, че записът на заповед бил предявен на авалистите за плащане на процесното задължение, като на двамата ответници били надлежно връчени нотариални покани на 12.01.2015г. и 23.01.2015г., първата при условията на отказ от страна на лицето, а втората, чрез залепване на уведомление по предвидения в ГПК ред. Посочва се освен това, че след подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК, такава била изготвена от Районен съд гр.Враца на 19.03.2015г. по ч.гр.д №697/15г. Съгласно последния документ ответниците трябвало да заплатят солидарно на ищеца сумата от 59 999.48 лева, ведно със законната лихва от 12.03.2015г. и разноските по заповедното производство. Длъжниците С. и Б., срещу които били издадени заповедта и изпълнителния лист подали писмено възражение, което обстоятелство породило правния интерес на банката от предявяване на настоящия иск. Представени са писмени доказателства. Направени са доказателствени искания.
В отговора си ответниците, освен направеното възражение за местна подсъдност, оспорват изцяло исковата претенция като неоснователна. Излагат се твърдения, че адресът на ответника С. не е в гр.Разград, а от 2004г. последната живее в гр.Несебър. Посочва се, че нотариалната покана, адресирана до нея е връчена на несъществуващ адрес, като в този смисъл се оспорва твърдението на банката, че е редовно уведомена за задължението си да извърши плащане по ценната книга. Оспорва се и валидността на отбелязването на отказа в нотариалната покана, предназначена за ответника Б.. Направено е възражение за изтекла давност на предявяване на иска срещу авалистите, който срок е три годишен, а не осем годишен, както считала банката- ищец.
Иска се и да бъде приложено ч.гр.д.№229/13г. по описа на Несебърски районен съд, както и допускане на двама свидетели при режим на довеждане, които ще установяват обстоятелства, свързани с връчване на нотариалната покана на ответника Б.. Представени са писмени доказателства.
В допълнителната искова молба ищецът оспорва твърденията за изтекъл давностен срок за предявяване на иска, както и заявеното в отговора на исковата молба, че изпратената до ответницата С. нотариална покана е връчена на несъществуващ адрес. В тази връзка пояснява, че именно последната е посочила в записа на заповед адрес в гр.Разград, след което се е подписала. Според него е без значение промяната в местоживеенето на последната понастоящем, поради което и ненужно се явява искането за приобщаване по делото на пълната преписка от нотариуса изпратил поканата до ответника С.. Ищецът се противопоставя и на молбата да се изиска ч.гр.д №229/13г. по описа на Районен съд гр.Несебър, тъй като проведеното по него производство касае сделка, а не запис на заповед. Възразява и против допускането на свидетели, с които да се установява връчването на нотариалната покана.
В представения допълнителен отговор на допълнителната искова молба ответниците поддържат възраженията си за местна неподсъдност и изтекла давност за предявяване на иска, както и доказателственото си искане за прилагане на ч.гр.д.№ 229/13г. по описа на Районен съд гр.Несебър, като изтъкват съответните аргументи за това.
Правна квалификация: Предявеният иск е с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 535 ТЗ.
Доколкото в настоящото производство не е направено изрично възражение и не се спори за наличието на каузалното правоотношение- ищецът следва да установи, че спорното право е възникнало: в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на валидно менителнично задължение, по което той е кредитор, а ответниците- длъжници, както и настъпване изискуемостта на процесното вземане. Ответниците от своя страна следва да ангажират доказателства за правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи възражения срещу съществуването на вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането.
Съдът намира направените от страните доказателствени искания – за приемане на представените от тях писмени доказателства, за относими към предмета на делото, тъй като посредством тях те заявяват, че ще установяват твърдените факти, а без събирането и преценката им решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка.
Искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е основателно, като относими към изясняване предмета на спора са въпросите, зададени под номер 1.3 и 1.4 в исковата молба.
Основателно е искането за издаване на съдебно удостоверение на ответниците за снабдяване със заверени копия от преписката на нотариуса, изготвена по повод връчването на поканите, както и това за допускане до разпит на двама свидетели в тази връзка.
Без уважение трябва да се остави искането за прилагане на ч.гр.д №229/ 13г. по описа на Районен съд Несебър, тъй като събирането на доказателствата следва да се извършва само за приобщаване на факти и обстоятелства имащи отношение към предмета на установяване в хода на производството.
Мотивиран от горното и на основание чл.374 вр. чл.146 ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 03.02.2016г. от 14.30 часа, за която дата и час да се призоват страните като им се връчи препис от настоящото определение, съдържащо и проект за доклад.
ПРИЕМА представените от страните при предварителната размяна на книжа писмени доказателства.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените от ищеца въпроси под №1.3 и 1.4 в исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Генко Генов, като указва на ищеца да внесе депозит за изготвяне на експертизата в размер на 300 лева по сметка на БОС в седемдневен срок.
ДОПУСКА до разпит при режим на довеждане двама свидетели на ответниците.
Да се издаде на ответниците исканото удостоверение.
УКАЗВА доказателствената тежест според мотивната част на определението.
Съдия: