№ 11
гр. Плевен , 25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и шести януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Ц. М. Янкулова Стоянова
Членове:Рени В. Г.а
Емилия А. Кунчева
при участието на секретаря Десислава Ц. Гюзелева
като разгледа докладваното от Ц. М. Янкулова Стоянова Въззивно
гражданско дело № 20204400500704 по описа за 2020 година
Въззивно гражданско производство по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Производството по делото е образувано на основание въззивна жалба,
подадена от А. Г. А., ЕГН-********** с постоянен адрес в гр.Плевен, ул.“***“№45,ет.3 –
ищец в първоинстанционното производство по гр.д.№941/2020г. по описа на Плевенски
районен съд, Гражданско отделение, срещу постановеното от І-ви гр.с-в съдебно Решение
№804/07.07.2020г., ,в частта, в която са отхвърлени предявените от него против
ответниците Л. В. К., А. Т. Т. и Ц. В. И., субективно съединени искове по чл.61,ал.2 от ЗЗД,
за разликата от присъдените суми, до претендираните от 129.13лв. срещу всеки от тримата
ответници.
Във въззивната жалба се твърди, че в частта, в която са отхвърлени
съединените искове с правно основание по чл.61,ал.2 от ЗЗД, обжалваното решение е
неправилно и следва да бъде отменено. Излагат се следните оплаквания: Съдът е отхвърлил
иска за сумата, претендирана от ответниците за извършени от него ремонтни работи, т.
нар.“обръщане“ на монтираната нова входна врата, представляваща обща част на етажната
собственост. По делото са представени доказателства за извършването на тази дейност,
която е заплатена от ищеца в размер на 80лв. С проекто-доклада по делото съдът е назначил
1
техническа експертиза, но не е връчил на ищеца препис от същия. Експертиза не е
изготвена, но липсва определение за заличаването й. Допуснато е съществено нарушаване на
съдопроизводствените правила, с което са накърнени процесуалните права на ищеца. Прави
се искане да се отмени решението в обжалваната част и вместо него въззивният съд да
постанови друго, с което да се уважи исковата претенция по размер на 129.13лв. за всеки от
тримата ответници.
Ответниците по въззивната жалба – Л. В. К., А.Т. Т. и Ц.В. И., чрез
пълномощника адв. Н.Я. от АК-Плевен, са подали писмен отговор на същата, в който са
изразили становище за нейната допустимост, но неоснователност. Правят искане да бъде
отменено решението и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли
изцяло иска на ищеца.
С Молба, регистрирана с Вх.№9221/09.10.2020г. по регистъра на
Плевенски окръжен съд, ищецът е направил на основание чл.233 от ГПК отказ от иска,
предявен от него против ответницата Ц. В. И. за сумата от 64.57лв., представляваща разлика
от 64.56лв. до 129.13лв..
С Определение, постановено в открито съдебно заседание на
въззивната инстанция по настоящето дело, проведено на 13.10.2020г., съдът е прекратил
поради отказ от иска, производството относно предявения от ищеца А.А. против
ответницата Ц. И., иск с правно основание чл.61,ал.2 от ЗЗД , за сумата от 64.57лв.,
представляваща разлика от 64.56лв. до 129.13лв.
Пред въззивната инстанция са представени нови писмени
доказателства – нотариални актове за собственост на ответниците ( въззиваемите) ,
удостоверяващи вещните им права върху обекти в жилищни сгради-близнак, находящи се в
гр.Плевен, ул.“***“№45 и №47, бивша ул.“Главинкова“.
Приети са заключение на единична и тройна технически експертизи.
Плевенският окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед
изложените оплаквания във въззивната жалба, обсъди събраните доказателства в двете
инстанции и съобрази доводите на страните, приема следното:
Въззивната жалба, подадена от А. Г. А., ЕГН-********** - ищец в
първоинстанционното производство по гр.д.№941/2020г. по описа на Плевенски
районен съд, Гражданско отделение, срещу постановеното от І-ви гр.с-в съдебно
решение №804/07.07.2020г., в частта, в която са отхвърлени предявените от ищеца
против ответниците искове по чл.61,ал.2 от ЗЗД, е подадена в срок, срещу съдебен
акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
2
Първоинстанционното производство по гр.д.№941/2020г. по описа на
Плевенски районен съд, Гражданско отделение, е образувано на основание съедини при
условията на евентуалност осъдителни искове, предявени от ищеца А. Г. А. ( понастоящем
въззивен жалбоподател) против ответниците Л. В. К., А.Т. Т. и Ц. Насилена И. (
понастоящем ответници по въззивната жалба) с правно основание по чл.48,ал.7 във вр. ал.6
от ЗУЕС и с правно основание по чл.30,ал.3 от ЗС и обща цена 387.40лв.
В исковата молба се твърди следното: Жилищната сграда в
гр.Плевен, ул.“***“№45, в която ищецът има жилище на третия етаж и жилищната сграда
на същата улица, №47, в която тримата ответници притежават жилища съответно на първи,
втори и трети етаж, имат общ вход. Общата входна врата е била дървена и амортизирана,
изградена през 1961-1962г., и се е нуждаела от подмяна, за което ищецът е информирал
собствениците на жилища. Със собствени средства същият е закупил и заплатил
монтирането на нова алуминиева входна врата, като разходите му възлизат общо на
стойност 774.780лв., от които 605лв. – демонтиране на старата и доставка и монтаж на
нова; 114.80лв. – за „обръщане на вратата“, от които 80лв.за труд и 34.80лв. за материали;
55лв. за закупени 22бр. ключове за новата врата – за всички живущи.
Всеки от собствениците следва да поеме 1/6 от направените разходи за
новата входна врата, тъй като жилищата са общо 6. Тримата ответници, обаче отказват
доброволно да заплатят дължимите суми, поради което петитумът на исковата молба е да
бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищеца по 129.13лв., всеки един, представляващи
1/6 от направените разходи в размер на 774.80лв.
Ответниците са подали писмен отговор на исковата молба, с който
са изразили становище за неоснователност на предявените срещу тях искове. Признават, че
със свои средства ищецът е закупил и монтирал нова входна врата, но възразяват, че
извършената от него дейност не е необходим ремонт на общите части. Твърдят, че не се е
налагало подмяна на входната врата, а ищецът я е подменил въпреки тяхното несъгласие.
В първата инстанция са събрани писмени и гласни доказателства.
Плевенският районен съд, Гражданско отделение, І-ви
граждански състав се е произнесъл с Решение №804/07.07.2020г.
С него е приел, че е сезиран с обективно и субективно съединени при
условията на евентуалност искове с правно основание по чл.48,ал.7 от ЗУЕС ( иск между
етажни собственици) и по чл.61,ал.2 от ЗЗД ( водене на чужда работа без пълномощно).
Отхвърлил е предявените на основание чл.48,ал.7 от ЗУЕС субективно съединените искове,
и е уважил частично обективно съединените при евентуалност, субективно съединени
искове с правно основание по чл.61,ал.2 от ЗЗД, като е постановил следното:
Осъдил е ответника Л. В. К. да заплати на ишеца А. Г.А. на основание
чл.61,ал.2 от ЗЗД, сумата от 115.80лв., представляваща приспадащата му се част от
3
разходите за обновяване и ремонт на входна врата, представляваща обща част на жилищни
сгради-близнак, ведно със законната лихва, считано от 19.02.2020г. до окончателното
изплащане, като за разликата до 129.13лв., е отхвърлил иска като неоснователен.
Осъдил е ответницата А. Т.Т. да заплати на ишеца А. Г.А. на
основание чл.61,ал.2 от ЗЗД, сумата от 115.80лв., представляваща приспадащата й се част от
разходите за обновяване и ремонт на входна врата, представляваща обща част на жилищни
сгради-близнак, ведно със законната лихва, считано от 19.02.2020г. до окончателното
изплащане, като за разликата до 129.13лв., е отхвърлил иска като неоснователен.
Осъдил е ответницата Ц. В.И. да заплати на ишеца А. Г.А. на
основание чл.61,ал.2 от ЗЗД, сумата от 57.90лв., представляваща приспадащата й се част от
разходите за обновяване и ремонт на входна врата, представляваща обща част на жилищни
сгради-близнак, ведно със законната лихва, считано от 19.02.2020г. до окончателното
изплащане, като за разликата до 129.13лв., е отхвърлил иска като неоснователен.
Осъдил е ответниците Л. В. К. и А. т. Т. да заплатят на ищеца разноски
по компенсация в размер на 102.37лв.-всеки един, а ищецът да заплати на ответницата Ц.И.
разноски по компенсация в размер на 32.15лв.
Решението, в частта, в която са отхвърлени исковете с правно
основание по чл.48,ал.7 от ЗУЕС е влязло в сила.
Ответниците не са подали въззивни жалби срещу решението, в частта,
в която са уважени предявените от ищеца против тях искове по чл.61,ал.2 от ЗЗД, поради
което и в тази част решението е влязло в сила.-( В частта, в която Л.К. е осъден да заплати
на основание чл.61,ал.2 от ЗЗД сумата от 115.80лв., А. Т. е осъден а да заплати на основание
чл.61,ал.2 от ЗЗД сумата от 115.80лв. и Ц.В. е осъдена да заплати на същото основание
сумата от 57.90лв.) ЗД
Ищецът (понастоящем въззивен жалбоподател) А.А., след като е
направил частичен отказ от претенцията си спрямо ответницата Ц.И., обжалва решението в
частта, в която са отхвърлени предявените от него против ответниците искове по чл.61,ал.2
от ЗЗД, както следва: Срещу Л.К. – за разликата от 115.80лв. до 129.13лв., срещу А. Т. – за
разликата от 115.80лв. до 129.13лв. и срещу Ц.В. – за разликата от 57.90лв. до 64.56лв.,
както и относно разноските.
Плевенският окръжен съд, настоящят въззивен състав приема, че в
обжалваната част решението е ВАЛИДНО и ДОПУСТИМО, но НЕПРАВИЛНО.
Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с
валидността и допустимостта на обжалваното решение, а съгласно правомощията по чл.269
от ГПК, въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност
или недопустимост на съдебния акт.
4
За да се произнесе относно правилността на обжалваното решение,
съдът съобрази следното:
За да уважи частично исковете по чл.61,ал.2 от ЗЗД
първоинстанционният съд е приел следното: „Ищецът със свои средства е подменил
входната врата, представляваща обща част. Извършените от него разходи не представляват
необходим ремонт, а съставляват полезни разноски, тъй като увеличават стойността на
сградата и имат характера на подобрения. Съгласно чл.61,ал.2 от ЗЗД той може да
претендира от останалите етажни собственици съответната част от направените разноски
до размера на обогатяването и то ако работата е предприета уместно. Несъмнено,
монтирането на нова алуминиева дограма на мястото на поставената през 60-те години на
миналия век износена дървена врата, е уместно водена работа, която подобрява общата вещ
и ползва всички етажни собственици. Ето защо всички останали собственици дължат
връщане на направените от гестора полезни разноски, пропорционално на притежаваните от
тях идеални части от общата част - обект на предприетата работа“. Въз основа на
доказателствата, съдът е приел, че ишецът е доказал направени от него разноски за общата
част в размер на 694.80лв. и съразмерно частите на ответниците е осъдил Л.К. е А. Т. да
заплатят на ищеца по 115.80лв. всеки един - сума, представляваща 1/6 от доказаните
разходи, а ответницата Ц.И.- сумата от 57.90лв., представляваща 1/12, тъй като същата е
съсобственик с неучастващо в делото лице ( неин брат) на един от шестте апартамента в
етажната собственост. Т.е. съдът е приел, че искът е доказан изцяло по основание и
частично по размер.
Както беше посочено, в осъдителната част решението е влязло в сила
и с оглед предмета на въззивната жалба, подадена от ищеца, пред въззивната инстанция
спорът е висящ само относно стойността на труда за т. нар.“обръщане на врата“ след
монтиране, за което ищецът твърди, че е заплатил 80лв.( осемдесет лв.).
За да отхвърли исковете за разликата от 115.80лв. до 129.13лв. по
отношение на ответниците Л.К. и А. Т. и за разликата от 57.90лв. до 64.57лв. по отношение
на Ц.И., първоинстанционният съд е приел, че твърдяната от ищеца дейност, изразяваща се
в т. нар. „обръщане на врата“ е извършена, но ищецът не е представил доказателства за
сумата от 80лв., която твърди, че е заплатил на трето лице за извършване същата. За да
постанови този резултат е посочил, че представената разписка за получена от трето лице
сума от 80лв. за тази ремонтна дейност, не е надлежно доказателство по ГПК.
Въззивният съд намира, че в обжалваната част, решението е
неправилно, като постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените
правила, изразяващи се в следното:
С исковата молба, ищецът е представил разписка от 20.01.2020,
изходяща от неучастващо в делото лице И.М., за получена от ищеца сума от 80лв.(
осемдесет лв.) за „изпълнение на ремонта след монтаж на входната врата…….., за което
5
срещу вложения труд получих от А. Г. А. сумата от 80( осемдесет )лв.“ Същата е описана
като приложено писмено доказателства и ксеро-копие от нея се намира на л.15 от
първоинстанционото дело.
С Определение №1109/18.03.2020г., постановено в закрито съдебно
заседание, първоинстанционният съд е приел писмените доказателства, представени с
исковата молба, без да ги описва изрично, от което следва, че е приел и представената с нея
разписка, изходяща от трето лице, намираща се на л.15 от делото. Със същото определение
се е произнесъл по доказателствените искания на страните.
В открито съдебно заседание, проведено на 19.06.2020г., съдът на
основание чл.146 от ГПК е представил доклад по делото.(л.48 и сл.) , който отговаря на
изискванията на чл.146,ал.1 от ГПК, тъй в него са посочени обстоятелствата, от които
произтичат претендираните права и възражения, правната квалификация на спора, кои права
и кои обстоятелства се признават, разпределил е доказателствената тежест.
С доклада по делото съдът обаче не е изпълнил задължението си по
чл.146,ал.2 от ГПК да указал на ищеца, че не сочи надлежни доказателства за твърдения от
него разход в размер на 80лв. за „обръщане на врата“ след монтирането на новата
алуминиева и не му е предоставил възможност да представи такива. Едва с решението, с
което се произнася по същество на спора, съдът е приел, че представянето разписка за
получена сума от неучастващо в делото лице, не е доказателство по ГПК, поради което
частично е отхвърлил иска и с това е нарушил процесуалното право на защита на ищеца.Ето
защо, с Определение №933/15.09.2020г., постановено по реда на чл.267 от ГПК, въззивният
съд е допуснал назначаване по искане на въззивния жалбоподател( ищец в първата
инстанция), техническа експертиза за установяване размера на претендирания разход, тъй
като поради процесуално нарушение първоинстанционния съд не е предоставил възможност
на страната да представи такива(чл.266,ал.3 от ГПК)
Във въззивната инстанция са приети единична техническа
експертиза, допусната по искане навъззивния жалбоподател, изготвена от в.л. инж.С. Ш. и
тройна експертиза, допусната по искане на ответниците по въззивната жалба ( и ответници
по иска), изготвена от вещите лица инж.Й.Б., инж. С.С. и инж.Т.Л..
Единичната експертиза, изготвена от инж. Ш. е дала заключение, че
разходите за труд при изкърпване около процесната врата, т. нар.“обръщане“ са в размер на
81.23лв. (л.31)
Тройната техническа експертиза, изготвена от трима строителни
инженери, е дала заключение, че стойността на труда при ремонтната дейност „обръщане на
врата“ е 107.55лв. съгласно офертните цени и 80.59лв. – изчислена по анализна цена.
От горното е видно, че стойността на труда за „обръщане на врата“,
след нейното монтиране и в трите варианта е по-висока от твърдяната и претендирана от
6
ищеца в размер на 80лв.
Като съобрази обстоятелството, че ответниците не оспорват
извършването със средства на ищеца( въззивник) на ремонтната дейност, представляваща
„обръщане на врата“, което се установява и от показанията на свидетеля Й.П. и от
заключенията на двете експертизи, приети във въззивната инстанция, въззивният съд
приема, че твърденият от ищеца А. А. разход в размер на 80лв. е доказан и същият има
право да иска заплащане от ответниците на част от сумата, съответна на техните дялове в
общите части. Макар експертизите да установяват по-високи стойности, съдът не може да
присъди повече от претендираната сума, поради процесуалната забрана за произнасяне
„плюс петитум“.
Безспорно е,че жилищните обекти в сградата с режим на етажна
собственост, представляващи апартаменти, са 6бр., като ответникът Л.К. е собственик на
ап.№1 в сградата на ул.“***“№47, ответницата А. Т. – на ап.№2, а ответницата Ц.В. – на ½
от ап.№3. При това положение, първите двама ответници следва да заплатят на ищеца по 1/6
от сумата 80.00лв., или по 13.33лв. всеки, а Ц.И. – 1/12 от 80лв., или 6.66лв. Като краен
резултат, исковата претенция на ищеца, следва да се уважи изцяло, като ответниците Л.К. и
А. Т. дължат на ищеца на основание чл.61,ал.2 от ЗЗД по 129.13лв. всеки (
115.80лв.+13.33лв.), а ответницата Ц.И. – 64.56лв.(57.90лв.+6.66лв.).
От изложеното е видно, че въззивният съд достига до краен извод,
който е различен от този на първоинстанционни, поради което в обжалваната част, в която
да отхвърлени предявените от ищеца против ответниците искове с правно основание по
чл.61,ал.2 от ЗЗД, следва да бъде отменено като неправилно на основание чл.271 от ГПК и
вместо него да се постанови друго, с което ответниците да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца на основание чл.61,ал.2 от ЗЗД, следните суми: Л.К. – още 13.33лв. или общо
129.13лв.(115.80лв.+13.33лв.); А. Т. – още 13.33лв. или общо 129.13лв.(115.80лв.+13.33лв.) и
Ц.И. – още 6.66лв., или общо 64.56лв.
Като последица от горния резултат по въззивната жалба, следва да
бъде отменено първоинстанционното решение и в частта, в която ответниците Л.К. и А. Т.
са осъдени да заплатят на ишеца А.А., разноски по компенсация в размер на 102.37лв. всеки
един и вместо него да се постановено друго, с което тези двама ответници да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца на основание чл.78,ал.1 от ГПК, разноски за първа инстанция
по 133.33лв. всеки един. ( Ищецът е доказал разноски за първа инстанция в размер общо на
400.00лв., от които 350.00лв. – адвокатско възнаграждение и 50лв.-държавна такса. От тази
сума ответниците Л.К. и А. Т. следва да му възстановят по 1/3 или всеки по 133.33лв.)
В частта, в която ищецът е осъден да заплати на ответницата Ц.И.
разноски по компенсация в размер на 32.15лв., решението като правилно следва да бъде
потвърдено.
Исканията и възраженията, изложени в отговора на въззивната жалба
7
и в писмената защита на процесуалния представител на ответниците по въззивната жалба, са
неоснователни. – Както беше посочено, с оглед предмета на въззивната жалба, подадена от
ищеца в първоинстанционното производство, спорът пред въззивната инстанция е висящ
само в частта относно претенцията на ищеца за заплащане от страна на ответниците на
припадащата им се част от сумата 80лв. – разход, направен от него за заплащане на труда
за „обръщане на врата“, представляваща обща част в сграда с режим на етажна собственост.
Между страните не е спорно, че такъв разход е направен, а от двете експертизи се установи,
че стойността на труда е в по-голям размер от претендираната сума, от което следва, че
исковата претенция в тази част е основателна и доказана.
Неизменно поддържаното искане от страна на ответниците по
въззивната жалба да бъде отменено първоинстанцонното решение в осъдителната част и да
се отхвърли изцяло исковата претенция на ищеца, е в рязко противоречие с конкретна
разпоредбата на ГПК (чл.271,ал.1 изр.2 от ГПК), и с общите принципи на гражданския
процес ( и на всеки съдебен процес), поради забраната за reformatio in pejus (забраната за
влошаване положение на жалбоподателя) Съгласно чл.271ал.1,изр.2 от ГПК, когато
решението не е обжалвано от другата страна, положението на жалбоподателя не може да
бъде влошено с новото решение. В случая ответниците в първоинстанционното
производство не са подали нито въззивна жалба срещу решението в осъдителната част, нито
насрещна въззивна жалба, след подаване на въззивната жалба от страна на ищеца. Затова,
както беше посочено, в осъдителната част решението на ПлРС е влязло в сила, поради
необжалване и не може да бъде отменено.
С оглед изхода на въззивното производство, въззивният
жалбоподател следва да получи заплащане от ответниците по въззивната жалба на
разноските за тази инстанция, а последните нямат право на разноски, тъй като въззивната
жалба се уважава изцяло. Въззивният жалбоподател претендира и е доказал разноски в
размер на 125.00лв., от които 25.00лв. за държавна такса и 100.00лв. за експертиза. С оглед
правата, респ. задълженията на ответниците по въззивната жалба, Л.К. и А. Т. следва да
бъдат осъдени да заплатят на въззивния жалбоподател А.А. по 50.00лв.( петдесет лв.) всеки
един, а Ц.И. – 25.00лв.
Съгласно чл.280,ал.3,т.1 във вр. чл.69,ал.1,т.1 от ГПК въззивното
решение не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, ІV-ти
въззивен граждански състав, на основание чл.271 от ГПК
РЕШИ:
1.ОТМЕНЯ като неправилно РЕШЕНИЕ №804/07.07.2020г. на
8
Плевенски районен съд, Гражданско отделение, І-ви гр.с-в, постановено по гр.д.
№941/2020г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от
А. Г. А., ЕГН-********** против Л. В. К., ЕГН-**********, ИСК с правно основание
чл.61,ал.2 от ГПК за СУМАТА от 13.33лв.( тринадесет лв. и 33ст.), представляваща
РАЗЛИКА от 115.80лв.( сто и петнадесет лв. и 80ст.) до 129.13лв.( сто двадесет и девет
лв. и 13ст.), ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Л. В. К., ЕГН-********** с постоянен адрес в гр.Плевен,
ул.“***“№47,ет.1, ДА ЗАПЛАТИ на А. Г. А., ЕГН -********** с постоянен адрес в
гр.Плевен, ул.“***“№45,ет.3, на основание чл.61,ал.2 от ЗЗД, СУМАТА от 13.33лв.(
тринадесет лв. и 33ст.), представляваща РАЗЛИКА от 115.80лв.( сто и петнадесет лв. и
80ст.) до 129.13лв.( сто двадесет и девет лв. и 13ст.) – припадаща се част от разходи за
обновяване и ремонт на входна врата, представляваща обща част на на жилищни
сгради-близнак, находящи се в гр.Плевен, ул.“***“№45 и №47, ведно със законната
лихва, считано от 19.02.2020г. до окончателното изплащане.
2. ОТМЕНЯ като неправилно РЕШЕНИЕ №804/07.07.2020г. на
Плевенски районен съд, Гражданско отделение, І-ви гр.с-в, постановено по гр.д.
№941/2020г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от
А. Г. А., ЕГН-********** против А.Т. Т., ЕГН - **********, ИСК с правно основание
чл.61,ал.2 от ГПК за СУМАТА от 13.33лв.( тринадесет лв. и 33ст.), представляваща
РАЗЛИКА от 115.80лв.( сто и петнадесет лв. и 80ст.) до 129.13лв.( сто двадесет и девет
лв. и 13ст.), ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А.Т. Т., ЕГН - **********, с постоянен адрес в гр.Плевен,
ул.“***“№47,ет.2, ДА ЗАПЛАТИ на А. Г. А., ЕГН -********** с постоянен адрес в
гр.Плевен, ул.“***“№45,ет.3, на основание чл.61,ал.2 от ЗЗД, СУМАТА от 13.33лв.(
тринадесет лв. и 33ст.), представляваща РАЗЛИКА от 115.80лв.( сто и петнадесет лв. и
80ст.) до 129.13лв.( сто двадесет и девет лв. и 13ст.) – припадаща се част от разходи за
обновяване и ремонт на входна врата, представляваща обща част на на жилищни
сгради-близнак, находящи се в гр.Плевен, ул.“***“№45 и №47, ведно със законната
лихва, считано от 19.02.2020г. до окончателното изплащане.
3.ОТМЕНЯ като неправилно РЕШЕНИЕ №804/07.07.2020г. на
Плевенски районен съд, Гражданско отделение, І-ви гр.с-в, постановено по гр.д.
№941/2020г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от
А. Г. А., ЕГН-********** против Ц. В. И., ЕГН - **********, ИСК с правно основание
чл.61,ал.2 от ГПК за СУМАТА от 6.66лв.( шест лв. и 66ст.), представляваща
РАЗЛИКА от 57.90лв.( петдесет и седем лв. и 90ст.) до 64.56лв.( шестдесет и четири лв.
и 56ст.), ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
9
ОСЪЖДА Ц. В. И., ЕГН - **********, с постоянен адрес в
гр.Плевен, ул.“***“№47,ет.3, ДА ЗАПЛАТИ на А. Г. А., ЕГН -********** с постоянен
адрес в гр.Плевен, ул.“***“№45,ет.3, на основание чл.61,ал.2 от ЗЗД, СУМАТА от
6.66лв.( шест лв. и 66ст.), представляваща РАЗЛИКА от 57.90лв.( петдесет и седем лв. и
90ст.) до 64.56лв.( шестдесет и четири лв. и 56ст.) – припадаща се част от разходи за
обновяване и ремонт на входна врата, представляваща обща част на на жилищни
сгради-близнак, находящи се в гр.Плевен, ул.“***“№45 и №47, ведно със законната
лихва, считано от 19.02.2020г. до окончателното изплащане.
4.ОТМЕНЯ като неправилно РЕШЕНИЕ №804/07.07.2020г. на
Плевенски районен съд, Гражданско отделение, І-ви гр.с-в, постановено по гр.д.
№941/2020г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА, в която Л. В. К., ЕГН-********** е
осъден да заплати на А. Г. А., ЕГН-**********, разноски по компенсация в размер на
102.37лв.,(сто и два лв. и 37ст.), ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Л. В. К., ЕГН-********** с постоянен адрес в гр.Плевен,
ул.“***“№47,ет.1, ДА ЗАПЛАТИ на А. Г. А., ЕГН -********** с постоянен адрес в
гр.Плевен, ул.“***“№45,ет.3, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, РАЗНОСКИ за първа
инстанция в размер на 133.33лв.( сто тридесет и три лв. и 33ст.)
5. ОТМЕНЯ като неправилно РЕШЕНИЕ №804/07.07.2020г. на
Плевенски районен съд, Гражданско отделение, І-ви гр.с-в, постановено по гр.д.
№941/2020г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА, в която А.Т. Т., ЕГН - **********, е
осъдена да заплати на А. Г. А., ЕГН-**********, разноски по компенсация в размер на
102.37лв.( сто и два лв. и 37ст.), ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А.Т. Т., ЕГН - **********, с постоянен адрес в гр.Плевен,
ул.“***“№47,ет.2, ДА ЗАПЛАТИ на А. Г. А., ЕГН -********** с постоянен адрес в
гр.Плевен, ул.“***“№45,ет.3, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, РАЗНОСКИ за първа
инстанция в размер на 133.33лв.( сто тридесет и три лв. и 33ст.)
6. ПОТВЪРЖДАВА като правилно РЕШЕНИЕ №804/07.07.2020г.
на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, І-ви гр.с-в, постановено по гр.д.
№941/2020г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА, в която А. Г. А., ЕГН-********** е
осъден да заплати на Ц. В. И., ЕГН - **********, разноски по компенсация в размер на
32.15лв.
10
7. ОСЪЖДА Л. В. К., ЕГН-********** с постоянен адрес в
гр.Плевен, ул.“***“№47,ет.1, ДА ЗАПЛАТИ на А. Г. А., ЕГН -********** с постоянен
адрес в гр.Плевен, ул.“***“№45,ет.3, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, РАЗНОСКИ за
въззивна инстанция в размер на 50.00лв.( петдесет лв.)
8.ОСЪЖДА А.Т. Т., ЕГН - **********, с постоянен адрес в
гр.Плевен, ул.“***“№47,ет.2, ДА ЗАПЛАТИ на А. Г. А., ЕГН -********** с постоянен
адрес в гр.Плевен, ул.“***“№45,ет.3, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, РАЗНОСКИ за
въззивна инстанция в размер на 50.00лв.( петдесет лв.)
9. ОСЪЖДА Ц. В. И., ЕГН - **********, с постоянен адрес в
гр.Плевен, ул.“***“№47,ет.3, ДА ЗАПЛАТИ на А. Г. А., ЕГН -********** с постоянен
адрес в гр.Плевен, ул.“***“№45,ет.3, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, РАЗНОСКИ за
въззивна инстанция в размер на 25.00лв.(двадесет и пет лв.)
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11