Решение по дело №138/2020 на Районен съд - Момчилград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 декември 2020 г. (в сила от 29 декември 2020 г.)
Съдия: Йордан Иванов Геров
Дело: 20205150100138
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

252

     Година

02.12.2020

    Град

Момчилград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Момчилградски районен

съд                  

 

състав

 

На

01.12

                                        Година

2020………..

В публично заседание и следния състав:

 

                                          Председател

Йордан Геров

 

Секретар

Хюсние Алиш

 

 

като разгледа докладваното от

Съдията Геров

 

 

гражданско

дело номер

138

по описа за

2020

година.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск от****С.А,Париж с рег.№ ********* чрез****С.А, клон България, ЕИК:****** вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1766, ж.к. ****Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Д.Д.-Заместник Управител, чрез юрисконсулт Н.А.М. против С.С.Д., с ЕГН:**********, с адрес ***, с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК; чл.9 и чл.11, т.7 и т.11 от ЗПК във врчл.240 от ЗЗД; чл.33 от ЗПК във врчл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД  – цена на иска: 353.77 лв.

Ищеца в исковата молба твърди, че с договор за потребителски заем от 13.12.2017 год. е отпуснал паричен кредит на ответника в размер на 782.50 лв., която е била изплатена от кредитора по начина уговорен в чл.1 от договора, с което твърди, че е изпълнил задължението си по него. Усвояването на посочената сума ответника е удостоверил с полагането на подписа си в поле „удостоверение на изпълнението“. Въз основа на чл.1 от Договора за ответника възникнало задължението да погаси заема на 18 месечни вноски – всяка по 54.42 лв., главница по заема, ведно с оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите и годишния лихвен процент посочени в параметрите по договора. Длъжникът – ответник преустановил плащането на вноските по кредита на 20.01.2019 год., като към тази дата са били погасени 12 месечни вноски. Твърдят, че на основание чл.З от договора вземането на „******С.А.“, клон България става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечни/а вноска. По този начин ответникът следвало да изплати остатъка по заема в размер на 326.52 лв. представляващ оставащите 6 броя погасителни вноски към 20.02.2019 год. Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълнил задължението си. По реда на чл.410 от ГПК е била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, съответно по тази заповед е постъпило възражение, което обуславя правния му интерес от предявяване на настоящия иск за установяване съществуването на вземането по цитираната заповед. Моли съда да признае за установено, че е налице вземане от негова страна от ответника за сумата в размер на 300.60 лв., представляваща главница по кредита; сумата от 25.92 лв. възнаградителна лихва по договора и 27.25 лв. законна лихва за забава за периода от 20.02.2019 год. до 11.01.2020 год. Претендира за разноски както по заповедното, така и по настоящото производство.

    Ответникът  С.С.Д. се представлява от назначения му особен представител, адв.А.С. ***, който е представил в срок писмен отговор по делото. Счита предявения иск за допустим, но неоснователен на този етап от делото.

      В съдебно заседание за ищеца не се явява представител. Депозирал е писмена молба чрез ю.к.М., в която моли съдът да уважи изцяло предявения от него иск. Излага съображения за това.

     За ответника се явява назначения му особен представител адв.С. ***. Моли съда да постанови решение съобразно събраните писмени доказателства и съобразно практиката на съда по дела от подобен род.

      Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

      Не се спори между страните по делото, а и видно от представения заверено копие от същия е, че с Договор за потребителски заем номер CREX-15563161 от 13.12.2017 год.,****С.А., клон България е отпуснало паричен кредит в размер на 782.50 лв. Сумата, предмет на горепосочения договор е била изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от договора, с което****С.А., Париж рег.№ *********, чрез****С.А., клон България е изпълнил задължението си по него. Усвояването на посочената сума С.С.Д. е удостоверил с полагането на подписа си в поле "Удостоверение на изпълнението". Въз основа на чл.1 от същия, за ответника възникнало задължението да погаси заема на 18 месечни вноски - всяка по 54.42 лв., които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на разходите 33.16 % и годишния лихвен процент 28.97 %, посочени в параметрите по договора. Длъжникът е преустановил плащането на вноските по кредит номер CREX-15563161 на 20.01.2019 год., като към тази дата са били погасени 12 месечни вноски. На основание чл.3 от договора вземането на****С.А., клон България става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечнивноска.

     В представеното извлечение по кредит номер CREX-15563161 се установява, че кредитополучателят е заплатил 12 месечни вноски посочени в същата.

     Във връзка с депозирано заявление по чл.410 от ГПК, съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№56/2020г.по описа на МРС, с която е разпоредил длъжникът С.С.Д. да заплати на „******С.А“клон България със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. ****Бизнес Парк София, сг.14, ЕИК: ******, със законен представител Д.Д.-Заместник Управител и пълномощник по делото Цветомира Христова Седянкова юристконсулт сумата от главница в размер на 300.06 лв.; възнаградителна лихва в размер на 25.92 лв. от 20.01.2019 год. до 20.06.2019 год.; мораторна лихва в размер на 27.41 лв. от 20.02.2019 год. до 19.01.2020 год.; законна лихва върху главницата от 29.01.2020 год. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 25.00 лв.-държавна такса и 50.00 лв. – възнаграждение за юрисконсулт. Посочено е, че  вземането произтича от Погасяване на задължение по  Договор за потребителски заем CREX-15563161 сключен на 13.12.2017 год.

    Доколкото длъжникът не е намерен на постоянния си и настоящ адрес, заповедта му е връчена по реда на чл.47, ал.1 от ГПК-чрез залепване на уведомление по постоянен адрес и на основание чл.415 от ГПК съдът е указал на заявителя, че може в 1-месечен срок да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе следващата се държавна такса, което той е сторил. По повод на предявеният положителен установителен иск е образувано настоящото производство.

    При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:

     Предмет на предявения положителен установителен иск е материално вземане, обективирано в издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Вземането на ищцовото дружество/заявител в заповедното производство/ произтича от търговска сделка – договор за потребителски заем, което обстоятелство не е спорно между страните. Договорът не е оспорен като неавтентичен/в частта относно подписа на ответника/, поради което, макар и частен диспозитивен документ има материална доказателствена сила спрямо ответника.

     От приложеният към молбата погасителен план към процесния договор се установява, че към момента на подаване на заявлението в заповедното производство – 29.01.2020 год. е настъпил падежът на всички погасителни вноски.

     Тъй като ищецът се е възползвал от уговорената в негова полза възможност да обяви вземанията по договора за предсрочно изискуеми и е уведомил длъжника за това, следва да се приеме, че към момента на подаване на заявлението е настъпила предсрочната изискуемост на останалите непогасени вземания по договора и той е изпаднал в забава за заплащането им от претендирания начален момент.

      Договора е сключен в писмена форма на хартиен носител и е спазена възведената в закона форма за неговата действителност. Същият отговаря на законовите изисквания, доколкото в него ясно е посочен общия размер на кредита, годишният процент на разходите, годишния лихвен процент, общата сума, дължима от кредитополучателя, както и погасителния план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.   

    С оглед на гореизложеното, съдът счита исковата претенция за изцяло основателна и доказана, установена по основание и по размер, поради което положителният установителен иск следва да се уважи така, както е предявен.

    С оглед изхода на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното производство разноски в общ размер на 75.00 лв. и направените в исковото производство съдебни и деловодни разноски в размер на 425.00 лв., от които 25.00 лв. заплатена държавна такса, 300.00 лв. внесен депозит за адвокатско възнаграждение за назначения на ответника особен представител по делото и на основание чл.78, ал.8 от ГПКюристконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв.

      Водим от гореизложеното,съдът

 

                                 Р     Е     Ш    И     :

    

     ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.С.Д., с ЕГН:**********, с адрес ***, че ДЪЛЖИ на****С.А,Париж с рег.№ ********* чрез****С.А, клон България, ЕИК:****** вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1766, ж.к. ****Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Д.Д.-Заместник Управител, чрез юрисконсулт Н.А.М., сумата в размер на 300.60 лв., /триста лева и 60 стотинки/, представляваща главница по кредита; 25.92 лв. /двадесети пет лева и 9 стотинки/, представляваща възнаградителна лихва по договора; 27.25 лв. /двадесет и седем лева и 25 стотинки/ представляваща законна лихва за забава за периода от 20.02.2019 до 11.01.2020 год., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 29.01.2020 г. до окончателно изплащане на дължимите суми по Договор за потребителски заем номер CREX-15563161 от 13.12.2017 год., за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№56/2020 год. по описа на Районен съд Момчилград.

     ОСЪЖДА С.С.Д., с ЕГН:**********, с адрес ***, да заплати на****С.А,Париж с рег.№ ********* чрез****С.А, клон България, ЕИК:****** вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1766, ж.к. ****Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Д.Д.-Заместник Управител, чрез юрисконсулт Н.А.М., направените в заповедното производство разноски в общ размер на 75.00 лв. и направените в исковото производство съдебни и деловодни разноски в размер на 425.00 лв.

     Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд гр.Кърджали в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

                                                  Районен съдия:

                                                                    /Й.Геров/