ПРОТОКОЛ
№ 85
гр. Силистра, 07.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седми юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия Д. Великова
Членове:Ана Аврамова
Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова
и прокурора Г. В. Й.
Сложи за разглеждане докладваното от Анелия Д. Великова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20223400600149 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛ: ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - СИЛИСТРА –
редовно призована, явява се лично ПРОКУРОР В.
ПОДСЪДИМ: С. М. А. – редовно призован, явява се лично и с АДВ.П.
– АК – гр.Разград, надлежно упълномощен и приет от съда от днес.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО
ПРОКУРОР – Моля да се даде ход на делото.
АДВ.ПАНОВ - Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО: Образувано е по протест на С. Р. –
Прокурор при РП – Силистра. Същият не е доволен от постановената от
Тутракански районен съд присъда, с която подсъдимият А. е признат за
невинен в извършване на престъпление по чл.129, ал.1 от НК.
Излагат се кратки мотиви във връзка с предложението, което се прави, а
именно присъдата да бъде отменена и да бъде постановена осъдителна
присъда, с произтичащите от това последици.
ПРОКУРОР – Поддържам протеста, ката както е подаден.
АДВ.ПАНОВ – Считаме, че протестът е необоснован и не следва да
бъде уважаван.
СТРАНИТЕ заявяват, че нямат доказателствени искания.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на
делото
ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОР - Уважаеми Съдии, аз считам, че постановената
оправдателна присъда, с която подсъдимият С. М. А. е признат за невиновен е
неправилна и незаконосъобразна.
Считам, че са изложени мотиви, в които има превратно коментиране на
свидетелските показания, като и на назначените и приети от съда експертизи
по делото. Твърди се, че част от свидетелите, включително и пострадалия са
забравили датата на която е станало деянието. Аз считам, че свидетелските
показания се дават от лицата така, както те си спомнят и предвид изминалия
по - дълъг период от време е възможно да не си спомнят точна датата. Също
така, свидетелските показания са субективни, т.е. отразяват субективното
възприемане на извършеното деяние и зависят от тяхното интелектуално
развитие, интелигентност, психическо състояние, възраст и т.н.
Считам, че не са налице противоречия между свидетелските показания
на лицата, които са придружавали пострадалия и самия пострадал, тъй като
всички те твърдят, че е имало спречкване между подсъдимия и пострадалия,
имало нанасяне на удари с ръце. Във връзка с това, че когато стане такъв
инцидент, лицата не винаги могат да забележат кой удря отляво, кой отдясно
2
и т.н. е възможно да не могат да кажат кой точно удар е причинил
уврежданията, впоследствие посочени в експертизата и които представляват
средна телесна повреда.
Считам, че превратно са коментирани изводите на вещите лица в СМЕ.
В СМЕ е казано, че следите от това увреждане – счупване на дясното рамо на
челюстта се получават три- четири часа, след нанасяне на удара. Напълно
възможно е, така както е установено от свидетелските показания да няма кръв
и никакви видими следи по лицето на пострадалия веднага, така както са
отбелязали свидетелите и полицейските служителите, при които са отишли
пострадалият и свидетелките, които са го придружавали.
Другото, което искам да посоча е, че при получаване на няколко
телесни повреди, независимо от това дали са леки или средни, интензитетът
на болезнено усещане във всеки един субект е напълно индивидуален.
Възможно е същият да не е усещал болка от нанесените му удари, т.е. той да
е изпитвал болка на други места, където са му нанесени удари, а не точно в
челюстта, където се е получило счупването.
Нека да не забравяме, че при покачване на адреналина от нанесения
побой на пострадалия е възможно същият да не усеща болки на определени
места по себе си. Възможно е същият да е забравил, с оглед на изминалото
време и с оглед на последващите заболявания, които има. Той е получил
инсулт и е възможно да е забравил някой от събитията, които са му се случил
преди време. Напълно е възможно да забравя лица, предмети, ситуации,
събития, поради което и неговите показания да не бъдат пълноценни в
съдебно заседание, след изминалия период от време и заболяванията, които
има.
Ето защо, аз считам, че всички събрани доказателства в хода на
съдебното следствие, а именно свидетелските показания и заключенията на
вещите лица от СМЕ, водят до един единствен извод – да, имало е удар,
който е бил нанесен така, че да причини счупване на челюстта на
пострадалото лице, което представлява средна телесна повреда. Да, възможно
е следите от този нанесен удар да бъдат изразени на лицето на пострадалия
четири, пет часа, след нанасяне на удара и да бъдат констатирани няколко
дена, след нанасяне на удара.
Въз основа на всичко казано, Ви моля да се произнесете с решение, с
което да признаете подсъдимия А. за виновен, като му наложете наказание
предвиденото в чл.129, ал.1 от НК, така както е поискано от прокурора пред
първата инстанция, а именно над минималния размер предвидено в чл.129,
ал.1 от НК, което наказание да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК,
за какъвто Вие прецените.
В този смисъл, моля за решение.
АДВ.ПАНОВ – Госпожо Председател, уважаеми Окръжни съдии,
считам, че протеста на РП – гр.Тутракан е неоснователен и не следва да бъде
3
уважаван по следните причини:
В хода на първоинстанционното производство са разпитани освен
пострадалия и неговите близки – съпруга и приятелка, още десет свидетеля,
които не бяха коментирани днес от представителя на ОП, но те категорично
говорят за съвсем различна фактическа обстановка, различна от твърдяната от
РП – Тутракан. Освен, че има разминавания в показанията на тези трима
свидетели, категорично е установено, че те преувеличават и разкрасяват това,
което според тях се е случило на 16.11.2018г. на паркинг находящ се между
сградата, в която се помещават разследващите органи в гр.Тутракан и РПУ.
Подзащитният ми е жител на с.Голямо Враново и често посещава
гр.Тутракан и много добре е знаел къде се намира. Той се е среща с
пострадалия А. М., съпругата му и тяхната приятелка – В.Ц. с оглед
изясняване на усложнени граждански правоотношения във връзка със
покупката на лек автомобил.
При бегъл анализ на показанията на тези трима свидетели прави
впечатление, че никой от тях, разпитани още към датата на образувана на ДП,
не дават логични обяснения по какъв начин подсъдимият е получил
многобройните увреждания по лицето, които са фиксирани в съдебно –
медицинското удостоверение, приложено към доказателствата по делото, с
което той се е снабдил в 13.00ч. на същия ден в болницата в гр.Русе.
По неизвестни причини въпреки, че се явяват в полицията, подават
жалба, посещават болницата в Тутракан и Силистра с идеята да се снабдят
със съдебно медицинско удостоверение за уврежданията на А. М., това не
става. Едва четири дни по – късно, при посещение при зъболекар, при
направена панорамна снимка се установява счупване в областта на дясното
рамо на долната челюст. Безспорно такова увреждане е налице, но то е
констатирано за първи път, както правилно е анализирал в мотивите си
първоинстанционния съд четири дни по - късно.
Прави впечатление от показанията на останалите десет свидетели, че
пострадалият е избухлива личност, склонна да злоупотребява с алкохол и не е
много ясно къде е пребивавал през тези 4 дни, имал ли е инцидент, предвид
избухливия си характер и кой точно му е причинил процесното увреждане.
Едно е сигурно, съобразно приетата СМЕ и двете допълнителни такива, че
няколко часа, след такова увреждане, ако беше настъпило на 16 преди обяд,
то за няколко часа се развива хематом, който е видим и започва болка, която
не може да бъде пренебрегната.
Прави впечатление, че когато посещават Спешния център, а това е
коментирано в мотивите на съда, че в издадения фиш се говори само за
охлузване на коляно, болки в кутре и нищо повече. Счупването на челюстта е
увреждане от такъв характер, че особено няколко часа по - късно, след
развиване на хематом, болката е такава, че не може да бъде пренебрегната от
пострадалия. Всичко това води на извод, че е твърде възможно това
увреждане да е получено по друг начин, на друго място и то доста по – късно
4
от процесния инцидент, който се е развил на паркинга.
Прави впечатление, че В. Ц. в показанията си дадени в ДП говори за
такъв хематом, който тя е констатирала, но това противоречи с приетата
СМЕ.
За късмет на подзащитния ми, който твърди, че е ударен с глава в
лицето от т.н. пострадал, след разбиването на носа му и след намушкване с
отвертка или друг метален предмет в областта на устата, която перфорира
долната му устна, това му състояние е било възприето от свидетелят Л. - РП
в гр.Тутракан, който му е оказал съдействие.
Предвид становището на РП – Тутракан за неправилния анализ на
доказателствата считам, че това абсолютно не отговаря на действителността.
Много стриктно и подробно първоинстанционният съд е събрал абсолютно
всички възможни свидетелски показания, гласни и писмени доказателства,
относими към предмета на доказване. В крайна сметка единственият и
възможен правен извод е, че не е оборена презумпцията за невинност, не е
доказано обвинението по категоричен начин. Възможни са различни
хипотези, но защитната теза на подзащитния ми не е оборена нито от
показанията на въпросните трима свидетели – пострадал, съпруга и тяхна
приятелка, нито от многобройните други десет на брой свидетелски
показания, които на различен етап, в различен период, непосредствено след
инцидента, преди него и след него, възприемат правно ирелевантни факти.
Анализът, който е извършил първоинстанционния съд е абсолютно стриктен,
последователен, хронологичен, пълноценен и въз основа на всичко това стига
до извода, че обвинението не е доказано по безспорен и несъмнен начин,
поради което оправдава подзащитния ми.
Развиват се аргументи доколкото подзащитният ми твърди, че е
нападнат от т.н. пострадал. Това кореспондира с представеното медицинско
свидетелство от което ясно се вижда, че има нараняване в областта на носа,
дясната скула, което би могло да бъде в резултата на удар с глава, така както
описва подзащитният ми, че има пробождане на долна устна с листовидно
разкъсване, което говори за проникване с метален предмет в устната кухина.
Тези доказателства не бяха оборени по никакъв начин и от свидетелите
очевидци.
При тези данни считам, че присъдата на първоинстанционния съд е
правилна, обоснована, законосъобразна и моля да бъде потвърдена като
такава.
ПОДС.А. - Не съм виновен, не съм го пипнал даже. Аз съм белодробно
болен, имам бронхит, задух. От 2008г. съм с инхалатор. Каква сила имам, за
да го ударя?
Те ме смъкнаха на земята и ме заритаха като футболна топка. Забиха ми
отвертка ли, гвоздей ли беше, не видях. Тръгнах към полицията, но те ме
настигнаха. Асен ми каза:“Само да отидеш в полицията и ще видиш довечера
какво ще стане!“ От страх отидох в отсрещната сграда, а то там било КАТ.
5
Един полицай ме видя и ме попита какво ми се случило. Казах му, че са ме
били и той каза на дежурния да ме пусне до тоалетната, за да се измия.
Целият бях в кръв. След това отидохме в Русе.
СЪДЪТ дава възможност за ПОСЛЕДНА ДУМА на:
ПОДС.С.М. А.: Не съм виновен, желая да се потвърди решението на
Тутраканския съд.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и
обяви, че ще се произнесе с решение.
Заседанието приключи в 09.32 часа.
Протоколът е воден в съдебно заседание и изготвен на 08.07.2022г.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6