Присъда по дело №172/2011 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 юли 2011 г.
Съдия: Ангел Димитров Гагашев
Дело: 20112230200172
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 февруари 2011 г.

Съдържание на акта

Съдържанието все още не е налично.

Съдържание на мотивите

                МОТИВИ към ПРИСЪДА № 681 по НОХД № 172/2011 г.  

 

            РП – С. е внесла обвинителен акт против подсъдимия Д.П.Д. за престъпление по чл. 195 ал.1 т. 4, вр. чл. 26 ал.1 от НК.  

В с.з., преди даване ход на съдебното следствие, съдът констатира, че по делото е постъпила молба от едно от пострадалите дружества, а именно „Л. Б.” ЕООД - гр. С., с която същото предявява гр. иск против подсъдимия за заплащане на обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди, с цена на иска 159.02 лева, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането, до окончателното изплащане на обезщетението, както и за заплащане на направените разноски по делото. Моли се дружеството да бъде конституирано като гр. ищец в наказателното производство.

Съдът, след като счете, гр. иск е своевременно предявен и разглеждането му няма да затрудни наказателното производство, го допусна за съвместно разглеждане и конституира като гр. ищец в наказателното производство „Л. Б.” ЕООД – гр. С., което не се представлява с.з.

В с.з. представителят на РП С. поддържа обвинението като счита, че доказателствата и доказателствените средства събрани в хода на досъдебното и съдебното производство по настоящото дело, подкрепят обвинението и доказват вината на подсъдимия за извършеното от него деяние, доколкото тези доказателства се подкрепят и от неговите самопризнания, направени по реда на чл. 370 и сл. от НПК. По отношение вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия счита, че същото следва да бъде определено при условията на чл. 58а от НК. Предлага на съда наказание лишаване от свобода в размер на 3 години, което да бъде намалено с една трета на две години, като счита, че не са налице отрицателните предпоставки да не бъде приложен чл. 66 от НК, но по отношение на това приложение, предоставя на съда. По отношение на предявения гр. иск счита, че същият е относим към наказателния процес и по размер и по основание и следва да бъде уважен.

В с.з. подсъдимият редовно призован, се явява. Признава се за виновен,  като не желае да се събират доказателства за фактите и обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Защитникът му счита, че формулировкака, която се дава за деянието на подсъдимия - тежко умишлено престъпление, е малко неадекватна на това, което той е извършил, предвид обстоятелството, че вредите, които са нанесени са в един сравнително нисък размер. Счита, че се касае за една постъпка, която е осъществена от младеж, подходил лекомислено, твърди, че младостта го е подвела и не бива да бъде наказван за това, че е млад. Счита, че предложеното от представителя на РП наказание е изключително високо за деянието и вредите настъпили в резултат на същото и една такава присъда занапред би могла да осакати живота му и то тотално. Съобразявайки се именно с младостта и лекомислието, с което подсъдимият е подходил към момента на извършване на деянието и предвид неговото физическо състояние, а именно травмата, която има, моли за наказание по-ниско от това, което се предлага от представителя на обвинението.

  

            ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

Подсъдимият Д.П.Д. е бълг. гражданин, с основно образование, неженен, неработещ, неосъждан е към момента на деянието. Със споразумение по НОХД № 1227/2010 г. на СлРС, влязло в сила на 09.07.2010 г., същият е осъден на наказание Пробация за престъпление по чл.343б ал.1 от НК.

            Подсъдимият Д. *** 6-А-21. Същият владеел л.а. „Мерцедес” с рег. № ……….., собственост на лицето Г.К.Л. от с. О., общ. Т.

            На 18.05.2010 г., подс. Д. решил да извърши кражба на гориво – бензин за автомобила си. Около 23:00 часа той привел МПС-то в движение и се насочил към бензиностанция „Л. – Б-84” с управител свид. М.А., която бензиностанция се намирала в района на „Държавен резерв” на изхода за гр. С. /Б. ш./. Подс. Д. спрял автомобила на бензино-колонка и помолил свид. П. – контрольор към бензиностанцията да зареди резервоара на автомобила „до горе”. След като свид. П. заредил горивото – бензин А-98Н – 67,38 л. на стойност 159,02 лева, помолил подс. Д. да заплати зареденото, тъй като следвало да изготви дневния си отчет. Подс. Д. помолил свид. П. да бутне автомобила, тъй като същият не можел да запали с уговорката, че след като автомобила бъде приведен в движение, той щял да отиде до офиса на бензиностанцията и да заплати зареденото гориво. Свид. П. бутнал автомобила на подс. Д. и след като МПС-то запалило, подс. Д. без да заплати горивото, напуснал района на бензиностанцията. Свид. П. натиснал паник-бутона и на място пристигнали служители на РУ „П” – С. На полицейските служители бил предоставен компютърен диск марка „Сони”, съдържащ видеозапис от охранителната камера на бензиностанцията, записала извършената кражба.

            На 23.06.2010 г., подс. Д. отново решил да извърши кражба на гориво – бензин за автомобила си. Около 00:05 часа, той установил МПС-то до бензино-колонка на бензиностанция собственост на „П. АД – България”, находяща се на ул. „Д. П.” в гр. С., обект 1201. След като помолил свид. П.Н. – продавач-консултант в бензиностанцията да зареди „до горе” резервоара на автомобила и това тя сторила – заредила с 42,19 л. бензин А-98Н на стойност 99,99 лева, подс. Д. вместо да заплати стойността на зареденото гориво, избягал с автомобила си от района на бензиностанцията. Повиканите на място служители на РУ „П” – С. разяснили на свид. Н. реда за депозиране на жалба до РУ „П” – С., относно извършената кражба.

            В хода на досъдебното производство била изготвена съдебно техническа експертиза, за сваляне на хартиен носител снимки от компютърен диск със записи от камери за видео наблюдение в района на бензиностанция „Л. – Б-84” – гр. С., от която е видно, че на територията на бензиностанцията се е намирало превозно средство – л.а. „Мерцедес” с рег. № ………., управлявано от подс. Д..

            Видно от изготвената по делото съдебно оценителна експертиза, стойността на горивото предмет на деянието, възлиза на сумата от 259,01 лева, като бензин А-98Н в количество 67,38 литра, е оценено на сумата от 159,02 лева, а бензин А-98Н в количество 42,19 литра, възлиза на сумата от 99,99 лева.

   

            ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

            Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно, като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

С оглед изявлението на подсъдимия, че признава вината си и не желае да се събират доказателства за фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт, съдът обяви, че ще ползва самопризнанията му като доказателство при постановяване на присъдата си, без да събира други доказателства за фактите и обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът кредитира и всички останали писмени доказателства, прочетени и присъединени към доказателствения материал по реда на чл. 283 и чл. 107 от НПК.                  

           

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

            С деянието си подсъдимият Д.П.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 195 ал.1 т. 4, вр. чл. 26 ал.1 от НК, тъй като в гр. С., в условията на продължавано престъпление, на 18.05.2010 г. от бензиностанция „Л.” Б-84, с управител М.П.А. ***, извършил кражба на 67,38 литра бензин А-98Н, на стойност 159,02 лева, собственост на „Л.Б.” ЕООД и на 23.06.2010 г. от бензиностанция на „П.” АД, находяща се на ул. „Д. П.”, обект 1201, с МОЛ Н.Д.В. ***, извършил кражба на 42,19 литра бензин А-98Н, на стойност 99,99 лева, без съгласието на владелците и с намерението противозаконно да присвои откраднатото гориво, като общата стойност на отнетото гориво е 259,01 лева и за извършване на кражбите е било използвано МПС – л.а. „Мерцедес” с рег. № ………..

Деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл. Същият е съзнавал обществено опасният му характер, предвиждали е и е искал настъпването на обществено опасните му последици.

            Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението – ниска правна култура, стремеж за облагодетелстване по непозволен от закона начин.

            Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът прецени чистото му съдебно минало към момента на извършване на деянието и затрудненото му здравословно състояние, а като отегчаващо – последващото му осъждане.

            При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията и прие, че следва да определи наказанието на подсъдимия по правилата на чл. 54 от НК, доколкото не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.

Ръководен от горното и с оглед постигане целите на генералната и специална превенция съдът, на основание чл. 195 ал.1 т. 4, вр. чл. 26 ал.1, вр. чл. 54 от НК, определи на подсъдимия Д. наказание в размер под средния към минималния, посочен в закона, а именно една година и шест месеца лишаване от свобода. Съдът се съобрази с императивната разпоредба на чл. 58а ал.1 от НК и намали с 1/3 определеното наказание, като на основание чл. 66 от НК отложи изтърпяването на така определеното и намалено наказание в размер на една година лишаване от свобода, за изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.

С оглед извода си, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е обвинен и с него са настъпили вредни последици за пострадалото дружество, имащи имуществен характер, съдът осъди подсъдимия Д. да заплати на „Л. Б.” ЕООД - гр. С. сумата от 159,02 лева, представляваща обезщетение за претърпени от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането – 18.05.2010 г., до окончателното изплащане на обезщетението.

С оглед правилата на процеса, съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на СлРС сумата от 40 лева за направените разноски по делото, както и сумата от 50 лева, представляваща д. такса върху уважената част от гр. иск.

Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

                                                                                  

РАЙОНЕН СЪДИЯ: