Р Е Ш Е Н И Е
№
360/ 24.01.2020 год., град
Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при
секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело
№ 5502 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на “Евролийз ауто“
ЕАД против ответника Т.В.Д., за осъждането му да върне на ищцовото дружество
лек автомобил „Застава 10“ с шаси № ZFA ****, предоставен
му по сключен между страните на 14.06.2007 год. договор за финансов лизинг,
както и да заплати обезщетение за ползване на автомобила, след изтичане срока
на договора и въпреки противопоставянето на ищеца-лизингодател, в размер на
3600 лв., дължимо за периода от м. май 2015 год. до м.април 2018 год.,
претендирано частично от пълния размер, възлизащ на 14400 лв.
Евентуално,
при неоснователност на така предявените искове, поради липса на договор между
страните, се моли за осъждане на ответника да върне на ищцовото дружество
автомобила, който владее без основание, както да заплати сумата от 3600 лв.,
която се е обогатил неоснователно, ползвайки автомобила в периода от м. май
2015 год. до м.април 2018 год., която сума се претендира частично от пълния
размер, възлизащ на 14400 лв.
Исковете
са с правно основание в чл. 79, ал.1 вр. с чл.236, ал.2 от ЗЗД вр. с чл.345,
ал.1 и чл.347 от ТЗ, а евентуалните - в чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД и са
допустими.
В съдебно
заседание ищцовото дружество не се
представлява. Процесуалният представител на същото поддържа исковете по
съображения, изложени в нарочно становище от 21.10.2019 год.
Процесуалният
представител на ответника оспорва исковете и моли за отхвърлянето им.
Въз основа
на доказателствата по делото и изявленията на страните, Бургаският районен съд намира
за установено от фактическа страна следното:
Страните не
спорят, че на 14.06.2007 год. помежду им е бил сключен договор за финансов
лизинг, по силата на който, по поръчка на Д. - лизингополучател, „Евролийз ауто“
АД - лизингоддател е придобило от „Застава България“ ООД и му е предоставило за
временно и възмездно ползване - до 10.06.2009 год., лек автомобил „Застрава 10
1.2 Актив“ с шаси № ZFA ****, срещу задължение на
ответника да заплати една първоначална лизингова вноска в размер на 10 % от
лизинговата цена, както и 24 месечни лизингови вноски от по 279.51 евро без ДДС
или 335.41 евро с ДДС, равняващи се на 656 лв. по фиксирания курс от 1.95583
лева за евро.
Към
28.11.2007 год. автомобилът е регистриран в ОД на МВР, ПП - София, с рег. № ****и
собственик - ищцовото дружество, а на 20.01.2009 год. е пререгистриран в ОД на
МВР, ПП - Бургас, с рег. ****, собственик - клонът на ищцовото дружество в
гр.Бургас и ползвател - ответника.
Според
погасителния план, Т.Д. е зследвало да заплати 24 месечни лизингови вноски,
всяка в горепосочения размер, на 10-то число на всеки календарен месец, начиная
от 10.07.2007 год. до 10.06.2009 год.
За посочения
период, видно от представените преводни нареждания, той е изплатил 24 вноски,
на дати, различни (по-късни) от падежните, както наведнъж, така и на части, в
различни размери, чийто общ размер възлиза на 17422.94 лв., в т.ч. и
първоначалната такава - 10 % от лизинговата цена, възлизаща на 1558.17 лв. без
ДДС или 1869.80 лв. с ДДС.
Размерът на
последната се извежда от издадената от „Евролийз ауто“ ЕАД фактура, платена в
пълен размер, откъдето може да се заключи, че лизинговата цена възлиза на 18698
лв. и неплатени са останали 1275.06 лв.
Освен това,
заплатени са и 800 лв. лихви по договора за финансов лизинг.
Впрочем,
горните цифри, изведени от представените от ответника писмени доказателства -
преводни нареждания и фактури, кореспондират на записванията в справката за
дължими суми и банковите извлечения, представени от ищеца.
На
29.06.2011 год., след изтичане срока на лизинговия договор, ищцовото дружество
е уведомило Т.Д., че дължи още 7564.17 лв., включващи неплатени лизингови
вноски, остатъчна стойност, неустойки, данък, застраховка и др., поради което
не може да придобие правото на собственост върху лизинговия автомобил. С
уведомлението лизингополучателят е поканен, поради изтичане срока на договора и
незаплащането на лизинговата цена, в т.ч. и остатъчната стойност, да върне
лизинговата вещ.
С последващо
уведомление от 26.07.2012 год. лизингодателят отново е уведомил
лизингополучателя за дължимите по лизинговия договор суми и го е поканил да
върне отдадения на лизинг автомобил.
На
22.08.2012 год., върху непопълнен приемо-предавателен
протокол, Д. е подписал изявлението си, че отказва да върне автомобила,
„упражнявайки право на задържане, поради извършени подобрения на вещта“.
Според
изслушаното заключение на вещото лице, изготвило автотехническата експертиза,
обезщетението за ползване на автомобила за процесния период възлиза на 1800 лв.
За безспорно
е прието обстоятелството, че ответникът и понастоящем продължава ползването на
лизинговата вещ.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира за
основателен предявения иск по чл. 79, ал.1 вр. чл.345, ал.1 от ТЗ - за връщане на лизинговия автомобил, както и частично
основателен иска по чл. 79, ал.1 вр с чл.236, ал.2 от ЗЗД и чл.347 от ТЗ - за заплащане на обезщетение за ползването му.
Съгласно
чл.342, ал.2 от ТЗ, с договора за
финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при
условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване
срещу възнаграждение, а ал. 3 от същата разпоредба урежда възможност за
лизингополучателя, по време на договора или след изтичане на срока му, да
придобие собствеността върху лизинговата вещ.
Оттук
се налагат два извода - че договорът за лизинг, по подобие на договора за наем,
не урежда придобиването на собственост върху лизинговата вещ, а само нейното
временно, възмездно ползване, както и че придобиването на собствеността е
опция, от която лизингополучателят може и да се възползва, но само при условия,
определени с лизинговия договор, посредством сключване на допълнителен договор
с лизингодателя, който да има вещнопрехвърлителен ефект.
Затова
и е предвидено за лизингополучателя задължението по чл.345, ал.1 от ТЗ - да
върне вещта след изтичане срока на лизинговия договор.
Това
очевидно не е сторено, а срокът на договора за лизинг е изтекъл още през м.юни
2009 год. Същевременно, липсват доказателства ответникът да е придобил
собствеността върху лизинговия автомобил, поради което дължи връщането му на
лизингодателя.
Изричната
законова делегация на чл.347, ал.2 от ТЗ предвижда пряка приложимост на
разпоредбата на чл.236, ал.2 от ЗЗД за лизинговите договори. И понеже, както се
каза, ответникът - лизингополучател е продължил да ползва лизинговия автомобил след
двукратното противопоставяне на лизингодателя, отказвайки да върне същия, дължи
обезщетение за ползването за процесния период, чийто размер, установен със
заключението на експерт, възлиза на 1800 лв.
В
тази връзка, неоснователно е възражението на ответника за погасяване по давност
на вземането на ищеца за горното обезщетение, доколкото се касае за глобално
задължение, което макар изчисляемо на месечна база, не е периодично и приложима
е общата 5-годишна давност по чл.110 от ЗЗД.
Изложеното
дотук налага да се постанови решение, с което предявените искове по чл. 79,
ал.1 вр. с чл.236, ал.2 от ЗЗД вр. с чл.345, ал.1 и чл.347 от ТЗ да се уважат,
без да се разглеждат предявените евентуални - по чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД.
На
страните, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК,
се следват деловодни разноски, които за ищцовото дружество възлизат на 512 лв.,
в т.ч. държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение,
съобразно основателната част от исковете, а за ответника - в размер на 75 лв. - адвокатско
възнаграждение, съразмерно на неоснователната им част.
Воден от
изложеното, на основание чл. 235 и чл.236
от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА Т.В.Д. ***, ЕГН - **********, на основание чл. 79, ал.1 вр. с чл.345,
ал.1 от ТЗ, да върне на “Евролийз ауто“
ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Христофор Колумб“ №
43, ет.5, представлявано от А. А. и И.П.,
лек автомобил „Застава 10“ с шаси № ZFA ****, рег.
****, предоставен му по сключен между страните на 14.06.2007 год. договор за
финансов лизинг.
ОСЪЖДА Т.В.Д.,***,
ЕГН - **********, на основание чл.236, ал.2 от ЗЗД вр. с чл.347, ал.2 от ТЗ, да
заплати на “Евролийз ауто“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Христофор Колумб“ № 43, ет.5, представлявано от А. А. и И.П., обезщетение за
ползване на гореописания автомобил след изтичане срока на договора за финансов
лизинг и въпреки противопоставянето на лизингодателя, в размер на 1800 лв.,
дължимо за периода от м. май 2015 год. до м.април 2018 год., като ОТХВЪРЛЯ иска
за горницата над уважения до заявения размер от 3600 лв., частичен от 14400 лв.
ОСЪЖДА
Т.В.Д. да заплати на “Евролийз ауто“ ЕАД деловодни
разноски в размер на 512 лв.
ОСЪЖДА “Евролийз ауто“ ЕАД да
заплати на Т.В.Д. деловодни разноски в размер на 75 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия:
п/ не се чете/
Вярно с оригинала! МД