Р Е Ш Е Н И
Е
№ 117/15.5.2018г.
гр. Kарнобат
KАРНОБАТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на деветнадесети април
две хиляди и осемнадесета година, в състав
Председател:
Мариела И.
като разгледа докладваното от съдията И. гражданско
дело №1322 по описа за 2017година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод искова молба от М.Г.С. с ЕГН ********** ***, против ",
със седалище и адрес на управление град
Карнобат, ул.. В исковата молба се твърди, че на 01.02.2010г. между страните е
сключен трудов договор № 001/01.02.2010г. за длъжността „“ с месечно възнаграждение
в размер на 375лв. Твърди се още, че за периода от 01.01.2015г. до 12.10.2015г. не е изплатено
възнаграждението му, което е в размер на 2838лв. Претендира се и мораторна
лихва върху главницата за периода от настъпване на изискуемостта на вземането
до 27.10.2017г. в размер на 778лв.
Твърди се още, че на 12.10.2015г.
между страните е сключен трудов договор № 3/12.10.2015г. за длъжността „“ с месечно
възнграждение в размер на 431лв. По този договор не е заплатено
възнаграждението му за периода от 12.10.2015г. до 08.09.2016г. в размер на
3943лв. Претендира се и мораторна лихва върху главницата за периода от
настъпване на изискуемостта на вземането до 27.10.2017г.в размер на 610лв.
Предвид неизпълнението на
задължението на работодателя трудовият договор е прекратен със заповед на
последния на основание чл. 327,т.2 КТ.
В исковата молба се поддържа твърдението, че за периода 2013г, 2014г. и 2015г. е имал право на платен годишен отпуск, който е в размер на 21дни за всяка календарна година. Ответникът не е ползвал този отпуск и същият не е бил заплатен при прекратяването на договора, поради което се претендира и вземане в размер на 1105лв.
Предвид изложеното е
направено искане да се осъди ответника да му заплати следните суми:
-2838лв, представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.01.2015г. до 12.10.2015г., както и сума в размер на
778лв, мораторна лихва върху главницата за периода 01.02.2015г. до 27.10.2017г.
-3943лв. представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за периода 12.10.2015г. до 08.09.2016г. ,
както и сумата от 610лв, мораторна лихва върху главницата за 01.11.2016г до 27.10.2017г.
-1105лв. представляваща
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода 2013г, 2014г. и
2015г. Представя и ангажира
доказателства.Заявена е претенция за разноски.
В с.з. исковите претенции се
поддържат.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът не е подал писмен отговор.
В съдебно заседание
процесуалният представител на ответника оспорва иска като посочва, че не може
да представи доказателства за заплащането на претенциите, тъй като архивът на
дружеството се намира в трето лице, което го задържа неправомерно.
Карнобатския районен съд след като се
запозна с твърденията на страните, приложените по делото писмени доказателства
и съобрази закона намира от фактическа страна следното:
По делото е представен трудов договор № 001/01.02.2010г. по силата на който
ищецът е работил на длъжността „“ с БТВ в размер на 375лв.
Представена е и Заповед №1/12.10.2016 за
прекратяване на трудов договор № 3/12.10.2015г. на основание чл.327,т.2 КТ, неподписана
от работодателя.
По делото е назначена и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която посочва, че предвид липсата
на трудовото досие на ответника и ведомостите за начислени и изплатени заплати,
молби и заповеди за отпуск, е използвала данни, подадени от ответното дружество
в НАП. От справка за актуалното състояние на трудовите договори в НАП се
установява, че ищецът е бил в трудово правни отношения с ответното дружество за
периода от 01.02.2010г. до 01.10.2015г. и от 12.10.2015г. до 08.09.2016г. на
длъжността. С оглед декларираните данни вещото лице е определило размера на
възнаграждението за процесния период. Така възнаграждението за периода
01.01.2015г. до 01.10.2015г. възлиза на сумата от 3040.74лв. Дължимата лихва за
забава за период от настъпването на изискуемостта на вземането до 27.10.2017г.
възлиза на сумата от 649,03лв.
Съответно по втория трудово договор
възнаграждението за периода от 12.10.2015г. го 08.09.2016г. възлиза на сумата
от 3882.10лв., а мораторната лихва за забава за период от настъпването на
изискуемостта на вземането до 27.10.2017г. възлиза на сумата от 608.12лв.
При така установена фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове съдът намира за
основателни по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 128,т.1 и т.2 КТ работодателят е длъжен в установените срокове да
начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и
служителите за положения от тях труд и да плаща уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа.
Фактическото полагане на труд от страна на работника
не се оспорва от работодателя. Представителят на ответното дружество в съдебно
заседание оспори твърдението, че претендираните суми не са платени, а не
липсата на основание за плащане. Това обстоятелство ( че е полаган труд се
доказва имплицитно и от начисления облагаем доход,т.е. налице са основания за
получаване на този доход).
Доколко задължението за плащане е в тежест на
работодателя, то ответникът е този, който следва да докаже при условията на
главно и пълно доказване, че е заплатил на работника уговореното
възнаграждение. Негово е задължението да докаже, че работникът е ползвал
полагаемият му се годишен отпуск или респ. че е заплатено обезщетение при
прекратяване на трудовия договор. Такова доказване по делото не е извършено.
Дори да бъде установено, че вина за така създалата се
ситуация със счетоводната документация на дружеството е на счетоводителя на
дружеството, ищецът не може да бъде държан отговорен и да търпи неблагоприятни
последици от липсата на данни при работодателя.
Предвид изложеното исковете следва да бъдат уважени в
размерите, посочени от вещото лице, като се съобрази направеното признание в
пледоариите, че за м.януари 2015г. ищецът е получил трудовото си
възнаграждение.
Уговореният по трудовия договор платен годишен отпуск
е в размер на 20 работни дни. Съгласно заключението на вещото лице
обезщетението за всяка календарна година е в размер на 362.40лв.
Предвид основателността на претенциите
за процесните суми и липсата на доказателства за заплащането им в срок,
основателни се явяват и претенциите за заплащане на мораторна лихва.
При този изход на спора ответникът дължи
сторените от ищцовата страна разноски за производството в размер на 750лв. Ответната страна следва да
бъде осъдена да заплати и държавна такса за всеки един от обективно съединените
искове в размер на 150лв., както сумата от 100лв. съдебно-деловодни разноски.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК
съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда
издръжка, възнаграждение и обезщетения за работа. Налице е
следователно призната по право изпълнителна сила на невлезлите в сила решения
относно посочените в закона вземания, за което съдът е оправомощен (и задължен)
да се произнесе служебно.
Мотивиран от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА " да заплати на М.Г.С.
с ЕГН ********** *** сумата от 2702,88лв., представляваща незаплатено трудово
възнаграждението за периода 01.02.2015г. до 01.10.2015г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над присъдената сума до пълния заявен размер от 2838лв.,
както и сумата от 649,03лв., представляваща лихва за забава за периода от
01.03.2015г. до 27.10.2017г. , като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
присъдената сума до пълния заявен размер от 778лв.
ОСЪЖДА " да заплати на М.Г.С.
с ЕГН ********** *** сумата от 3882.10лв., представляваща незаплатено трудово
възнаграждението за периода 12.10.2015г. го 08.09.2016г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над присъдената сума до пълния заявен размер от 3943лв.,
както и сумата от 608.26лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.11.2015г.
до 27.10.2017г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената сума до
пълния заявен размер от 610лв.
ОСЪЖДА " да заплати на М.Г.С.
с ЕГН ********** *** сумата от 1087.20лв., представляваща обезщетение за
непозлван платен годишен отпуск за периода 2013,2014г. и 2015г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над присъдената сума до пълния заявен размер от 1105лв.
ОСЪЖДА да заплати на М.Г.С. с ЕГН **********
*** сумата от 750лв. съдебно деловодни разноски.
ОСЪЖДА " да заплати в полза на
държавата по сметка на Районен съд Карнобат сумата от 250лв. такси и разноски.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително
изпълнение на решението в частта отнсоно присъденото възнаграждение и
обезщетение.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му. В
частта, с която е допуснато предварително изпълнение на решението, същото
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му пред Бургаски окръжен
съд.
Районен съдия: