№ 21090
гр. София, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20251110104769 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 чл.422 ГПК.
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1
ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т. С.” ЕАД срещу В. И.
К., Д. И. К. и Й. Д. К., за установяване съществуването на вземания за продажна цена на
доставена топлинна енергия и за цена на дялово разпределение и мораторна лихва за забава
в плащането на цената, с цена на исковете 911.31 лева, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 47283/24 г. на СРС, 141
състав.
Ищецът „Т. С.“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците В. И. К., Д. И. К. и Й. Д. К. въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е
престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45 - дневен срок от
датата на публикуването й на интернет страницата на продавача. Обосновава правния си
интерес от водене на установителен иск с издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с
предмет процесните суми. Моли да се приеме за установено, че ответникът В. И. К.: дължи
следните суми: главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 127,48 лв., ведно със законна лихва за периода от
15.04.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до
25.03.2024 г. в размер на 16,29 лв., главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 6,86 лв., ведно със
законна лихва за периода от 15.04.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 16.07.2021г. до 25.03.2024 г. в размер на 1,36 лв.; Д. И. К.: главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в
размер на 127,48 лв., ведно със законна лихва за периода от 15.04.2024г. до изплащане на
1
вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 25.03.2024 г. в размер на 16,29 лв.
(шестнадесет лева и 29 стотинки), главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 6,86 лв., ведно със
законна лихва за периода от 15.04.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 16.07.2021г. до 25.03.2024 г. в размер на 1,36 лв.; Й. Д. К.: главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в
размер на 509,93 лв., ведно със законна лихва за периода от 15.04.2024г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 25.03.2024 г. в размер на 65,15 лв.,
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г. в размер на 27,41 лв., ведно със законна лихва за периода от 15.04.2024г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2021г. до 25.03.2024 г. в
размер на 5,44 лв. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.к. М. 4, бл. 434, вх. 3,
ет. 6, ап. 86, аб.№ 226808. Претендира разноски.
Ответниците В. И. К. Д. И. К. и Й. Д. К. са подали отговори на исковата молба , в
които оспорват исковете и молят да бъдат отхвърлени. Оспорват да е налице облигационно
правоотношение между страните. Оспорват да е била извършена услугата дялово
разпределение, тъй като липсвал валиден договор през този период.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Т. С.” ЕООД изразява становище за
основателността на предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в
която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за
заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания, както и всички други възражения, от които черпи
изгодни за себе си правни последици.
Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по
договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение
за плащане на уговорената цена. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за
енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява,
че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие.
От приетите в хода на съдебното дирене препис от Договор за продажба на
държавен недвижими имот по реда на НДИ от 09.06.1993 г. и Удостоверение за наследници
изх. № УН3012/24.02.2022 г. на СО, район М. се установява, че процесният имот е придобит
от И. Л. К. и Й. Д. К., като И. Л. К. е починал на 18.02.2022 г. и оставил за свои наследници
ответниците - В. И. К. Д. И. К. и Й. Д. К., които се явяват собственици на основание
2
наследствено правоприемство, а съпругата му - Й. Д. К. и на основание покупко-продажба.
Това съдът намира за достатъчно, за да приеме за доказано наличието на облигационно
правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30
дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Между
страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на
топлинна енергия за аб. № 226808, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира
от Общи условия.
Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени доказателства, а
и това не се оспорва от ответника, че сградата, в която се намира жилището, е била с
непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е било
топлофицирано. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа
на показанията на топломерите в отделните имоти. От представените писмени
доказателства, вкл. от третото лице помагач се установява, че са ползвани услугите за
доставка на топлинна енергия и дялово разпределение, без възражения, в каквато насока са
приетите индивидуални отчети, по силата на договор от 03.06.2020 г., сключен между ищеца
и третото лице-помагач. Няма пречка срокът на договора да се подновява ежегодно и
автоматично, доколкото е предвидена такава клауза в р. II, чл. 3, относима за периода.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, което е
съобразило писмените доказателства за дялово разпределение за процесния абонатен №
226808, предоставени от „Т. С.“ ЕООД. Съгласно заключението, количеството топлинна
енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер,
монтиран в абонатната станция. За процесния период м.05.2021 г. – м.04.2023 г. фирмата за
ДР е отчитала уредите в имота. По време на отчетите, са попълнени документите за главен
отчет, които са подписани от потребител. По данни на ФДР в процесното жилище не е имало
монтирани отоплителни тела и съответно не са монтирани топлоразпределители. В имота
има щранг лира за отопление в банята, за която се изчислява служебна ТЕ отдадена от
щранга, съгласно НТ. В имота се ползва топла вода и е начислена ТЕ за загряване на топла
вода и има водомер за топла вода, по които се отчита разхода. Отопляемият обем по проект
на имота е 149 м3, съгласно Акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда. На
база този отопляем обем е разпределена топлинна енергия отдадена от сградна инсталация.
Изравнителните сметки, издадени от ФДР съдържат ТЕ за отопление, включваща топлинна
енергия отдадена от сградна инсталация, ТЕ за отопление на имота /отдадена от
отоплителни тела/и ТЕ за подгряване на топла вода. ТЕ за общи части не се начислява.
3
Изчисленията са съгласно методиката за дялово разпределение към действащата наредба за
топлоснабдяване.
На следващо място, макар с Решение № 1037/10.02.2025 г., постановено по адм.
д. № 85/2024 г. по описа на ВАС, съдът да е оставил в сила Решение № 7276/03.07.2023 г. на
ВАС, 3 – членен състав на II отделение, постановено по адм. д. № 746/2021 г., с което е
отменена т. 6.1.1 от Методиката, Приложение към чл. 61, ал. 1, както и § 2 и § 3 от ПЗР на
Наредба № ЕРД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, съгласно ТР №
2/27.06.2016 г. на ВАС – ОСС от I и II колегия, съдебното решение, с което се обявява
нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт, няма обратно действие по силата на
чл. 195, ал. 1 АПК, а до отмяната му актът поражда правни последици и съществуването на
тези правни последици не се засягат от отмяната на нормативния акт. В случая исковият
период е преди отмяната на т. 6.1.1 от Методиката, поради което отмяната й е без значение за
настоящото дело.
Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне
дължимата сума следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/,
а тези, които се формират в резултат от изравняване. Ето защо за определяне размера на
дължимата цена съдът кредитира напълно заключението на експертизата, която е отчела
именно реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период. Според
вещото лице размерът на дължимата цена за доставена топлинна енергия през исковия
период възлиза на сумата от 764.89 лева, тъй като е получена от изравнителна сметка като
разлика от фактурираните суми по прогнозни данни и реалното потребление. Поради
изложеното предявеният иск за главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., следва да бъде уважен в цялост.
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС, като
съгласно ал. 2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се
извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от
клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази
наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите търговец/, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на
основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право да
получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което предявените
искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на ищеца, в качеството му на
продавач на топлинна енергия, се явяват установени по основание.
Общият размер на дължимата цена на дяловото разпределение възлиза на сумата от
41,13 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение
за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 15.04.2024 г.
до изплащане на вземането, определен при съобразяване на счетоводна справка на ищеца.
4
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е парично, с оглед на
което в случай на забава съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл. 84, ал. 1 ЗЗД, а когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на
претенцията си.
По отношение на мораторната лихва върху главните вземания приложение намират
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник "Монитор" от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 32,
ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от 2016 г. месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС,
в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура
от продавача, като клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл. 32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
С оглед изложеното ищецът има вземане към ответниците за сумата от 97.73 лв. за
периода 15.09.2022 г. - 25.03.2024 г., която съдът определи, като съобрази момента на
изпадане в забава за заплащане на задължението по изравнителната сметка и с помощта на
онлайн калкулатор, на основание на чл. 162 ГПК.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение отново липсва предвиден
срок в ОУ – я на топлоснабдителното дружество за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2
ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба пред съда,
поради което акцесорната претенция за лихва в размер 8.16 лв. се явява
неоснователна.
Изходът на делото предпоставя право на разноски за двете страни. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него разноски съобразно размера на
уважените претенции в размер общо на 470.47 лв. държава такса, депозити за вещи лица и
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и 74.32 лв. разноски за
заповедното производство, които следва да бъдат разпределени между ответниците,
съобразно идеалните им части. На процесуалните представители на ответниците – адв. К.,
адв. Ч. и адв.И. Н. се следват разноски при условията на чл.38, ал.2 от ЗА. На процесуалния
представител на ответника Д. К., адв. Ч. се следват разноски в размер на 3,57 лв. адвокатско
възнаграждение и на процесуалния представител на ответника Й. К., адв. Н., а на ответника
5
В. К., представляван от адв. К. се следват разноски също в размер на 3,57 лв. адвокатско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете. Съдът не е обвързан от
размерите на адвокатските възнаграждения, представени от процесуалните представители,
тъй като се касае за хипотеза на безплатна правна помощ.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. И. К. с ЕГН: ********** и
адрес: гр. С., ЖК М. 4, бл.434, вх.3, ет.6, ап.86, че дължи на „Т. С.“ ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 127,48
лв., ведно със законна лихва за периода от 15.04.2024г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 25.03.2024 г. в размер на 16,29 лв., главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023
г. в размер на 6,86 лв., ведно със законна лихва за периода от 15.04.2024г. до изплащане на
вземането, pа топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.к. М. 4, бл. 434, вх. 3, ет. 6,
ап. 86, аб.№ 226808, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 47283/24 г. на СРС, 141 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за ,
мораторна лихва за периода от 16.07.2021г. до 25.03.2024 г. в размер на 1,36 лв. върху
главницата за дялово разпределение.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. И. К. с ЕГН: ********** и
адрес: гр. С., ЖК М. 4, бл.434, вх.3, ет.6, ап.86, че дължи на „Т. С.“ ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 127,48
лв., ведно със законна лихва за периода от 15.04.2024г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 25.03.2024 г. в размер на 16,29 лв., главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023
г. в размер на 6,86 лв., ведно със законна лихва за периода от 15.04.2024г. до изплащане на
вземането, pа топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.к. М. 4, бл. 434, вх. 3, ет. 6,
ап. 86, аб.№ 226808, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 47283/24 г. на СРС, 141 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за ,
мораторна лихва за периода от 16.07.2021г. до 25.03.2024 г. в размер на 1,36 лв. върху
главницата за дялово разпределение.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й. Д. К. с ЕГН: ********** и
адрес: гр. С., ЖК М. 4, бл.434, вх.3, ет.6, ап.86, че дължи на „Т. С.“ ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 509,93
лв., ведно със законна лихва за периода от 15.04.2024г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 25.03.2024 г. в размер на 65,15 лв., главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023
г. в размер на 27,41 лв., ведно със законна лихва за периода от 15.04.2024г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2021г. до 25.03.2024 г. в размер на 5,44 лв.,
за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.к. М. 4, бл. 434, вх. 3, ет. 6, ап. 86, аб.№
226808, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 47283/24 г. на СРС, 141 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва
за периода от 16.07.2021г. до 25.03.2024 г. в размер на 5,44 лв. върху главницата за дялово
разпределение.
ОСЪЖДА В. И. К. с ЕГН: **********, да заплати на „Т. С.“ ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, сумата от 78.41 лв.,
6
представляваща направени от ищеца разноски по настоящото дело и сумата от 12.38 лева по
ч.гр.д.№ 47283/2024 г. на СРС, съобразно изхода по делата.
ОСЪЖДА Д. И. К. с ЕГН: **********, да заплати на „Т. С.“ ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, сумата от 78.41 лв.,
представляваща направени от ищеца разноски по настоящото дело и сумата от 12.38 лева по
ч.гр.д.№ 47283/2024 г. на СРС, съобразно изхода по делата.
ОСЪЖДА Й. Д. К. с ЕГН: ********** , да заплати на „Т. С.“ ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, сумата от 313.64 лв.,
представляваща направени от ищеца разноски по настоящото дело и сумата от 49.54 лева по
ч.гр.д.№ 47283/2024 г. на СРС, съобразно изхода по делата.
ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, гр.С., ул.Я. 23 да заплати на адвокат Д. Ч.,
ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността гр.С., ул. „В.“ № 19, адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото на ответника Д.
К., в размер на 3,57 лева.
ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, гр.С., ул.Я. 23 да заплати на адвокат С. К. К.,
с адрес на упражняване на дейността гр.С., ул. „В.“ № 35, ет.3, офис 1, адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото на ответника В.
К., в размер на 3,57 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б да заплати на адвокат И. А. Н., с адрес: гр. Б.,
ул. „С.“ № 3В, ет.1, офис 6, сумата от 3,57 лева, представляващи разноски за
първоинстанционното производство за адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на Й. К..
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т. С.” ЕООД, като трето лице-
помагач, на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7