О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Ловеч, 21.03.2024
г.
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав, в закрито заседание на двадесет и първи март две
хиляди двадесет и четвърта година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ : Г. ХРИСТОВ
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
като разгледа докладваното от съдия Христов частно
к.дело № 25 по описа за 2024 година на Административен съд гр.Ловеч, на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 229
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Срещу определение № 1362/05.12.2023
г., постановено по адм. дело № 155/2023 г. по описа на Административен съд гр.
Ловеч, е подадена частна жалба с вх. № 3682/22.12.2023 г. от Г.В.В.,
понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ***. С
определението, командирован състав при АС Ловеч е оставил без уважение искането
на Г.В. за освобождаване от заплащане на държавна такса по делото.
Частният жалбоподател твърди, че
постановеният съдебен акт е неправилен, тъй като е постановен в нарушение на
материалния и процесуалния закон, както и в нарушение на наложената практика на
чл. 6 и чл. 13 от Конвенция за защита правата на
човека и основните свободи (ЕКПЧ). В жалбата В. заявява, че съдът не е извършил
цялостна проверка относно финансовото и материално му състояние и че не е
запознат с представените по делото доказателства за тях, с което са нарушени правата му по чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Подадената частна жалба е допустима, като
подадена от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Подадена
е по пощата, като обаче пощенското клеймо не може да се разчете, поради което
съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл.230 от АПК. В този смисъл е
многобройната и непротиворечива съдебна практика, според която, ако липсват
убедителни данни кога е съобщено на адресата за съответния акт или не е ясно
кога е подадена жалбата срещу него, то спазването на срока за обжалване следва
да се тълкува в полза на жалбоподателя.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните
съображения :
Производството по адм.дело № 155/2023 г. е образувано пред АС
Ловеч по жалба от Г.В. срещу Заповед на Началника на Затвора Ловеч, с която е
бил определен график за посещение на затворническия магазин за лишените от
свобода от 11-та група при Затвора Ловеч.
Обжалваното определение е постановено по искане на В. за
освобождаване от държавна такса по делото. Мотивите на съда са, че от събраните служебно от съда данни намиращи се
по адм. дело № 87/2023 г. по описа на Административен съд гр.Ловеч, а именно : Справки
от Сектор ПП при ОД на МВР Велико Търново, от Агенция по вписванията, Служба по
вписванията гр.Велико Търново, се установява, че жалбоподателят В. и
съпругата му притежават множество недвижими имоти и автомобили, поради което е
счел, че не са налице предпоставките за освобождаването му от внасяне на
държавна такса. Приел е, че наличието на горепосоченото имотно състояние не
обосновава извода, че частният жалбоподател не разполага със средства за
заплащането ѝ.
Определението е правилно.
Неоснователни са доводите, развити от частния
жалбоподател, касещи изискването за справедлив съдебен процес /чл. 6 ЕКПЧ/ и правото на ефективни правни
средства за защита /чл.13 ЕКПЧ/ в настоящето производство. АС Ловеч
е заседавал в законен съдебен състав, като произнасянията му относно искането
за освобождаване от държавна такса и разноски са съобразени с процесуалния
закон, като в този смисъл това негово процесуално действие не накърнява
разпоредбите на чл. 6, параграф 1 и чл. 13 от ЕКПЧ.
Съгласно разясненията
дадени в ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно разпоредбата на чл.130 от ЗСВ е задължително за страните и
съдът, преценката дали молителят, направил искане по чл.83, ал.2 от ГПК разполага с материални
възможности, средства и/или имущество за заплащане на дължимите за
производството такси и разноски се прави въз основа на цялостен анализ на
данните за имущественото състояние на лицето, неговото семейно положение,
възраст, здравословно състояние, трудова заетост и всички други обстоятелства,
които са относими към възможността за изпълнение на задълженията, свързани с
упражняваните от него процесуални права, отнесени към съответния размер на
същите и цялостното развитие на производството. Преценката е винаги конкретна и
се извършва в хода на всяко отделно производство. Тя се основава на декларация,
подадена от молителя, на посочени и представени от него доказателства, но това
не изключва събирането на доказателства и служебно от съда. Това е така, тъй
като съдът е задължен да изясни общото имуществено състояние на страната и да
го съпостави с пълния размер на дължимата държавна такса, за да прецени дали
страната разполага с достатъчно средства за заплащането ѝ. При проверката
за притежаваното от лицето имущество съдът може да извършва справка в
публичните регистри по собствена инициатива и без да е направено от страната
искане за това, като не е задължен нито да уведомява за това молителя, нито да
му връчва преписи от събраните служебно доказателства. В конкретния случай, от събраните
по адм.дело № 87/2023 г. по описа на АС Ловеч доказателства, служебно изискани
и приобщени по адм.д. № 155/2023 г. по описа на Административен съд гр.Ловеч
/справки от Сектор ПП при ОД на МВР Велико Търново, от Агенцията по
вписванията, Служба по вписванията гр.Велико Търново/ е видно, че частният
жалбоподател и съпругата му притежават множество недвижими имоти и автомобили.
Първоинстанционният съд подробно е изследвал имущественото състояние на
молителя, като с оглед конкретните обстоятелства е направен обоснован извод, че
той разполага с материални възможности да плати дължимата държавна такса, още
повече, че размерът на таксата е нисък - в минималния размер от 10 лева, поради
което В. разполага с материални възможности, позволяващи заплащането ѝ.
Настоящата инстанция намира за правилна преценката на първоинстанционния съд,
че в настоящия случай не са налице предпоставките за освобождаването на Г.В.В.
от заплащане на държавна такса.
Предвид на
изложеното, определението на АС Ловеч по адм.дело № 155/2023 г., в частта, с
която е оставено без уважение искането на Г.В. за освобождаване от заплащане на
държавна такса по делото, е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 236, във връзка чл.
221, ал. 2, предложение първо от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА Определение
№ 1362 от 05.12.2023 г., постановено по адм.дело № 155/2023
г. по описа на Административен
съд гр.Ловеч, В ЧАСТТА, с която е
оставено без уважение искането на Г.В.В. за
освобождаване от заплащане на държавна такса по делото.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.