№ 832
гр. Казанлък, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20255510101797 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от Я. И. С., ЕГН
**********, с адрес: **********, чрез пълномощника адв. М. Д. от АК-С.З., с
адрес за получаване на съдебни книжа: **********, против Е. Н. С., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ********** и адрес за призоваване:
**********. Твърди се, че ищецът и ответницата били родители на децата Р.
Я. И.а, родена на ********** г., ЕГН ********** и И. Я. И., роден на
********** г., ЕГН **********. Преди години с ответницата се разделили,
като тя напуснала семейството и заживяла в друго населено място с друг мъж.
Децата останали при бащата, като той полагал грижи за тях, с помощта на
своите родители. Сочи, че с определение от 19.11.2021 г. по ГД № **********
г. по описа на КРС, родителските права спрямо децата били предоставени за
упражняване на бащата, местоживеенето на децата било определено при
бащата, а на ответницата бил предоставен режим на контакти и същата била
осъдена да заплаща издръжка за децата. Твърди, че от раздялата до сега
ответницата не плащала издръжка за децата, въпреки постановеното
определение на КРС, поради което било образувано изпълнително дело при
Държавен съдебен изпълнител при КРС, което понастоящем било висящо.
Заради неплатените издръжки ищецът подал и жалби до РП-Ст.Загора, ТО-
Казанлък, като срещу ответницата били образувани две наказателни дела от
общ характер, едното от които било НОХД № ********** г. на КРС. Въпреки
гореизложеното ответницата нито плащала издръжка за децата, нито ги
търсела, а когато ищецът поискал да подпише документи, за да се снабди с
международни паспорти на децата и лични карти, ответницата категорично
отказала и казала да не я търси за нищо.
1
Сочи, че семейството имали роднини в чужбина, които ги канели на
гости, бащата искал да заведе децата на море в чужбина, но заради отказа на
ответницата да подпише необходимите документи, това било невъзможно.
Ответницата категорично отказвала да подпише каквито и да било
документи относно пътуването на децата в чужбина и снабдяването им с
документи за самоличност. Съгласно направените уточнения на петитума в
съдебно заседание, моли съдът да постанови решение, с което да даде
разрешение, заместващо съгласие на майката Е. Н. С., ЕГН **********, за
пътуване на децата Р. Я. И.а, ЕГН ********** и И. Я. И., ЕГН **********,
извън територията на Република България, а именно в страните от
Европейския съюз, Обединено Кралство Великобритания и Северна
Ирландия, придружени от техния баща или упълномощено от него лице, за
срок до навършване на пълнолетие на децата, в рамките на 30 календарни дни
в годината. Моли съдът да бъде дадено разрешение заместващо съгласието на
майката Е. Н. С., ЕГН **********, за издаване на лични карти и
международни паспорти по реда на ЗБЛД на основание чл. 127а от СК във вр.
с чл. 45 от ЗБЛД на децата Р. Я. И.а, ЕГН ********** и И. Я. И., ЕГН
**********. Претендира разноски в производството.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от
ответника.
Ищецът, редовно призован за откритото съдебно заседание, не се яви
лично, но чрез процесуалния си представител поддържа молбата.
Ответницата, редовно призована за откритото съдебно заседание, се яви
лично и заяви, че не е била търсена от молителя за издаване на лични
документи на децата. След получаване на исковата молба се свързала с
кварталния полицай и му казала да предаде на Я. или на майка му да се
свържат с нея, за да извадят документите. Не контактувала с бившия си
съжител, защото отношенията им били обтегнати. Не знаела, че може да се
свърже с представляващия го адвокат. Не знаела, че и без бащата може да
подпише документите. Оспорва твърдението, че дъщерята Р. й е напомнила, че
за да й издаде лична карта е трябвало да попълни декларация. Днес също била
възпрепятствана да отиде при нотариус.
Заинтересованата страна АСП, Дирекция „Социално подпомагане” – гр.
**********, редовно призована за датата на съдебното заседание, не изпраща
представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от представените по делото Удостоверение за раждане, издадено
въз основа на Акт за раждане № ********** г. на община С.З. и
Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане №
********** г. на община С.З., родители на децата Р. Я. И.а, ЕГН ********** и
И. Я. И., ЕГН **********, са Е. Н. С., ЕГН ********** – майка и Я. И. С.,
2
ЕГН ********** – баща.
Видно от представения заверен препис от протокол от съдебно
заседание по гр. д. № ********** г. по описа на РС-Казанлък, страните са
постигнали споразумение, съгласно което родителските права спрямо децата Р.
Я. И.а, ЕГН ********** и И. Я. И., ЕГН **********, са предоставени за
упражняване от бащата Я. И. С., ЕГН **********, местоживеенето на децата е
определено при бащата, а на майката Е. Н. С., ЕГН **********, е предоставен
режим на лични контакти с децата и същата е осъдена да заплаща месечна
издръжка за децата.
По делото е изготвен социален доклад от ДСП-**********. При
извършеното проучване било установено, че основните грижи за децата Р. Я. и
И. Я. към настоящия момент са поети изцяло от техните баба и дядо по
бащина линия. Към настоящият момент бащата на децата бил в чужбина, за да
работи и да изпраща средства с които да подпомага финансово семейството
си. Бащата полагал необходимите грижи за децата си, задоволявал основните
им жизнени потребности свързани с храна, облекло, подслон и здравни грижи
при нужда. Същият осигурил сигурна и безопасна семейна среда на живот за
децата си Р. и И.. При проведения разговор с децата същите споделили, че
желаят да живеят при баща си. Становището на Отдел „Закрила на детето”
при Дирекция „Социално подпомагане” гр. ********** е, че е в интерес на
децата да им бъде дадено разрешение заместващо съгласието на майката Е. Н.
С., ЕГН **********, за пътуване на децата извън територията на Република
България, придружавани от техния баща Я. И. С. или упълномощено от него
лице и да бъде дадено разрешение заместващо съгласието на майката Е. Н. С.,
ЕГН **********, за издаване на лични карти и международни паспорти по
реда на ЗБЛД на основание чл. 127а от СК във вр. с чл. 45 от ЗБЛД на децата
Р. Я. И.а, ЕГН ********** и И. Я. И., ЕГН **********.
Изслушано на осн. чл. 15, ал. 1 от ЗЗДет., в присъствието на социален
работник, детето Р. Я. И.а заяви, че баща й се грижи за тях, но живеят при баба
си и дядо си. Нямала лична карта, но имала навършени години. Когато искали
да пътуват на екскурзия от училище не можела да пътува с другите деца,
защото нямала лична карта. Ако баща им искал да ги води на почивка и на
море, не можело да пътува. Баща им бил в Англия, той работел там. Искал да
ги вземе през ваканциите да се разходят, но нямало как да излязат от
България. Първият път, когато говорила с майка си за лична карта, тя й
отказала. Майката не ги търсела от четири години. Майка им казвала, че
децата се страхували от баба си и дядо си и за това не говорели с нея. Не се
страхували от никой, но майката не ги търсела, защото сега имала друго дете.
Децата били доволни от това как живеели при баща си, баба си и дядо си.
Изслушано на осн. чл. 15, ал. 1 от ЗЗДет., в присъствието на социален
работник, детето И. Я. И. заяви, че баща му се грижи за него, живеели при
баба и дядо. Детето имало желание да посети баща си в Англия през
ваканцията, но нямало документи. Не се чувал с майка си и не знаел тя да е
3
подавала документи.
По делото бяха събрани гласни доказателства. Свидетелката Р. Д. И.а,
заяви, че майката не е виждала децата 5 година, не плащала издръжка тези
години, бащата водел дела за плащане на издръжката. Не общували с Е..
Децата нямали контакт с майка си. След като детето Р. навършило 14 години,
бабата го изпратила при майката, за да й каже, че трябва да се извади лична
карта, но майката така и нища не направила.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Производството е по реда на чл. 127а, ал. 2 от СК вр. с чл. 45, ал. 1 и ал.
2 от ЗБЛД налице е спорна съдебна администрация на отношения свързани с
наличие на разногласие между родителите за пътуване на децата им извън
страната, издаване на лични документи за самоличност международен паспорт
на ненавършилите пълнолетие деца. При установяване на основанието на иска
съдът има служебното задължение и правомощие да се произнесе за точните
параметри на администрираното правоотношение, при отчитане на висшия
интерес на децата. Наложените с решението разрешения могат да бъдат
променяни и отменяни в последствие, при настъпило изменение на
обстоятелствата. Молбата е за съдебна администрация на граждански
правоотношения. За да замести съгласието на родител за пътуване на детето
му извън страната и/или издаване на необходимите за това документи, трябва
между родителите на детето да е налице разногласие по спорния въпрос или да
е налице обективна или субективна невъзможност за постигане на съгласие.
В случая е безспорно, че родители на децата са Я. И. С. и Е. Н. С., които
от години са във фактическа раздяла. Децата им имат право на свободно
придвижване, включително и в чужбина, но докато не навършат пълнолетие
не могат да упражняват това свое право нито самостоятелно, нито дори със
съдействието на единия от родителите. Когато децата имат нужда да пътуват в
чужбина и родителите им не постигнат съгласие, съдът може да даде
разрешение. По делото се установи, че липсва съгласие на ответницата да
разреши издаване на лични документи и международни паспорти на децата,
съответно да им разреши да пътуват в чужбина. Отказът на майката
възпрепятства правото на децата на свободно придвижване извън страната,
регламентирано в чл. 35 от Конституцията на Република България. Не е в
интерес на децата само поради факта, че майката не е дала съгласие за
издаване на лични документи и задграничен паспорт, те да бъдат лишени от
възможността да пътуват в страните от Европейския съюз, Обединено
Кралство Великобритания и Северна Ирландия, придружавана от своя баща Я.
И. С., ЕГН **********, или от трето лице упълномощено от него лице, като
сумарно тези пътувания с бащата не следва да надвишават тридесет дни
годишно, като пътуванията не могат да се осъществяват в предвидените за
личен контакт на децата с майката дни, според действащото споразумение за
родителските права. С оглед на гореизложеното молбата като основателна
4
следва да бъде уважена.
Съгласно чл. 45 от ЗБЛД, заявлението за издаване на паспорт или
заместващ го документ на малолетни и непълнолетни и на поставени под
запрещение лица се подава лично и от техните родители, настойници или
попечители. Това изискване е възпроизведено и в Правилника за издаване
българските лични документи, действащ към момента. Съгласно чл. 23, ал. 1 -
заявленията за издаване на паспорт или на заместващ го документ на лица,
ненавършили 14-годишна възраст, се подават и подписват от техните
родители, настойници, като ал. 2 на същия член предвижда, че заявлението за
издаване на паспорт или на заместващ го документ на лица, навършили 14
години, но ненавършили 18 години, се подава лично, като техните родители
или попечители изразяват съгласието си за издаване на паспорт или на
заместващ го документ, като полагат подпис в определеното за това място в
заявлението в присъствието на длъжностно лице, т. е заявлението не може да
бъде подадено при отсъствието на един от родителите, освен ако няма
представено изрично пълномощно - ал. 3 или влязло в сила съдебно решение
за издаване на паспорт на лице, ненавършило 18 години, без съгласие на
отсъстващия родител - ал. 3, т. 1. В конкретния случай съдът намира, че трябва
да бъде дадено разрешение заместващо съгласието на майката да се издаде
лична карта и паспорт на децата Р. И.а и И. И..
По разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено от ищеца. В настоящия
случай предявеният иск с правна квалификация чл. 127а, ал. 2 от СК, вр. чл.
76, т. 9 ЗБЛД е изцяло основателен досежно държавите, за които се иска
заместващо съгласие на майката за пътуване на децата извън страната, срок на
заместващото съгласие, придружаващо децата лице при пътуванията. Като
съобрази изложеното, както и Тълкувателно решение № 3/2023 г. на ВКС,
ОСГК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сторените по
делото разноски в размер на 25 лв. държавна такса и 720 лв. с ДДС
възнаграждение за адвокат, които страната реално е доказала.
Воден от горното, Районен съд-Казанлък
РЕШИ:
ЗАМЕСТВА, на основание чл. 127а, ал. 2 СК съгласието на Е. Н. С.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: **********, за допускане на
непълнолетната Р. Я. И.а, ЕГН **********, да напуска границите на
Република България и да пътува извън територията на Република България, до
навършване на осемнадесетгодишна възраст на детето, в страните от
Европейския съюз, Обединено Кралство Великобритания и Северна
Ирландия, придружавана от своя баща Я. И. С., ЕГН **********, или от трето
лице упълномощено лице, като сумарно тези пътувания с бащата не следва да
надвишават тридесет дни годишно, като пътуванията не могат да се
5
осъществяват в предвидените за личен контакт на детето с майката дни,
според одобрената спогодба за родителски права.
ЗАМЕСТВА на основание чл. 127а от СК във вр. с чл. 76, ал. 1, т. 9 от
ЗБЛД, съгласието на майката Е. Н. С., ЕГН **********, с постоянен адрес:
**********, за издаването на необходимите лични документи на детето Р. Я.
И.а, ЕГН **********, /лична карта, международен паспорт/ по реда на ЗБЛД.
ЗАМЕСТВА, на основание чл. 127а, ал. 2 СК съгласието на Е. Н. С.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: **********, за допускане на детето И. Я.
И., ЕГН **********, да напуска границите на Република България и да пътува
извън територията на Република България, до навършване на
осемнадесетгодишна възраст на детето, в страните от Европейския съюз,
Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, придружаван от
своя баща Я. И. С., ЕГН **********, или от трето лице упълномощено лице,
като сумарно тези пътувания с бащата не следва да надвишават тридесет дни
годишно, като пътуванията не могат да се осъществяват в предвидените за
личен контакт на детето с майката дни, според одобрената спогодба за
родителски права.
ЗАМЕСТВА на основание чл. 127а от СК във вр. с чл. 76, ал. 1, т. 9 от
ЗБЛД, съгласието на майката Е. Н. С., ЕГН **********, с постоянен адрес:
**********, за издаването на необходимите лични документи на детето И. Я.
И., ЕГН **********, /лична карта, международен паспорт/ по реда на ЗБЛД.
ОСЪЖДА Е. Н. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: **********, да
заплати на Я. И. С., ЕГН **********, с адрес: **********, сторените разноски
в производството в общ размер на 745,00 лева, от които 720,00 лева адвокатско
възнаграждение с включен ДДС и 25,00 лева държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването на страните пред ОС-Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
6