№ 15
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христина Михайлова
Членове:Анелия Щерева
КА.на В. Станчева
при участието на секретаря Елка Ант. Григорова
в присъствието на прокурора В. Р. А.
като разгледа докладваното от Христина Михайлова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221100603016 по описа за 2022 година
Производството пред Софийски градски съд е образувано по въззивна
жалба от П. Л. И. от гр.София, чрез адв.В. К. АК-Благоевград против присъда
от 17.09.2021 г. по НОХД №10214/2018 г. по описа на Софийски районен
съд,НО,2-ри състав с която подсъдимия П. И. е признат за виновен, в това, че
на неустановени с точност дати в периода от месец юни, 2015 г. до месец
август, 2015 г., включително, в гр. София, при условията на продължавано
престъпление, с две отделни деяния, които осъществяват поотделно един
състав на едно и също престъпление, като отделните деяния са извършени
през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото, извършил действия с
цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице,
ненавършило 14- годишна възраст, а именно Н.Д.М., роден на **** г. -
опипвал го по тялото, целувал и лапал половия му орган, като отделните
деяния са осъществени, както следва:
1. На неустановена с точност дата в периода от месец юни, 2015 г. до
1
месец август, 2015 г., включително, в гр. София, ж.к. „Модерно предградие",
в храсти, в непосредствена близост до футболно игрище зад блок № 9,
извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по
отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, а именно Н.Д.М.,
роден на **** г. - опипвал го по тялото, целувал и лапал половия му орган;
2. На неустановена с точност дата в периода от месец юни, 2015 г. до
месец август, 2015 г., включително, в гр. София, ж.к. „Надежда", в храсти зад
блок № 111, извършил действия с цел да възбуди полово желание без
съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, а
именно Н.Д.М., роден на **** г. - опипвал го по тялото, целувал и лапал
половия му орган - престъпление по чл. 149, ал. 1, вр. чл.26, ал.1 от НК .
Съдът на основание посочената материална норма във вр. с чл.54, ал.1
от го е осъдил на ДВЕ години лишаване от свобода, чието изпълнение е
отложил за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила,
съгласно чл.66 ал.1 от НК.
На основание чл.189, ал.З от НПК на подсъдимия П. Л. И., с присъдата
съдът е възложил да заплати по сметка на СДВР направените в досъдебната
фаза разноски в размер на 105,57 лв., а по сметка на СРС - сумата от 360,00
лева - разноски за вещи лица в съдебната фаза.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия П. Л.
И., чрез адв.В. К., по чиято въззивна жалба се инициира настоящото
производство. В нея бланкетно се изтъква, че същата е неправилна,
постановена в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения
на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание.
Искането му пред тази инстанция е да се отмени първоинстанционната
присъда и въззивната инстанция постанови нова изцяло оправдателна
присъда.
В съдебно заседание пред СГС жалбоподателят-подсъдим П. И. се
явява лично, който след уклончиви твърдения, че не е разбрал, че има присъда
/присъствал лично в с.з. пред РС при постановяването й/ заявява, че поддържа
жалбата. Представлява се от служебен защитник адв.К.И., който изразява
съгласие да бъде условна присъдата.
Представителят на Софийска градска прокуратура е на становище, че
жалбата е неоснователна. Счита, че обвинението спрямо подсъдимия е
2
доказано по безспорен начин, а наложеното наказание за справедливо, както и
изложените от съда мотиви в тази насока за обективни и изчерпателни. С
оглед на това моли първоинстанционната присъдата да бъде потвърдена.
Пред тази инстанция не се представиха нови доказателства и не е
провеждано въззивно съдебно следствие.
Софийски градски съд, като взе предвид наведените в жалбата доводи,
изложените съображения от страните в съдебно заседание и след цялостна
служебна проверка на обжалваната присъда, извършена по реда на чл.313
НПК, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от правоимащ субект,
поради което е и процесуално допустима. Разгледана по същество, съставът
на СГС я намира за неоснователна.
Първоинстанционният съд анА.зирайки събраните по делото
доказателства е достигнал до следната фактическа обстановка:
Подсъдимият П. Л. И., ЕГН **********, е роден на ****г., в гр.София,
с основно образование, неженен, без постоянни трудови ангажименти, като
периодично полагал труд като общ работник. Постоянният му адрес се
намирал в гр. София, ж.к.”****, ****, а настоящият - в гр.София, ж.к.“****,
вх.****. И. не бил осъждан към 2015г. (реабилитация по чл.86, ал.1, т.1 НК).
През 2016г. същият бил освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание „Глоба“.
ПострадА.ят Н.Д.М. е роден на ****г. Към 2015 г. той бил на 12
години и се обучавал в 5-ти клас. Живеел с родителите си - св. Д.С.М. и св.
О.Г.П. в гр. София, ж.к.“****. През лятната ваканция между 01 юни и 15
септември през 2015 г., пострадА.ят често посещавал дома на своята баба,
находящ се в кв. „Модерно предградие“. При престоя си там той играел
футбол със свои приятели - св. Н.В.Й., св. Л.С.К. и неустановено по делото
момче, известно с прякор ,А.“, на футболно игрище, разположено зад блок 9,
в жилищния комплекс. Децата посещавА. и други спортни съоръжения, сред
които и двора на ** Основно училище „****“.
На неустановена дата в периода месец юни 2015г. - месец август
2015г., включително, св. М. се намирал на футболното игрище, зад бл.9, в
3
ж.к.“Модерно предградие“, когато приятелят му „А.“, който бил по- голям и
знаел възрастта му, го запознал с подсъдимия. По време на разговора им П. И.
разбрал за малолетната възраст на пострадА.я, която съвпадала напълно и с
външните му антропологични белези, като ръст, тегло, телосложение и черти
на лицето. Подсъдимият харесал св. М., поради което пожелал да се срещнат
отново насаме. В следващите дни те се виждА. нееднократно, като И. носел
на новия си познат лакомства, с които успял да спечели доверието му. При
една от следващите им срещи на футболното игрище подсъдимият дал на св.
М. сумата от 5,00 /пет/ лева и го поканил да го придружи до растящите
наблизо храсти под предлог, че желае да му сподели нещо важно.
ПострадА.ят го последвал. След като се скрили от погледа на другите
посетители на игрището, сред които и св. Н.Й., подсъдимият попитал детето
дА. иска И. да му „****“. Св. М. първоначално отказал, отвръщайки, че „това
са глупости“ и че е малък. Тогава подсъдимият извадил още 5,00 /пет/ лева и
му ги дал, задал същия въпрос и отново получил отрицателен отговор.
Въпреки това И. поискал пак да се види със св. М., която молба последният се
опитал да отклони под предлог, че е на училище. След настояване от страна
на подсъдимия обаче се съгласил за среща на игрището следващия ден, след
което И. си тръгнал.
В изпълнение на уговорката помежду им на следващия ден
(неустановена дата в периода юни - август, включително, 2015 г.)
подсъдимият и пострадА.ят се срещнА. на футболното игрище в кв.“Модерно
предградие“, зад бл.9. По настояване на И. двамата отново се скрили в
храстите, растящи в непосредствена близост до мястото. Възползвайки се от
близостта с малолетния и уединението, той поискал от св. М. да свА.
панталоните и бельото си, което последният сторил. В момента, в който
пострадА.ят изпълнил молбата, с цел да възбуди половото си желание без
съвкупление, подсъдимият започнал да целува, да лапа, да вади от устата си и
отново да поема в нея половия орган на малолетния, като го опипвал по
тялото. Действията му продължили около 10 минути, през което време И.
стенел и пъшкал. В един момент той спрял и след като пострадА.ят вдигнал
панталоните си, той му дал 3,00 /три/ лева. Подсъдимият помолил М. да се
видят отново, като го предупредил да не споделя с никого.
На следващия ден пострадА.ят и подсъдимия И. отново се срещнА. на
футболното игрище в кв. „Модерно предградие“, зад бл.9. Подсъдимият
4
настоявал да се усамотят, но срещнал отказа на малолетния.
На друга, неустановена дата, в периода юни - август 2015г.,
включително, подсъдимият и св. М. отново се срещнА., но този път в
кв.“Надежда“, гр. София, пред бл.111, където последният живеел. По
настояване на И. двамата се скрили в храсти, растящи зад жилищната сграда.
Подсъдимият дал на св. М. неустановена като размер парична сума и поискал
от него да свА. панталоните и бельото си, което последният сторил. В
момента, в който пострадА.ят изпълнил молбата, с цел да възбуди половото
си желание без съвкупление, подсъдимия И. започнал да целува и поема в
устата си половия орган на малолетния, като го опипвал по тялото.
Действията му продължили няколко минути. В един момент той спрял и си
тръгнал.
За преживяното св. М. споделил със своя приятел Н.Й., когото бил
запознал с подсъдимия. Обяснил му, че се съгласява с желанията на И. заради
парите, които последният му предоставя. Помолил го да не разказва никому.
Поведението на подсъдимия спрямо пострадА.я, в частност и други, извън
описаните по-горе, блудствени действия (останА. извън обсега на
обвинителната теза), било възприето непосредствено неколкократно и от
самия св. Н.Й., при срещи между него, пострадА.я Н. М. и подсъдимия И., в
двора на ** Основно училище. Й. проследявал своя приятел и подсъдимия,
когато се усамотявА. в храстите до училището и наблюдавал скришом
случващото се между тях.
След края на месец август 2015г. подс. И. започнал настоятелно да
търси по телефона пострадА.я. Честота на търсенето направила впечатление
на майката на детето - св. Д. М.а. По този повод тя инициирала разговор, в
рамките на който М. й споделил, че има едно по- голямо момче на име „П.",
което го притеснява. Разказал и за извършеното с него от страна на
подсъдимия. Св. М.а незабавно уведомила бащата на сина си - св. О.П.. На
неустановена дата родителите успели да видят и самия подсъдим на улицата
пред жилищния си блок, показан им от техния син. Св. П. реагирал незабавно,
като излязъл от дома си, настигнал И. и влязъл във физическо
съприкосновение с него, предупреждавайки го да не търси детето му.
Междувременно, по повод получен сигнал в Столична дирекция на
вътрешните работи започнала проверка срещу подсъдимия, в рамките на
5
която били снети сведения от пострадА.я М. и приятеля му Н.Й., които
пресъздА. информация за извършеното срещу малолетния сексуално
посегателство. По този повод било образувано досъдебно производство в
Софийска районна прокуратура. В неговия ход пострадА.ят бил разпитван
двукратно, включително и по реда на чл.223 от НПК.
С оглед непълнолетието на М. и Й. към времето на провеждане на
досъдебното производство, по отношение на тях били назначени комплексни
съдебно - психиатрични и психологически експертизи, в заключенията на
които било прието, че те са могли да се ориентират правилно към датите на
деянията и въпреки достигнатата възраст притежават свидетелска годност за
участие в процеса. Отречена била склонност да интерпретират фактите, като
не се откривА. данни за псевдология, фантастика в миналото и настоящото в
поведението.
Допусната била и съдебно - психиатрична експертиза на подсъдимия,
съгласно която същият не страдал от психични заболявания, нямало данни за
интелектуален дефицит или редукция, които да са пречка за правилното му
ориентиране във фактическата ситуация и отреагирането му. Могъл е по
време на деянието да разбира свойството и значението на постъпките си и да
ръководи действията си.
Така изложената фактология от Софийския районни съд, базирана на
събрания доказателствен материал се споделя напълно от въззивната
инстанция. В мотивната част на атакуваната присъда, съдът аргументирано,
подробно и задълбочено е посочил, какви обстоятелства е приел за
установени и въз основа на какви доказателства. Законосъобразно и с
необходимото внимание е обсъдил доказателствата по делото, а именно:
Гласни доказателства – показания на свидетелите В. Й.а, Н.Й. в т.ч. и
прочетените му показания от досъдебното производство - л.59, Д.С.М. и
прочетените й показания от досъдебното производство - л.55 от ДП, Н. М. и
прочетените му показания от досъдебното производство - л.56-57 ДП, дадени
пред съдия по реда на чл.223 от НПК, О.П. вкл. и частично прочетените му
показания от досъдебното производство - л.54 И.Ч., Л.К.; писмени
доказателства и доказателствени средства: справки за съдимост, писмен
отговор от 101 Средно училище „Бачо Киро“ (л.100 от съдебното дело),
справка от 09 РУ - СДВР (л.111 от съдебното дело), писмен отговор от 57
6
Спортно училище „Св. Наум Охридски“ (л.172 от съдебното дело), писмен
отговор от ** Основно училище „****“ (л.206-208 от съдебното дело);
комплексни съдебно-психиатрични и психологически експертизи (л.76-83 от
ДП и л.85-93 от ДП) съдебно-психиатрична експертиза (л.67-72 ДП).
Въз основа на тях е достигнал до правилни и законосъобразни изводи
относно авторството на описаното престъпление, обективната и субективната
му страна и вината на извършителя.
Настоящата инстанция, след като извърши проверка на атакувания
съдебен акт и развилото се производство пред първата инстанция, споделя
изцяло направените изводи, инкорпорирани в мотивите към постановената
присъда.
При вярно установената и изложена фактическа обстановка,
първоинстанционния съд, правилно е приел, че извършеното от подсъдимия
П. И. е съставомерно по чл.149 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК. Фактическите
констатации на Районния съд, почиват на вярна и точна интерпретация на
събраните гласни и писмени доказателства. Първоинстанционният съд
задълбочено е анА.зирал показанията на пострадА.я - св.Н. М.. Редом с тях,
на внимателно обсъждане са подложени и показанията на св.В.Й.а, Н.Й.,
Д.М.а – майка на пострадА.я и П. – негов баща. При анА.за им не са
констатирани съществени противоречия, а липсата на спомен за детайли по
фактите е отчетено изминалото време. Първостепенният съд ги е приел, като
истинни, безпротиворечиви и последователни с тези на св.М., на които изцяло
е дал вяра. От друга страна показанията на тези свидетели намират подкрепа
и в събраните и кредитирани по делото писмени доказателства и заключения
по приетите експертизи изграждащи фактите и направените правни изводи
въз основа на тях. В достатъчна степен и обем първия съд е направил
доказателствен анА.з и извел законосъобразни правни изводи. В пълнота и
хронологична последователност е обсъдил всички относими към предмета на
доказване въпроси. Въззивната инстанция счита, че изводите на СРС по
правото са правилни. Касае се до продължаваната престъпна дейност.
Обосновано решаващият съд е счел, че от обективна и субективна
страна подс. П. И. в е осъществил състава на чл.149 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК,
тъй като на два пъти е извършил действия с цел да възбуди полово желание
без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, а
7
именно Н. М..
РеА.зираните от подсъдимия блудствени действия са предхождани от
даване на пари и лакомства от него на малолетния пострадал.
За настоящия съдебен състав не е спорно, че възрастта на пострадА.я е
била достатъчно добре и правилно възприета от подсъдимия.
По възраженията в депозираната жалба поддържана от подсъдимия
пред въззивната инстанция за по-леко наказание, съставът на СГС намира
същите за неоснователни.
На първо място, предвид доказателствата обсъдени по отделно и в
съвкупност, районния съд правилно е приел за безспорно установено
авторството на противоправното деяние, в лицето на подсъдимия П. И.. На
второ място, обосновани са изводите на съда относно квА.фикацията на
деянието. Съдът правилно е приел, че така описаното деяние от субективна
страна подсъдимия е извършил при форма на вината - пряк умисъл.
Първата инстанция не е допуснала превратно тълкуване на
доказателствения материал и правилно, при изясняване на фактическата
обстановка е дала вяра на показанията на посочените по-горе свидетели.
Настоящата инстанция при направената проверка установи, че не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила в
досъдебното производство и по време на съдебната фаза. Липсват допуснати
пороци, които да съставляват отстраними съществени процесуални
нарушения, накърняващи правото на защита на обвиняемия, респективно на
подсъдимия и които нарушения да представляват основания за отмяна на
постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане. По никакъв
начин не са били ограничени процесуалните права на страните в настоящото
наказателно производство и не е било накърнено правото на защита на
подсъдимия.
По отношение на наложеното наказание, въззивната инстанция намира,
че първоинстанционният съд е съобразил релевантните обстоятелства по
чл.36, чл.54 и чл.66 от НК, оценил ги е обективно и наказанието е било
определено справедливо. Същото е законосъобразно индивидуА.зирано и
определено, като вид, размер и начин на изтърпяване, след като са отчетени
всички нА.чни смекчаващи и отекчаващи отговорността обстоятелства,
8
тежестта на деянието и обществената опасност на извършителя.
СГС намира, че така определеното му наказание от две години
лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е
отложено за срок от три години от влизане на присъдата в сила е
законосъобразно и липсват законови основания, които да обуславят неговото
смекчаване. Неоснователни се явяват изразените в съдебно заседание пред
градски съд опасения от подсъдимия да не бъде задържан, тъй като се явява
доброволно и да не е ефективна присъдата. Последното стои извън обхвата на
обсъждане от тази инстанция, предвид липсата на протест по делото и
законно установеното ограничение да не се влошава положението на
подсъдимото лице, когато въззивното производство се развива само по негова
жалба.
Както бе посочено, при направената служебна проверка въззивната
инстанция не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в
досъдебната и съдебна фази на наказателното производство, нито при
приложението на материалния закон, поради което намира, че не са нА.це
основания за отмяна или изменение на постановената присъда, поради което
същата следва да бъде потвърдена, а жалбата срещу нея остане без уважение,
като неоснователна, съгласно развитите по-горе доводи.
Водим от изложеното и на основание чл.338 от НПК Софийски
Градски съд, 10-ти въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 17.09.2021 год., постановена по НОХД
№10214/2018год. по описа на Софийски районен съд, НО, 2-ри състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9