№ 145
гр. Бургас, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Д.
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско
дело № 20212100501689 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по въззивната жалба на
АТ. Н. Д., Г. В. Д. Н. В. Д., всички чрез адв. Илиана Мелконян от АК Бургас, против
решение № 740/21.07.2021 г. по гр.д.4993/2020 г. по описа на Бургаски районен съд, с което
е прието за установено по иска, предявен от Б. АТ. ЯЛ. против АТ. Н. Д., Г. В. Д. Н. В. Д.,
че въззивниците не са собственици на ½ ид.ч. от 217,75 кв.м., равняващи се на 108,23 кв.м.
от дворно място, образуващо парцел ХІV-1202, 1203 в кв.103, бивш парцел ХVІ, в кв.91,
който имот е заснет в КК като имот с идентификатор 070079.611.79 и идентификатор
070079.611.80, а именно: 54.435/268 кв.м. ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
070079.611.79 по КККР на гр.Бургас, с адрес: гр. Бургас, ул.Трайко Китанчев № 29, с площ
от 268 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно
ползване: средно застрояване, и 54.435/268 кв.м. ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 070079.611.80 по КККР на гр.Бургас, ул.Трайко Китанчев № 27, с площ от
268 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно
ползване: средно застрояване; отменен е на основание чл.537 ГПК нотариален акт за
собственост върху недвижим имот придобит по наследство №**, том **, дело № ****/19**
г. на Нотариус М.Илчева, в частта, с която е признато право на собственост в полза на Н. Д.,
Г. В. Д. Н. В. Д.; и с което решение въззивниците са осъдени да заплатят на въззиваемия Б.
А. Я. сумата от 1290 лв - съдебно-деловодни разноски.
Решението се обжалва като неправилно, постановено при неизяснена фактическа
обстановка, което е довело до формирането на погрешни правни изводи. Твърди се, че
1
изводите на съда са в противоречие с доказателствения материал, свързан със собствеността
върху процесния недвижим имот, извършваните през годините разпоредителни,
наследствени и завещателни разпореждания.
Излагат се твърдения, че с нот.акт № **, том ***, дело *** от **.**.**** г. С. Г. Д. е
продала на Е.М.А. и Р. Е. М. 1/4 ид.част от 135.90 кв.м. незастроено и застроено, заедно с 29
кв.м. от застроената едноетажна къща от парцел XVІ в кв.91- Бургас, ул.Трайко Китанчев.
Твърди се, че това е безспорният факт, а не така както се твърди в исковата молба и в
решението на Бургаския районен съд, че С. Г. Д. е продала на Е.М.А. и Р. Е. М. 135.90 от
дворното място заедно. Твърди се, че към **.**.**** г. с посочения по-горе нотариален акт
С. Г. Д. се е разпоредила не със 135.90 кв.м. от дворното място, а с 1/4 от 135.90 кв.м.
идеални части от собствените й 543.20 кв.м. Сочи се, че в нотариалният акт съвсем ясно е
записано „от 135.90 кв.м." - ред 11 на нотариалния акт отдолу на горе, поради което е
неверен изводът на съда, че през 1949 г. С. Г. Д. е продала 1/2 ид.част от собственото си
дворно място - две разпореждания с по 1/4 ид.част. С двете продажби от 1949 г.,
обективирани в нот.акт № ** и № **, С. Г. Д. е продала общо 169.88 кв.м. ид.части от
дворното си място и остава собственик на 373,32 кв.м. ид.ч. и това не представлява
половината от дворното място. Твърди се, че в резултат на тази неяснота за съда досежно
фактологията в собствеността, е формиран и неправилен извод, че „именно по тези
съображения при съставяне на саморъчното завещание през 1965 г. С. Д. завещава на с. си
К. Д. половината двор. С другата половина тя вече се е разпоредила". Сочи се, че това е
невярно и в противоречие с доказателствата по делото, тъй като към 1949 г., С. Г. Д. се е
разпоредила с 169.88 кв.м. ид.части от дворното си място и остава собственик на 373,32
кв.м. ид.ч. Ето защо няма как тя да завещае на своя с. К. Д. половината двор, тъй като тя е
собственик всъщност на повече от половината. Оспорва се извода на съда, „че аргумент в
подкрепа на тезата, че К. Д. е станал собственик на половината двор е сделката от 19** г., с
която той извършва дарствен акт в полза на своя с.. При съставянето на този нотариален акт
е представен този от **** г., легитимиращ С. Д. като собственик на целия двор и
завещанието от 1966 г., като дарителят е прикрил - не е представил нот.акт. №**/19** г. на
Нотариус Милена Илчева.
Оспорва се като неверен изводът на съда за недобро отношение от страна на С. Д. към
с. й В. Д., по аргумент, че с представения по делото нотариален акт, С. К. Д. е продала, а не
е дарила своя с. с първия жилищен етаж от масивната жилищна сграда.
Сочи се, че възражението за придобиване на имота по давност от ответниците е
своевременно направено - в срока на отговора по чл.131 от ГПК и не е оспорено от
ищцовата страна.
Претендира се съдът да отмени обжалваното решение и да постанови решение, с което
да отхвърли предявените отрицателни установителни искове и иска с правно основание
чл.537, ал.2 от ГПК. В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от процесуалния
представител на въззивниците.
Не са ангажирани нови доказателства, допустими с оглед разпоредбата на чл.266 ГПК,
2
като представеният с въззивната жалба нотариален акт № ***/63 г., не е приет като
доказателство по делото.
Въззиваемият Б. АТ. ЯЛ. оспорва като неоснователна въззивната жалба с писмен
отговор в срока по чл.263 ГПК, както и в съдебно заседание - чрез адв. Радка Тетрадова от
ВАК. Оспорват се твърденията във въззивната жалба като се твърди, че представляват
неправилна интерпретация на документите за собственост и волята на праводателя С. Д..
Твърди се, че първоинстанционният съд е възприел и изтълкувал правилно доказателствата
по делото, в т.ч.представените нотариални актове и е достигнал до правилен извод за
основателност на предявените искове. Излагат се твърдения, че е безспорно по делото, че С.
К. Д. е била собственик на дворно място образуващо парцел XIV-1202, 1203 в кв.103, бивш
парцел IV в бивш кв.91, целия с площ 543,70 кв.м., както и, че същата се е разпоредила на
два пъти с по 1/4 ид.ч. от дворното място в полза на Е. М. А. и Р.Е.М., и Н.К.К.. Сочи се, че
с тези две сделки С. Д. се е разпоредила с ½ ид.ч. от имота си. Твърди се, че тази 1/2 ид.ч. от
имота от 1949 г. до 2014 г. в различни квоти е преминала през различни собственици, и през
2014 г. се съсредоточава изцяло в патримониума на праводателя на Б.Я. - Е.С., а през 2019 г.
- в лицето на Б.Я.. Твърди се, че липсва спор по отношение на собствеността на Б.Я., а
твърденията във въззивната жалба, касаещи разпореждането през 1949 г. в полза на Е. М. А.
и Р.Е.М., са безпочвени и не почиват на доказателствения материал.
Твърди се, че е налице спор относно останалата ½ ид.ч.от дворното място, която е
останало в собственост на С. Д.. Сочи се, че завещанието, което е оставила С. Г. Д. през
1965 г., е единствения документ, който обективира волята й, и в него тя заявява
категорично, че оставя на с. си К. Г. Д. - целия втори етаж от къщата, в която живее и
половината двор съставляващ парцел 16 в кв.91. Посочва се, че С. Г. Д. изрично е посочила в
завещанието си, че извършва това заради лошото отношение на другия си с. В. и на неговата
съпруга, както и предвид обстоятелството, че незаслужено вече му е дарила долния етаж на
къщата. Твърди се, че С. Д. също изрично е посочила, че оставя половината двор, а не
половината от това, което притежава, поради което е правилен изводът на съда, че „ако това
беше така и К. Д. е получил по завещание само 1/2 ид.ч. от притежаваното, то за останалата
1/2 ид.ч. от притежаваното от Д. дворно място по закон наследяват двамата й с. в равни
части. В такъв случай и при зачитане на завещанието, К. Д. би следвало да бъде признат за
собственик на ¾ ид.ч. от оставеното от наследодателката, а наследниците на В. К.ов -на
останалата ¼ ид.ч
Твърди се, че е без значение, че сделката, с която С. Д. е прехвърлила на В. Д. е
обективирана като продажба, тъй като същата няма отношение към спора за собственост за
земята. Твърди се, че продажбата в случая прикрива дарение, което е видно и от самото
завещание. Твърди се, че С. Д. е имала съзнанието, че е дарила на единия си с. единия етаж
от къщата си, но същия е бил неблагодарен, поради което е искала след смъртта й, В. Д. да
не получи допълнително наследство, което е била и причината да завещае всичко на другия
си с. К. Д..
Твърди се, че съгласно чл.14 от Закона за наследството, в редакцията към 1965 г., С. Д.
3
като завещател е имал право да се разпорежда чрез завещание с цялото си имущество в
полза на наследниците си по закона, какъвто е К. Д.. По изложените съображения се твърди,
че единственият възможен извод е, че по силата на това завещание К. Д. е придобил изцяло
правата на наследодателя си С. Д. за ½ ид.част от двор, съставляващ парцел XVI в кв.91 по
плана на гр.Бургас, заедно с втори етаж от построената сграда, респ. като притежател на 1/2
от правото на собственост, напълно валидно го е дарил на с. си С. К.ов Д.,
съотв.собственици към настоящия момент, на бивш парцел 16 в бивш кв.91 по плана на
гр.Бургас, ул.Трайко Китанчев, в равни квоти са: С. К.ов Д. и Б. АТ. ЯЛ..
По отношение на възражението за придобивна давност се твърди, че то е
неоснователно, защото въззивниците не са ползвали процесиите идеални части от терена,
като за оборване на това не са ангажирани никакви доказателства.
Претендира се потвърждаване на обжалваното решение. Не се сочат нови
доказателства.
Въззивната жалба е подадена от легитимирани лица, против акт на съда, подлежащ на
обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на
въззиваемия Б. АТ. ЯЛ. за приемане за установено, че ответниците АТ. Н. Д., Г. В. Д. и Н. В.
Д. не са собственици на 1/2 ид.ч. от 217 кв.м., равняващи се на 108,23 кв.м. от дворно място,
образуващо парцел ХIV-1202, 1203 в кв.103, бивш парцел ХIV в кв.91, който имот е заснет
в КК като поземлен имот с идентификатор 07079.611.79 и поземлен имот с идентификатор
07079.611.80, а именно, че ответниците не са собственици на 54,435 кв.м. ид.ч. от ПИ с
идентификатор 07079.611.79 по КККР, целият с площ от 268 кв.м., и 54,435 кв.м. ид.ч. от
ПИ с идентификатор 07079.611.80 по КККР, целият с площ от 273 кв.м. Предявено е и
искане по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна като неверен на нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по наследство №**, том **, дело № ****/19** г. в частта, в която
е признато право на собственост в полза на ответниците по делото.
Ищецът твърди, че по силата на два цитирани нотариални акта – дарение на недвижим
имот и за покупко-продажба на недвижими имоти и учредяване на право на строеж се
легитимира като собственик на 135,53 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор 07079.611.79 по
КККР на гр.Бургас и на 136,29 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор 07079.611.80 по КККР на
гр. Бургас, както и на право на строеж за изграждане на масивна триетажна сграда в
поземлен имот с идентификатор 07079.611.80. По повод реализиране на учреденото му
право на строеж, при искане за одобряване на инвестиционни проекти и издаване на
разрешение за строеж, такова му било отказано поради наличие на данни и за други
собственици в имота съгласно нот.акт №**, том **, дело ****/19** г. за придобиване по
наследство на 217,75 кв.м.ид.ч. от дворно място, образуващо парцел ХІV-1202, 1203 в кв.103
от наследниците на С. К. Д., б.ж.на гр.Бургас, поч.на 21.10.1966 г., целият с площ от 543,70
4
кв.м. Твърди се, че посоченият нотариален акт не удостоверява верни обстоятелства.
Оспорва се верността на извършеното удостоверяване на правото на собственост в полза на
АТ. Н. Д., Г. В. Д. и Н.В. Д.. Излагат се твърдения, че наследодателката на ответниците – С.
Г. Д. е придобила с нот.акт № ***, т.*, рег № ***, дело ***/**** г. празно дворно място от
544 кв.м., заедно с построената в него едноетажна паянтова къща върху 89,70 кв.м.,
находящо се в гр.Бургас, ул.Трайко Китанчев, с описани в нот.акт съседи. Твърди се, че с
нот.акт № **, том *, дело № ***/**** г. С. Д. се е разпоредила в полза на Е. М. А. и Р.Е.М.,
със 135,90 кв.м. от дворното място, заедно с 29 кв.м. от построената къща, като имотът към
този момент представлява парцел ХVІ в кв.91 в гр.Бургас, ул.Трайко Китанчев. Сочи се, че с
нот.акт № **, том ***, дело № ***/**** г. С. Д. се е разпоредила в полза на Н.К.К., със
135,90 кв.м. от дворното място, заедно с 56 кв.м. от построената къща. Твърди се, че след
тези две сделки, към 1949 г. наследодателката на ответниците се е разпоредила с общо ½
ид.част от собствения си имот. Сочи се, че със завещание, съставено през 1965 г., С. Г. Д. е
завещала на с. си К. Г. Д. целия втори етаж от къщата, и половината двор, съставляващ
парцел 16 в кв.91. Завещанието е обявено след смъртта на С. Д. през 1966 г. Твърди се, че по
силата на това завещание, К. Д. е придобил изцяло правата на наследодателя си С. Д., а
именно – ½ ид.част от дворното място, съставляващо парцел 16 в кв.91 по плана на
гр.Бургас, заедно с втори етаж от построената сграда.
Твърди се, че ответниците са наследници на В. Д. – б. на К. Д. и с. на С. Д., и не са
придобили собственост върху процесния имот, тъй като със завещанието на С. Д. са били
изключени от наследството по закон (съгл.чл.14 от Закона за наследството, в редакцията му
към 1965 г.), което обстоятелство обаче не е било взето предвид от нотариуса при съставяне
на нот.акт №**, том **, дело ****/19** г., тъй като завещанието не му е било представено.
Сочи се, че с нот.акт № ***, том *, дело *****/19** г. К. Г. Д. е дарил на с. си С. К.ов Д.
придобитите от него 271,50 кв.м.ид.части от дворното място, образуващо парцел ХІV-1202,
1203, заедно с целия втори етаж от сградата, след което С. Д. е учредил валидно право на
строеж на праводателя на ищеца – Е.А.С., която от своя страна е прехвърлила учреденото й
право на строеж на ищеца.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, с който са оспорили
предявения иск като неоснователен. Твърди се, че с нот.акт № **, том ***, дело *** от
**.**.**** г., С. Д. е продала на Е.М.А. и Р. Е. М. ¼ ид.част от от 135,90 кв.м. от дворното
място, а не както твърди ищецът – 135,90 кв.м. от дворното място, т.е. 33,98 кв.м.ид.части от
собствените й 543,20 кв.м. Сочи се, че след продажбата с нот.акт № **, том ***, дело
***/**** г., в полза на Н.К.К. и на „¼ ид.част с 135,90 кв.м. и 56 кв.м. от застроената
едноетажна къща от парцел ХVІ в кв.91“, като по този начин след двете сделки през 1949 г.,
наследодателката на ответниците е останала собственик на 373,32 кв.м. ид.ч. от дворното
място, цялото с площ от 544 кв.м. Твърди се, че със завещание от 1965 г. С. Д. е завещала на
с. си К. Д. не половината от двор, съставляващ парцел 16 в кв.91, а половината от това, което
й е останало, поради което, след смъртта й през 1966 г., другата половина се е разпределила
5
между законните й наследници – с. й К. Г. Д. и В. Г. Д. – наследодател на ответниците,
поради което нот.акт №**, том ***, дело ****/** г. на нотариус М.Илчева отразява вярно
наследствените квоти в процесния имот.
При условията на евентуалност ответниците са направили възражения за придобиване
на процесните ид.части от имотите по давност, вкл. чрез присъединяване на владението на
техния пряк наследодател – баща.
С обжалваното решение първоинстанционният съд уважил предявения отрицателен
установителен иск, и като последица от това е отвменил на основание чл.537 ГПК нот.акт
№**, том ***, дело ****/** г. на нотариус М.Илчева в частта, с която е приднато правото на
собственост на ответниците.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК, съдът констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд
дължи произнасяне, съдът намира следното:
На първо място съдът намира, че фактическата обстановка е установена от
първоинстанционния съд правилно и обосновано, като съдът е обсъдил представените по
делото доказателства поотделно и в тяхната връзка. Ето защо настоящият състав намира, че
не следва да повтаря отново изводите на първоинстанционния съд по фактите, още повече
че по делото не е спорно между страните, че: наследодателката на ответниците и на
праводателя на ищеца - С. Г. Д., е придобила с нот.акт № ***, том *, per. ***, н.дело №
***/**** г. празно дворно място от 544 кв.м., заедно е построената в него едноетажна
паянтова къща върху 89,70 кв.м., находящо се в гр.Бургас, ул.Трайко Китанчев; с нот.акт №
**, том *, н.дело № ***/**** г., С. Д. е продала на Е. М. А. и Р.Е.М., „1/4 ид.ч. от 135,90
кв.м. от дворното място, заедно с 29 кв.м. от построената къща“, който имот представлява
парцел XVI в кв.91 в гр.Бургас, ул.Трайко Китанчев; с нот.акт № **, том ***, дело ***/****
г., С. Д. е продала на Н.К.К. „1/4 ид.ч. с 135,90 кв.м. от дворното място, заедно с 56 кв.м. от
построената къща“, който имот представлява парцел XVI в кв.91 в гр.Бургас, ул.Трайко
Китанчев; със саморъчно завещание, съставено на 16.12.1965 г., С. Д. оставя на по-малкия
си с. К. Г. Д. – „целия втори етаж от къщата, в която живее на ул.Яна Лъскова, заедно е
половината двор, съставляващ парцел 16 в кв.91“.
Не е спорно между страните, уа се установява и от представените доказателства, че С.
Д. е починала на 21.09.1966 г., като оставя за наследници двамата си с. - К. Г. Д. и В. Г. Д., а
саморъчното завещание е обявено на 18.11.1966 г.
Не е спорно, че по-големият с. на С. Д. - В. Г. Д. е починал на 04.04.1991 г., като е
оставил за наследници тримата ответници - с. си АТ. Н. Д. и с. си Г. В. Д. и Н. В. Д..
Не е спорно, че с нот.акт за собственост върху недвижим имот придобит по наследство
№**, том **, дело № ****/19** г., на наследниците на С. Д. е признато правото на
собственост по наследство върху 217,75 кв.м. от дворно място образуващо парцел XIV-1202,
1203 в кв.103, бивш парцел IV в бивш кв.91, целия с площ 543,70 кв.м., както следва: на К.
6
Г. Д. – 1/2 ид.ч. от 217,75 кв.м., равняваща се на 108,23 кв.м.; и за АТ. Н. Д., Г. В. Д. и Н. В.
Д. - общо за всички по равни части за всеки 1/2 ид.част от 217.75 кв.м., равняваща се на
108,23 кв.м. ид.ч. от същия парцел. Видно от отразеното в нотариалния акт, че при
съставянето му не е било представено саморъчното завещание на С. Д..
Не е спорно, че с нот.акт № ***, том *, дело *****/19** г. К. Г. Д. е дарил на своя с. С.
К.ов Д. 271,50 кв.м.ид.ч. от дворно място, образуващо парцел XIV-1202, 1203, целият с
площ 543 кв.м., по плана на гр.Бургас, заедно с целия втори жилищен етаж от двуетажната
масивна сграда, построена в същото дворно място, който с нот.акт за учредяване на
безсрочно и възмездно право на строеж № 145, нот.д.№313/2016 г. е учредил на
съсобственика си Е.С. безсрочно и възмездно право на строеж върху съсобствения им
недвижим имот, находящ се в гр.Бургас, ул. Трайко Китанчев № 27, съставляващ XIV-
1202,1203 в кв. 103, бивш парцел XVI, в кв. 91, който имот е заснет в КК като имот е
идентификатор 07079.611.79 и идентификатор 07079.611.80 за изграждане на масивна
триетажна жилищна сграда. Не е спорно, че с нот.акт №**, том **, per. № ****, дело №
***/**.**.**** г. и нот.акт за покупко-продажба недвижими имоти и на право на строеж
върху недвижими имоти № **, том **, рег.9293, дело № ***/**.**.**** г. Е.С. е прехвърлила
на ищеца собствеността върху собствените си недвижими имоти, а именно: 135.53 кв.м.
ид.ч. от ПИ с идентификатор 07079.611.79 по КККР на гр.Бургас, е адрес: гр.Бургас, ул.
Трайко Китанчев №29 с площ от 268 кв.м., който имот е със стар номер 1202, квартал 103,
парцел 14; 136,29 кв.м.ид.ч. от ПИ 07079.611.80, гр.Бургас, ул.Трайко Китанчев № 27, с
площ 273 кв. м, който имот е със стар номер 1203, квартал 103, парцел 14, и право на строеж
за изграждане на масивна триетажна сграда с РЗП от 259,14 кв.м. в ПИ имот с
идентификатор 07079.611.80.
Спорно между страните е, дали при продажбата с нот.акт № **, том *, н.дело №
***/**** г., С. Д. е продала на Е. М. А. и Р.Е.М., 1/4 ид.ч. от притежаваното от нея дворно
място, цялото с площ от 544 кв.м., в какъвто смисъл са твърденията на ищеца, или е продала
1/4 ид.ч. от 135,90 кв.м. от дворното място, т.е.33,98 кв.м.ид.части, каквито са твърденията
на ответниците. В този смисъл е спорно, дали след двете сделки през 1949 г., С. Д. се е
разпоредила с общо 1/2 ид.част от притежаваното от нея дворно място и е останала
собственик на останалата ½ ид.част от същото, или се е разпоредила с общо 169,88
кв.м.ид.части от притежаваните от нея 544 кв.м., и е останала собственик на 373,32/544
кв.м.ид.части. В този смисъл са и оплакванията във въззивната жалба – за неправилен анализ
от страна на първоинстанционния съд на титулите за собственост, съотв.за неправилното им
възприемане от съда.
Съдът намира така изложените оплаквания на въззивниците за неоснователни и
напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, че независимо от непрецизния изказ
в нот.акт № **, том *, н.дело № ***/**** г., следва да се приеме, че С. Д. е продала на
Е.М.А. и Р.Е.М., 1/4 ид.ч. от цялото дворно място.
За да достигне до този извод, настоящият състав отчита, че предвид площта на цялото с
площ - 544 кв.м., и обстоятелството, че ¼ от 544 е 136 кв.м., следва да се приеме, че изразът
7
„1/4 ид.ч. от 135,90 кв.м. от дворното място“ означава, че посочената ¼ ид.част от дворното
място е в размер на 135,90 кв.м., а не, че предмет на продажбата е ¼ от 135,90 кв.м. от
дворното място. Следва да се посочи още, че ако страните по сделката и нотариусът, който я
е изповядвал, са имали предвид, че се продава ¼ от 135,90 кв.м. от дворното място, то в
нотариалния акт нямаше да бъде записано, че се продава „1/4 ид.ч. от 135,90 кв.м. от
дворното място“, а щеше да е посочено, че се продава „¼ от 135,90 кв.м.“ или съответните
на тази ¼ квадратни метри – в случая 33,98 кв.м.ид.части.
Този извод на съда се подкрепя и от обстоятелството, че с втория нот.акт - № **, том
***, дело ***/**** г., изповядан в същия ден като нот.акт № **, том *, н.дело № ***/**** г.
– **.**.**** г., С. Д. се е разпоредила отново с „1/4 ид.ч. с 135,90 кв.м. от дворното място“.
На последно място, волята на С. Д., изразена в завещанието й, да остави на по-малкия
си с. имота „поради доброто с.овно отношение на този с.“ и „лошото отношение от друга
страна на големия с. В. и на неговата съпруга“, сочи на съзнанието на С. Д., че се
разпорежда с целия притежаван от нея имот към този момент, а именно – „целия втори етаж
от къщата на ул.Яна Лъскова № 27, заедно с половината двор“, т.е.към момента на
съставяне на завещанието, С. Д. е имала съзнанието, че притежава ½ ид.част от дворното
място, което подкрепя извода, че през 1949 г. тя се е разпоредила с другата ½ ид.част.
По изложените съображения съдът намира, че след двете сделки през 1949 г., с които С.
Д. е продала общо ½ ид.част от процесното дворно място, и след саморъчното завещание от
1965 г., обявено през 1966 г., с което е завещала на с. си К. Д. останалата ½ ид.част от
същото дворно място, С. Д. се е разпоредила с целия си имот, и след смъртта й не е останала
част, която да се наследява от наследниците й по закон, в това число – от по-големия й с. В.
Д..
По отношение на заявеното възражение за придобиване на имота по давност следва да
се посочи, че по делото не са представени никакви доказателства ответниците да са
упражнили владение върху претендираните от тях 108,23 кв.м.ид.части от парцел ХІV-1202,
1203 в кв.103, бивш парцел ХVІ в кв.91 по плана на ЦГЧ - гр.Бургас, съотв.да са придобили
по давност собствеността върху тези идеални части от процесния имот.
По изложените съображения съдът намира, че е основателен искът за установяване, че
ответниците не са собственици ½ ид.част от от 217,75 кв.м., равняващи се на 108,23 кв.м. от
дворно място, образуващо парцел ХІV-1202, 1203 в кв.103, бивш парцел ХVІ, в кв.91, който
имот е заснет в КК като имот с идентификатор 070079.611.79 и идентификатор
070079.611.80, а именно: 54.435/268 кв.м. ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
070079.611.79 по КККР на гр.Бургас, с адрес: гр. Бургас, ул.Трайко Китанчев № 29, с площ
от 268 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно
ползване: средно застрояване, и 54.435/268 кв.м. ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 070079.611.80 по КККР на гр.Бургас, ул.Трайко Китанчев № 27, с площ от
268 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно
ползване: средно застрояване.
8
Отричането на правата на ответниците в процесния имот има за последица отмяната на
основание чл.537 ГПК на нотариалния акт за собственост върху недвижим имот придобит
по наследство №**, том **, дело № ****/19** г. на Нотариус М.Илчева, в частта му, с която
е признато право на собственост в полза на Н. Д., Г. В. Д. Н. В. Д..
Поради съвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва да
бъде потвърдено при споделяне на мотивите на първоинстанционния съд, към които
настоящият състав препраща на основание чл.272 ГПК.
При така постановения резултат, на въззиваемия Б.Я. следва да се присъдят съдебни
разноски за въззивното производство в размер на 900 лв за заплатено адв.възнаграждение,
съгласно представения договор за правна защита и съдействие и списък на разноските.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 740/21.07.2021 г. по гр.д.4993/2020 г. по описа на
Бургаски районен съд.
ОСЪЖДА АТ. Н. Д. с ЕГН **********, Г. В. Д. с ЕГН ********** и Н. В. Д. с ЕГН
**********, да заплатят на Б. А. Я. с ЕГН **********, сумата от 900 лв (деветстотин лева),
представляваща съдебни разноски за въззивното производство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9