РЕШЕНИЕ
№ 413
гр. Велико Търново, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ И.А
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ И.А Гражданско дело №
20244110101022 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.124 ал.1 от
ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 21.02.2019 г. между страните е сключен договор за
потребителски кредит: сума на кредита: 7500 лева, срок на кредита: 25.10.2021г., лихвен
процент по кредита: 30.48 % и ГПР: 48.43 %. Сочи се, че ищцата се е присъединила към
предлаганите от ответника застраховки по програма „Защита
живот/безработица/хоспитализация“, поради което към задълженията й по договора е
включена сумата от 1599,84 лева, както и че към задълженията й е начислена и еднократна
такса за оценка на риска в размер на 1 091,98 лева. Заявява се, че по този начин общата
дължима сума по договора възлиза на 15011,22 лева. Счита се, че договорът е нищожен, на
основание чл. 10, ал. 1, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като е нарушено изискването същият да е
написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи да са представени с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от
страните по договора, както и договорът да е подписан на всяка страница. Твърди се, че не е
ясно в случай, че застрахователната премия се заплаща директно на застрахователя, как този
разход е включен в сумата за връщане към кредитодателя, но не е отразен в ГПР. Сочи се, че
всички вноски по застрахователна програма Защита живот/безработица/хоспитализация“,“
представляват съществени услуги по усвояването и управлението на кредита, които съгласно
чл. 10а, ал. 2 ЗПК са забранени. Заявява се, че застрахователните премии е следвало да бъдат
включени при изчисляването на ГПР, както и че с включването на тези разходи под формата
на пакет от допълнителни услуги се заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди
се, че в случая ГПР е некоректно посочен и в този смисъл е нарушена разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Счита се, че уговорена такса за оценка на риска в разрез с чл. 10а, ал. 2
ЗПК, доколкото кредиторът не може да изисква заплащането на такси за действия, свързани
с управление на кредита, а ако бъде предвидено събирането на такива такси - то същите
трябва да бъдат конкретно и точно посочени в договора. Сочи, че въпросната такса се
заплаща от заемополучателя с олихвяване, макар да не е предоставена като парична сума,
което пък води до неяснота какви компоненти са включени в ГПР и как същият е изчислен.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който
1
се взема становище за неоснователност на предявените искове. Сочи се, че преди
сключването на договора ищцата изрично е изразила желание да бъде сключена застраховка
и е подписала декларация за определяне на изискванията и потребностите й за
присъединяване към застрахователна програма Защита живот/безработица/хоспитализация“.
Твърди се, че ищцата е имала възможност да прекрати действието на застраховката, но не е
предприела никакви действия в тази насока. Отрича се клаузата на чл. 7 от договора да е
неравноправна и отново обръща внимание, че сключването на застраховката не е условие за
сключването на договора. Оспорва се начислената такса за оценка на риска да е свързана с
управлението на кредита, като сочи, че същата е включена в ГПР, чиито размер не
надвишава максимално определения.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 21.02.2019г. между ищеца А. К. П. и ответника „**** е сключен договор за
потребителски кредит №**********, по силата на който кредитодателят предоставя на
ищеца кредит в размер на 7 500 лв., при лихвен процент 30,48% и ГПР 48,43%. Съгласно
чл.3 от договора, кредитополучателят следва да върне главницата и да заплати лихвите по
кредита на 32 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 469,10лв., като последната е с
падеж 25.10.2021г.
В чл.19 от договора е посочено, че кредитодателят предлага застраховки, като
кредитопучателят се еприсъединил към предлагана от кредитодателя застраховка Програма
„Защита живот безработица/хоспитализация“. В чл.7.1 от договора е посочено, че общият
размер на застрахователната премия е 1599,84лв.
Съгласно чл.7.1 от договора, общата сума, дължима от кредитополучателя по
договора за кредит е в размер на 10191,82лв.
От заключението на допусната по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че ищцата е заплатила по договора за кредит сумата общо 12405,35лв., с която е
погасена главницата от 10191,82лв., договорната лихва от 2125,92лв.,сумата 12,18лв.-за
наказателна лихва и 83,53лв.-такса за предсрочно погасяване.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
По делото не е спорно и от събраните писмени доказателства се установява, че
между страните е сключен Договор за потребителски кредит№********** от 21.02.2019 г.,
по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца заем в размер на 7500 лв.,
като последният се е задължил да върне сумата, ведно с уговорената възнаградителна лихва
на 32 погасителни вноски, всяка в размер на 469,10 лв. в срок до 25.10.2021г.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане. Ответникът кредитодател е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които
не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като
2
такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК,
съответно – на кредитор, съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК, а сключеният между тях договор по
своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон
ЗПК.
Твърденията на ищеца за недействителност на договора за кредит поради нарушение
на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съдът намира за неоснователно. В договора е посочен лихвения
процент по кредита /30,18 %/, както и годишния процент на разходите по кредита /48.43 %/.
Настоящият съдебен състав приема, че са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 11
ЗПК, доколкото с договора е уговорен фиксиран лихвен процент за целия срок на кредита,
като за спазване на изискването на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е достатъчно
същият да бъде посочен в договора, доколкото останалите изброени в нея реквизити относно
лихвата по потребителския кредит, касаят хипотезата, в която страните са уговорили
променлив лихвен процент. При договори за кредит с фиксиран лихвен процент за спазване
на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК е необходимо погасителният план да съдържа
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски. В случая по делото в сключения между страните договор се съдържа погасителен
план с такова съдържание, поради което следва да се приеме, че в него се описани условията
за издължаване на кредита от потребителя. На следващо място следва да се има предвид, че
съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК възнаградителната лихва е част от ГПР, а съгласно чл. 19, ал.
4 ЗПК същият не може да бъде по–висок от пет пъти размера на законната лихва за
просрочени задължения в левове и във валута. В този смисъл при договорен размер на
лихвата от 30.48 % и ГПР в размер на 48.43 %, същият се явява съобразен със закона и
непротиворечащ на добрите нрави. В случая не е налице и нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, доколкото в договора е посочен размера на ГПР и общата сума дължима от
кредитополучателя, изчислена към момента на сключването му. Отразени са и всички
дължими плащания по договора, релевантни за изчисляване на ГПР, съобразно отразения в
приложение № 1 към ЗПК начин към момента на сключване на договора.
С оглед изложеното предявеният иск за недействителност на договора за кредит на
основание чл.26 ал.1 от ЗЗД вр.чл.22 от ЗПК вр.чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК се явява
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на сумата , представляваща такса за оценка на риска, дължима в деня
на подписване на процесния договор, съдът намира следното:
Уговорката за такса за оценка на риска е нищожна, тъй като не отговаря на
изискванията на чл.10а ал.4 от ЗПК. Според тази разпоредба видът, размерът и действието,
за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит. Посочената таксата е уговорена като задължителна.
Според тази клауза таксата е еднократна, дължима в деня на подписване на договора за
кредит, финансира се от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни
вноски съгласно погасителния план и предвид заявеното му желание в искането-
3
декларация. Съдът счита, че посочената уговорка не отговаря на разпоредбата на закона тъй
като е неясна - не става ясно за какво точно действие (услуга) се дължи въпросната такса.
Следователно се заобикалят изискванията на закона и като такава клаузата е нищожна по
аргумент на чл.21 ал.1 от ЗПК. Съдът счита също така, че доколкото оценката на риска
предхожда сключването на договора, то тази дейност касае усвояването на кредита, във
връзка с което кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони, на
основание чл.10а ал.2 от ЗПК. Клаузата противоречи и на чл.16 от ЗПК, която предвижда
императивно задължение за кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя преди
да предостави кредит на последния. Клаузата, с която е уговорена такса за оценка на риска,
на практика прехвърля върху самия длъжник финансовата тежест от изпълнението на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността
на кандидатстващите за кредит, вменени й с посочената нормата и води до неоправдано
допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора.
Поради изложеното тази сума не се дължи и исковата претенция, предявена в условие
на евентуалност за прогласяване нищожност на клаузата на чл.7 от договора е основателна.
Съдът прие за недействителна клаузата на чл.7 от процесния договор, но в
останалата си част договорът е породил действие и за кредитополучателят е възникнало
задължение за връщане на дадената му в заем сума, ведно с уговорената възнаградителна
лихва.
В случая, от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
ищецът е направила плащания по договор за паричен заем в общ размер 12405,35лв., като с
оглед недействителност на клаузата на чл.7 от договора искът за установяване недължимост
на сумата 50лв., предявен като частичен от 7511,22лв. е основателен и доказан.
По разноските:
С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят направените по делото разноски в размер на 350,45лв. за държавна такса и
възнаграждение за вещо лице.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 38, ал. 2
ЗАдв. ответникът следва да заплати адв. В.М. адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство в полза на ищцата в размер на 400 лева.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. К. П. с ЕГН **********, съдебен адрес **** против
„Т******** иск правно основание чл. 22, във връзка с чл. 10, ал. 1 ЗПК, за прогласяване на
сключения между страните Договор за потребителски кредит *** за нищожен, като
неоснователен и недоказан.
4
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата на чл. 7 от Договор за потребителски кредит № ***,
в частта за включените в общия размер на кредита застрахователна премия и „еднократна
такса за оценка на риска“, по предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във
връзка с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД от А. К. П. с ЕГН **********, съдебен адрес в **** против
„*****
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ****, че А. К. П. с ЕГН **********,
съдебен адрес **** не му дължи сумата 50 лева /петдесет лева/, предявена като частична
претенция от сумата в размер на 7511,22 лева, представляваща стойност на застрахователен
пакет, еднократна такса за оценка на риска, на основание чл. 7 от Договор за потребителски
креди****
ОСЪЖДА „**** да заплати на А. К. П. с ЕГН **********, съдебен адрес в ****
сумата 350,45 лв. /триста и петдесет лева и четиридест и пет стотинки/ разноски по делото
за държавна такса и възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА „****да заплати на адвокат В. В. М. от АК*****, сумата 400 лв.
/четиристотин лева/ за оказана правна помощ на ищеца А. К. П..
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5