№ 137
гр. Монтана, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА Д. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20251630200331 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12-2500028/ 18.03.2025г. на Директора
на Дирекция „ИТ” със седалище град М. на „К.“ ЕООД със седалище и адрес
на управление с.Д. Б., обл.М., ЕИК: **********, представлявано от
управителя Н. С. Н., е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 2000.00 (две хиляди) лева на основание чл.416, ал.5 във
връзка с чл.414, ал.3 от КТ.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал
административно наказания, който обжалва същото с оплакване за
незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Оспорва извършването
на нарушението, като поддържа, че относно лицето П. С. Н. не е престирал
работна сила, а действията които са описани да са извършени от същия, няма
как реално да са осъществени от него, тъй като за същите се изисква да бъдат
извършени механизирано. По същество, чрез пълномощник, поддържа
издаденото наказателно постановление да бъде отменено изцяло, ведно със
законните последици или да бъде изменено, като се намали наложената
санкция на предвидения минимален размер.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема
1
становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП-законосъобразно.
Представя и писмена защита и претендира заплащане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания,
намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН в
съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен
интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана
по същество се явява частично основателна.
Съдът намира за неоснователно изложеното в жалбата, че атакуваното
наказателно постановление е издадено за нарушение, което не е извършено и
не е установено от доказателствата, поради което е и незаконосъобразно.
При извършена проверка на 06.02.2025г., в 11.00 часа, в обект – строеж
на многофамилна жилищна сграда, обект на жалбоподателя, по спазване на
трудовото законодателство, административно наказващия орган е констатирал
нарушение, което е подробно описано както АУАН, така и в атакуваното
Наказателно постановление, а именно нарушение на разпоредбата на чл.62,
ал.1 от КТ вр. с чл.1, ал.2 от КТ.
При съставянето на АУАН и при издаване на НП административно
наказващият орган е спазил процесуалните изисквания на ЗАНН. Така
издадените актове съдържат всички факти и обстоятелства констатиращи
нарушението. Актът е съставен на 20.02.2025г., в присъствието на управителя,
предявен е на същата дата, за да се запознае със съдържанието му, връчен му е
препис от акта, което е удостоверено с подписа му, както и за възможността в
7-дневен срок от връчването да направи писмени възражения.
В срока по чл.44 от ЗАНН са подадени писмени възражения по така
съставения АУАН, които са обсъдени от наказващия орган преди издаването
на НП. Не е нарушено по никакъв начин правото на защита на наказаното
дружество, тъй като с подаването на жалба против издаденото НП то е
организирало своята защита, разбрало е какво нарушение е извършено и се е
възползвало от предвидените в ЗАНН способи за защита.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства по несъмнен
2
начин се установява, че при извършена проверка на 06.02.2025 г., в 11.00
часа, М. К. Т. и К. Б. И. - инспектори в ДИТ – М., посетили обект – строеж на
многофамилна жилищна сграда, находящ се в гр.М., ул.Г. И. № 17,
стопанисван и изпълняван от „К.“ ЕООД. По време на проверката
служителите на Дирекция "Инспекция по труда" - М. заварили в обекта лицето
П. С. Н., който престирал работна сила, т.е полагал труд, като набивал с чук
метални пилоти за укрепване на основата на сградата. На лицето П. С. Н. била
предоставена декларация (л.16), в която посочил, че работи на обекта от
06.02.2025г., при установено работно време от 08.00 часа до 17.00 часа, без
отношенията при предоставяне на работна сила да са уредени като трудови
правоотношения и без лицето да има сключен трудов договор в писмена
форма преди започване на работа.
От гласните показания на разпитаните свидетели М. К. Т. и К. Б. И. се
установява, че при извършената от тях проверка по спазване на трудовото
законодателство в обекта на жалбоподателя, лицето П. С. Н. извършвал
трудова дейност, като набивал с чук метални пилоти, служещи за укрепване
на основата на сградата, т.е. същия престира работна сила в полза на
дружеството, като няма сключен трудов договор в писмена форма при
постъпване на работа, с което е извършено нарушение на разпоредбата на
чл.61, ал.1 от КТ.
Съдът кредитира твърденията на свидетелите, тъй като същите са
непосредствени участници в извършването на проверката и предават личните
си впечатления, които кореспондират и с останалите доказателства, а и същите
не са заинтересовани от изхода на делото.
В хода на съдебното следствие е разпитан и свид.Г. П. М., допуснат по
молба на жалбоподателя, който заявява, че на процесната дата, когато е
извършена проверка от инспекцията по труда, въпросното момче не е
работело, не го е видял да работи, да държи инструменти, бил дошъл на
обекта, за да види чичо си и след това си тръгнал. Поддържа, че момчето
когато пристигнало на обекта, било преди обяд и работодателя го нямало, тъй
като рано сутринта заминал за гр.С..
Твърденията на този свидетел са изолирани от доказателствената
съвкупност – гласните показания на проверяващите инспектори и писмените
доказателства. В тази връзка от страна на управителя на дружеството е дадено
3
писмено сведение, в което заявява, че на 06.02.2025г. сутринта П. Н. дошъл на
обекта и го попитал дали може да гледа какво правят и той му разрешил, след
което тръгнал за гр.С. със съпругата си. С оглед на горното съдът не дава вяра
на показанията на свид.М..
Съобразно разпоредбата на чл. 1, ал.2 от КТ отношенията при
предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
Нормата на чл.61, ал.1 от КТ изисква трудовият договор между работника и
работодателя да бъде сключен преди постъпване на работа, като чл.62, ал.1 от
КТ предвижда, че трудовия договор се сключва в писмена форма.
Съществено значение за определяне характера на договора като трудов
има естеството на осъществяваната дейност. При съвкупния анализ на
събраните доказателства се установява, че правоотношението между страните
е трудово и поради наличие на всички останали белези за полагане на труд –
работно време, месторабота, работно място.
Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени и при спазване на
предвидените давностни срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, подписани са от
съответните длъжностни лица и свидетели, като са връчени лично на
представител на дружеството-жалбоподател за запознаване със съдържанието
им и съдържат всички задължителни реквизити, съобразно разпоредбите на
чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, като липсва каквото и да е противоречие или
неяснота в съдържанието им. С оглед на изложеното, процесният АУАН и
издаденото въз основа на него НП са издадени при спазване на всички
императивни изисквания на ЗАНН.
При извършената проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, съдът счита, че „К." ЕООД, е
осъществило състава на вмененото му административно нарушение по чл.62,
ал.1 вр. с чл.1, ал.2 КТ.
При така установено съдът намира, че нарушението така както е
посочено в обжалваното НП е безспорно установено и доказано. Направените
възражения от страна на жалбоподателя не се подкрепиха с убедителни
доказателства, поради което не се приемат от настоящият съд. Наложената от
административнонаказващия орган санкция на „К.“ ЕООД се основава на
нормата на чл. 414, ал.3 от КТ, съгласно която работодател, който наруши
разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва
4
с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното
длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно
нарушение. В случая дружеството жалбоподател не е санкционирано със
санкция в минимално предвидения размер, а му е наложена имуществена
санкция в размер на 2 000 лева. В обжалваното НП АНО не е посочил
причините поради което определя, наказание над предвидения в санкционната
разпоредба минимум, поради което настоящият съд намира, че са нарушени
правилата за индивидуализация на определената имуществена санкция и
същата следва да бъде намалена до минималния предвиден размер.
В конкретния случай не може да се обсъжда приложение на чл. 28, б. А
ЗАНН, тъй като, макар и да не са налице отегчаващи отговорността
обстоятелства, извършеното не се явява с по-ниска степен на обществена
опасност от другите нарушения от същия вид. При това правилно е
издаването на НП с налагането на санкция.
Предвид изхода на делото и на основание чл.63 д, ал.4 от ЗАНН, чл.37 от
Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, жалбоподателя следва да заплати на въззиваемата страна
Директора на Д „ИТ“ М., разноски в размер на 100.00 лева за юрисконсултско
възнаграждение, предвид фактическата и правна сложност на делото.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63, ал.2, т.4 вр. ал.7
т.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 12-2500028/ 18.03.2025г. на
Директора на Дирекция „ИТ” със седалище град М., с което на „К.“ ЕООД със
седалище и адрес на управление с.Д. Б., обл.М., ЕИК: **********,
представлявано от управителя Н. С. Н., е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 2000.00 (две хиляди) лева на
основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от КТ, като НАМАЛЯВА
наложеното административно наказание на имуществена санкция в размер на
1 500 (хиляда и петстотин) лева.
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД със седалище и адрес на управление с.Д. Б.,
обл.М., ЕИК: **********, да ЗАПЛАТИ на Директора на Дирекция „ИТ” –
5
гр.М. на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН направените по водене на делото
разноски в размер на 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава 12 от
АПК, на основанията предвидени в НПК, пред АС-гр.М. в 14-дневен срок от
съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6