№ 49
гр. Благоевград, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Диана К. Ангелова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Търговско дело №
20241200900094 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба с вх.№ 6166/07.5.2024 година, подадена
от „С.Т.“ ЕООД, ЕИК **********, с адрес: с. П., представлявано от Д.И., чрез юрк. П. Д.,
против „Е.П.Д.Т.“ ООД, ЕИК *, с адрес: гр. П. представлявано от П.Х.П..
Твърди се в исковата молба, че между страните са съществували търговски отношения,
изразяващи се в извършване на транспортни услуги по релации страни членки на
Европейското Икономическо Пространство с хладилни товарни автомобили, собственост
или наети от ищцовото дружество при условия за плащане до 30 дни от датата на издаване
на фактурата. Сочи се, че дружеството ответник не е изплатило дължимия се остатък в
размер на 48 676.69 лева с ДДС за извършените през месец февруари и март 2023 година
тринадесет броя транспортни услуги, за които са издадени описаните в исковата молба 13
/тринадесет/ броя фактури. Твърди се, че са провеждани многократно разговори с
управителя на ответното дружество, но до плащане на задължението така и не се стигнало.
При поддържане на фактически твърдения в тази насока се обосновава правен интерес от
предявяване и поддържане на осъдителен иск – за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 55 732,57 лева, от които 48 676,69 лева с ДДС – главница и 7055,88 лева –
лихва за забава.
В срока за отговор по чл. 367 от ГПК такъв е депозиран от ответника. С него се
оспорва претенцията по основание и по размер. Навежда доводи за неоснователност и
недопустимост на предявения иск. Твърди, че вземането на ищеца не съществува, тъй като
било погасено по давност. Сочи, че в случая е приложима Конвенцията за договора за
1
международен превоз на стоки /CMR/. Сочи се, че съгласно чл.32, ал.1 от Конвенцията,
исковете, респективно вземанията свързани с превози, подчинени на тази конвенция /както е
в случая/, се погасявали с изтичането на едногодишен давностен срок, който тече според б.
„в“ – от изтичането на тримесечен срок от датата на сключване на превозния договор.
Посочената разпоредба изключвала приложението на чл.110 и следващите от ЗЗД. Правото
на иск за заплащане на процесните фактури било погасено най-късно на 7.5.2024 година.
В изпълнение на процедурата по чл. 372 от ГПК, съдът е предоставил възможност на
ищеца да подаде допълнителна искова молба, като в указания двуседмичен срок такава е
постъпила. Оспорват се възраженията на ответника за погасяване по давност на предявения
иск. В тази връзка, се сочи, че давността е прекъсната с подаване на искането за допускане
на обезпечение на иска на 23.4.2023 година. Също така посочва, че на основание чл. 32, ал. 1
от Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки едногодишната погасителна
давност започва да тече след изтичането на тримесечен срок от датата на сключване на
договора. Предвид началната дата на неизплатените фактури - 18.2.2023 г., като заявката по
тях е 5 дни преди датата на издаване на фактурата, излага съображения, че давностния срок
за предявяване на иска не е изтекъл.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства, въз основа
чиято анализ поотделно и в съвкупност и по аргумент от разпоредбата на чл.12 от ГПК,
съдът е мотивиран да приеме за следното за установено от фактическа страна:
От анализа на събраните по делото писмени доказателства – 13 /тринадесет/ броя
фактури, 13 /тринадесет/ броя заявки-договори, 13 / тринадесет / броя товарителници,
съобразени с фактическите доводи на страните, сочи на установено следното:
Страните по делото са търговски дружества. В периода от 18.2.2023 година до 8.3.2023
година, ищецът е осъществил възложени от ответника превози на товари, предоставени от
последния, като за всяка една от извършените сделки са издадени 13 броя данъчни фактури
на обща стойност 48 676,69 лева /с ДДС/ както следва: Фактура №1137/18.2.2023 година за
извършена транспортна услуга от Г. до Б. с товарен автомобил * за сумата от 3 051,10 лева.
Във фактурата е посочено за извършването на транспортната услуга е направена заявка с
№970598. За извършения превоз е съставена и международна товарителница
удостоверяваща превоза и получаването на стоките; Фактура №1138/22.2.2023 година за
извършена транспортна услуга от Г. до Б. с товарен автомобил * за сумата от 2 980,68 лева.
Във фактурата е посочено за извършването на транспортната услуга е направена заявка с
№972165. За извършения превоз е съставена и международна товарителница
удостоверяваща превоза и получаването на стоките; Фактура №1139/23.2.2023 година за
извършена транспортна услуга от Г. до Р. с товарен автомобил * за сумата от 5 632,79 лева;
За извършването на транспортната услуга е направена заявка от ответника с определена дата
на натоварване 23.2.2023 г. и дата на разтоварване 25.2.2023 г. от 06:00-09:00 часа . За
извършения превоз е съставена и международна товарителница удостоверяваща превоза и
получаването на стоките; Фактура №1140/24.2.2023 година за извършена транспортна
услуга от Г. до Б. с товарен автомобил * за сумата от 3 520,49 лева. За извършването на
2
транспортната услуга е направена заявка от ответника с определена дата на натоварване
23.2.2023 г. и дата на разтоварване 24.2.2023 г. от 06:00-09:00 часа. За извършения превоз е
съставена и международна товарителница удостоверяваща превоза и получаването на
стоките; Фактура №1141/28.2.2023 година за извършена транспортна услуга от Г. до Б. с
товарен автомобил * за сумата от 1 877,60 лева. Във фактурата е посочено за извършването
на транспортната услуга е направена заявка с №974440. За извършения превоз е съставена и
международна товарителница удостоверяваща превоза и получаването на стоките; Фактура
№1143/1.3.2023 година за извършена транспортна услуга от Г. до Б. с товарен автомобил * за
сумата от 3 520,49 лева. За извършването на транспортната услуга е направена заявка от
ответника с определена дата на натоварване 28.2.2023 г. и дата на разтоварване 1.3.2023 г. от
06:00-09:00 часа. За извършения превоз е съставена и международна товарителница
удостоверяваща превоза и получаването на стоките; Фактура №1144/1.3.2023 година за
извършена транспортна услуга от Б. до Г. с товарен автомобил * за сумата от 1 877,60 лева.
За извършването на транспортната услуга е направена заявка от ответника с определена дата
на натоварване 21.2.2023 година и дата на разтоварване 22.2.2023 година от 06:00-09:00
часа. За извършения превоз е съставена и международна товарителница удостоверяваща
превоза и получаването на стоките; Фактура №1145/2.3.2023 година за извършена
транспортна услуга от Г. до Б. с товарен автомобил * за сумата от 4 341,94 лева. За
извършването на транспортната услуга е направена заявка от ответника с определена дата на
натоварване 25.2.2023 година и дата на разтоварване 28.2.2023 година от 06:00-09:00 часа. За
извършения превоз е съставена и международна товарителница удостоверяваща превоза и
получаването на стоките, издадена на 25.2.2023 година; Фактура №1146/2.3.2023 година за
извършена транспортна услуга от Г. до Б. с товарен автомобил * за сумата от 1 807,19 лева.
За извършването на транспортната услуга е направена заявка от ответника с определена дата
на натоварване 02.3.2023 година и дата на разтоварване 3.3.2023 година от 06:00-09:00 часа.
За извършения превоз е съставена и международна товарителница удостоверяваща превоза
и получаването на стоките, издадена на 2.3.2023 година; Фактура №1147/3.3.2023 година за
извършена транспортна услуга от Г. до Р. с товарен автомобил * за сумата от 4 224,59 лева.
За извършването на транспортната услуга е направена заявка от ответника с определена дата
на натоварване 2.3.2023 година и дата на разтоварване 4.3.2023 година от 06:00-09:00 часа.
За извършения превоз е съставена и международна товарителница удостоверяваща превоза
и получаването на стоките, издадена на 2.3.2023 година; №1148/3.3.2023 година за
извършена транспортна услуга от Г. до Р. с товарен автомобил * за сумата от 4 224,59 лева.
За извършването на транспортната услуга е направена заявка от ответника с определена дата
на натоварване 4.3.2023 година и дата на разтоварване 6.3.2023 година от 06:00-09:00 часа.
За извършения превоз е съставена и международна товарителница удостоверяваща превоза
и получаването на стоките, издадена на 4.3.2023 година; Фактура №1149/5.3.2023 година на
стойност 5 632,79 лева; №1150/8.3.2023 година за извършена транспортна услуга от Г. до Р. с
товарен автомобил * за сумата от 5 984,84 лева. За извършването на транспортната услуга е
направена заявка от ответника с определена дата на натоварване 7.3.2023 година и дата на
разтоварване 9.3.2023 година от 06:00-09:00 часа. За извършения превоз е съставена и
3
международна товарителница удостоверяваща превоза и получаването на стоките, издадена
на 7.3.2023 година.
От показанията на свидетеля Г.Б.И., се установява, че същият се занимава изцяло с
дейността на фирмата, която е собственост на сестра му. С ответната страна са имали
търговски отношения от две години. Свидетелят лично е участвал в договорката с
ответника, като е било договорено три месеца след извършения транспорт да бъдат
заплатени фактурите. Заявките получавали по имейл или по телефона. Възнаграждението
/навлото/ било посочено в заявките, цената била фиксирана. Фактурите се издавали веднага
след извършения транспорт и се изпращали най-често по куриер. Счетоводителите правели
справки в НАП дали същите са осчетоводени. Въпреки проведените срещи с управителя на
дружеството относно плащанията по фактурите, не получили плащане. Правени са и опити
за постигане на споразумение след завеждане на делото, но неуспешни. Управителят на
ответното дружество не се оплаквал от транспорта, нито е имал възражения за изгубен или
нарушен товар. В ЧМР-та не е имало забележки от страна на получателя на стоката.
Съдът след преценка на показанията на свидетеля по реда на чл.172 ГПК кредитира
същите като обективни, последователни, подробни, логични, като същите не се опровергават
от останалия събран по делото доказателствен материал.
Горната фактическа обстановка се доказва от анализа на доказателствената съвкупност.
Въз основа на приетото за доказано от фактическа страна, съдът е мотивиран да стори
следните правни изводи:
В настоящето производство са заявени обективно съединени осъдителни искови
претенции – главна - с правна квалификация чл.372, ал.1 от Търговския закон във връзка с с
чл.4 и чл.6,§ 2, б. „и“ от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на
стоки(CMR) и акцесорна с правна квалификация чл.86 от Закона за задълженията и
договорите.
Заявеното от ответника възражение за погасителна давност е такова с правна
квалификация чл.32, ал.1, изречение първо от Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки(CMR).
Предявените искови претенции са допустими като заявени от лице, което твърди и
доказва правен интерес пред местно и родово компетентния съд и следва да бъдат
разгледани по същество.
Заявеното от ответника възражение за погасителна давност се отнася до
основателността на исковата претенция, като не засега нейната допустимост.
Възражението на ответника за изтекла едногодишна давност-специална по
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ е
неоснователно. Вярно е, че давностният срок по чл.32 от Конвенцията засяга само преките
искове между превозвач и товародател, но същият касае основателността на претенцията и
следва да се разгледа по същество.
4
По същество
По правната квалификация – предявени са осъдителни искове с правно основание
чл.372, ал.1 от Търговския закон във връзка с чл.4 и чл.6,§ 2, б. „и“ от Конвенцията за
договора за международен автомобилен превоз на стоки(CMR), като приложимият
материален закон е Конвенцията CMR. В случая и двете страни не оспорват вида на
сключените помежду им тринадесет неформални търговски договори за превоз на стоки с
международен елемент, доколкото приемането и товаренето на стоките се осъществява в две
различни държави. Именно това е критерият за приложение на специалния закон –
Конвенцията, спрямо общия – за изпълнение на търговски договори – ТЗ или ЗЗД за
неуредени случаи. Съгласно чл.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки (CMR), ратифицирана с Указ №1143 от 29.07.1972 година /ДВ, бр.61 от
5.8.1977 година/ в сила за Б. от 18.01.1978 година, тази конвенция се прилага за всеки
договор за автомобилен превоз на стоки с превозни средства срещу заплащане, когато
мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето й, така както
са посочени в договора, се намират в две различни държави, от които поне една е
договаряща страна. Уредбата на превозния договор, съдържаща се в Конвенцията има
императивен характер и когато са налице условията за нейното прилагане, посочени в чл.1, §
1 от Конвенцията, тя се прилага задължително за уреждане отношенията между страните по
превозния договор. По въпроса кой е приложимият закон - Конвенция за договора за
международен автомобилен превоз на стоки (CMR) или Закона за задълженията и
договорите при определяне срока на погасителната давност за вземания произтичащи от
договор за международен автомобилен превоз на стоки Върховният касационен съд се е
произнесъл по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 81 от 27.05.2010 г. по т. д. № 851/2009 г. на I
т. о., Решение № 249/2011 г. по т. д. № 55/2010 г. на II т. о. и Решение № 66/2011 г. по т. д. №
770/2010 г. на II т. о.
Ответното дружество навежда възражение, че процесните възнаграждения по договор
за международен превоз са недължими поради погасяването им по давност, като се позовава
на наличието на специална давност, съгласно чл.32, ал.1 от ЧМР Конвенцията,
постановяваща по-кратък срок от общата пет годишна давност по чл.110 ЗЗД.
Съгласно чл.32, ал.1 от Конвенцията, исковете, свързани с превози, подчинени на тази
конвенция /както е в случая/, се погасяват с изтичането на едногодишен давностен срок,
който тече според б. „в“ – от изтичането на тримесечен срок от датата на сключване на
превозния договор, като денят на началото на давностния срок не се включва в него.
Давността е приложима и по отношение на превозното възнаграждение /навлото/ -решение
№ 81 от 27.05.2010 г по т. д. № 851/2009 г, ТК, I ТО на ВКС и решение № 62 от 25.01.2002 г
по гр. д. № 891/2001 г, V ГО на ВКС. Това е така, защото съгласно чл.32, ал.1, б. „в“ във
всички други случаи, извън случаите на частична липса, повреда или забава и случаите на
цялостна липса, исковете свързани с превози, подчинени на тази конвенция, се погасяват с
изтичането на едногодишен давностен срок, който в случая започва да тече от изтичане на
тримесечен срок от датата на сключване на превозния договор.
5
Страните са уговорили, че възнаграждението по договора за превоз, следва да бъде
платено в 30-дневен срок от издаване на фактурата след извършване на превоза. В случая
няма уговорен падеж, а страните са определили плащане в срок след представяне на фактура
– тоест след покана. По транспортна заявка №970598 е издадена от „С.Т.“ ЕООД фактура
№1137 от 18.2.2023 г. за стойност 3051,10 лева с ДДС, тоест договора за превоз е сключен на
18.02.2023 г. Давностният срок за този превоз и за сумата от 3051,10 лева е започнал да тече
с изтичане на три месеца от сключване на договора – от 18.05.2023 г., като е изтекъл на
18.05.2024 г. По транспортна заявка №972165 е издадена от „С.Т.“ ЕООД фактура №1138 от
22.2.2023 г. за стойност 2980,68 лева с ДДС, тоест договора за превоз е сключен на 22.2.2023
г. Давностният срок за този превоз и за сумата от 2980,68 лева е започнал да тече с изтичане
на три месеца от сключване на договора – от 22.5.2023 г., като е изтекъл на 22.05.2024 г. По
транспортна заявка №973118 от 27.2.2023 г. е издадена от „С.Т.“ ЕООД фактура №1139 от
23.2.2023 г. за стойност 5632,79 лева с ДДС, тоест договора за превоз е сключен най-рано на
23.2.2023 г. Давностният срок за този превоз и за сумата от 5632,79 лева е започнал да тече с
изтичане на три месеца от сключване на договора – от 23.05.2023 г., като е изтекъл на
23.5.2024 г. По транспортна заявка №972179 от 27.2.2023 г. е издадена от „С.Т.“ ЕООД
фактура №1140 от 24.2.2023 г. за стойност 3520,49 лева с ДДС, тоест договора за превоз е
сключен най-рано на 24.02.2023 г. Давностният срок за този превоз и за сумата от 3520,49
лева е започнал да тече с изтичане на три месеца от сключване на договора – от 24.2.2023 г.,
като е изтекъл на 24.2.2024 г. По транспортна заявка №974440 е издадена от „С.Т.“ ЕООД
фактура №1141 от 28.02.2023 г. за стойност 1877,60 лева с ДДС, тоест договора за превоз е
сключен на 28.02.2023 г. Давностният срок за този превоз и за сумата от 1877,60 лева е
започнал да тече с изтичане на три месеца от сключване на договора – от 28.05.2023 г., като е
изтекъл на 28.5.2024 г. По транспортна заявка №975841 от 02.3.2023 г. е издадена от „С.Т.“
ЕООД фактура №1143 от 01.3.2023 г. за стойност 3520,49 лева с ДДС, тоест договора за
превоз е сключен най-рано на 1.3.2023 г. Давностният срок за този превоз и за сумата от
3520,49 лева е започнал да тече с изтичане на три месеца от сключване на договора – от
28.5.2023 г., като е изтекъл на 28.5.2024 г. По транспортна заявка №21056879 е издадена от
„С.Т.“ ЕООД фактура №1144 от 1.3.2023 г. за стойност 1877,60 лева с ДДС, тоест договора за
превоз е сключен на 1.3.2023 г. Давностният срок за този превоз и за сумата от 1877,60 лева
е започнал да тече с изтичане на три месеца от сключване на договора – от 1.6.2023 г., като е
изтекъл на 1.6.2024 г. По транспортна заявка №975702 е издадена от „С.Т.“ ЕООД фактура
№1145 от 2.3.2023 г. за стойност 4341,94 лева с ДДС, тоест договора за превоз е сключен на
2.3.2023 г. Давностният срок за този превоз и за сумата от 4341,94 лева е започнал да тече с
изтичане на три месеца от сключване на договора – от 2.6.2023 г., като е изтекъл на 2.6.2024
година. По транспортна заявка №975508 е издадена от „С.Т.“ ЕООД фактура №1146 от
2.3.2023 г. за стойност 1807,19 лева с ДДС, тоест договора за превоз е сключен на 2.3.2023 г.
Давностният срок за този превоз и за сумата от 1807,19 лева е започнал да тече с изтичане
на три месеца от сключване на договора – от 2.6.2023 г., като е изтекъл на 2.6.2024 г. По
транспортна заявка №977002 е издадена от „С.Т.“ ЕООД фактура №1147 от 3.3.2023 г. за
стойност 4224,59 лева с ДДС, тоест договора за превоз е сключен на 3.03.2023 г.
6
Давностният срок за този превоз и за сумата от 4224,59 лева е започнал да тече с изтичане
на три месеца от сключване на договора – от 3.6.2023 г., като е изтекъл на 3.6.2024 г. По
транспортна заявка №977024 е издадена от „С.Т.“ ЕООД фактура №1148 от 3.3.2023 г. за
стойност 4224,59 лева с ДДС, тоест договора за превоз е сключен на 03.03.2023 г.
Давностният срок за този превоз и за сумата от 4224,59 лева е започнал да тече с изтичане
на три месеца от сключване на договора – от 03.06.2023 г., като е изтекъл на 03.06.2024 г. По
транспортна заявка №979328 е издадена от „С.Т.“ ЕООД фактура №1149 от 5.3.2023 г. за
стойност 5632,79 лева с ДДС, тоест договора за превоз е сключен на 5.3.2023 г. Давностният
срок за този превоз и за сумата от 5632,79 лева е започнал да тече с изтичане на три месеца
от сключване на договора – от 5.6.2023 г., като е изтекъл на 5.6.2024 г. По транспортна
заявка №979956 е издадена от „С.Т.“ ЕООД фактура №1150 от 8.3.2023 г. за стойност 5984,84
лева с ДДС, тоест договора за превоз е сключен на 8.3.2023 г. Давностният срок за този
превоз и за сумата от 5984,84 лева е започнал да тече с изтичане на три месеца от сключване
на договора – от 8.6.2023 г., като е изтекъл на 8.6.2024 г.
При това се установява от фактическа и правна страна, че срокът за вземанията за
превозни възнаграждения по всички представени фактури по делото е изтекъл съответно на
18.5.2024 г; 22.5.2024 г.; 23.5.2024 г.; 24.5.2024 г.; 28.5.2024 г.; 28.5.2024 г.; 01.6.2024 г.;
2.6.2024 г.; 2.6.2024 г.; 3.6.2024 г.; 3.6.2024 г.; 5.6.2024 г. и на 8.6.2024 г., докато исковата
молба е подадена на 7.5.2024 г., тоест преди да е изтекъл едногодишният срок предвиден в
чл.32, ал.1 от ЧМР Конвенцията, съответно следва да се приеме, че исковата претенция не е
погасена по давност. Предявяването на иска прекъсва давността – така по аргумент от
разпоредбата на чл.116,б.“б“ от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.32, ал.3
от Конвенцията.
С оглед изложеното предявените искове следва да бъдат уважени за сумата от
48676,69 лева – главница и 7055,88 лева – лихва за забава, като доказани по основание и
размер.
Ответникът, чиято беше тежестта да докаже не установи в условията на пълно о главни
доказване до приключване на съдебното дирене, че е изпълнил точно задължението си да
плати уговореното навло за всеки от извършените превози.
Следва да се посочи, че по отношение на анализираните от съда фактури като писмени
доказателства съдът приема, че същите доказват наличието на търговски взаимоотношения
по договор за превоз на товари и цената на всеки превоз. Принципен отговор на въпроса за
значението на фактурата като доказателство за сключения между страните договор, неговото
изпълнение и наличието на основание за плащане на уговорената в договора цена е даден с
множество решения на ВКС решение № 96/26.11.2009 г., по т. д. № 380/2008 г., I т. о. на ВКС;
решение № 30/08.04.2011 г., по т. д. № 416/2010 г., I т. о. на ВКС; решение № 118/05.07.2011
г., по т. д. № 491/2010 г., II т. о. на ВКС; решение № 42/2010 г., по т. д. № 593/2009 г., II т. о.
на ВКС, решение № 211/30.01.2012 г., по т. д. № 1120/2010 г., II т. о. на ВКС; решение №
109/07.09.2011 г., т. д. № 465/2010 г., II т. о. на ВКС; решение № 92/07.09.2011 г., по т. д. №
478/2010 г., II т. о. на ВКС, решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г., II т. о. на ВКС;
7
решение № 252/03.01.2013 г. по т. д. № 1067/2011 г., II т. о. на ВКС; решение № 20/25.03.2013
г. по т. д. № 206/2012 г., I т. о. на ВКС; решение № 114/26.07.2013 г. по т. д. № 255/2012 г., I т.
о. на ВКС; решение № 103/11.07.2014 г. по т. д. № 2334/2013 г., II т. о. на ВКС и решение №
46/06.04.2017 г. по гр. д. № 60140/2016 г., I г. о. на ВКС и др. В цитираната трайна практика
на ВКС еднозначно е обосновано становището, че фактурите отразяват възникналата между
страните облигационна връзка и осчетоводяването им, включването им в дневника за
покупко продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях по см. на ЗДДС,
представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване.
Последното е включително и когато същата не съдържа всички изискуеми по Закона за
счетоводството реквизити. В казуса въпреки липсата на подпис на товародателя на
процесните фактури – следва да се съобрази разпоредбата на чл.4, чл.5 и чл.6 от Закона за
счетоводството, които не съдържат изискване за подпис на фактурата от получателя по нея.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Решение № 81 от 27.05.2010 г. на ВКС по
т. д. № 851/2009 г., I т. о., ТК; Решение № 62 от 25.01.2002 г. на ВКС по гр. д. № 891/2001 г.,
срокът на погасителната давност за превозно възнаграждение по договор за международен
превоз на стоки по шосе е този по чл. 32, ал. 1, б. "в" от Конвенцията относно договора за
международен превоз на стоки по шосе и началото му се поставя от датата на сключване на
превозния договор. Давността е въпрос по същество на спора.
В чл. 32 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки
(CMR) е регламентирано, че "Исковете, свързани с превози, подчинени на тази конвенция, се
погасяват с изтичането на едногодишен давностен срок. Обаче в случай на измама или на
грешка, приравнена към измама според закона на сезирания съд, давността е три години.
Давностният срок тече: а) в случай на частична липса, повреда или забава – от деня, в
който стоката е била доставена; б) в случай на цялостна липса – от тридесетия ден след
изтичане на уговорения срок, а ако не е бил уговорен такъв – от шестдесетия ден от деня на
приемането на стоката за превоз от превозвача; в) във всички други случаи – от изтичането
на тримесечен срок от датата на сключване на превозния договор. ".
В ал. 2 е регламентирано, че "Писмената рекламация спира давността до деня, в който
превозвачът отхвърли писмено рекламацията и върне приложените към нея документи. В
случай на частично признаване на рекламацията давността продължава да тече само за
останалата спорна част от рекламацията. Доказването на фактите на получаване на
рекламацията или на отговора и на връщане на приложените документи е в тежест на
страната, която се позовава на тези факти. Следващите рекламации със същия предмет не
спират давността. ".
С оглед на горното, настоящия съдебен състав прави извода, че заявените осъдителни
искови претенции за заплащане на дължимото навло са основателни, като последица от
тяхното уважаване и уважаването на акцесорния иск за мораторна лихва. В казуса
дължимостта на мораторната лихва е предопределена от изтичането на срока за плащане –
така по аргумент от чл.84 от Закона за задълженията и договорите с изтичането на срока за
плащане от следващия ден длъжникът изпада в забава и дължи и обезщетението за забава в
8
размер на законната лихва. В този смисъл иска за лихва за забава е доказан по своето
основание, като по отношение на неговия размер и с оглед разпоредбата на чл.162 от ГПК
съдът приема за доказан в претендирания размер от 7055,88 лева.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора право на разноски в производството има ищецът.
От името на ищеца своевременно е направено искане за присъждане на разноски в
настоящото производство в общ размер на 3 350,00 лева и разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно ТР 6/13-т. 1 на ОСГТК на ВКС само, когато е доказано
извършването на разноски от страната в производството, те могат да се присъдят по
правилата на чл. 78 ГПК. По делото са представени доказателства за извършени такива в
размер на 2229,30 – заплатена държавна такса по делото, а за претендираната сума от
1120,70 лева липсват доказателства по делото.
От ищеца се претендират и разноски в размер на 900 лв., от които 450 лв. разноски за
юрисконсултско възнаграждение във връзка с проведено от ищеца производство за
обезпечаване на исковете и 450 лв. юрисконсултско възнаграждение за образуване и водене
на изпълнително дело.
Съгласно разясненията, дадени в т. 5 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от
06.11.2013 г., постановено по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС именно настоящият
състав е компетентен да се произнесе по искане за присъждане на разноски във връзка с
проведено от ищеца производство за обезпечаване на иска. Цитираното Тълкувателно
решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г., постановено по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС разглежда въпроса единствено по отношение на направените в хода на съдебното
производство разноски по обезпечението на иска. Съгласно формираната съдебна практика
на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на
бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част /по
налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното
производство, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител след приключване на
исковото производство с влязло в сила съдебно решение и снабдяване с подлежащ на
принудително изпълнение титул /в този смисъл определение № 845 от 05.12.2011 г. на ВКС
по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,., определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. №
3490/2014 г., I т. о., ТК и др, както и Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. №
874/2016 г., I т. о., ТК/. Следователно, разноски сторени в изпълнителното производство, в
хода на което са наложени обезпечителните мерки, не следва да се присъждат в съдебното
производство. По делото липсват данни в обезпечителното производство ищецът да е бил
представляван от юрисконсулт, поради което искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение по същото е неоснователно. В обезпечителното производство са направени
разноски от ищеца в размер на 40 лева – заплатена държавна такса, които следва да му бъдат
присъдени.
С оглед изложеното, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени доказаните разноски
9
по исковото производство в размер на 2229,30 лева, представляващи заплатена държавна
такса за разглеждане на исковете и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева,
съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, както и извършените разноски в обезпечителното
производство в размер на 40 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.372, ал.1 от Търговския закон във връзка с чл.
4 и чл. 6, § 2, б. "и" от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на
стоки, и на основание чл.86 от Закона за задълженията и договорите, и на основание чл.78,
ал.1 и ал.8 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Е.П.Д.Т.“ ООД, ЕИК *, с адрес: гр. П., представлявано от П.Х.П., да
заплати на „С.Т.“ ЕООД, ЕИК **********, с адрес: с. П., представлявано от Д.И. сумата в
размер на 48676,69 лева - главница, представляваща незаплатени суми – възнаграждение
/навло/ за извършен транспорт по фактури №№: 1137/18.2.2023 година, 1138/22.2.2023
година, 1139/23.2.2023 година, 1140/24.2.2023 година, 1141/28.2.2023 година, 1143/1.3.2023
година, 1144/1.3.2023 година, 1145/2.3.2023 година, 1146/2.3.2023 година, 1147/3.3.2023
година, 1148/3.3.2023 година, 1149/5.3.2023 година, 1150/8.3.2023 година по договори за
международен превоз на стоки, сключени между „Е.П.Д.Т.“ ООД и „С.Т.“ ЕООД и сумата в
размер на 7055.88 лева, представляваща мораторна лихва за забава, дължима върху
главницата по всяка фактури за периода от 20.3.2023 година до 7.4.2023 година.
ОСЪЖДА „Е.П.Д.Т.“ ООД, ЕИК *, с адрес: гр. П., представлявано от П.Х.П., да
заплати на „С.Т.“ ЕООД, ЕИК **********, с адрес: с. П., представлявано от Д.И. сумата в
размер на 2569,30 лева, представляваща сторените доказани разноски в производството по
т.дело № 94/2024 година по описа на Окръжен съд – Благоевград и в обезпечителното
производство по ч.т.дело № 85/2024 година по описа на Окръжен съд – Благоевград, като
над този размер до претендирания от общо 4250,00 лева, т.е. за разликата от 1680,70 лева
отхвърля искането за присъждане на разноски като недоказано.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд – София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл.102а, ал.1 от ГПК настоящият съдебен акт като издаден в електронна форма и по смисъла на чл.360а
от Закона за съдебната власт не съдържа саморъчен подпис.
По реда на чл.102а, ал.4 от ГПК - да се извърши заверка от служител на съда.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
10
11