Определение по адм. дело №2733/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК, във вр. с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

Делото е образувано по жалба на Л. И. Т., [ЕГН], с адрес: гр. Асеновград, [улица], подадена чрез пълномощника ѝ адв. А. В. П., срещу Решение № 2153-15-175 от 06.11.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив. С оспореното решение административният орган е отхвърлил жалба срещу Разпореждане № ********** по протокол № 2140-15-859/19.09.2023 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание Кодекса за социално осигуряване.

В жалбата се излага, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на материалния закон. Жалбоподателката оспорва извода на административния орган, че не притежава необходимата възраст за придобиване на право на пенсия по чл. 696, ал. 1 КСО. Посочва се, че от систематичното и граматическо тълкуване на нормата следва, че за 2025 г. възрастта за жените се увеличава по изрично определения от законодателя механизъм и достига 51 години, а не 54 години и 4 месеца, както е приел органът. Твърди се, че самото решение на директора съдържа вътрешно противоречие, тъй като в него е посочено, че за жените през 2025 г. изискваната възраст е именно 51 години.

Жалбоподателката поддържа, че има действително изслужен трудов стаж като военнослужеща в размер на 16 години, 2 месеца и 21 дни, който съгласно чл. 104, ал. 4 КСО се зачита като първа категория труд, както и значителен стаж трета категория, като общият ѝ осигурителен стаж, превърнат към трета категория, възлиза на 43 години, 5 месеца и 21 дни. При това положение счита, че изпълнява безусловно изискването на чл. 696, ал. 1 КСО за минимум 10 години труд при условията на първа категория.

Поддържа се още, че като лице, попадащо едновременно в персоналния обхват на чл. 69, ал. 1 КСО (военнослужещи) и на чл. 696, ал. 1 КСО (лица с първа категория труд), тя има право да избере по-благоприятната за себе си правна уредба. Навежда се довод, че разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж има подзаконов характер и не може да ограничава приложението на законови норми. Посочва се установената практика на Върховния административен съд, която приема, че при противоречие между нормите на КСО и подзаконови разпоредби следва да се прилагат нормите на кодекса като нормативен акт от по-висока степен. Жалбоподателката поддържа, че органът е тълкувал наредбата разширително и в противоречие с принципа на равнопоставеност на осигурените лица.

Според изложеното в жалбата, към датата на подаване на заявлението – 14.07.2025 г., Т. е изпълнила изцяло всички законови изисквания за придобиване на право на пенсия по чл. 696, ал. 1 КСО, включително навършената от нея възраст от 51 години, 2 месеца и 28 дни, която надхвърля законово изискуемата за 2025 г. Следователно постановеният отказ се явява незаконосъобразен, постановен при неправилно приложение на закона и в несъответствие с целта на предоставената социалноосигурителна защита.

С оглед изложените доводи жалбоподателката иска отмяна на решението и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне, както и присъждане на направените по делото разноски.

В указания от съда срок, жалбоподателката е внесла дължимата ДТ.

След извършена служебна проверка, съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна страна. Подадена е против подлежащ на съдебен контрол административен акт, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118 от КСО, от лице с правен интерес. Оспорването на администратвния акт е с искане за отмяната му като незаконосъобразен и необоснован.

Предвид всичко изложено, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с конституиране на страните съобразно чл. 154, ал. 1, във връзка с чл. 153, ал. 1 от АПК и даване на указания по реда на чл. 163, ал. 3 от АПК за изясняване на обстоятелствата от значение за делото във връзка с разпределението на доказателствената тежест съобразно чл. 170 от АПК и чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 154, ал. 1 от ГПК.

По изложените съображения и на основание чл. 157, ал. 1 от АПК, Съдът

О П Р Е Д Е Л И :

КОНСТИТУИРА като страни по делото:

Жалбоподател – Л. И. Т.;

Ответник – Директор на ТП на НОИ – Пловдив.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.01.2026г. от 14.20 часа, за която дата и час да се призоват страните на посочените от тях адреси.

УКАЗВА, на основание чл. 144 АПК във връзка с чл. 154, ал. 1 ГПК, на жалбоподателя, че носи доказателствената тежест да установи фактите и обстоятелствата, изложени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, включително относимостта на стажа към първа категория труд и навършването на изискуемата възраст по чл. 696, ал. 1 КСО.

УКАЗВА, на основание чл. 170, ал. 1 АПК, на ответника, че в негова тежест е да установи компетентността за издаване на оспорения акт, наличието на фактическите основания, върху които е основан отказът, както и спазването на административнопроизводствените правила и изискванията на материалния закон.

УКАЗВА на страните, че могат да подкрепят твърденията и възраженията си с всички доказателства и доказателствени средства, допустими по АПК и ГПК, като ОПРЕДЕЛЯ краен срок за ангажиране на доказателства – до приключване на първото по делото съдебно заседание. При неизпълнение ще намерят приложение последиците от недоказването.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.