№ 37748
гр. София, 19.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110117759 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 вр. с чл. 341 и следв. от ГПК.
Образувано е по искова молба на В. Д. П., с ЕГН: **********,
доуточнена с молба с вх. № 125762/16.04.2024 г., против М. Ц. П., с ЕГН:
********** и Р. Д. П., с ЕГН: **********, с която е предявен иск за делба на
следните имоти:
1/ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
739№21.11.2017 год. на Изпълнителен Директор на АГКК, представляващ
партерен етаж от сграда в гр. София, ***, с адрес на имота : град София,
район „Лозенец“, улица ***, брой нива на обекта : 1, посочена в документа
площ: 120.00 кв.м самостоятелният обект се намира на етаж 1, в сграда с
идентификатор ***, с предназначение – жилищна сграда многофамилна, която
сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение
на самостоятелния обект: жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда
или в сграда със смесена предназначение, прилежащи части: три помещения,
две мазета, тавани № 1,2,3,4, както и 24/40 идеални части от общите части;
съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж няма, под обекта
няма, над обекта ***.2, както и на
2/ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
138/24.07.2017 год. на Изпълнителен Директор на АГКК, последно изменение
на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния
обект е от 13.03.2024 год., представляващ апартамент № ***, с адрес на имота:
София район Слатина ж.к. ***, самостоятелния обект се намира на етаж първи
в сграда с идентификатор ***, предназначение – жилищна сграда
многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***,
предназначение на самостоятелния обект : жилище, апартамент - в жилищна
или вилна сграда или в сграда със смесена предназначение, брой нива на
1
обекта - едно, посочена в документа площ 94.70 кв.м, заедно с прилежащи
части: зимнично помещение № 3 с площ от 8 кв.м, таванско помещение № 8 с
площ от 6.80 кв.м, както и 2,101 % ид.части от общите части на сградата, ниво
едно, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – ***2, под
обекта – няма, над обекта – ***.3.
В исковата молба се твърди, че през 1925 г. В. М. П., дядо на ищеца, е
закупил празно дворно място, находящо се в гр. София, местност „Долни
Лозенец“, кв. 77, с площ от 309,40 кв.м. Впоследствие строи в закупения имот
сграда, като с нотариален акт № 170, том VI, дело 1129/1951 г. на I нотариус
гр. София продава първия етаж от сградата и 2/5 от дворното място, след което
остава собственик на партерния етаж и 3/5 ид.ч. от дворното място.
Посочва се, че Д. М. П. /първоначален наследодател/ починал през 1962
г. и оставил за наследници трите си деца: М. Д. П., В. Д. П. и Л. Д.а Н., както и
съпругата си З.Д. П.. След смъртта на съпругата З. П., тя оставя за свои
наследници трите деца, всяко от които наследява по 1/3 ид.ч. от партерния
етаж и 1/5 ид.ч. от дворното място. С нотариален акт № 151, т. 70, дело №
15764/1975 г. Л. Н. е дарила на брат си В. Д. П. / с ЕГН: **********/ всички
свои идеални части от наследството: 8/24 ид.ч. от етажа и 8/40 ид.ч. от
дворното място. Л. Н. е починала през 1980 г. През 1992 г. е починал и М. П.,
който е бил неженен и без деца, поради което негов единствен наследник е
брат му, В. Д. П..
Твърди се, че ищецът В. Д. П. / с ЕГН: **********/ и ответникът Р. Д. П.
са синове на починалия Д. В.ов П. / с ЕГН: **********/, който от своя страна е
бил единствен наследник на баща си В. Д. П., а ответницата М. Ц. П. е
съпруга на Д. В.ов П.. Поради това твърди, че всеки от страните по делото е
собственик на по 1/3 ид.ч. от процесните недвижими имоти.
Предвид невъзможността наследниците да поделят същия доброволно се
иска допускането му до делба при следните квоти:
1. За В. Д. П., с ЕГН: ********** –1/3 идеални части;
2. За М. Ц. П., с ЕГН: ********** – 1/3 идеални части;
3. За Р. Д. П., с ЕГН: ********** – 1/3 идеални части;
С тези аргументи искат претенцията за делба да бъде уважена.
С исковата молба са представени: Нотариален акт № 215 том X дело
89/1925 год. на I нотариус при Соф.окр.съд; Нотариален акт № 170 том VI
дело 1129/1951 год.на I нотариус при Соф.околийски съд; Нотариален акт
№151 том LXXX дело 15764/75 г. на I нотариус при СРС; Удостоверение за
наследниците на Д. М. П. изх. № 2283 от 14.11.23 г. на СО-район Триадица;
Кадастрална схема № 15-249811 от 13.03.2024 г. на Служба по ГКК град
София на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***; кадастрална
скица № 15-249834 от 13.03.2024 год. на Служба по ГКК за поземлен имот с
идентификатор ***; Нотaриален акт № 161 том XX, дело 3756/1975 год. на I
нотариус при СРС; кадастрална схема № 15-249801 от 13.03.2024 год. на
Служба по ГКК град София за самостоятелен обект с идентификатор ***;
удостоверение за данъчна оценка изх. № ********** от 06.03.2024 год. на
Столична община-отдел Слатина; Удостоверение изх. № ДЛЦ24-ДИ11-
2
49/1/07.05.2024 г., издадено от Столична община, Дирекция „Общински
приходи“-отдел „Лозенец“ за данъчна оценка на процесните имоти.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК: от страна на ответниците
по делото М. Ц. П. и Р. Д. П. , чрез упълномощен процесуален представител
по делото – адв. К. К., е постъпил писмен отговор. В същия искът за делба се
оспорва от гледна точка на квоти. Твърди се, че преди да почине
наследодателят Д. В.ов П. е оставил саморъчно завещание, с което е завещал
на съпругата си М. Ц. П. своята разполагаема част от имуществото, което е
притежавал. Твърди, че разполагаемата част на наследодателя е била ¼ ид.ч.
от имуществото му, в това число и от процесните имоти, поради което
твърдят, че съпругата на наследодателя има квота 2/4 от процесните имоти, а
синовете на наследодателя – по 1/4 ид.ч. за всеки. Посочва, че квотите в
наследството са неправилно определени и посочва, че квотите са следните:
1. За В. Д. П. – 1/4 ид.ч. от процесните имоти.
2. За М. Ц. П. – 2/4 ид.ч. от процесните имоти.
3. За Р. Д. П. – 1/4 ид.ч. от процесните имоти.
Не се правят доказателствени искания.
Представят следните писмени доказателства: копие от саморъчно
завещание от 04.11.2013 г. на Д. В.ов П..
Съдът, след като се запозна с направените доказателствени искания
и прецени приложимото право намери следното:
Следва да бъдат приети приложените към исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателства.
Съдът, след като констатира, че предявеният иск е допустим и редовен,
и след осъществяване на процедурата по чл. 131 от ГПК, както и с оглед на
направените от страните доказателствени искания, и на основание чл. 140 от
ГПК.
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото:
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
задължения – ищецът В. Д. П. твърди, че той и ответниците М. Ц. П. и Р. Д.
П. са съсобственици на недвижими имоти на основание наследяване от
починалия си баща Д. В.ов П. при посочени квоти, като не могат да постигнат
съгласие за подялбата му. От своя страна ответниците не оспорват
съсобствеността, а само квотите в същата предвид саморъчно завещание от Д.
В.ов П..
- правна квалификация – предявеният иск за делба на процесния имот
е с правно основание по чл. 34 от Закона за собствеността /ЗС/ вр. с чл. 341 и
следв. от ГПК.
- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от
доказване – между страните е безспорно, че са съсобственици на процесните
3
поземлен имот и построена върху него сграда.
Спорни между страните са квотите в съсобствеността.
Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти, както следва:
По иска с правно основание по чл. 34 от ЗС вр. с чл. 341 и следв. от
ГПК:
По предявената искова претенция за делба на съсобствен недвижим
имот, в доказателствена тежест на всеки съделител е да установи, че правото
на собственост върху процесния имот е принадлежало на наследодателя, към
момента на неговата смърт и че участващите в производството лица имат
качеството наследници по закон или по завещание.
Всеки съделител носи доказателствената тежест да установи
осъществяването на наведените от него правопогасяващи и правоизключващи
възражения.
- факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива.
Всяка от страните следва да докаже твърденията и възраженията си.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените с исковата молба и с отговора
на исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ответницата М. Ц. П. най-късно в съдебно заседание да
заяви дали саморъчното завещание в нейна полза е обявено и да представи
доказателства за това.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 03.12.2024 г. от
10.40 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за
насрочване, ведно с обективирания в него доклад по делото, а на ищцата и
препис от отговорите.
УКАЗВА на страните възможността им да вземат становище по
дадените указания и доклада по делото в едноседмичен срок от получаване
на настоящето определение.
УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса,
които са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са
длъжни да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение има и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията
ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
Обръща внимание на страните, че при постигане на спогодба ще
4
спестят съдебни разходи.
Обръща внимание на страните, че в случая не се оспорват
обстоятелства по делото като предвид предмета на същото постигането
на спогодба е в интерес и на двете страни.
При постигане на спогодба по време на процеса по възможност
същата да бъде предоставена на съда най-късно в съдебно заседание на
електронен носител, който позволява вписването й в съдебния протокол.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация,
могат да се обърнат към Център по медиация или медиатор от Единния
регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието:
http://mediator.mjs.bg/ или към Центъра за спогодби и медиация в гр. София,
като медиацията е платена услуга.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5