РЕШЕНИЕ
№ 933
гр. Русе, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20244520106281 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.1 чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Г. Д. Д. с ЕГН:********** твърди, че сключила Договор за
паричен кредит № 821555 към искане № 9181983 с ответника в размер на
1000,00 лева. Твърди, че е налице недействителност на целия договор за
потребителски заем поради противоречие с разпоредбите на ЗПК.
Твърди, че съгласно чл.З от Договора страните са уговорили основните
параметри на правоотношението. Съгласно цитираната клауза размерът на
заема е 1000 лева, с краен срок за погасяване - 30.10.2023г. За предоставения
кредит заемополучателят дължи възнаградителна лихва в размер на 40,05%
годишно, като в чл. З, т. 5 от Договора е посочен годишен процент на
разходите в размер на 47,99%. Съгласно чл. З от Договора заемът следва да
бъде върнат на 8 месечни вноски, дължими с падеж четвъртък, от които 2
вноски по 33,38 лв. и 6 вноски по 186,67 лв. В чл. 5 от Договора страните са се
договорили, че в срок от три дни кредитът да бъде обезпечен с банкова
гаранция или поръчители, като са поставени множество условия за това. При
един поръчител същият следва да получава възнаграждение в размер поне на
7 минимални работни заплати, а при двама - поне 4; поръчителите да не са
1
кредитополучатели или поръчители по договори, сключени със заемодателя;
поръчителят да няма задължения с рейтинг различен от „редовен" в
Централния кредитен регистър, включително по погасени задължения;
поръчителят да представи служебна бележка или друг документ за размера на
получаваните трудови доходи.
Ищцата твърди, че съгласно договора за кредит, при неизпълнение на
условията по чл. 5, се дължи фиксирана неустойка в размер на 901,22 лв.
Въпреки формално дадената възможност на кредитополучателят да осигури
обезпечение в тридневния срок, още със сключването на Договора му е
начислена така наречената неустойката в размер на 901,22 лв. Същата е
включена в погасителния план още от самото начало, като е посочено, че
погасителната вноска се изменя в размер на 136 лв., а общото задължение ще
бъде в размер на 2088 лева.
Ищцата счита, че към настоящия Договор следва да се приложат
разпоредбите на ЗПК. Уговорената в чл. 11 от Договора неустойка
противоречи на множество императивни правни норми на ЗПК, поради което
на основание чл. 26 от ЗЗД е нищожна. Счита, че с уговорената неустойка се
цели да се заобиколи предвидения максимален размер на Годишен процент на
разходите/ГПР/ - чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Това вземане формално е посочено като
обезщетение за неизпълнение само и единствено с цел да не бъде включено
при изчисляването на ГПР и така същият да остане под установената граница,
предвидена в закона. Действително обаче същото отговаря на всички
критерии, посочени в пар. 1, т. 1 от ЗПК. То представлява разход, пряко
свързан с договора за потребителски кредит, известен е на кредитора и следва
да се заплати от потребителя. Това се потвърждава и от самия погасителен
план, от който е видно, че разходът за неустойка е включен и дължим още с
подписването на договора. Очевидно е, че договарянето на този разход като
неустойка има единствено за цел увеличаване възнаграждението на кредитора
над максимално допустимия размер, поради което на основание чл. 21 от ЗПК
тази клауза е недействителна. Дадената на потребителя възможност да
осигури обезпечение в тридневен срок не може да обоснове обратния извод.
Срокът е твърде кратък и е житейски логично да се предположи, че
потребителите на подобен тип кредити са материално затруднени, съответно
не могат нито да представят банкова гаранция, нито да осигурят поръчители с
големи трудови доходи. Освен това следва да се има предвид, че в ЗПК е
2
предвидено изрично задължение на кредитора да оцени кредитоспособността
на длъжника. С предоставянето на потребителя на заемната сума кредиторът е
счел, че заемателят отговаря на критериите му за кредитоспособност, поради
което изискването на допълнително обезпечение е лишено от всякакъв
смисъл. В случай че кредиторът действително е искал такова да му бъде
осигурено, то следва да се изиска преди предоставянето на кредита, каквато е
обичайната практика.
Ищцата поддържа, че видно от представения погасителен план
възнаградителната лихва в размер на 40,05% за срока на договора се равнява
на 186,78 лв., а неустойката в размер на 901,22 лв., с което реалният ГПР става
над 100% Определянето в Договора на сумата в размер на 901,22 лв. като
неустойка за неизпълнение на задължение цели единствено заобикаляне на
забраната чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
На следващо място счита, че така уговорената неустойка излиза и извън
присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. Същата противоречи на закона и
добрите нрави, като излиза и извън пределите на предвидената в чл. 9 от ЗЗД
договорна свобода. Нарушават се основни принципи за справедливост и
добросъвестност в отношенията между потребител и кредитор. Съгласно т.З
от Тълкувателно решение № 1/2009г. от 15.06.2010г. на ОСТК преценката за
нищожност следва да се извърши в зависимост от специфичните за всеки
конкретен случай факти и обстоятелства при съобразяване на примерно
посочени критерии, като естество и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни правни
способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е
предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за
кредитора вреди от неизпълнението. Процесната неустойка е предвидена за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, а не за
същинското задължение по договора за връщане на заетата сума. Видно и от
размера й същата е в размер на близо 90% от предоставения заем, без да става
ясно изобщо какви вреди обезщетява, след като кредиторът сам е оценил
кредитоспособността на длъжника и е одобрил отпускането на кредита преди
да му е предоставено обезпечението. Твърди се в исковата молба, че с
договарянето на тази неустойка заемодателят цели единствено да се обогати.
3
Излиза се извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна
функция. Цитираната клауза е екзорбитантна, нарушаваща добрите нрави и
противоречаща на чл. 26 ал. 1 и чл. 9 от ЗЗД. В този смисъл Решение № 181 от
26.02.2015г., по т.д. 4386/201 Зг. на ЕКС, 2-рр отделение, ТК и Решение № 247
от 11.01.2011г. по т.д. № 115/201 Ог. на ЕКС. Следва също да се има предвид,
че за неизпълнението на задължение за предоставяне на обещано обезпечение
в чл. 71 от ЗЗД е предвидена достатъчно тежка санкция.
На следващо място ищцата счита, че е налице заобикаляне на закона по
смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. В
нея се предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната
клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително
обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено
обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка
всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде
събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез
мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Ищцата твърди, че подобно
кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо. Освен
това счита, че клаузата на чл. 11 от Договора е изцяло неравноправна и
нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, Същата задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Твърди, че
тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП.
Ищцата счита, че са налице основания целият договор за потребителски
кредит да се приеме за недействителен, което по същество води до
недействителност и на самата неустоечна клауза, като моли съда да се
произнесете относно действителността на договора в мотивите на решението
си.
Поддържа, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът следва да
съдържа годишния процент на разходите и общата сума, дължима по кредита.
Съзнателното погрешно посочване от кредитора на ГПР, както и
непосочването на компонентите, които влизат в него, с цел заобикаляне
ограниченията на ЗПК следва да се тълкува, като цялостно неизпълнение на
задължението по чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което е основание за
4
недействителност на целия договор по чл. 22 от ЗПК.
Ищцата счита договорът за потребителски кредит за недействителен на
основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК., евентуално на
основание чл.26, ал.1 ЗЗД, ВР. чл. 22, вр. с чл.11, чл.19 от ЗПК.
Моли съда да постанови решение, с което:
- Да приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на договор
за потребителски кредит № 821555, сключен между ищцата и „Сити кеш"
ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Младост, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, представлявано от Николай
Пенчев Пенчев, на основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.,
евентуално на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22, вр. с чл.11, чл.19 от
ЗПК, чиято недействителност моли да бъде прогласена.
- В условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли
първоначалния
иск, моли съда да провъзгласите нищожността на клаузата на чл. 11 от договор
за
потребителски кредит № 821555, сключен между ищцата и „Сити кеш" ООД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Младост, бул.Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, представлявано от Николай
Пенчев Пенчев като противоречаща на ЗЗП, ЗПК и ЗЗД.
- Да осъди на основание чл.23 вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.55, ал.1, от
ЗЗД ответника „Сити кеш" ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:гр. София, р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5,
представлявано от Николай Пенчев Пенчев, да заплати на Г. Д. Д. с ЕГН:
**********, сумата в размер на 668,43 лева, представляваща изначално
недължимо платена сума по договор за потребителски кредит, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата
искова молба до окончателното й изплащане.
Претендират се разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, в които
развива съображения за неоснователност на предявените искове. Претендират
се разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с
5
оглед разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
Не се спори и от приетите по делото доказателства се установява, че на
28.02.2023г. ищцата сключила Договор за паричен кредит № 821555 към
искане № 9181983 с ответника в размер на 1000,00 лева. Съгласно чл.З от
договора страните са уговорили основните параметри на правоотношението.
Съгласно цитираната клауза размерът на заема е 1000 лева, с краен срок за
погасяване - 30.10.2023г. За предоставения кредит заемополучателят дължал
възнаградителна лихва в размер на 40,05% годишно, като в чл. З, т. 5 от
Договора е посочен годишен процент на разходите в размер на 47,99%.
Съгласно чл. З от Договора заемът следвало да бъде върнат на 8 месечни
вноски, дължими с падеж четвъртък, от които 2 вноски по 33,38 лв. и 6 вноски
по 186,67 лв.
В чл. 5 от Договора страните са договорили, че в срок от три дни
кредитът следва да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчители, като
са поставени множество условия за това. При един поръчител същият следва
да получава възнаграждение в размер поне на 7 минимални работни заплати, а
при двама - поне 4; поръчителите да не са кредитополучатели или поръчители
по договори, сключени със заемодателя; поръчителят да няма задължения с
рейтинг различен от „редовен" в Централния кредитен регистър, включително
по погасени задължения; поръчителят да представи служебна бележка или
друг документ за размера на получаваните трудови доходи.
Съгласно договора за кредит, при неизпълнение на условията по чл.5, се
дължи фиксирана неустойка в размер на 901,22 лева. Въпреки формално
дадената възможност на кредитополучателят да осигури обезпечение в
тридневния срок, още със сключването на Договора му е начислена така
наречената неустойката в размер на 901,22 лева. Същата е включена в
погасителния план още от самото начало, като е посочено, че погасителната
вноска се изменя в размер на 136 лева, а общото задължение ще бъде в размер
на 2088 лева.
От заключението на вещото лице по назначената и приета ССчЕ се
установява, че общата сума, заплатена от ищцата Г. Д. Д. по процесния
договор е в размер на 1816,61 лева.
Експертът установява, че по договор за паричен заем № 821555 са
6
направени следните плащания от Г. Д., които са разпределени по задължения,
както следва:
- На 03.04.2023г. е платена сума в размер на 261,00 лв., с която е
погасена лихва 33,38 лв. и неустойка - 227,62 лв.
- На 02.05.2023г. е платена сума в размер на 261,00 лв., с която е
погасена лихва 33,38 лв. и неустойка 227,62 лв.
- На 01.06.2023г. е платена сума в размер на 261,00 лв., с която е
погасена главница 153,29 лв., лихва 33,38 лв. и неустойка 74,33 лв.
- На 03.07.2023г. е платена сума в размер на 261,00 лв., с която е
погасена главница 158,41 лв., лихва 28,26 лв. и неустойка 74,33 лв.
- На 27.07.2023г. е платена сума в размер на 772,81 лв., с която е
погасена главница 688,30лв., лихва 19,98 лв. и неустойка 64,53 лв.
Вещото лице установява, че общо платената от ищцата сума е в размер
на 1816,81 лв. , с която са погасени главница в размер на 1000,00 лв., лихва в
размер на 148,38 лв. и неустойка в размер на 668,43 лв.
Вещото лице установява, че в представения по делото договор за
потребителски кредит № 821555 от 28.02.2023г. е посочен Годишен процент
на разходите (ГПР) В размер на 47,99%, като в този процент като разходи е
включена само договорената възнаградителна лихва в размер на 186,78 лв.
Когато обаче към договорената лихва се добави и неустойка за
непредоставяне на поръчител в размер на 901,22 лв., тогава Годишният
процент на разходите (ГПР) става в размер на 588%.
Вещото лице установява, че вземайки предвид реално платената от
ищцата сума за неустойка в размер на 668,43 лв. при брой вноски - 5, гратисен
период за 2 броя вноски, годишният процент на разходите става - 700,1%.
Експертът установява, че съгласно предоставения погасителен план
възнаградителната лихва за договорения период от 8 месеца е в размер на
186,78 лв., но тъй като ищцата е погасила предсрочно дължимия остатък по
кредита е заплатила възнаградителна лихва в размер на 148,38 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно чл.22 от Закона за потребителския кредит ЗПК/ „Когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
7
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен ".
Изхождайки от предмета на процесния Договор за потребителски
кредит № 821555 от 28.02.2023г. и страните по него - физическо лице, което
при сключване на контракта действа извън рамките на своята професионална
компетентност и финансова институция по смисъла на чл.З, ал.1 от ЗКИ,
предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема,
че процесният договор има характеристиките на договор за потребителски
кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който
законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на
договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11.
Предвид създадената между страните облигационна обвързаност съдът
счита, че ищецът има качеството потребител по смисъла на параграф 13 от
ЗЗП, даващ легална дефиниция на понятието "потребител", според който
текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност.
На ищеца, в качеството на физическо лице е бил предоставен
потребителски кредит. Разпоредбата на чл.143 от ЗЗП дава легално
определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с
потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в 18
точки визираната правна норма дава изчерпателно изброяване на различни
хипотези на неравноправие. Според чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално,
като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално
уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено
в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са
дадени и в Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с
нов чл. 13а, т.9 от ДР на ЗЗП/ДВ бр.64/2007 г./.
Така според чл.З от Директивата неравноправни клаузи са договорни
клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията
8
за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от
договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза,
която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал
възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от
дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не
изключва приложението на чл.З от Директивата към останалата част на
договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи
условия.
Когато обаче, продавач или доставчик твърди, че клауза от договор
с общи условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената
тежест да установи този факт. В тази връзка следва да се даде отговор на
въпроса при какви условия е сключен процесния договор за потребителски
заем и как са уговорени клаузите на този договор. Предвид обсъдената в тази
насока доказателствена съвкупност се установи, че процесният договор е
сключен при общи условия /при предварително определени от едната страна-
ответника- кредитор клаузи на договора/.
Константна е практиката на Съда на ЕС, според която съдилищата на
държавите- членки са длъжни да следят служебно за наличието на
неравноправни клаузи в потребителските договори. В този смисъл е и чл.24 от
ЗПК, която разпоредба, във връзка с неравноправните клаузи в договорите за
потребителски кредит, препраща към чл.143 - 148 от ЗЗП. Съдът е длъжен да
следи служебно и за наличието на клаузи, които противоречат на императивни
разпоредби на закона или го заобикалят и в този смисъл се явяват нищожни —
чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗД.
В конкретния казус, сключеният договор за паричен заем е
недействителен, като неотговарящ на изискванията на ЗПК. Това е така, тъй
като запознавайки се внимателно със съдържанието на представения по
делото Договор №907667/26.11.2022г. за потребителски кредит, съдът
констатира, че уговорената в ОУ неустойка, според която същата се дължи
при неосигуряване на обезпечение чрез поръчителството на поръчител, който
да отговаря едновременно на посочените от ОУ условия или да предостави
банкова гаранция в тридневен срок, се намира в пряко противоречие с
преследваната с целта на транспонираната в ЗПК Директива 2008/48/ЕО на
9
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити.
Това е така, тъй като на практика подобна уговорка прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.
По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение
след като кредитът е отпуснат, като ако не го стори дългът му нараства, тоест
опасността от свърхзадлъжнялост се увеличава. Всъщност замисълът на
изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както е
изрично посочено в чл.16 от ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването
на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа на
изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договор за
кредит. В конкретния случай няма никакви данни дали изобщо е извършена
проверка за кредитоспособност на ответника и какво е становището на
кредитния консултант.
Безспорно по посочения начин се заобикаля законът - чл.33, ал.1 от ЗПК,
който предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С процесната
клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително
обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено
обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка
всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде
събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез
мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка
за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната
практика е константна. Такава неустойка, дори и същата да беше валидна,
няма да се дължи и на основание чл.83, ал.1 от ЗЗД.
Неустойката за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е
свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ищеца да са настъпили
вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка,
която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на
неоснователно обогатяване от „Стик Кредит“ АД. Според т.З от Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г, ОСТК, нищожна,
10
поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Изложеното дава основание на съда да формулира извод, че посочената
неустойка следва да бъде включена в годишния процент на разходите, тъй
като това са възнаграждения по самия договор за потребителски кредит по
смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПП, но в случая това не е сторено. Ето защо и
абсолютно некоректно е посочен размерът на ГПР в договора за кредит –
47,99%, вместо действителния размер на ГПР който е 700,15%, което е
абсолютно нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и поради това на основание
чл.22 от същия закон, той е изцяло недействителен.
В този смисъл е и трайната съдебна практика, вкл. и на ОС Русе - напр.
Решение по Въззивно търговско дело № 20234501000080 по описа за 2023г. с
докладчик съдия И. Дамаскинов.
С оглед на изложеното предявения от ищеца иск за прогласяване на
недействителността /нищожността/ на договора и за връщане на получените
без основание суми от ответника са основателни и следва да се уважат изцяло.
По разноските:
При този изход на делото в тежест на ответника са направените от ищеца
разноски в общ размер на 560,00 лева, от които 50,00 лева платена д.т., 10,00
лева такса за съдебно удостоверение и 500,00 лева платен депозит за вещо
лице.
При този изход на делото в тежест на ответника "Сити Кеш" ООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София дължимата в
полза на Русенски районен съд д.т. в размер на 50,00 лева по иска с правно
основание чл.55 от ЗЗД.
На основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.3 от ЗА съдът определя
възнаграждение за иска по чл. 26, ал.1 от ЗЗД в размер на 480,00 лева по реда
на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба N:1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на адв.Д. М. от САК с БУЛСТАТ:********* за осъществената
правна помощ на ищцата Г. Д. Д. с ЕГН:********** по делото.
На основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.3 от ЗА съдът определя
възнаграждение за иска по чл.55 от ЗЗД в размер на 480,00 лева по реда на
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба N:1 за минималните размери на адвокатските
11
възнаграждения на адв.Д. М. от САК с БУЛСТАТ:********* за осъществената
правна помощ на ищцата Г. Д. Д. с ЕГН:********** по делото.
Мотивиран от горното, съдът:
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН /НИЩОЖЕН/, на осн.26,
ал.1 от ЗЗД във вр. чл.22 от ЗПК Договор за потребителски кредит №821555 от
28.02.2023г., между ищеца Г. Д. Д. с ЕГН:********** и ответника "Сити Кеш"
ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София.
ОСЪЖДА ответника "Сити Кеш" ООД, ЕИК:*********, със седалище
и адрес на управление гр.София да заплати на ищеца Г. Д. Д. с
ЕГН:********** сумата от 668,43 лева получена от ответника без основание,
като плащания по Договор за потребителски кредит №821555 от 28.02.2023г.,
ведно със законната лихва до окончателното изплащане, както и сумата от
560,00 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА ответника "Сити Кеш" ООД, ЕИК:*********, със седалище
и адрес на управление гр.София да заплати в полза на Русенски районен съд
сумата от 50,00 лева представялваща д.т. по иска с правно основание чл.55 от
ЗЗД.
ОСЪЖДА ответника "Сити Кеш" ООД, ЕИК:*********, със седалище
и адрес на управление гр.София да заплати на адв.Д. М. от Софийска
адвокатска колегия с БУЛСТАТ:********* сумата от 960,00 лева,
представялваща адвокатско възнаграждение за осъществената правна помощ
на ищеца Г. Д. Д. с ЕГН:********** по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Русенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
12