Р Е Ш Е Н И Е № 2462
03.07.2018г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти гр.с-в в открито съдебно заседание на осми май две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Елена
Лянгова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 19765 по описа за 2017г.
на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото е иск с правна
квалификация чл. 422 ГПК.
Ищец Кредитна Агенция България ООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. Р.№ с у. Е. К.чрез а. Т.М. ***, офис . твърди, че
с ответник Я.З.С. има сключен договор за кредит № .... по силата на който е
отпуснат заем в размер на сумата от 300 лева с падеж 17.03.2014г., уговорена
възнаградителна лихва в размер на сумата от 74.70 лева за периода от
14.12.2013г. до 17.03.2014г., начислена договорна лихва за периода на забава в
размер на сумата от 1064.06 лева за периода от 18.03.2014г. до 19.09.2017г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК
- 19.09.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските
в заповедното производство в размер на 29 лева за държавна такса и 200 лева за
адвокатско възнаграждение. Иска се от настоящата инстанция да признае за
установено, че ответник С. дължи сумите за които е била издадена заповед по чл.
410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 14762/2017г. на РС – Пловдив както и да бъде
осъден да заплати разноските за заповедното производство и настоящата
инстанция.Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ответник С. чрез а. Г.Н. оспорва
основанието на предявения иск. Твърди, че договорът за потребителски кредит е
недействителен, тъй като е в пряко противоречие с чл. 11, ал.1 ЗПК по арг. от
чл. 22 вр. с чл. 11, ал.1 ЗПК и доколкото е недопустимо изменение на основание
от договорно в извъндоговорно – неоснователно обогатяване в настоящето
производство, то предявения иск следвало да се отхвърли. Ангажира
доказателства. Претендира разноски.
Съдът след като се запозна с
твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира от
фактическа и правна страна следното на основание чл. 12 ГПК.
По делото се установява, че между
страните е сключен договор за кредит № .... по силата на който са отпуснати 300
лева паричен заем в полза на ответника на датата на подписването на документа.
Уговорено е че заемът следва да се погаси с 3 погасителни вноски всяка от които
в размер на 124.90 лева с падеж 17.03.2014г. като не се твърди настъпване на
предсрочна изискуемост на задължението. Не се споделя възражението на ответника,
че договора не съдържа погасителен план, тъй като в т.3 от представения от
ищеца документ се установяват 3 броя погасителни вноски с дата на първо плащане
17.01.2014г. Отразен е и уговорения лихвен процент от 99.60 % не се констатира
да е налице последователност на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването, тъй като не се
прилагат различни лихвени проценти. Констатира се, че е налице неяснота в разпределение
на вноските по главницата и по възнаградителната лихва – тъй като не е
посочено, каква сума се отнася за погасяване на главницата и каква сума се
отнася за погасяване на лихвата. Основателно е възражението, че в договора
липсва ГПР, което представлява съществена неяснота, която засяга потребителят
да научи с какъв процент точно се оскъпява главницата за договорения период.
Следователно, договорът нарушава чл. 12, ал.1, т. 9 ЗПК поради което и на
основание чл. 22 ЗПК възражението, че е
недействителен се приема от настоящата инстанция за основателно в тази му част.
Безпредметно е обследването на останалите възражения, тъй като същите
касаят начислените лихви, които имат акцесорен характер и с прогласяване
недействителността на главния дълг отпада основанието за тяхната дължимост.
До колкото претенцията е заявена само въз основа на оспорения договор
предявения иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан поради
прогласяването му за недействителен като противоречащ на закона – арг. от чл.
26, ал.1, предл. първо ЗЗД.
С оглед изхода на спора по делото следва да се присъдят разноските в полза
на ответника в размер на сумата от 400 лева за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Кредитна Агенция България“ ООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. П., ул. Р.№ .. с у. Е. К.чрез а. Т.М. ***,
офис против Я.З.С. с ЕГН ********** ***,
офис 1 ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ ответника дължи сумата от 300 лева с
падеж 17.03.2014г., по договор за кредит № ...., уговорена възнаградителна
лихва в размер на сумата от 74.70 лева за периода от 14.12.2013г. до
17.03.2014г., начислена договорна лихва за периода на забава в размер на сумата
от 1064.06 лева за периода от 18.03.2014г. до 19.09.2017г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на заявлението
по чл. 410 ГПК - 19.09.2017г. до
окончателното изплащане на сумата, както и разноските в заповедното
производство в размер на 29 лева за държавна такса и 200 лева за адвокатско
възнаграждение за които е била издадена заповед № 8942/20.09.2017г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14762/2017г. на ПРС като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Кредитна Агенция България“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр. П., ул. Р.№ . с у. Е. К.чрез а. Т.М. ***, офис . да заплати
в полза на Я.З.С. с ЕГН ********** ***, офис 1 сумата от 400 лева разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Веселин Атанасов
Вярно с оригинала.
Е.Л.