№ 1988
гр. София, 26.09.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Младенов
Членове:Веселина Ставрева
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Светослава Хр. Матеева
в присъствието на прокурора Д. В. М.
като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно частно
наказателно дело № 20221100601740 по описа за 2022 година
Производството по делото е с правно основание чл.433-436 от НПК,вр.Глава 21 от НПК.
Постъпила е Жалба от защитника на осъденото лице А. И. Д. срещу Определение на
СРС,НО,23 - ти състав по НЧД № 8077/21 г.,с което първостепенният СРС е оставил без
уважение Молбата на осъдената за постановяване на реабилитация по съдебен ред.В обжалвания
съд.акт на СРС , последният приема че осъдената не е имала добро поведение и затова не следва да
бъде реабилитирана от съда.
В Жалбата се твърди ,че обжалваното Определение се явява неправилно и
незаконосъобразно.Това е било резултат от липсата на обективно и всестранно изследване на
всички обстоятелства по делото.Неправилен е изводът на СРС ,че осъдената не е имала добро
поведение, като това е довело до постановяването на атакуваното Определение.Твърди се
противното, а именно ,че осъдената е имала добро поведение, тъй като няма извършени нови
престъпления или други противообществени прояви,спрямо нея няма висящи неприключени
наказателни производства,Д. е трудово ангажирана,с добра характеристика.
Софийският градски съд , като прецени доводите и аргументите в депозираната Жалба
срещу Определението на СРС, както и със събраните доказателствени материали в хода на
производството по делото , намира следното:
Жалбата срещу Определението на СРС е подадена от надлежно легитимирано
лице.Разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Няма спор ,че осъдената Д. е била призната за виновна и осъдена 5 пъти за различни
престъпления срещу собствеността, съответно - съдебните актове са описани в Справката за
съдимост, като с оглед процесуална икономия няма отново да бъдат изброявани. Става въпрос за
четири опита за кражба и една довършена кражба,като макар да не става въпрос за един изолиран
случай на престъпно поведение, а за повече такива,то анализът на отделните случаи не разкриват
висока обществена опасност на извършителката.Опитите за кражба са,както следва : на мобилен
телефон "Нокиа" от офис на бул."Мария Луиза"/на 21.08.2012 г./ , на тениска на стойност 29,95 лв
от търговски обект в МОЛ Цариградско шосе/на 13.04.2014 г./, на сумата от 10 лв от павилион за
сувенири на пл."Орлов мост"/на 09.07.2014 г./и на сушеница и филе "Елена" от магазин
"Фантастико" на стойност от 15 лв./на 28.12.2013 г./ Довършената кражба е на два чифта дънки от
1
търг. обект в МОЛ Стамболийски на стойност 199,80 лв/на 31.01.2014г./.Видно е ,че Д.ията са
извършени за период по-кратък от 2 години,имуществени вреди са причинени само в едно от тях ,
независимо че всички случаи касаят престъпления против собствеността.Макар случаите да са
повечето опити , то те не визират Д.ия с с висока степен на обществена опасност.Наказателните
производства срещу Д. са завършвали приоритетно със Споразумения , тоест със
самопризнания.Наказанията в повечето случаи,с две изключения са глоба или пробация.В
обжалмваното Определение СРС е положил усилия да установи защо няма данни за изпълнителен
лист за глоба в размер на 100 лв ,при положение че в многократно приложената по делото справка
за съдимост е записано кратко и ясно кога и как е изпълнено това наказание.
Няма спор ,че са налице предпоставките от формална страна за реабилитиране по
отношение съдебните актове с наложено наказание "Лишаване от свобода" с отложено изпълнение
по реда на чл.66,ал.1 от НК, както и по отношение наложените наказания "Пробация" , от
изпълнението на които са изминали повече от три години.Касателно наказанието "Глоба" и СРС в
обжалваното Определение приема ,че е налице изпълнение , а предприетите обезпечителни мерки
са след изтичане на давностните срокове за изпълнение на това наказание.
Настоящият въззивен състав на СГС не може да се съгласи с решаващият довод на
първата инстанция , а именно че молителката не е имала "добро поведение" , което е изискуемо в
материалния закон, за да се постанови съдебна реабилитация.В тази посока по делото има редица
писмени доказателства, а делото е отлагано многократно , за да може съдът служебно да събира
писмени доказателства за това как точно е постъпила на работа молителката на длъжност
"учител",при все че трудовата ангажираност дефинитивно е един от основните показатели как
едно лице , по отношение на което са били постановявани съдебни актове за извършени
престъпления, се реинтегрира в обществото за да докаже дали целите на наказанията са били
постигнати спрямо него.Видно от писмените доказателства Д. е заплатила всичките си
задължения,справката в НАП не установява да има публични непогасени задължения от нейна
страна.Тя има положителни характеристики по местоживеене,вкл. от домоуправителя на етажната
собственост.Действително ,налице е справка от районен инспектор ,в която последният сочи ,че
молителката е с криминални прояви и се ползва с лошо име в квартала ,но вероятно това се дължи
на факта че автора служебно е знаел ,че Д. е с обременено съдебно минало.
Как точно Д. е постъпила на работа повдига въпроси от различно естество,но не само за
нея ,но и за работодателя.Желанието за трудова заетост на осъждано лице по принцип се оценява
положително и това е трайно установено становище в съдебната практика на правоприлагащите
органи в страната.От друга страна , в случай че за постъпване на работа почти навсякъде е нужно
чисто съдебно минало,всъщност тези негативни факти от миналото на кандидата за работа се
явяват пречка именно за реинтеграцията на осъденото лице в обществото.Защитникът заявява в СЗ
пред първата инстанция ,че молителката е запознала работодателя си със съдебното си минало,за
което няма събрани доказателства,но това би било предмет на друго производство , ако се образува
такова.Във всеки случай ,липсата на изискано свидетелство или справка за съдимост от страна на
работодателя поставя повече въпроси и за него.Не може да бъде оправдана Д. ,че е попълнила
декларация , в която е заявила ,че не е осъждана,макар никъде в текста на същата да не се сочи тази
декларация да се изисква по силата на закон или постановление на МС за удостоверяване
истинността на определени обстоятелства.Не може и да бъде иначе ,тъй като съдебното минало не
се установява с Декларации, а с друга категория удостоверителни официални документи.В случай
,че тази Декларация се изискваше по силата на нормативен акт , вероятно в края й би имало
предупреждение ,че за декларирани неверни обстоятелства се носи наказ. отговорност по чл.313
от НК.В случай ,че декларацията имаше такова съдържание ,няма никаква сигурност дали Д. би
я подписала.В тази ситуация не може да се изключи възможността тази декларация да е подадена
след съгласуване с работодателя при положение ,че няма да се представя справка или свидетелство
за съдимост.Този случай обаче не може да е единствен и решаващ фактор съдът да приеме ,че
молителката не е имала "добро поведение" , тъй като над 8 години след последното осъждане
няма данни за извършени престъпления , за висящи неприключени производства, желанието й е
било да работи да се издържа себе и болните си родители и да не й се налага да върши
общественоопасни прояви ,чрез които да се снабдява с храна и дрехи/за което свидетелстват
посегателствата й преди 8-10 години/.
Поради горното въззивният съд намира ,че осъдената е имала добро поведение и следва
да бъде реабилитирана по право , за да може да се завърне към законосъобразен и почтен начин на
2
живот.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Определението на СРС,НО,23-ти състав по НЧД № 8077/2021 г. , с което е
била оставена без уважение Молбата на А. И. Д. за постановяване на реабилитация по съдебен ред
- на основание чл.87 от НК.
ПОСТАНОВЯВА РЕАБИЛИТАЦИЯ по съдебен ред , на основание чл.87 от НК
спрямо осъжданията на молителката А. И. Д. - по НОХД№ 16334/2012 г. по описа на СРС , по
НОХД№ 8503/2014г. по описа на СРС, по НОХД№ 147702/2014г. по описа на СРС, по НОХД№
24033/2014 г. по описа на СРС и по НОХД№ 9433/2015 г.по описа на СРС , тъй като са налице
предпоставките на чл.87 от НК.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
Да се връчат преписи на заинтересованите лица.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3