№ 20708
гр. София, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря Н. КР. ИГНАТОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20251110106761 по описа за 2025 година
Предмет на делото са предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* срещу Н. Й. В., ЕГН ********** обективно и кумулативно
съединени искове с правни основания чл. 422 ГПК, вр. чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1
ЗЗД, относно признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми осъждане на ответниците да платят на ищеца, както следва:
819,33 лева (осемстотин и деветнадесет лева и 33 стотинки), представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София,(АДРЕС), аб.№ 178755 за
период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от
03.09.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 150,12 лева (сто и петдесет
лева и 12 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022
г. до 23.08.2024 г., 38,07лева (тридесет и осем лева и 07 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 03.09.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 9,54 лева
(девет лева и 54 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2021 г. до 23.08.2024 г., които вземания са предмет на издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
53581/2024 г. по описа на СРС.
1
Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че
ответникът дължи претендираните суми, в качеството на потребител на
топлинна енергия в процесния имот, до който ищцовото дружество е
доставяло топлинна енергия в процесния период, цената на която не е била
заплатена.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв е
постъпил от страна на ответника, с който оспорва иска като неоснователен.
Твърди, че за процесния имот има учредено право на ползване на Н. И. Д. и Д.
С. Д., както и че е получил владението върху имота след въвод във владение,
извършен на 12.12.2023 г. от ЧСИ В. Л. въз основа на влязло в сила съдебно
решение по водено ревандикационно производство срещу Р. Д.ова Д..
Възразява, че през 2017 г. е спрял подаването на топла вода към имота, студена
вода и отопление поради наличието на правен спор за собственост и
възможността за злоупотреба.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За основателността на иска по чл. 153 ЗЕ следва да се установи
кумулативното наличие на следните юридически факти: наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
между страните, количеството на реално доставената от ищеца по договора
топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена. По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да докаже съществуването и
размера на главния дълг и изпадането на ответниците в забава.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно
2
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият
случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за
битови нужди.
В посоченото Тълкувателно решение е отразена и принципната
възможност клиенти на топлинна енергия за битови нужди да бъдат правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на
§ 1, т. 2а ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване
по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения
смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. В случая по делото не е представено заявление-декларация от
3
трето лице.
В конкретния случай между страните няма спор и съдът е отделил с
доклада по чл. 140 ГПК, че ответникът е собственик на процесния имот през
исковия период, с оглед на което именно ответникът е пасивно
материалноправно легитимиран да отговоря по предявените искове, доколкото
собственикът на имота е страна по договора за доставка на топлинна енергия
и е отговорен за заплащането на доставената топлинна енергия. За
предявените установителни искове е ирелевантно обстоятелство кое лице
фактически е ползвало имота- ползвател, наемател или лице, което държи
имота без правно основание. Тези обстоятелства са непротивопоставими на
ищцото дружество, доколкото не обуславят възникване на облигационно
правоотношение между третото лице, което ползва имота и дружеството.
Те биха имали значение единствено за предявени иск от собственика
срещу трето лице, ползващо имота без правно основание.
Поради изложеното, Софийски районен съд намира, че ответникът има
качеството на потребител за доставената и незаплатена топлинна енергия от
ищцовото дружество в процесния имот за исковия период.
Съдът достига до еднозначен правен извод за основателност на главния
иск за сумата в размер на 819,33 лева (осемстотин и деветнадесет лева и 33
стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София,
(АДРЕС), аб.№ 178755 за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г
С оглед основателността на главния иск за периода, основателен е и
искът за законна лихва за забава върху тези вземания. Съгласно общите
условия, действащи за периода за който следва да бъде уважен главния иск,
потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните си
задължения за доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, поради което и съгласно чл.84, ал.1, изр.І ЗЗД с
изтичането на този срок настъпва забавата на длъжника и това е началната
дата, от която се дължи лихва за забава. Поради изложеното съдът намира
искът за мораторна лихва за изцяло основателен в претендирания размер.
С разпоредбата на чл. 139, ал. 2 от ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006
г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / се възлага отговорността за
извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на
4
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по
дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата "дялово разпределение на топлинна енергия" е точно
определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или
доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те
сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с
лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който
се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към
топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие
към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия, а
съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на клиентите в
сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да
сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане
на услугата дялово разпределение.
Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. /одобрени с решение на КЕВР от
27.06.2016 г. и в сила от 11.07.2016 г. /, клиентите заплащат цена за услугата
дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, като стойността
й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на клиента, включваща
изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3 допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача, за отчитане на уредите за дялово
разпределен, извън обявените от търговеца дати. Редът и начинът на
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се
обявява по подходящ начин на клиентите.
В разглеждания случай ищецът твърди, че за процесния имот са били
изготвяни изравнителни сметки от третото лице-помагач след края на
съответния отоплителен период въз основа на реален отчет на уредите за
дялово разпределение. Въз основа на събраните писмени доказателства по
делото – документи за главен отчет и изготвените протоколи за достъп,
касаещ индивидуалните справки за отопление и топла вода, съдът приема, че
услугата дялово разпределение е била реално осъществена през исковия
5
период. Съдът намира, че са налице основанията за ангажиране на
отговорността на ответника за претендираната сума за главница.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция за лихва се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски имат и двете страни.
Доколкото ответникът не претендира да е сторил такива, разноски не
следва да му се присъждат.
Ищецът има право на разноски в размер на 123,83 лв. за исковото и 74,30
лв. за заповедното производство, съобразно уважената част от исковете.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 153
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Н. Й. В., ЕГН ********** дължи на Топлофикация София
ЕАД, ЕИК ********* следните суми осъждане на ответниците да платят на
ищеца, както следва: 819,33 лева (осемстотин и деветнадесет лева и 33
стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София,
(АДРЕС), аб.№ 178755 за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законна лихва за период от 03.09.2024 г. до изплащане на вземането, сумата
150,12 лева (сто и петдесет лева и 12 стотинки ), представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2022 г. до 23.08.2024 г., 38,07лева (тридесет и осем
лева и 07 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга
за дялово разпределение за период от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законна лихва за период от 03.09.2024 г. до изплащане на вземането, които
вземания са предмет на издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 53581/2024 г. по описа на
6
СРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********
срещу Н. Й. В., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата
от 9,54 лева (девет лева и 54 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2021 г. до 23.08.2024 г. върху главница за дялово
разпределение, което вземане е предмет на издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 53581/2024 г. по
описа на СРС, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Н. Й. В., ЕГН ********** да
заплати на Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер на
123,83 лв., представляваща разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Н. Й. В., ЕГН ********** да
заплати на Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер на
74,30 лв., представляваща разноски за заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – Техем сървисис ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7