Р
Е Ш Е
Н И Е №157
гр.Видин,26.04.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Видински районен
съд, гражданска колегия в
публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Председател:Нина
Николова
при секретаря М.Е., като
разгледа докладваното от съдията Николова
гр.дело № 1029 по описа за 2020г.,и за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е с правно основание чл. 415, във вр.
с чл.422 ГПК, вр. с чл.538 ТЗ.
Предявен е иск от „Агенция
за събиране на вземания ” ЕАД гр. С. с ЕИК: ********* срещу М.Е.Б. с адрес ***, за установяване задължение на ответника към ищеца за сумата
921.26 лева, представляваща такава
по запис на заповед, издаден на 02.05.2011г. в гр.Видин от ответника в полза на
„Изи Асет Мениджмънт“АД , за сумата от 1400.76 лева, платим на предявяване в
пет годишен срок. С джиро от
26.11.2014г. „Изи Асет Мениджмънт“АД е
прехвърило правата си на „Агенция за събиране на вземания ”
ООД гр. С.
Поради неизпълнение на задълженията
от ответника, за вземането е образувано
ч.гр.д.№ 2461/2014г. на ВРС и е издадена заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 ГПК срещу която е подадено възражение от длъжника, поради което и
вземанията са предявени от заявителя по исков ред по настоящото дело. Иска се установяване на вземането, ведно със законната лихва,
считано от получаване на заявлението на
17.12.2014г. до окончателното издължаване. Претендират се и разноските в двете производства. Представени са
писмени доказателства, приложено е
и ч.гр.д.№ 2461/2014г. на ВРС.
Исковата молба, заедно с
приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е изпратена на ответника, който в
срока по същия текст е отговорил. Излага
се от ответника, че искът е предявен от ищец , който не е активно легитимиран,
тъй като не е страна по правоотношението, и заповедта не е издадена в негова
полза. Оспорва верността и автентичността на джирото, на гърба на записа нан
основание чл.193, ал.3 от ГПК. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Видинският
районен съд, като взе предвид твърденията и доводите на страните на страните и
събраните в производството доказателства, намира за установено следното:
Не се спори, че на
02.05.2011г. в гр. Видин от ответника е издаден запис на заповед, оригиналът на
който е представен в производството по чл.417 ГПК.Със същия, ответникът се е
задължил да заплати на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК ********* или на негова
заповед сумата от 1400.76 лева , като не е посочен падеж. Предявен е за плащане
на 03.05.2011г. на ответника. С джиро от 26.11.2014г.“ „Изи Асет Мениджмънт“
АД, с ЕИК ********* безусловно и неотменяемо правата по ценната книга са
прехвърлени на „Агенция
за събиране на вземания ” ООД с
ЕИК: ********* и седалище и адрес на управление в гр.С..Със заявление от
17.12.2014г. на „Агенция
за събиране на вземания ” ООД с
ЕИК: ********* вземането е предявено по реда на чл.417 ГПК, издадена е заповед
№1975/29.12.2014г. по ч.гр.д. №2461/2014г.ВРС , срещу която ответникът е подал
възражение в срок и е образувано настоящото производство.
Възраженията на ответника за липса
на материалноправна легитимация на ищеца съдът намира основателни. Не е доказано
от ищеца правоприемството между „Агенция за събиране на вземания ” ООД с ЕИК: ********* и седалище и адрес на управление в гр.С. и
ищеца по отношение на вземането, доколкото двете юридически лица са с различна
правноорганизационна форма и идентификация. Възражението за изтекла погасителна
давност също е основателно. Съгласно чл.531, ал.1 ТЗ
исковете
по менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа, към
който текст препраща разпоредбата на чл.537ТЗ,
постановяващ, че за записа на заповед се прилагат съответно, доколкото
са съвместими с естеството му, разпоредбите за менителницата.
В конкретния случай е
посочено, че записът на заповед е платим на предявяване, и е предявен за
плащане на 03.05.2011г. , когато е
настъпил падежа на вземането. Погасителната давност е изтекла на 04.05.2014г. ,
а заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е подадено на
17.12.2014г.
С
оглед изложеното съдът намира, че искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
С оглед изхода
на делото на основание чл.78, ал.1 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени и
направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер 300.00 лева,
съгласно ДПЗС 30.11.2020г., който в частта на внесена сума представлява
разписка за плащането и.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за признава за установено, по отношение на М. Е. Б. с ЕГН: **********
и адрес *** , че „Агенция за събиране на вземания ” ЕАД гр. С. с ЕИК: *********
,със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“Д-р П.Д.“№25, офис сграда Л.,
ет.2, офис 4, има вземане към М. Е. Б. с ЕГН: ********** в размер на сумата 921.26 лева, представляваща такава
по запис на заповед, издаден на 02.05.2011г.
ОСЪЖДА „Агенция
за събиране на вземания ” ЕАД гр. С. с ЕИК: *********
,със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“Д-р П.Д.“№25, офис сграда Л.,
ет.2, офис 4, да заплати
на М.
Е. Б. с ЕГН: ********** и адрес *** , съдебни разноски в размер на 300.00 лева.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването на страните пред ВОС по реда на въззивното
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: П
Вярно с оригинала
Секретар: