№ 108
гр. София, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Величка Борилова
Капка Павлова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно търговско дело №
20241001000906 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение №1273 от 27.09.2024 г., постановено по т.д. № 1177/2022 г. по
описа на съда, СГС, ТО, VI-9-ти състав е отхвърлил като неоснователни
исковете, предявени от Музикаутор — Сдружение на композитори, автори на
литературни произведения и музикални издатели за колективно управление на
авторски права, против „Екселенс“ ООД за заплащане на сумата от общо 6 000
лева, от която 500 (петстотин) лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди от извършено нарушение на авторско право
върху текста, както и сума в размер на 500 лева - обезщетение за претърпени
имуществени вреди от извършено нарушение на авторско право върху
музиката върху всяко едно от използваните на 21.01.2022 г. без разрешение в
обект, стопанисван от ответника – ресторант “К.Е.В.А.”, който се намира в гр.
София, ул. „Г.С.Раковски“ №114, музикални произведения, а именно: 1. High
Rises /Хай Райзез/ / в изпълнение на CHIKA /Чика/ и носители на авторските
права, посочени като композитори и автори на текст едновременно: Bidstrup
1
Maxwell /Максуел Бидстръп/, член на австралийското дружество APRA; Brown
Kennyon TJ Howard Niu /Хауърд Ниу Т и Джей Кениън Браун/ член на
австралийското дружество APRA и Oranika Jane /Джейн Ораника/, член на
американското дружество за управление на права BMI, за което музикално
произведение композиторът и автор на текста Bidstrup Maxwell /Максуел
Бидстръп/ - обезщетение е в размер на 166.66 лв. за участието му в
създаването на музиката и 166.66 лв. за създаването на текста на песента или
общо 333.33 лв.; Композиторът и автор на текста Brown Kennyon TJ Howard
Niu /Хауърд Ниу Ти Джей Кениън Браун/ - обезщетение в размер на 166.66 лв.
за участието му в създаването на музиката и 166.66 лв. за създаването на
текста на песента или общо 333.33 лв.; Композиторът и автор на текста
Oranika Jane /Джейн Ораника - обезщетение в размер на 166.67 лв. за
участието му в създаването на музиката и 166.67 лв. за създаването на текста
на песента или общо 334.00 лв. 2 . Stuck /Стак/ - в изпълнение на Durand
Bernarr /Бернар Дюран/ и носители на авторските права, посочени като
композитори са: Calonico Anthony James /Антъни Джеймс Калонико/ - член на
американското дружество за управление на права BMI; YI Еvans /Евънс Ай/ -
член на американското дружество за управление на права BMI и YI Evan S
/Евънс Ес Ай/ - член на американското дружество за управление на права BMI
и автор на текста Durand Bernarr /Бернар Дюран/, член на американското
дружество за управление на права ASCAP, за което музикално произведение
композиторите имат равни дялове - обезщетение в размер на по 166.67 лв. за
всеки един от тях в рамките на общата претендирана сума от 500.00 лв., и
авторът на текста Durand Bernarr /Бернар Дюран/, член на американското
дружество за управление на права ASCAP - обезщетение в размер на 500.00
лв.; 3. Freeze Tag /Фрий Таг/ в изпълнение на Terrace Martin, Robert Glasper, 9th
Wonder & Kamasi Washington Feat. Phoelix /Мартин Теръс, Робърт Гласпър,
Найнт Уондър и Вашингтон Камаши с участието на Финикс/ и носители на
авторските права, посочени като композитори и автори на текст едновременно
са: Douhit Patrick /Патрик Даухит/, член на американското дружество за
управление на права BMI; Glasper Robert /Робърт Гласпър/, член на
американското дружество за управление на права SESAC; Terrace Martin
Jahmal /Мартин Джамал Теръс/, член на американското дружество за
управление на права ASCAP; Neil Michael Edward /Майкъл Едуард Нийл/,
член на американското дружество ASCAP и Washington Kamashi Tii /Камаши
2
Тий Уошингтън/, член на американското дружество за управление на права
ASCAP, за което музикално произведение за композитора и автор на текста
Douhit Patrick /Патрик Даухит/ - обезщетение в размер на 100.00 лв. за
участието му в създаването на музиката и 100.00 лв. за създаването на текста
на песента или общо 200.00 лв.; Композиторът и автор на текста Glasper
Robert /Робърт Гласпър/ - обезщетение в размер на 100.00 лв. за участието му в
създаването на музиката и 100.00 лв. за създаването на текста на песента или
общо 200.00 лв.; Композиторът и автор на текста Terrace Martin Jahmal
/Мартин Джамал Теръс/ - обезщетение в размер на 100.00 лв. за участието му в
създаването на музиката и 100.00 лв. за създаването на текста на песента или
общо 200.00 лв.; Композиторът и автор на текста Neil Michael Edward /Майкъл
Едуард Нийл/ - обезщетение в размер на 100 лв. за участието му в създаването
на музиката и 100.00 лв. за създаването на текста на песента или общо 200.00
лв.; Композиторът и автор на текста Washington Kamashi Tii /Камаши Тий
Уошингтън/ - обезщетение в размер на 100.00 лв. за участието му в
създаването на музиката и 100.00 лв. за създаването на текста на песента или
общо 200.00 лв. 4. Come On In /Камо он ин/ в изпълнение на Lady Wray /Лейди
Рей/ и носители на авторските права, посочени като композитори и автори на
текст едновременно са: Bacote Dante Leon /Данте Леон Бакоте/, член на
американското дружество за управление на права BMI; Michels Leon Marcus
/Леон Маркъс Мишел/, член на американското дружество за управление на
права BMI; Movshon Nicholas Anthony /Никъълс Антъни Мовшън/, член на
американското дружество за управление на права BMI и Wray Nicole Monquie
/Никол Монкие Рей/, член на американското дружество за управление на
права BMI, за което музикално произведение - Композиторът и автор на текста
Bacote Dante Leon /Данте Леон Бакоте/ - обезщетение в размер на 125.00 лв. за
участието му в създаването на музиката и 125.00 лв. за създаването на текста
на песента или общо 250.00 лв.; Композиторът и автор на текста Michels Leon
Marcus /Леон Маркъс Мишел/ - обезщетение в размер на 125.00 лв. за
участието му в създаването на музиката и 125.00 за създаването на текста на
песента или общо 250.00 лв.; Композиторът и автор на текста Movshon
Nicholas Anthony /Никълс Антъни Мовшън - обезщетение в размер на 125.00
лв. за участието му в създаването на музиката и 125.00 лв. за създаването на
текста на песента или общо 250.00 лв.; Композиторът и автор на текста Wray
Nicole Monquie /Никол Монкие Рей/, член на американското дружество за
3
управление на права BMI - обезщетение в размер на 125.00 лв. за участието му
в създаването на музиката и 125.00 лв. за създаването на текста на песента или
общо 250.00 лв.; 5. I Love Me Too (From "Unpregnant") /Ай лав ми ту/ в
изпълнение на KIRBY и носители на авторските права, посочени като
композитори и автори на текст едновременно са -Dockery Kirby Lauren /Кърби
Лорън Докъри/, член на американското дружество за управление на права
ASCAP; Esterly Tony /Тони Естерли/, член на американското дружество за
управление на права BMI и Stainweiss Homer /Хоумър Стейнуайс/, член на
американското дружество за управление на права BMI, за което музикално
произведение композиторът и автор на текста: Dockery Kirby Lauren /Кърби
Лорън Докъри/ - обезщетение в размер на 166.66 лв. за участието му в
създаването на музиката и 166.66 лв. за създаването на текста на песента или
общо 333.33 лв.; Композиторът и автор на текста Esterly Tony /Тони Естерли/ -
обезщетение в размер на 166.66 лв. за участието му в създаването на музиката
и 166.66 лв. за създаването на текста на песента или общо 333.33 лв.;
Композиторът и автор на текста Stainweiss Homer /Хоумър Стейнуай -
обезщетение в размер на 166.67 лв. за участието му в създаването на музиката
и 166.67 лв. за създаването на текста на песента или общо 333.34 лв.; 6. It's Ok
/Ист окей/ в изпълнение на D Smoke /Ди Смоук/ и носители на авторските
права, посочени като композитори и автори на текст едновременно са: Farris
Daniel Anthony /Даниел Антъни Фарис/, член на американското дружество за
управление на права ASCAP; Gouche Andrew Winston Esterly Tony /Тони
Естерли Андрю Гуше/, член на американското дружество за управление на
права BMI; Paul Markus /Маркъс Пол/, член на американското дружество за
управление на права BMI и Roberts Zorro /Роберто Зоро/, член на
американското дружество за управление на права ASCAP, за което музикално
произведение композиторът и автор на текста: Farris Daniel Anthony /Даниел
Антьни Фарис/ - обезщетение в размер на 125.00 лв. за участието му в
създаването на музиката и 125.00 лв. за създаването на текста на песента или
общо 250.00 лв.; Композиторът и автор на текста Gouche Andrew Winston
Esterly Tony /Тони Естерли Андрю Гуше/ - обезщетение в размер на 125.00 лв.
за участието му в създаването на музиката и 125 лв. за създаването на текста
на песента или общо 250.00 лв.; Композиторът и автор на текста Paul Markus
/Маркъс Пол/ - обезщетение в размер на 125.00 лв. за участието му в
създаването на музиката и 125 лв. за създаването на текста на песента или
4
общо 250.00 лв.; Композиторът и автор на текста Roberts Zorro /Роберто Зоро/
- обезщетение в размер на 125.00 лв. за участието му в създаването на
музиката и 125.00 лв. за създаването на текста на песента или общо 250.00 лв.,
ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от датата на
предявяване на исковата молба – 28.06.2022 г. до окончателното изплащане,
както и иска за разгласяване на диспозитива на постановеното решение, на
основание чл. 95 б, ал. 1, т. 6 ЗАПСП.
В срока по чл.259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от СНЦ
„Музикаутор“, в която се излагат оплаквания за неправилност и
необоснованост на обжалваното решение. Сочи се, че са неоснователни
мотивите на СГС, съгласно които исковете са останали недоказани поради
заинтересованост на свидетеля на ищеца, поради липса на отчет, който да е
представен по делото, поради неустановен контакт с представител на
посетеното заведение, поради липса на имената на свидетеля на представения
за посещение касов бон, както и поради липса на връзка между евентуалната
установеност с технически приложения и изпратеното по електронен път
съдържание. Твърди, че ищецът никога не е твърдял, че има контролни
функции по отношение ползвателите на защитено съдържание, поради което и
съображенията на съда относно липсата на доказателства за възлагани
проверки и резултатите от тях, както и за наличието на цял отдел с конкретни
правомощия, са неотносими към спора. На следващо място изводите на съда,
че свидетелските показания на св. П. не са обективни поради факта, че лицето
е посредник на сдружението-ищец и получава възнаграждение за това, също
не отговаря на истината. В тази връзка е сторено доказателствено искане да
бъде приет по делото договора на св. П. със сдружението, от който е видно, че
получаваното от него възнаграждение е функция на сключен договор, като по
този начин бъде установено, че свидетелят не е заинтересован да няма договор
между конкретното, посетено от него заведение и сдружението-ищец.
Допълва се, че неправилно съдът е приел, че показанията на св. П. не следва
да бъдат кредитирани, тъй като бил ползвал непредставени по делото
доказателства, доколкото т.нар. „отчет за проверка“, който се изпраща до
ищеца, е частен документ, отразяващ часа и деня на посещението на обекта,
както и заглавията на произведенията, като използването на мобилно
приложение, което помага за идентифициране на репертоара не променя
факта, че тези произведения са и лично възприети. Във връзка с приетото от
5
съда, а именно, че по делото липсват доказателства за вида на мобилното
приложение, неговите функции, възможностите за грешки и объркване при
отчитане на резултата при разпознаване на произведението, се твърди, че
възражение в този смисъл от страна на ответника липсват, нито съдът е указал
на ищеца, че следва да докаже тези обстоятелства. Изтъква се, че съдът е
основал решението си единствено на възражения на ответната страна, при
това направени извън преклузивния срок по чл.131 от ГПК, а именно, че в
процесното заведение не са звучали описаните в исковата молба
произведения. По отношение представения от ищеца фискален бон, в който не
фигурират имената на свидетеля, поради което съдът е приел, че не се
установява факта на неговото присъствие в заведението, се изтъква, че от
показанията на св. А. се установява, че обикновено получаването на мейли за
установените произведения „идват по същото време, по което е взета и
касовата бележка за консумация“. На последно място се излага, че при
положение, че исковете са установени по основание, но няма достатъчно
данни за техния размер, както сам съдът е установил това, и е налице
основание за приложението на чл.95а, ал.1, т. от ЗАПСП, то минималното
обезщетение следва да е по 500 лв. за музиката и по 500 лв. за текста на всяка
песен, а не общо по 500 лв. за песен. Моли обжалваното решение да бъде
отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго, с което исковете да
бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна- „Екселенс“ ООД, с който същата се оспорва като
неоснователна. Твърди се, че по делото не е доказано публичното използване
от ответника на конкретните 6 броя музикални произведения на посочената
дата и място, по начина, по който се твърди в исковата молба. Счита, че
показанията на св. А. са неотносими към предмета на спора. Твърди, че от
исковата молба не става ясно кое заведение и на коя дата е посетено-
ресторант „К.Е.В.А“ или бар клуб “Fargo”. Сочи, че от показанията на св. П. е
видно, че възприетият от ищеца подход за идентифициране на музикални
произведения при реализиране на съответните проверки, е ползването на
техническо средство, а именно мобилно приложение „Шазам“, което сочи на
предварителна подготовка за установяване на нарушение, което е в
компетенциите на Министерство на културата, а не на Сдружението-ищец.
Навеждат се доводи за недопустимост на исковете, доколкото ищецът не е
6
носител на материалното право, засегнато от спора, респ. няма качеството на
процесуален субституент, тъй като не му е възложено управление и защита на
правата на авторите на музиката и текстовете на процесните музикални
произведения, а отразяването на определени факти и обстоятелства в
регистъра на Министерството на културата не обвързват съда да приеме, че
същите са налице. Във връзка със стореното от въззивника доказателствено
искане счита че същото е преклудирано и не са налице процесуални
нарушения, които са възпрепятствали неговото по-ранно приемане. Моли
обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С Определение №5/07.01.2025 г., постановено по делото, настоящият с
състав е уважил доказателственото искане на въззивното сдружение, като е
допуснал събирането на писмени доказателства, а именно заверено копие на
Договор за посредничество от 30.09.2021 г., сключен между сдружението и Ч.
В. П., ведно със съпътстващите го приложения.
В проведеното по делото открито съдебно заседание страните
поддържат исканията и възраженията си.
Апелативен съд-София, извършвайки служебна проверка за валидност и
допустимост на атакуваното решение и след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за
установено следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено от
надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в
съответната форма, по редовно предявени искове.
Във връзка с активната легитимация на ищеца следва да се изложи, че с
Определение №550/12.07.2023 г., постановено по т.д.№802/2023 г. по описа на
ВКС, ТК, Второ отделение, касационната инстанция се е произнесла по този
въпрос, като е изложено, че за да се легитимира настоящият ищец като
процесуален субституeнт по см. чл.95в, ал.2 ЗАПСП е достатъчно
сдружението да е регистрирано в регистъра по чл. 94г, ал.2, т.1, вр. чл.94б
ЗАПСП, като когато предмет на исковете са индивидуални права на
управление, съответно за защита, поверени на сродни чуждестранни
организации за колективно управление на права /ЧОКУП/, единственото
условие за възникване на процесуалната суброгация е съответната ЧОКУП да
е вписана в регистъра по чл. 94г, ал. 3, т. 7 ЗАПСП по водената от
7
Министерството на културата партидата на ищеца, в качеството му на ОКУП.
Законът свързва легитимацията на ищеца в очертаната хипотеза само с
вписванията по чл. 94г, ал. 3, т. 7 ЗАПСП в регистъра, но не и с представянето
на договорите за взаимно представителство, сключени между ищеца и
ЧОКУП, въз основа на които е извършено това вписване.
Няма спор по делото, че с исковата молба ищецът е представил
удостоверение № 11/19.01.1994г. на Министерство на културата на Република
България, съгласно което същият е регистриран в Регистъра на сдруженията
по чл.40 ЗАПСП, респ. чл.94б ЗАПСП вр. §24,ал.1 ПЗР ЗАПСП, отдел
„Авторско право“ към Министерство на културата. Представено е и
удостоверение за регистрация на дейност по колективно управление на права,
съгласно което Сдружението е регистрирано по реда на чл.40б, ал.1 ЗАПСП и
по този на чл.40б, ал.9 ЗАПСП., както и Удостоверение № У-62/05.09.2014 г.,
издадено от Министерство на културата, което потвърждава, че Сдружение
МУЗИКАУТОР е вписано във водения „Регистър на сдруженията по чл. 40 от
ЗАПСП“ към Министерство на културата, като организация за колективно
управление на авторски права за упражняване на дейност по колективно
управление на авторски права за по посочените начини за използване и
обекти.
В допълнение следва да се посочи още, че специалният закон е уредил
нарочна оборима презумпция в полза на ОКУП, които, по арг. от чл. 95в, ал. 2,
изр. второ ЗАПСП, не трябва да установяват индивидуални права на
управление, съответно за защита на техните членове, оповестени в списъка по
чл. 94у, ал. 1, т. 10, и на сродните чуждестранни организации за колективно
управление на права, вписани в регистъра по чл. 94г, ал. 3, т. 7. В тези случаи
разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс не се
прилага.
С оглед изложеното следва да се заключи, че ищецът притежава
надлежна процесуална легитимация за предявяване на процесните искове.
По основателността на предявените искове съдът намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 95 от
ЗАПСП, във връзка с чл. 95а, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП и чл. 95б, ал. 1, т. 6 от
ЗАПСП.
С обжалваното решение е прието, че ищецът е организация за
8
колективно управление на права и осъществява дейност по чл.94,ал.1 от
ЗАПСП, както и че между него и организациите, в които членуват авторите на
описаните в исковата молба песни са сключени писмени договори за взаимно
представителство, от което е направен извода, че СНЦ „Музикаутор“
притежава активна процесуална легитимация да води процесните искове. С
оглед приетото по делото като обективно, компетентно и неоспорено от
страните заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза съдът е
заключил, че ищецът е установил авторството върху произведенията, предмет
на производството. Въз основа на събраните по делото доказателства,
предимно гласни такива и по-конкретно тези на свидетелите Ч. В. П.
(сътрудник на ищеца) и С. И. А. (мениджър „Лицензиране публично
изпълнение“ в „Музикаутор“) съдът е направил извод, че не е доказано, че на
посочената в исковата молба дата е осъществено твърдяното нарушение.
Показанията на свидетеля А. са счетени за неотносими към предмета на спора
с оглед обстоятелството, че същата лично не е присъствала, респективно не е
извършила конкретните проверки, а от направените изявления следва да се
приеме, че свидетелката установява обстоятелства, относими единствено
досежно обичайната процедура, възприета от ищеца при извършване на
съответните проверки. Съдът е посочил, че освен липсата на нормативна
възможност, в производството, не се ангажират доказателства за предоставяне
на контролни функции по спазването на авторските права на своите членове и
на членовете на сродни организации в полза на ищеца, доколкото същият не е
административен орган, а е юридическо лице с нестопанска цел. Съдът не е
кредитирал показанията на свидетеля П. досежно обстоятелствата, свързани с
установяване на процесните нарушения като е счел, че е налице
заинтересованост на свидетеля, доколкото същият работи на граждански
договор в Музикаутор, а твърденията му, че възнаграждението му не зависи от
извършваните проверки са приети за неубедителни предвид, че е предвиден
специален ред за отчитане на извършените проверки. Съдът е допълнил, че по
делото не са ангажирани документи, обективиращи възлагане на проверка,
респективно - какви са резултати от проверката за процесната дата за
съответния обект. Изложено е, че въпреки установените от свидетелите на
ищцовата страна процедурни правила, по делото не е представен изготвен от
сътрудника отчет, въз основа на който да се идентифицира и доказва, че св. П.
и/или неговия колега са били на проверката в конкретния обект на посочената
9
дата. Относно приложения по делото фискален бон за закупени артикули на
21.01.2022 г. в 17 часа и 25 минути от обект Ресторант „К. Е. В. А.“, находящ
се в гр. София, „Георги С. Раковски“ № 114 съдът е изтъкнал, че доколкото в
този документ липсват данни, индивидуализиращи лицето (лицата), посетило
обекта на посочената дати и интервали от време и предвид лисата на други
релевантни към процеса доказателства, то соченото обстоятелство остава
недоказано. Съдът е приел, че неустановено е и твърдяното изпълнение на
посочените в исковата молба шест броя отделни музикални произведения - на
процесната дата и в посочения обект, тъй като от показанията на свидетелите,
е видно, че възприетият от ищеца подход за идентифициране на музикалните
произведения при реализиране на съответните проверки, чрез ползването на
техническо средство, а именно мобилно устройство с инсталирано
приложение „ШАЗАМ“, сочи на предварителна подготовка за установяване на
евентуално нарушение, което не е в компетентността на сдружение с
нестопанска цел и не следва от закона. От друга страна, свидетелят П., не
твърди, че той и/или колегата му, извършил проверката, са идентифицирали
лично което и да е музикално произведение по заглавие и автор на музика
и/или текст, нито че са в състояние без техническо средство да установят
подобни обстоятелства. Изпращането на данните за определена песен
(идентифицирана като изпълнител, автор на музика и текст), по твърдения на
свидетелите е била установявана чрез справка в YouTube, Spotify - в различни
платформи, едва след което е изпращано произведението по мейл в
Музикаутор, от което е направен извод, че е налице разкъсване на връзката
между евентуално установеното с технически приложения произведение и
онова, което е изпратено по мейл. Изтъкнато е, че липсват други
доказателства за резултата от идентификацията, получен от мобилното
приложение, като не се ангажират и такива за вида на това мобилно
приложение, неговите функции и възможностите за грешки и объркване при
отчитането на резултата, както и за неговото инсталиране на мобилните
телефони на свидетеля, съответно - проверяващия.
Настоящият състав на Апелативен съд-София изцяло споделя мотивите,
изложени от първоинстанционния съд, поради което и на основание чл.272 от
ГПК, препраща към тях.
Видно от данните по делото е, че единствените доказателства, събрани в
хода на процеса, относно твърдяното от ищеца нарушение от ответника на
10
посочените в исковата молба музикални произведения, са показанията на
свидетелите П. и А..
В показанията си свидетелят Ч. П. твърди, че е сътрудник на
МУЗИКАУТОР от 15 г. Неговата работа се изразява в посещения в търговски
обекти на територията на Република България - барове, ресторанти, хотели,
магазини, кафенета и т.н., с цел установяване на това дали в даден търговски
обект звучи музика и съобразно ЗАПСП да преговаря със съответните
управители на тези търговски обекти за лицензиране на музиката, която звучи
на тяхната територия. Посочва, че е посещавал заведението „К.Е.В.А“, което
се намира в гр. София, на ул. „Раковски” № 114, и като клиент, и в качеството
си на сътрудник на МУЗИКАУТОР. На 21.01.2022 г. около 17:15 часа - 17:30
часа го е посетил в качеството на сътрудник на МУЗИКАУТОР, заедно с друг
негов колега също сътрудник на МУЗИКАУТОР. При посещението им звучала
музика през тонколони, които били разположени на различни места- в самото
заведение и извън заведението. Описва подробно обстановката в заведението,
разположението на тонколоните и масите за настаняване на клиентите. Сочи,
че по време на неговото посещение е звучала по тонколоните чуждестранна,
западна музика. Излага, че в МУЗИКАУТОР има наложена практика по
решение на ръководството, съгласувана с Министъра на културата. Чрез едно
музикално приложение, което се намира в неговия телефон или съответно в
телефоните на съответния сътрудник, който посещава търговските обекти -
Shazam, се идентифицира с точност всяка песен, която звучи в дадено
пространство. Благодарение на това музикално приложение колегата, с когото
е бил, е идентифицирал може би 10-12 музикални произведения - песни,
докато траел престоят им, който бил около 45 минути и през цялото това
време звучали западни, музикални произведения от тонколоните, разположени
вътре и вън в ресторант „К.Е.В.А“. Свидетелят заявява, че при установяване
на дадено музикално произведение от съответния сътрудник, същото се
препраща от телефона му към централната поща на МУЗИКАУТОР по имейл,
с цел да се удостовери пред МУЗИКАУТОР, че в този ден, в този час
съответният сътрудник е идентифицирал точно това музикално произведение,
описвайки в кое точчно заведение, на коя улица и кой град е. В процесния
случай твърди, че с колегата са изпратили тези музикални произведения по
имейла на МУЗИКАУТОР. Допълва, че впоследствие се изготвя т.нар. „отчет“
за посещение на подобен тип обекти, с който свидетелят заявява, че разполага.
11
П. е посочил още, че след установяването на съответните музикални
произведения от сътрудника се изготвя уведомително писмо от централата на
МУЗИКАУТОР, в което уведомително писмо ясно и точно са отбелязани
музикалните произведения, които са идентифицирани в съответния ден и час.
Отправя се това уведомително писмо до управителя на фирмата, която
стопанисва търговския обект. Това уведомително писмо е с подписа на
изпълнителния директор на МУЗИКАУТОР и се предоставя на съответния
сътрудник, който носи това уведомително информационно писмо до
управителя на този търговски обект. По отношение на „К.Е.В.А“ свидетелят
сочи, че той е получил изготвеното уведомително писмо от МУЗИКАУТОР и
на 09.03 същата година го е връчил лично на г-н И. С., който е управител на
ресторант „К.Е.В.А“, като разговаряли с него за уреждането на авторските
музикални права и изпращане на оферта от страна на МУЗИКАУТОР. Твърди
се, че управителят е приел уведомителното писмо и протокола, но без да се
подпише. На другия ден колегите от МУЗИКАУТОР му изпратили
съответната оферта за уреждането на авторските музикални права.
Свидетелят заявява, че е бил с друг колега - И. П. и заедно посетили ресторант
„К.Е.В.А“ на 21.01.22 г., като никой от тях няма сключен договор за това
заведение. И. П. е извършил проверката, като П. само го е придружавал,
поради което и той е изпратил имейла до Музикаутор. Във връзка с
отношенията между ищеца и свидетеля П. последният заявява, че за да получи
съответното възнаграждение от МУЗИКАУТОР, той като сътрудник трябва да
сключи договор със съответния търговски обект, независимо какъв е той и
едва тогава получава съответно възнаграждение. В конкретния ден, в
конкретния случай не е получавал никакви възнаграждения тъй като с И. П., в
качеството си на сътрудници към МУЗИКАУТОР, просто са седнали да изпият
по едно кафе в това заведение и тогава са били идентифицирани и
музикалните произведения. П. твърди, че ръководството на МУЗИКАУТОР е
съгласувало с Министъра на културата, че чрез музикалното приложение,
наречено SHAZAM, могат да се извършват идентификации на музикални
произведения в търговските обекти, но за действията си няма
упълномощаване от Министерство на културата. Има такова от
МУЗИКАУТОР, което му е заявило и му е предоставило възможност да прави
идентификация със SHAZAM.
В показанията си свидетелката А. е заявила, че е мениджър
12
„Лицензиране публично изпълнение“ в МУЗИКАТОР, като в сдружението
работи от август месец 2020 г., а на мениджърската позиция е от 2021 г.
Отделът се занимава с лицензиране на туристически и търговски обекти за
музикалното съдържание, което звучи в тези обекти. Сключват се договори с
хотели, заведения, кафенета, магазини и всякакъв такъв тип обекти. Освен
екипът от хора, които са в офиса, имат и посредници, които извършват тази
дейност на терен. Посредниците не са на трудов договор към сдружението, а
работят на граждански договор и посещават обекти, в които звучи музика, за
да установят дали вътре се използва музикално съдържание, дали то е от
репертоара на Музикаутор и след това водят разговори за сключване на
договори. Според свидетелката, посредниците установяват само факта на
ползването и се свързват със съответния клиент да сключи договор. Те не
правят проверки и нямат никакви документи за такъв тип дейности от
Министерство на културата. Твърди се, че МУЗИКАУТОР няма договор с
„К.Е.В.А“. Водени са разговори за сключване на договори, но от „К.Е.В.А“
отказали. Обектът е бил посетен от техен посредник след установено излъчено
музикално съдържание. Това се е случило през 2021 г., в началото на годината.
След това до обекта е изпратено уведомително писмо. Впоследствие се
свързали с тях от ресторант „К.Е.В.А” и тя лично говорила тогава с
управителя, който казал, че няма да сключи договор с тях, но в крайна сметка
изпратили проект на договор, за да може той да види колко би му струвало.
Няколко пъти са водили разговори като посредникът, който е занесъл
протокола, също е разговарял на място. Свидетелката посочва, че писмото,
намиращо се на л.18 по делото е изготвено от не и подписът отдолу е нейн.
Конкретно на този екземпляр няма подпис, но тя е подписвала писмото.
Твърди, че на проверките тогава в София, по това време, са ходели Ч. П. и И.
П.. Те им били посредници и смята, че Ч. П. е връчил писмото. А. излага, че
установената при ищеца процедура е посредникът да седне в заведението и да
си поръча нещо като клиент. С приложението „Shazam“ се засича музикалното
произведение, което звучи в обекта. В момента, в който то бъде засечено,
Shazam показва информация коя е песента. То дава опция да се прослуша в
YouTube, Spotify - в различни платформи. След което има опция да се сподели
файлът досежно това, което е установено. Споделянето става чрез имейла на
Музикаутор, който е сложен на телефона към техния служебен имейл.
Сдружението получава имейлите в зависимост колко е дълга песента за
13
някакъв период от 3-4-5 минути. Мейлите идват в реално време, когато
посредниците са били в обекта. В офиса виждат произведенията, изпращат ги
към Отдел „Разпределение”. Служителите проверяват тези произведения и им
връщат обратна връзка дали това произведение е част от техния репертоар или
не е. Изпращането към служителите от отдел „Разпределение“ се случва след
като е извършено посещението. Файлът не отчита позицията (локацията) на
съответния посредник. Това е възможно да се случи и в извънработно време,
когато не са в офиса, поради което няма как да бъде изпратено това сведение.
Допълва, че сътрудникът взима касова бележка затова, че е преседял в обекта,
за да могат да са сигурни, че той е бил там. Обработват се тези документи.
Виждат информацията от "Разпределение" и ако тези произведения са техни,
подготвят уведомително писмо, в което казват, че са установили използване и
приканват клиента, за да сключи договор с тях.
Настоящият състав намира, че показанията на свидетелката А. не са в
състояние да обосноват твърдяното от Музикаутор нарушение от страна на
ответника. Същата свидетелства за установената в ищцовото сдружение
практика при установяване на нарушения и сключване на договори за
лицензирано ползване на музикални произведения, но не възпроизвежда
факти и обстоятелства, които лично е възприела. Твърдението, че същата е
изготвила и подписала писмото, намиращо се на л.18 по делото, не
съответства на доказателствата по делото, доколкото писмото не носи подпис
на неговия автор, за който е посочена С. А.. В останалата част показанията на
свидетелката следва да бъдат преценявани при условията на чл.172 от ГПК,
доколкото същата е служител на Музикаутор, при това на ръководна
длъжност.
На следващо място, съдът намира, че доколкото свидетелят П. е в
договорни отношения с ищеца и сам признава, че получава възнаграждение за
своята работа, то неговите показания следва да се преценяват по реда на
чл.172 от ГПК. Макар във въззивната жалба да се твърди, че това
възнаграждение е за други дейности, то следва да се приеме, че от
представения и приет пред въззивната инстанция Договор за посредничество
от 30.09.2021 г., сключен между Музикаутор и Ч. В. П., се установява друго. В
чл.1, ал.5 от Договора е посочено, че „посредничество по смисъла на чл.1, ал.1
от Договора е извършване на фактически действия, изразяващи се в:
а)установяване на обекти по смисъла на Правилата за туристически и
14
търговски обекти, в които се осъществява публично изпълнение на
произведения от репертоара на възложителя, водене на преговори за
сключване на договори за такива обекти и извършване на всички необходими
фактически действия, водещи до сключването на такива договори между
възложителя и съответните ползватели..“. В Чл.2 от Договора е изложено, че
посредничеството по смисъла на договора включва още и извършване от
посредника на проверки за установяване на репертоара, звучащ в даден обект,
съгласно процедура, представляваща Приложение №6, съответно от
репертоара, изпълняван по време на концерт…, както и участие на
посредника в качеството му на свидетел в съдебни заседания по дела,
образувани на база на извършени от него проверки и оказване на съдействие
на юридическия екип, водещ съответните дела“. Посочено е, в чл.9 от
Договора, че възложителят ще заплаща разноските на посредника, свързани с
осъществяване на дейността му по чл.1, ал.5, буква „а“, съгласно Приложение
№3 към договора. В чл.18 от Договора са посочени правата и задълженията на
посредника , сред които такива, в които ясно и конкретно е посочена
дейността и свързаната с нея организация по извършване на проверки на
търговски обекти. С оглед изложеното, настоящият състав достигна до
единствения категоричен извод, че посоченият свидетел е заинтересован от
изхода на спора. Дейността по посещение на търговски обекти и установяване
на репертоара от музикални произведения в същите е част от задълженията на
свидетеля П. по договора му с ищеца, като видно от чл.23, б. „ж“ от същия, в
случай на неизпълнение на това задължение е предвидена кумулативна
санкция, а именно неустойка в размер на 1 000 лв. за всеки отделен случай.
Нещо повече, установяването на обектите, в които се осъществява публично
изпълнение на произведения от репертоара на възложителя, е дейност
предпоставяща евентуално сключване на договори с тези обекти, поради което
и същата е необходимо условия за постигане на резултат, за който според
договора е дължимо съответното възнаграждение. Следва да се допълни, че е
житейски нелогично и неоправдано едно лице да осъществява такъв тип
времеемка дейност, без за същата да е предвидена насрещна възмездност. В
заключение следва да се изтъкне, че по силата на сключения с ищеца договор
свидетелят е длъжен „да участва в качеството си на свидетел в съдебни
заседания по дела, образувани на база извършени от него проверки..“ ( чл.18,
б. „ф“) от Договора), поради което и при неизпълнение на това задължение,
15
съгласно чл.22, ал.1 от Договора, възложителят има право да развали същия с
едностранно писмено уведомление, изпратено по пощата или по имейл, без да
дава допълнителен срок за изпълнение, което безспорно обуславя
заинтересованост на свидетеля.
От друга страна ищецът-въззивник не е ангажирал нито едно друго
доказателство в подкрепа на твърденията си за извършено нарушение от
страна на ответното дружество на защитавани авторски права - не се твърди,
нито е поискано приобщаване на евентуално съставяни констативни актове за
извършените проверки и за резултатите от тях, респ. - издадени във връзка с
тях от правоимащия орган - Министерство на културата, административни
актове за нарушения; не се твърди да съществуват, макар да се сочи, че е
осъществена съответната процедура, нито е поискано приобщаването като
писмени доказателства на обективирани на съответен носител електронни
съобщения от електронната поща на свидетеля П. към „Музикаутор“ /според
свидетеля той е изпратил такива/; липсват данни за констатираното от
приложението на телефона на сътрудника, извършващ проверката; няма
доказателства за разменени имейли между проверяващия сътрудник и
сдружението, съответно няма представени по делото доказателства за
изготвен отчет от страна на сътрудника, който макар и частен документ,
следва да се преценява с оглед останалите налични по делото доказателства;
представеното по делото уведомително писмо до ответника е неподписано
както от лицето, посочено за негов автор, така и от адресанта; липсват
доказателства в подкрепа на твърденията, че с ответника са водени преговори
за сключване на договор, с оглед констатираното използване на музикални
произведения от репертоара на ищеца, както и че на същия е изпратена
оферта; липсват доказателства за твърдението, че Министерство на културата
е наредило на длъжностните лица, служители на ищеца, при извършване на
проверки с обект музикални произведения да използват при необходимост
специализирани музикални приложения, сред които останало само като
твърдение процесно такова; липсват доказателства относно същността на
твърдяното като използвано музикално приложение „Shazam“, какви са
неговите качества, механизъм на работа, техническа годност за безпогрешно
установяване на характеристиките на музикалното произведение, функции и
възможностите за грешки и объркване при отчитането на резултата, както и за
неговото инсталиране на мобилния телефон на свидетеля П., разполага ли с
16
функция за местоположение (локация) и съответно изясняване по технически
начин на кое място са били разпознати процесните музикални произведения.
Не на последно място следва да се изтъкне, че в подкрепа на
твърденията си за посещение на обекта на ответника ищецът е представил
само и единствено копие на фискален бон, от който се удостоверява
единствено, че на посочения в него търговски обект - ресторант и в
определено време, е извършена консумация на определени напитки, но от този
документ не може да се установи кое лице я е извършило, в частност, че това е
именно свидетелят Ч. П. и неговият колега, а още по-малко - че в рамките на
посочените в касовия бон време и място са звучали процесните песни.
Разпоредбата на чл.95 ЗАПСП урежда т. нар. иск за обезщетение, чрез
който носителят на защитено от ЗАПСП авторско или сродно право може да се
защити срещу нарушение на правата му, ако от нарушението са произлезли
вреди. Основателността на иска предполага нарушение на закриляни от
специалния ЗАПСП права, каквото е налице във всички случаи, при които
обектът на авторски и сродни права се използва без съгласие на
правопритежателя и без законът да допуска използването независимо от
волята на последния.
От приетата по делото експертиза се установява, че описаните в
исковата молба песни представляват обекти на авторското право и че
управлението на правата върху същите е възложено на ОКУП, с което
ищцовото сдружение има сключени договори за взаимно представителство.
Не беше установено обаче ответното дружество да е осъществило
публично изпълнение на описаните песни в посоченото време и място.
Следователно не е доказан фактът на нарушението, което води до извода, че не
е осъществен фактическият състав на чл.95 от ЗАПСП и предявеният иск с
правно основание чл. 95 вр. с чл. 95а, ал.1, т.1 от ЗАПСП като неоснователен и
недоказан следва да бъде отхвърлен.
След като не доказано при условията на пълно и главно доказване, че
нарушение е осъществено от ответника, то недоказан остава и искът по
чл.95б, ал.1, т.6 от ЗАПСП за разгласяване за сметка на нарушителя на
диспозитива на решението на съда в средствата за масова информация.
Предвид съвпадащите изводи на въззивния и първоинстанционния съд,
обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде
17
потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, в полза на въззивника не следва да бъдат
присъждани разноски.
Въззиваемото дружество не е сторило искане за присъждане на
разноски.
С оглед на изложеното, Апелативен съд-София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1273 от 27.09.2024 г., постановено по т.д.
№ 1177/2022 г. по описа на съда, СГС, ТО, VI-9-ти състав
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18