№ 3103
гр. София, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петър Люб. Сантиров
Членове:Ивета Антонова
Йоана Кр. Кацарска
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело
№ 20241100507529 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
С Решение № 4831 от 18.03.2024 г., постановено по гр. д. № 43398/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, 143-и състав, е отхвърлен предявеният от И. С. Н., регистриран и
вписан като ЕТ „И. Н.-М.“ иск срещу Софийски имоти ЕАД за признаване за установено, че
И. С. Н., регистриран и вписан като ЕТ „И. Н. - М.“ не дължи на Софийски имоти сумите по
изпълнителен лист № 807 от 11.10.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 807/2010 г. на Районен съд -
Сливница за сумите: 13 648,53 лв., ведно със законната лихва от 15.12.2010 г. до
окончателното изплащане; 457,18 лв., ведно със законната лихва от 15.12.2010 г. до
окончателното изплащане и 282,12 лева, че не дължи сумите по изпълнителен лист № 253 от
11.10.2011 г., издаден по гр. д. № 253/2011 г. на Районен съд - Сливница за сумата от 282,12
лева. и че не дължи сумите по изпълнителен лист № 1 от 13.02.2012 г., издаден по гр. д. №
236/2011 г. на Районен съд - Сливница за сумите: 19 767,33 лв., ведно със законната лихва от
05.01.2011 г. до окончателното изплащане; 8757,35 лв.; 2 212,81 лв., ведно със законната
лихва от 05.01.2011 г. до окончателното изплащане; 385,51 лв.; 97,69 лв.; 1 580,04 лв. и 5,00
лева.
Със същото решение И. С. Н., регистриран и вписан като ЕТ „И. Н.-М.“ е осъден да
заплати на „Софийски имоти“ ЕАД сумата в размер на 100 лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение по гр. д. № 43396/2022 г. по описа на Софийски районен
съд, ГО, 143-и състав.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца - И. С. Н.,
регистриран и вписан като ЕТ „И. Н.-М.“, в която са изложени оплаквания за неправилност
на първоинстанционното решение поради нарушения на материалния закон и
необоснованост на изводите на първоинстанционния съд. Въззивникът се позовава на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ВКС, твърдейки, че след
постановяването му давността би могла да се прекъсне само чрез предприемането на
конкретни изпълнителни действия. Сочи, че погасителна давност не е текла докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането
1
на тълкувателното решение на 26.06.2015 г., както и че след тази дата изпълнителното
производство не може да има за последица спиране течението на давността. Въззивникът
твърди, че в обжалваното решение не е съобразено, че неправилно първоинстанционният
съд е приел, че прекратяването на производството е настъпило на 18.02.2020 г., като твърди,
че то е настъпило преди тази дата. В тази връзка сочи, че прекратяването на изпълнителното
производство поради „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител
може само да прогласи в постановление настъпилото прекратяване. Сочи, че при броенето
течението на давностния срок следва да бъде зачетено и вече изтеклото време до
образуването на изпълнителните дела от датата на постановяването и влизане в сила на
съдебните актове, по които са издадени изпълнителните титули, послужили за образуването
им. Поддържа, че когато изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК всички процесуални действия, извършвани от взискателя и съдебния
изпълнител по тях вече не могат да се считат за валидни в този смисъл, тъй като действията,
извършени по вече прекратените дела се обезсилвали по право и губели с обратна сила
своето процесуално и материално значение. Въззивникът счита, че за времето от датата на
образуване на и.д. № 218/2012 г. и и.д. № 219/2012 г. по описа на ЧСИ Д. до 26.06.2015 г.
давност не е текла, като никакви действия не са се отразили върху давността предвид
перемпцията и загубването с обратна сила на техния прекратителен ефект спрямо нея.
Поддържа, че първото възможно действие с такъв прекратителен ефект спрямо давността би
могло да бъде налагането на запори с молба от 04.07.2022 г. моли съда да отмени
обжалваното решение и да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в
който е изложено становище за нейната неоснователност. Моли съда да претендира
обжалваното решение и претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законоустановения срок, от ищеца, чрез адвокат И. И., с пълномощно по делото, като е
заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба
е допустима.
Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск, с който
ищецът отрича вземането на ответното дружество по изпълнителен лист № 807 от
11.10.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 807/2010 г. на Районен съд - Сливница за сумите: 13
648,53 лв., ведно със законната лихва от 15.12.2010 г. до окончателното изплащане; 457,18
лв., ведно със законната лихва от 15.12.2010 г. до окончателното изплащане и 282,12 лева, че
не дължи сумите по изпълнителен лист № 253 от 11.10.2011 г., издаден по гр. д. № 253/2011
г. на Районен съд - Сливница за сумата от 282,12 лева. и че не дължи сумите по
изпълнителен лист № 1 от 13.02.2012 г., издаден по гр. д. № 236/2011 г. на Районен съд -
Сливница за сумите: 19 767,33 лв., ведно със законната лихва от 05.01.2011 г. до
окончателното изплащане; 8757,35 лв.; 2 212,81 лв., ведно със законната лихва от 05.01.2011
г. до окончателното изплащане; 385,51 лв.; 97,69 лв.; 1 580,04 лв. и 5,00 лева.
Отрицателният установителен иск по чл. 439 ГПК е законно средство за защита на
длъжника по висящ изпълнителен процес, с което му се предоставя правото да установи, че
изпълняемото право е отпаднало поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното
му установяване, но имащи значение за неговото съществуване. Искът е предоставен на
длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното
изпълнение и за неговото уважаване е необходимо ищецът да докаже наличието на факти,
които изключват, унищожават или погасяват спорното материално право, каквито са:
плащане, прихващане, погасяване на правото на принудително изпълнение поради изтекла
погасителна давност и пр.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на
иск относно вземането, а в чл. 117, ал. 1 ЗЗД е посочено, че от прекъсването на давността
започва да тече нова давност, която с оглед разпоредбата на ал. 1 на същия член, ако
вземането е установено със съдебно решение, е винаги пет години. В процесния случай
изпълнителен лист от 11.10.2011 г. е издаден въз основа не влязла в сила заповед за
изпълнение № 129/2010 г. по ч. гр. д. № 807/2010 г. по описа на Районен съд – Сливница.
Влязлата в сила заповед за изпълнение замества съдебното решение и произвежда ефект,
аналогичен на силата на пресъдено нещо. Поради това и от този момент започва да тече
срокът на новата погасителна давност, който винаги е петгодишен. Давността за вземанията
по изпълнителен лист от 11.10.2011 г. и изпълнителен лист от 13.02.2012 г., които са
издадени въз основа на влезли в сила съдебни решения, на общо основание е петгодишна.
Съгласно даденото в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г., ВКС, ОСГТК задължително тълкуване давността се прекъсва с предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо
от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ):
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис
и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.
Не е спорно между страните, че въз основа на влязло в сила Решение № 147 от 2011 г.
по гр.д. № 236/2011г. по описа на Районен съд – Сливница е издаден изпълнителен лист № 1
от 13.02.2012 г. за сумите: 19 767,33 лв., ведно със законната лихва от 05.01.2011 г. до
окончателното изплащане; 8757,35 лв.; 2 212,81 лв., ведно със законната лихва от 05.01.2011
г. до окончателното изплащане; 385,51 лв.; 97,69 лв.; 1 580,04 лв. и 5,00 лева. Не е спорно, че
въз основа на влязло в сила Решение № 157 от 2011 г. по гр. д. № 253/2011 г. по описа на
Районен съд – Сливница е издаден изпълнителен лист № 253 от 11.10.2011 г. за сумата от
282,12 лева. Безспорно по делото е, че въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение №
129 от 2010 г. по ч. гр. д. № 807/2010 г. по описа на Районен съд – Сливница, е издаден
изпълнителен лист за сумите от 13 648,53 лв., ведно със законната лихва от 15.12.2010 г. до
окончателното изплащане; 457,18 лв., ведно със законната лихва от 15.12.2010 г. до
окончателното изплащане и 282,12 лева.
Не е спорно, че с молба от 05.04.2012 г. взискателят „Софийски имоти“ ЕАД е
поискал образуването на изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист № 1 от
13.02.2012 г. С молбата взискателят е поискал да бъдат предприети изпълнителни действия с
цел принудително събиране на вземането, като е възложил на съдебния изпълнител на
основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави
справки, да набавя документи и да определи начина на изпълнение. Не е спорно, че по
подадената молба е образувано изп.д. № 218/2012 г. по описа на ЧСИ Н. Д., с рег. № 793.
С молба от 05.04.2012 г. взискателят „Софийски имоти“ ЕАД е поискал образуването
на изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист от 11.10.2011 г. по ч. гр. д. №
807/2010 г. по описа на Районен съд – Сливница, както и изпълнителен лист от 11.10.2011 г.
по гр. д. № 253/2011 г. по описа на Районен съд – Сливница. С молбата взискателят е
поискал да бъдат предприети изпълнителни действия с цел принудително събиране на
вземането, като е възложил на съдебния изпълнител на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да
проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи и да
определи начина на изпълнение. Въз основа на подадената молба е образувано изп.д. №
219/2012 г. по описа на ЧСИ Н. Д., с рег. № 793.
С оглед възприетото разрешение в Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по
тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, по изпълнителните дела, образувани за принудително
3
събиране на вземания, не е текла погасителна давност до обявяване на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС. Давността за тези
вземания е започнала да тече на 26.06.2015 г., тъй като до този момент е било обвързващо
тълкуването, дадено в ППВС № 3/18.11.1980 г., че давността спира да тече на основание чл.
115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, когато са налице две кумулативни предпоставки: да е направено пред
държавен орган надлежно волеизявление за принудително осъществяване на вземането,
което волеизявление е с не по-малко значение на предявяването на иск или на възражение в
исковия процес, и изпълнителното производство да е висящо. Когато преди датата
26.06.2015 г. е отпаднало второто от посочените две условия (отпаднала е висящността на
изпълнителното производство), срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД следва да се
брои от момента на прекратяването на изпълнителното дело, а не от момента на последното
по време и предприето в хода на делото изпълнително действие, тъй като до посочената дата
е обвързващо действието на ППВС № 3 от 1980 г. за спряла да тече давност на основание чл.
115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г. по тълк.
д. № 2/2023 на ОСГТК на ВКС.
В процесния случай до 26.06.2015 г. не е текла погасителна давност, като едва от тази
дата е възобновено течението на погасителната давност за вземанията по процесните
изпълнителни листове, изпълнителните дела, по които са били обединени в изп.дело №
219/2012 г. по описа на ЧСИ Н. Д., с рег. № 793. В конкретния случай от приложените по
делото доказателства се установява, че на 06.02.2017 г. взискателят е поискал извършването
на нова публична продан на недвижимия имот, което действие попада в кръга на посочените
в т.10 от т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с което давността е
прекъсната. В продължение на две години слез извършване на действието не са
предриемани изпълнителни действия, поради което на 06.02.2019 г. изпълнителното
производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – поради „перемпция“.
Съобразявайки възприетото в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д.
№ 2/2013 г., ВКС, ОСГТК, прекратителният ефект в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
настъпва с осъществяването на правнорелевантните факти, а именно изтичането на
двугодишния срок, като без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт
за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Ето защо, и предвид
направените във въззивната жалба оплаквания, следва да се посочи, въпреки че съдебният
изпълнител е постановил акт за прекратяването на изпълнителното производство на
18.02.2020 г., последното е било прекратено на 06.02.2019 г. по право с изтичането на
двугодишния срок от последното изпълнително действие.
След прекратяването на изпълнителното производство, на 14.05.2020 г. е подадена
молба за образуване на изпълнително дело въз основа на процесните изпълнителни листове,
въз основа на която е образувано изп.д. № 189/2020 г. по описа на ЧСИ Н. Д.. Доколкото в
молбата е инкорпорирано искане за налагане на възбрана върху недвижими имоти на
длъжника и запор върху банковите му сметки, то със същата е прекъсната давността, като на
04.07.2022 г. с искането на взискателя по изп.д. № 189/2020 г. по описа на ЧСИ Н. Д. за
насрочването и извършването на опис на движими вещи на длъжника и на моторни
превозни средства давността отново е прекъсната.
Предвид направените във въззивната жалба оплаквания следва да се посочи, че
съгласно приетото в съдебната практика /в този смисъл е и споделяната от настоящия състав
практика на ВКС обективирана в решение № 3724 от 24.02.2021 г., постановено по гр. д. №
1747/2020 г.; решение № 93 от 17.05.2021 г., постановено по гр.д. 2766/2020 г.; определение
№ 248 от 1.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3647/2020 г., IV г. о., ГК/ перемпцията е без правно
значение за давността. Нещо повече, съгласно т. 3 от Тълкувателно решение от 04.07.2024 г.
по т.д. № 2/ 2023 г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност се прекъсва от изпълнително
действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. В цитирания
тълкувателен акт е посочено и че перемпцията като процесуален институт не засяга
публичното субективно право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито
кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител като орган по принудителното
изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на изпълнителния лист. Ето защо и
ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция,
поставя началото на ново процесуално правоотношение, като съдебният изпълнител
продължава да е задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, отправена до
4
него и съдържаща се в изпълнителния лист, който е в негово държане.
Ето защо, настоящият състав приема, че последното изпълнително действие, което
попада в обхвата на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013
г., ВКС, ОСГТК и което е прекъснало давността, е било извършено на 04.07.2022 г. с
искането с на взискателя за насрочването и извършването на опис на движими вещи на
длъжника и на моторни превозни средства. От този момент е започнала да тече нова
петгодишна давност, която към момента на предявяване на иска – 10.08.2022 г., не е изтекла.
Доколкото с предявяване на отрицателен установителен иск за недължимост на вземането
поради изтекла давност спира давността и предвид (Решение № 50017 от 27.03.2023 г. по гр.
д. № 720/2022 г. на ВКС, IV г.о.) и предвид това, че от 04.07.2022 г. до датата на предявяване
на исковата молба – 10.08.2022 г., не е изтекъл петгодишният давностен срок, то
предявеният иск се явява неоснователен и правилно е отхвърлен от първоинстанционния
съд.
С оглед на обстоятелството, че правните изводи на въззивния съд съвпадат с тези на
СРС, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба да се остави без
уважение.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 273 ГПК
въззивникът следва да бъде осъден да заплати в полза на въззиваемото дружество сумата от
100 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед цената на иска въззивното решение подлежи на касационното обжалване по
правилата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4831 от 18.03.2024 г., постановено по гр. д. № 43398/2022
г. по описа на Софийски районен съд, 143-и състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК И. С. Н., ЕГН **********,
регистриран и вписан като ЕТ „И. Н. - М.“, ЕИК ********* да заплати на „Софийски
имоти“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 100 лева – разноски за юрисконсултско
възнаграждение за производството пред Софийски градски съд.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчване на
препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5