РЕШЕНИЕ
№
................
Гр.
София, 11.06.2021
г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV „Д” въззивен състав,
в публичното заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
РОСИ
МИХАЙЛОВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 3464 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение №
264363 от 04.11.2019 г., постановено по гр. д. № 72922/2017 г. на СРС, І ГО,
169 състав, са отхвърлени
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с правно основание чл.
535 от ТЗ от "К.С.2." ЕООД срещу В.Г.Н. и
В.К.С. за установяване съществуване на вземането на ищеца в размер на
сумата от общо 298 лв., представляваща част от вземане по запис на заповед,
издаден на 05.10.2012 г.
Недоволно от така постановеното решение е останало
ищцовото дружжество "К.С.2." ЕООД, което в срока по чл.259, ал.1
от ГПК го обжалва с оплаквания за неправилност поради допуснати при постановяването му
нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила. По-конкретно
поддържа, че неправилно СРС се е произнесъл по възражения, каквито не са правени
от ответниците, приел е за недоказани факти, които между страните не са били
спорни и така нарушавайки принципа на диспозитивното начало в процеса е
постановил решение въз основа на твърдения, които ответниците не са навеждали. Моли решението на СРС да бъде отменено и предявения
иск да бъде изцяло уважен.
Въззиваемият В.Г.Н. оспорва жалбата по съображения, изложени
в депозирания в срока по чл.263,
ал.1 от ГПК писмен отговор, а въззиваемата В.К.С. не ангажира становище.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта – само в
обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата. При така очертаните правомощия, като съобрази правните доводи на страните и
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е положителен
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 535 ТЗ.
Производството се развива след като на 01.09.2016 г.
по ч. гр. д. № 35932/2016 г. в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение
по чл. 417, т. 9 ГПК, срещу която в срока по чл. 414 от ГПК от длъжника е
постъпило възражение, че не дължи изпълнение.
Ищецът "К.С.2." ЕООД в
исковата молба твърди, че на 05.10.2012 г. ответникът Г.В.Н., починал в хода
на делото и заместен от своите законни наследници В.Г.Н. и В.К.С., е издал
запис на заповед в полза на дружеството за сумата 326 лв. с падеж - на
05.10.2013 г. Според ищеца, ценната книга била издадена във връзка с договор за
подмяна на вертикални и хоризонтални щрангове в сграда в режим на етажна
собственост с адрес: гр. София, кв. "*****, където се намирал и обитавания
от ответника апартамент № 19, като обезпечение на вземането спрямо последния.
Ответникът, обаче, платил само 28 лв. и така останали дължими 298 лв., които се
претендират от новоконституираните двамата ответника, заместили първоначалния,
по равно.
При тези фактически
твърдения ответниците В.Г.Н. и В.К.С. в срока
за отговор са възразили, че
първоначалният ответник не е издател на запис на заповед, като евентуално са оспорили
каузалното отношение, без да въвеждат друго такова, твърдейки, че представеният
договор за подмяна на щрангове не може да бъде основание за издаване на запис
на заповед, че за сключване на такъв договор липсва решение на Общото събрание
(ОС) на етажната собственост (ЕС), респ. че такива разходи не са утвърдени след
извършването им от ОС.
При така очертания предмет на спора неправилно
първоин-станционият съд с доклада по делото е приел, че претендираното
вземане представлява цена за демонтаж на
стари и монтаж на нови вертикални и хоризонтални щрангове в сграда в режим на
Еетажната собственост, находяща се в гр. София, кв. "*****, като неправилно
също така е указал на ищеца, че не сочи доказателства за това, че ответникът Н.
е бил собственик на обект в сградата, както и че ОС на ЕС е взело решение за
сключване на договора и за приемане на работата. Това е рефлектирало върху
крайния съдебен акт, с който, за да отхвърли исковете, съдът е приел, че ищецът
не е доказал така очертаните две гпупи факти.
Предмет на делото по предявен установителен иск по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотеза на издадена заповед за изпълнение
по чл. 417, т. 9 ГПК въз основа на запис на заповед, е
вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. В случая подписаният от първоначалния ответник Г.В.Н.
менителничен ефект съдържа изискуемите в чл. 535 ТЗ реквизити, поради което
същият удостоверява извършването от него на валидна едностранна абстрактна сделка
и възникване в правната му сфера на задължението по ефекта. Следователно,
независимо от твърденията на ищеца за паралелни каузални отношения, искът му се
явява основателен. Въпреки това, от представените като писмени доказателства договор за подмяна на хоризонтални и вертикални щрангове
от 05.10.2012 г. и приемо-предевателния проткол от 06.10.2012 г. се установява и твърдяното с
исковата молба каузално отношение. В случай, че при сключването на
договора или при приемането на работата е било допуснато някакво нарушение, в
тежест на ответниците е да го докажат. Такова, обаче, нито се установява, нито
се твърди от тях. Следователно, възраженията по каузалното отношение се явяват
неоснователни и недоказани.
Съгласно т.17 на ТР № 4/2014 г. ищецът - поемател по
запис на заповед, за съществуване вземането по който предявява иска по чл. 422
ал.1 ГПК, не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за
плащане и да доказва възникването и съществуването на каузално правоотношение,
във връзка с което е издаден записът на заповед. С въвеждането на такова
твърдение от някоя от страните в производството по чл.422 ал.1 ГПК, подлежи на доказване и каузалното
правоотношение, но само доколкото възраженията, основани на това
правоотношение, биха имали за последица погасяване
вземането по записа на заповед. По правилото на чл.154 ал.1 ГПК
всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията
си, обуславящи претендираното, съответно отричаното право. Именно във връзка с
разпределение тежестта на доказване, съгласно чл.154 ал.1 ГПК и основанието на
вземането на ищеца - абстрактна правна сделка, изрично в мотивите към т.17 на
ТР № 4 / 2014 год. на ОСГТК на ВКС се приема, че ищецът
- кредитор, сочещ обезпечителна функция на записа на заповед спрямо каузално
правоотношение, доказва вземането си, основано на менителничния ефект. Не
би могло да се вмени в тежест на кредитора - поемател по записа на заповед, установяването
на обстоятелство, за позоваване на което няма изначален правен интерес в
производството по чл.422 ал.1 от ГПК, съгласно преждепосоченото в мотивите на Тълкувателното решение: че не
следва да сочи и доказва връзка между абстрактното с конкретно каузално
правоотношение.Твърдението му за кауза в процеса е обуславящо
единствено за предмета на защитата на ответника - длъжник по записа. Ако той би
потвърдил същата кауза, на доказване биха подлежащи само релативните му
възражения за несъществуване или погасяване
на вземането. Ако би твърдял различна кауза, съгласно Тълкувателното
решение, всяка от страните доказва твърдяната от нея кауза. Доказването на
каузата на ищеца в този случай, обаче, в съответствие с мотивите на т.17 в
цялост, се обуславя не от основанието на иска, а от осъществяваната от
ответника защита и цели да обори доказвана от ответника, различна от
действителната, каузална причина за издаването на ефекта, респ. недължимост
на вземането на това основание, предвид правопогасяващи, правоизключващи или
правоунищожаващи възражения. Ищецът носи тежестта да установи само
редовен от външна страна запис на заповед. Интерес, но не и задължение, от
установяване на каузална причина за издаване записа на заповед, ищецът би имал
само с цел преодоляване защитата на ответника, в случай че същият би твърдял и
доказвал различна от действителната каузална причина за издаване на
менителничния ефект. За посочването на кауза, но недоказването й, ищецът не би
могъл да се санкционира с отхвърляне на иска, основан на абстрактната правна
сделка, независимо от защитата на ответника.
По
изложените съображения недоказването от ищеца на сключено каузално правоотношение
по договор за подмяна на щрангове от 05.10.2012 г., посочен като причина за
издаване на менителничния ефект, не съставлява основание за отхвърляне на иска при
констатирана редовност на записа на заповед. Ищецът - кредитор доказва вземането си, основано на
записа на заповед, като при липса на
релативно възражение от ответника, към която се приравнява и общото възражение
на ответника за безпаричност на ценната книга, вкл. в случаите на неразкрита обезпечителна
функция на менителничния ефект, ищецът - поемател не е длъжен да доказва
възникване и съществуване на вземане по каузално правоотношение. В този
смисъл са Решение № 248 от 23.01.2015 г. по търг. д. № 3437/2013 г. на Върховен
касационен съд и Решение № 15 от 16.06.2017 г. по т. д. № 1484/2015 г. на ВКС, I
т. о.
С оглед приетото, в настоящата хипотеза
осъществяваната от съда дейност следва да се ограничи единствено и само до
проверката на редовността на записа на заповед, но не и относно твърдяната от
кредитора - поемател каузална сделка.
Тъй като правните норми, уреждащи действителността на
менителничните ефекти, са от императивно естество, решаващата дейност на
въззивния съд следва да се съсредоточи по отношение на тези въпроси.
От
представената по делото ценна книга на заповед се установява, че тя
удостоверява действително поето менителнично задължение. Записът на заповед е действителен, тъй като в този
документ са обективирани всички изискуеми от закона реквизити – изразът „запис
на заповед” се съдържа както в заглавието на акта, така и в неговия текст;
безусловно обещание за плащане на определена сума – 326 лева; падежът е
определен - на 05.10.2013 г., поради което вземането е изискуемо, място на
плащане – гр. София, *****; името на лицето, на което или на заповедта на което
трябва да се плати – "К.С.2." ЕООД; дата и място на издаване – гр. София, 05.10.2012 г.
и подпис на издателя Г.В.Н..
Предвид гореизложеното и с оглед несъвпадане на
изводите на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение следва бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което исковете, пасивно субективно
съединени спрямо двамата ответника, да се уважат.
По разноските: предвид изхода на спора, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноските, сторени
пред двете съдебни инстатнции, както и тези в заповедното производство, които
възлизат общо в размер на 725 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
264363 от 04.11.2019 г., постановено по гр. д. № 72922/2017 г. на СРС, І ГО,
169 състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, че В.Г.Н., ЕГН **********, с адрес: *** и В.К.С., с адрес: *** дължат
на "К.С.2." ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***
на основание чл. 535 от ТЗ сумата от общо 298 лв., представляваща остатък от
главница по запис на заповед, издаден от Г.В.Н. на 05.10.2012 г. в гр. София с
падеж - на 05.102.013 г. за сумата от 326 лв.
ОСЪЖДА В.Г.Н., ЕГН **********, с
адрес: *** и В.К.С., с адрес: *** да заплатят на "К.С.2." ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, алц. 1 от ГПК сумата от 725 лв., представляваща разноски в заповедното и исковото
производства, за всички съдебни инстанции.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.