№ 85
гр. Разград, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Дияна Р. Г.
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело №
20253300500172 по описа за 2025 година
Постъпила е въззивна жалба от К. К. и Т. К., подадена чрез пълномощник, против
решение № 753/29.11.2024г., постановено по гр.д. № 513/2023г. по описа на РС Разград, в
частта, с която съдът е прогласил нищожността на договор за покупко-продажба, сключен
във формата на нотариален акт №180, т.3, рег.№5147, дело №511/2022 г. пред нотариус с рег.
№*** и район на действие РС Разград, поради привидност на осн. чл.26, ал.2, предл. пето
ЗЗД и на осн. чл.17 от ЗЗД и е приел за установено в отношенията между И. Г. П. от една
страна и К. Г. К. и Т. П. К. от друга страна, че с този договор С.Д.М. е подарила на К. Г.
следните недвижими имоти: 1. 2/3 идеални части от самостоятеле обект в сграда с
идентификатор *** по КККР на гр.Разград, с административен адрес: ***, находящ се на
трети етаж в жилищна сграда с идентификатор ***, с предназначение: Жилищна сграда -
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Разград,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент със застроена площ от 76,42
кв. м, състоящ се от дневна, две спални, кухня и сервизни помещения, заедно с
принадлежащите му: избено помещение № 17 с полезна площ 3 кв. м, както и 5,24% идеални
части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху
мястото; 2.Поземлен имот с идентификатор *** по одобрената КККР на с. Езерче, община
Цар Калоян, област Разград, трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на
трайно ползване: Нива, в местността ***, с площ 9 201 кв. м.; 3. 1/3 идеална част от
поземлен имот с идентификатор *** по одобрената КККР на с. Езерче, община Цар Калоян,
област Разград, трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно
1
ползване: Нива в местността ***, с площ 4 001 кв. м. и 4. 1/3 идеална част от поземлен имот
с идентификатор *** по одобрената КККР на с. Езерче, община Цар Калоян, област Разград,
трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, в
местността ***, с площ 16 004 кв. м.; в частта, с която съдът е намалил на осн. чл.30 ЗН
извършеното от наследодателката С.Д.М. дарение на К. Г. К. с договор, сключен под
формата на нотариален акт №180, т.3, дело №511/2022 г. вписан във вх.рег. с
№2485/02.06.2022 г. на горните недвижими имоти и е възстановил запазената част на И. Г.
П. от наследството на С.Д.М. в размер на 1/3 идеална част от подарената част от всеки от
тези имоти, и в частта, с която съдът е отхвърлил иска на К. Г. К. и Т. П. К. за заплащане на
сумата 10 000 лв., претендирани като половината от увеличената стойност на самостоятелен
обект в сграда идентификатор ***. Жалбоподателите излагат оплаквания за недопустимост
на решението в обжалваната част като произнесено по непредявен иск, а по същество
считат, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Молят
съдебното решение в обжалваната част да бъде отменено.
По тази въззивна жалба е депозиран писмен отговор от И. Г. П. чрез пълномощник, в
който се изразява становище за нейната неоснователност.
Постъпила е въззивна жалба от И. Г. П., подадена чрез пълномощник, против
решение № 753/29.11.2024г., постановено по гр.д. № 513/2023г. по описа на РС Разград, в
частта, с която съдът е отхвърлил иска за прогласяване нищожността на договора за покупко-
продажба, сключен във формата на нотариален акт №180, т.3, рег.№5147, дело №511/2022 г.
пред нотариус с рег.№*** и район на действие РС – Разград поради накърняване на добрите
нрави, в частта, с която е отхвърлен искът за прогласяване нищожността на пълномощно със
заверка на подписа с рег. №45/17.01.2022 г. и заверка на съдържанието като акт №4, т.1, рег.
№46/17.01.2022 г. и за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба поради
липса на съгласие, в частта, с която са отхвърлени исковете за унищожаване на пълномощно
със заверка на подписа с рег.№45/17.01.2022 г. и заверка на съдържанието като акт №4, т.1,
рег.№46/17.01.2022 г., заверено от И.Т. – Зам. Кмет на Община Цар Калоян и на договора за
покупко-продажба, на осн. чл.31 от ЗЗД до размера на ½ от обема на сделката и е прекратено
производството в останалата част на тези искове, в частта, с която е отхвърлен искът за
прогласяване на относителна недействителност по отношение на ищцата като наследник на
С.Д.М. на осн. чл.40 от ЗЗД на договора за покупко-продажба с нотариален акт №180, т.3,
дело №511/2022 г. вписан във вх.рег. с №2485/02.06.2022 г. спрямо С.Д.М., до размера на ½
от обема на сделката и е прекратено производството в останалата част на този иск; в частта,
с която е отхвърлен искът за разваляне на договора за покупко-продажба, сключен под
формата на нотариален акт №180, т.3, дело №511/2022 г. вписан във вх.рег. с
№2485/02.06.2022 г. поради неизпълнение на задължението за заплащане на цената до
размера на ½ от обема на сделката и е прекратено производството в останалата част на иска.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради противоречие с
материалния закон и необоснованост поради несъобразяване със събраните доказателства и
моли въззивния съд да го отмени, като вместо това да уважи всички предявени искове.
2
К. К. и Т. К. са подали писмен отговор на въззивната жалба чрез пълномощник, в
който излагат становище за нейната неоснователност.
Постъпила е частна жалба от И. Г. П. против разпореждане № 474/7.02.2025г.,
постановено по гр.д. № 513/2023г. по описа на РС Разград, което по своята същност
представлява определение за изменение на решението в частта за разноските. Частният
жалбоподател излага твърдения за неговата недопустимост в една част и неправилност в
друга.
По частната жалба не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.
Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните,
констатира следната фактическа обстановка: на 27.01.1984 г. Г.К.М. и С.Д.М. закупили
жилище с договор за покупко-продажба по реда на чл.*** от ЗТСУ, находящо се в ***,
състоящо се от дневна, две спални, кухня и сервизни помещения, с площ 76,42 кв.м., за
сумата 17 194 лв. /според последно изменение на КККР имотът е с идентификатор *** с
административен адрес *** с прилежащи части изба №17 с площ 3 кв.м. и 5,24% от общите
части на сградата и правото на строеж/.
С договор за доброволна делба от 27.11.1997 г. С.Д.М. е получила в дял и е станала
изключителен собственик на нива с площ 9,200 кв.м. , парцел №4, от масив №*** в м.*** в
землището на с.Езерче /имот с идентификатор *** с площ 9201,00 кв.м., категория на земята
4 по КККР на с.Езерче, с номер на предходен план 117010 /.
С договор за доброволна делба от 2.10.2002 г. Г.К.М. е получил в дял и е станал
изключителен собственик на нива в м.“***“, с площ 4, 000 дка, четвърта категория,
съставляваща имот №012042 по плана за земеразделяне на с.Езерче, общ.Цар Калоян /имот с
идентификатор *** с площ 4001,00 кв.м., категория на земята 4 по КККР на с.Езерче, с
номер на предходен план 012042/.
С договор за доброволна делба от 24.10.2000 г. Г.К.М. е получил в дял и е станал
изключителен собственик на нива в м.“***“, с площ 16,002 дка, четвърта и пета категория,
съставляваща имот №148023 по плана за земеразделяне на с.Езерче, общ.Цар Калоян / имот
с идентификатор *** с площ 16 004 кв.м., категория на земята 4 по КККР на с.Езерче, с
номер на предходен план 148023/.
С.М. и Г.М. живеели в с.Езерче.
На 27.11.2021г. Г.К.М. починал и оставил за свои законни наследници преживялата
съпруга С.Д.М. и две деца – страните по делото И. Г. П. и К. Г. К..
На 17.01.2022г. С.М. съставила пълномощно в полза на К. Г. К. с предмет последният
да се разпорежда от нейно име /покупко-продажба, замяна, дарение и др./, както сметне за
добре и по начин по негова преценка, вкл. да договаря сам със себе си с правата по чл.38 от
ЗЗД, относно гореописаните имоти. Пълномощното е с нотариална заверка на подписа и
съдържанието от 17.01.2022 г., извършено от заместник-кмет на Община Цар Калоян. На
същата дата С.М. е подписала декларация по чл.264 ал.3 ДОПК, също заверена на
17.01.2022 г. от заместник-кмет на Община Цар Калоян. Пред районния съд е разпитан като
3
свидетел И.Т. – зам.кмет на община Цар Калоян в периода 2021-2022г. и същият обяснява,
че жената подписала пълномощното и изписала името си пред него, след като той прочел
текста и тя се съгласила. Същият ден заверил и декларации, за които предполага, че са за
пред нотариус.
От показанията на всички свидетели се установява, че С.М. е живеела със своя съпруг
в с.Езерче, а от около 30 години в апартамента в гр.Разград живеят двамата ответници К.и.
От показанията на св.Г. освен това се установява, че родителите на двете страни приживе са
казвали, че апартаментът ще остане за ответниците. От показанията на св.Г. и К. още става
ясно, че известно време след смъртта на своя съпруг С.М. се преместила при семейството на
ответника в гр.Разград, в наследствения апартамент. Същата била контактна, комуникирала
нормално с тях, поведението й било адекватно за възрастта. В този смисъл са и показанията
на св.Д. и св. С.. От друга страна са показанията на св.П. – съпруг на ищцата, който
свидетелства за влошено психично здраве на С.М.. Показанията на свидетелите относно
психичното здраве на наследодателката следва да се вземат предвид, като се съпоставят с
изготвените две експетризи – съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична, анализ на които
ще бъде направен по-нататък. Останалите свидетели Г. и З. – колеги на ищцата, нямат
непосредствени впечатления от С.М., а преразказват разговорите си с ищцата, която им е
споделяла факти за състоянието на нейната майка, поради което въззивният съд не
кредитира техните показания.
Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, С.М. е била с поставени
диагнози последици от други и неуточнени мозъчносъдови болести; световъртеж от
централен произход; смесена корова атрофия и подкорова съдова деменция; последици от
други неуточнени мозъчносъдови болести; последици от други неуточнени мозъчносъдови
болести; сенилна деменция; други специфични разстройства на личността, сенилна
дегенерация на главния мозък. Според обясненията на в.л. в с.з., от медицинските документи
може да се заключи, че С.Д. е страдала от деменция.
От назначената съдебно-психиатрична експертиза се извежда заключение, че С.М. е
страдала от деменция при Болестта на Алхаймер от смесен тип (Алцхаймерова и съдова
деменция), с тежка деградация на когнитивната, интелектуално-мнестичната, емоционално-
волевата и личностовата сфери, което дава основание заболяването да се приравни към
продължително разстройство на съзнанието. Катамнезното проследяване на базата на
свидетелските показания и медицинската документация сочи, че вероятно заболяването е
започнало няколко години преди обсъждания период, с подмолно и незабележимо начало,
при което “фасадата на личността” първоначално би могла да се запази на фона на
увредените когнитивни функции, което обяснява част от свидетелските показвания. Във
връзка с тези изводи въззивният съд съобразява отчетената по-горе разлика в показанията на
свидетелите, като приема, че тези от тях, които сочат на запазена когнитивна функция, са
комуникирали с М. в период, в който заболяването не е било ясно изразено, а св.П. вече дава
показания в периода на силно засягане на фасадата на личността. В подкрепа на показанията
му е и обстоятелството, че С.М. е била настанена в специализирана институция за полагане
4
на необходимите грижи. По-нататък, от заключението на СПЕ се установява, че след смъртта
на съпруга й симптоматиката се е задълбочила, като първоначално на преден план е била
личностовата промяна, с деградация на социалното поведение, а впоследствие като водещ се
очертава упадъкът в интелектуалнопаметовата и като цяло когнитивната сфера. В
съображение с естеството на заболяването, хода му, който е прогресиращ и хроничен, и
събраните доказателства по делото, според заключението не биха могли да се коментират
различни степени и срок на развитие на болестта, тъй като още преди него (02.12.2021 г. -
13.01.2022 г.) заболяването е било с такава степен на изразеност, че е покривало критериите
за продължително разстройство на съзнанието. Това психично страдание, чиято патогенеза е
свързана с мозъчно увреждане от дегенеративен и съдов произход, вследствие на което се
засягат както мозъчната кора, така и подкорието, нарушенията по психични сфери са от
такова естество, че водят до развитие на тежко изразен и необратим интелектуално-
мнестичен и когнитивен дефицит, както и тотална деградация на психичния живот. Налице е
прогресиращо развитие на странности в поведението, невъзможност за справяне със
социални изисквания и упадък на цялостната житейска дейност. Заболяването е с трайна
тенденция към влошаване, прогнозата е била неблагоприятна по отношение на обратен
оздравителен процес. Изхождайки от клинико-психиатричната оценка на установената
патология, която може да се приравни към продължително разстройство на съзнанието,
вещото лице прави заключение, че към процесния период С.М. е била лишена напълно от
базисните си психични годности и е била в трайна неспособност да разбира или ръководи
действията си.
Като преценява в съвкупност гласните доказателства и изготвените СМЕ и СПЕ,
съдът приема за установено, че С.М. е страдала от психично заболяване, при което
първоначално фасадата на личността е била запазена на фона на увредените когнитивни
функции и за което свидетелстват Г., К. и Д., а с напредване на болестта състоянието й се е
отразило съществено върху способността да разбира и ръководи действията си.
На 14.02.2022 г. е сключен договор за предоставяне на социални услуги между С.Д.М.
и Дом за пълнолетни лица с деменция гр.Разград. С.М. била настанена в дома на 11.02.2022г.
и от този момент не го е напускала, видно от представено от директора на институцията
писмо изх. № 01-31/31.01.2024г.
С нотариален акт №180, т.3, рег.№5147/ дело №511/2022 г. на нотариус с рег. №***, на
02.06.2022 г. С.Д.М., действаща чрез пълномощника си К. Г. К., продала на К. Г. К. правото
на собственост върху следните имоти: нива с идентификатор *** с площ 9201,00 кв.м.; 1/3
идеална част от нива с идентификатор *** с площ 4001,00 кв.м.; 1/3 идеална част от нива с
идентификатор *** с площ 16 004 кв.м. и 2/3 идеални части от самостоятелен обект в сграда
с идентификатор ***.1.77 със съответната част от общите части на сградата и правото на
стоеж общо за сумата 9900 лв., изплатена изцяло от купувача на продавача при сключване на
договора, като 2200 лв. е цената на земеделските земи, а 7700 лв. – на жилището. С договора
продавачът С.Д.М. е запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на жилището.
Към датата на продажбата двамата ответници са в граждански брак, удостоверен с
5
представеното удостоверение за сключен гр.брак.
При изповядване на сделката е представено гореописаното нотариално заверено
пълномощно, нотариално заверената декларация по чл.264 ал.3 ДОПК и декларация от
2.06.2022г. по чл.25 ал.8 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, подписът в която
е без нотариална заверка.
При направено от ищцата оспорване на автентичността на пълномощното и на двете
декларации, за които твърди, че не са подписани от С.М., е назначена съдебно-графическа
експертиза, според заключението на която саморъчните подписи за упълномощител и
декларатор и ръкописно изписаното име С.Д.М. са изпълнени с почерка на С.Д.М.. За
декларацията по чл.25 ал.8 ЗННД вещото лице е посочило, че подписът се характеризира с
нарушена координация на движенията, което е признак на здравословни или възрастови
писмено двигателни изменения.
Нотариус Р.И. е разпитана като свидетел. В показанията си същата обяснява, че е
изповядала сделката на 02.06.2022 г. Документите са й били представени няколко дни
предварително с обяснението, че продавачът няма да се яви лично. Декларацията по чл.25
ЗННД не е с нотариална заверка, но обяснява, че съдържа информация, която може да бъде
извлечена от информационни масиви, до които нотариусът има служебен достъп. Допуска
тази декларация да е отпечатана в нотариалната кантора, но не знае кога и къде е положен
подписът. Обяснява още, че С.Д. не е идвала в нотариалната кантора.
От заключението на изготвената и приета съдебно-техническа и оценителна
експертиза, поземлен имот с идентификатор *** е с пазарна стойност към 2.06.2022 г. - 15
800 лв.; 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор *** е с пазарна стойност към
2.06.2022 г. 2300 лв.; 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор *** е с пазарна
стойност към 2.06.2022 г. 9 100 лв.; стойността на апартамент с идентификатор *** към
02.06.2022 г. е 77 400лв., съответно стойността на 2/3ид.ч. от жилището е 51 600лв. Същата
идеална част от правото на ползване на апартамента вещото лице е изчислило на 11 170лв.
Стойността на сочените от ответниците подобрения в имота според експертизата е в
размер на 23 421,60 лв. а същите са увеличили пазарната стойност на жилището с 14 084,04
лв. Няма ремонтни дейности, които да бъдат отделени от жилището, без да нарушат
възможността за ползването му по предназначение.
С.Д.М. е починала на *** и нейни наследници по закон са И. Г. П. и К. Г. К..
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи: поредността на разглеждането на всеки от предявените в условията на евентуалност
искове се следва от тежестта на сочения от ищеца порок в поредност от най-тежкия към по-
леките, без обвързаност от начина на съединяването им от ищеца.
Предявеният иск с правна квалификация чл.26 ал.1 предл.3 ЗЗД за обявяване на
нищожност на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №180, т.3, рег.
№5147/ дело №511/2022 г. на нотариус с рег. №***, на 02.06.2022 г., поради накърняване на
добрите нрави, е неоснователен. В съдебната практика, постановена по реда на чл.290 ГПК –
6
решение № 24 / 9.02.2016г. по гр.д. № 2419 / 2015г. на ІІІг.о. на ВКС, са приети критерии за
определяне на степента на нееквивалентност на разменените престации и правните
последици за действителността на сделките в зависимост от нееквивалентността. Само
наличието на нееквивалентност между престациите не е достатъчно, за да се стигне до
извода, че сделката е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Известна обективна
нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне предполага преценката за
равностойността на престациите да се извършва от страните с оглед техния интерес.
Следващата степен на нееквивалентност на престациите може да представлява сделка,
сключена при явно неизгодни условия и ако страната е в състояние на крайна нужда,
порокът би бил унищожаемост по чл.33 от ЗЗД. В настоящия процес такъв иск не е предявен
и не се твърди подобен порок. При най-високата степен на нееквивалентност на
престациите съществува такова съотношение, че едната от тях е незначителна и практически
нулева. Тогава, ако сделката не е симулативна като прикриваща дарение, тя е нищожна
поради противоречие с добрите нрави.
В настоящия случай следва да се съобрази обстоятелството, че договарящите страни
са майка и син, т.е. близки роднини, между които може да се постигне договорка за цена,
различаваща се от средната пазарната стойност на имотите. Освен това, ответниците са
правили значителни подобрения в жилището, които са увеличили неговата стойност.От
горното следва, че в разглеждания случай покупко-продажбата на четирите имота на цена
9900лв., приблизително осем пъти по-ниска от сбора на пазарната стойност на имотите
78 800лв., попада в първата хипотеза и следователно не води до нищожност на сделката
поради накърняване на добрите нрави. Искът против двамата ответници следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Исковете с правна квалификация чл.26 ал.2, предл. второ ЗЗД за прогласяване
нищожността на пълномощно със заверка на подписа с рег.№45/17.01.2022 г. и заверка на
съдържанието като акт №4, т.1, рег. №46/17.01.2022 г., заверено от св.И.Т. в качеството му на
заместник-кмет на Община Цар Калоян и за прогласяване нищожността на договора за
продажба, обективиран в нотариален акт №180, т.3, дело №511/2022 г., поради липса на
съгласие от страна на продавача, предвид ползването на нищожно пълномощно, са
неоснователни. Установява се от събраните доказателства, че пълномощното, с което
прехвърлителката е учредила представителна власт на първия ответник, е подписано от нея
и същото е в съответната форма, регламентирана във втората хипотеза на чл.37 от ЗЗД
писмена с нотариално заверен подпис във вр. с чл.83 от Закона за нотариусите и
нотариалната дейност – със заверка от заместник-кмет в населено място, в който няма
нотариус и районен съд. Ищцата не е оборила действителността на представеното
пълномощно и св.показания на св.Т. с други доказателства, което е било в нейна тежест.
Предвид горното, предявените искове следа да се отхвърлят като неоснователни.
Исковете с правна квалификация чл.26 ал.2, ппредл.последно ЗЗД и чл.17 ЗЗД за
установяване, че договора за покупко-продажба е нищожен поради привидност и приемане
за установено, че същият прикрива дарение, са основателни. От ищеца не следва да се
7
очаква да представи т. нар. "обратно писмо", в какъвто смисъл е оплакването във въззивната
жалба на ответниците. Такъв документ обичайно съставят страните по привидния договор, а
в него засвидетелстват признанията си за привидно изразената своя воля, а и за прикритото
съглашение (когато такова има). Ищецът е трето за договора лице и поради това очаквано не
може да представи обратно писмо. Ако такъв документ е съставен, той се намира в
ответниците – страни по привидния договор). Съдът по иска по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 ЗЗД
не може и да го изиска поради обичайно неосъществимите предпоставки по чл. 190, ал. 1
ГПК – ищецът не е твърдял и не е доказвал, че такъв документ действително e съставен и се
намира в ответниците. В този смисъл е установената съдебна практика в решение № 40 от
7.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2383/2019 г., III г. о.
Въпреки това твърденията за привидност на договора от 2.06.2022г. като прикриващ
действителното съглашение между С.М. и ответниците за дарение се установява от съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства. Установява се по делото от св.показания на
С. Г., че винаги назад в годините, двамата родители на страните приживе са казвали, че
апартаментът ще остане за ответниците. Това означава, че дарственият акт е бил оповестен
от родителите много преди изповядвавне на сделката, а разпоредителният акт само е
официализирал намерението на останалия жив родител да дари своя син. Ответниците са
знаели за дарственото намерение на Г.М. и С.М. и са правели ремонти в жилището, които са
увеличили стойността му. Следващ аргумент в тази насока е обстоятелството, че
пълномощното е подготвено непосредствено преди настаняване на С.М. в Дом за
пълнолетни лица с деменция и ответниците са искали да уредят прехвърлянето преди този
момент единствено в своя полза – при оформяне на сделката като продажба останалите
наследници не могат да възстановят запазената за тях част от наследството. По-нататък,
дарението фигурира в пълномощното наред с краткото изброяване на другите
разпоредителни действия покупко-продажба и замяна, т.е. липсва много широка
представителна власт във връзка с преценката на пълномощника как да се разпореди с
имуществото на упълномощителя. Следващ аргумент е обстоятелството, че в договора за
продажба е учредено право на ползване върху апартамента в полза на С.М. в момент, в
който същата е била вече трайно настанена в Дом за пълнолетни лица с деменция и пред
страните по сделката въобще не е стоял въпросът за реалното упражняване на това право. На
последно място, в подкрепа на извода за прикриване на дарение е посочената в договора
цена, която е малко под границата, отвъд която е задължително плащането по банков път в
съответствие с чл.3, ал.1 т.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой. Фактът сочи
на извод, че такава сума не е плащана.
Съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД, прикритият договор за дарение е породил действие,
доколкото са налице условията за неговата действителност.
При това положение, предявеният конститутивен иск за възстановяване на запазената
част на ищцата от наследството на нейната майка С.Д. е основателен и доказан. Същият
намира своето правно основание в разпоредбата на чл.30 от Закона за наследството. Между
страните не се спори, че прехвърлените със сделката нотариален акт №180, т.3, рег.№5147/
8
дело №511/2022 г. на нотариус с рег.№*** /л.24/ на 02.06.2022 г. съставляват цялото
наследство на покойната С.Д.. Запазената част от нейното наследство с оглед
обстоятелството, че същата е оставила като свои наследници двама низходящи – ищцата и
първия ответник, е 2/3 части от същото имущество. Ищцата има право да иска
възстановяване на собствената си 1/3 идеална част от цялото имущество, с което нейната
майка се е разпоредила чрез дарение приживе.
Правната квалификация на насрещния иск за сумата 10 000 лв., представляваща ½ от
увеличената стойност на подобренията, извършени от двамата ответници в апартамента, е
по чл.12 ал.2 ЗН – изложените твърдения са, че ответникът е сънаследник и заедно със
своята съпруга приживе е спомогнал да се увеличи наследството. За да бъде уважен този
иск, в закона е предвидена хипотезата ответната страна да не е била възнаградена по друг
начин. В случая се установява обратното – ответниците са живели в имота повече от 30
години, без да заплащат за ползването. На следващо място, ответниците са придобили право
на собственост по отношение на по-голяма част от имотите в сравнение с наследствената
част на първия ответник, след уважаване на иска по чл.30 от ЗН. Съдът счита, че така
предявеният насрещен иск за заплащане на парична сума е неоснователен и недоказан.
Решението в частта, с която съдът е разгледал по същество останалите скове,
предявени в условията на евентуалност, е недопустимо. При уважаване на един от
евентуално предявените искове, за останалите липсва правен интерес от тяхното
разглеждане. Решението е недопустимо в частта, с която са разгледани и отхвърлени до ½
част от прехвърлените със сделката права: иск с правна квалификация чл.31 ал.1 ЗЗД за
унищожаване на пълномощното и договора за покупко-продажба поради това, че към датата
на упълномощаването и към датата на сделката С.Д.М. не е разбирала свойството и
значението на своите действия, искът с правна квалификация чл.40 ЗЗД за прогласяване на
относителна недействителност на договора за покупко-продажба спрямо С.Д.М., поради
това, че ответникът като прехвърлител е договарял сам със себе си в изключителна вреда на
представляваната, искът с правна квалификация чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на сделката
поради неизпълнение на задължението за заплащане на цената и искът с правна
квалификация чл.79 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищцата сумата 4950 лв.,
представляваща половината от посочената в нотариалния акт продажна цена. В тази част
решението следва да се обезсили и производството да се прекрати. В частта, с която
производството по тези искове е прекратено в останалата ½ част от прехвърлените със
сделката права, решението следва да бъде потвърдено, въпреки, че прекратяването е било
постановено от районния съд на различно основание.
По предявената от И. П. частна жалба против разпореждане № 474/7.02.2025г. /по
същество определение по чл.248 ГПК/, съдът приема следното: ответниците са оспорили
решението в частта за разноските в подадената от тях въззивна жалба. В тази част районният
съд правилно я е приел като молба по чл.248 и произнасянето по нея е допустимо.
Възражението на ищцата за недопустимост в този смисъл е неоснователно.
По същество следва да се съобрази трайно установената съдебна практика, съгласно
9
която при предявени множество искове в условията на евентуалност, въпросът за
присъждане на разноските се решава в зависимост от изхода на спора по разгледания иск
/определение № 70/5.02.2018г. по ч.т.д. № 257/2018г. на ВКС, I т.о., определение № 284 от
96.04.2012г. по ч.гр.д. 238/2012г. на ВКС, ІV г.о./. Приложена в разглеждания случай, в който
искът с правна квалификация чл.26 ал.2, предл.последно ЗЗД и чл.17 ЗЗД за установяване, че
договорът за покупко-продажба е нищожен и приемане на установено, че същият прикрива
дарение, е приет за изцяло основателен, съдебната практика задължава съда да присъди в
полза на ищеца всички направени от него разноски, които са в размер 3114,89лв., съотв. да
остави без уважение искането на ответниците за разноски. По насрещния иск също се
дължат разноски в полза на И. П., предвид неговото отхвърляне.
Пред въззивния съд страните са направили искане за присъждане на разноски. Такива
се дължат в полза на ищеца И. П., предвид горния извод за изход от правния спор по
разгледания иск от всичките искове, предявени в условията на евентуалност, както и
предвид отхвърлянето на насрещния иск. Съдът не споделя възражението за прекомерност,
направено от насрещната страна. Делото се отличава с известна фактическа и правна
сложност, поради което размерът е съответен на извършената адвокатска работа. Налице са
обаче платени адвокатски възнаграждения от ищцата на двама адвокати за следващи се
действия във въззивното производство – за изготвяне на въззивна жалба и за изготвяне на
писмен отговор по въззивната жалба на другата страна, а съгл. чл.78 ал.1 ГПК разноски се
дължат за един адвокат. Ето защо следва да бъде заплатено възнаграждение за един адвокат
в размер 2000лв., наред с внесените ДТ за въззивно обжалване по въззивната жалба и по
частната жалба.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Обезсилва решение № 753/29.11.2024г., постановено по гр.д. № 513/2023г. по описа на
РС Разград, в частта, с която са отхвърлени исковете на И. Г. П. за унищожаване на
пълномощно със заверка на подписа с рег.№45/17.01.2022 г. и заверка на съдържанието като
акт №4, т.1, рег.№46/17.01.2022 г., заверено от заместник-кмет на Община Цар Калоян и на
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №180, т.3, дело №511/2022 г. на
осн. чл.31 от ЗЗД до размера на ½ от обема на сделката; за прогласяване на относителна
недействителност по отношение на нея като наследник на С.Д.М. на осн. чл.40 от ЗЗД на
договор за покупко-продажба с нотариален акт №180, т.3, дело №511/2022 г., до размера на
½ от обема на сделката; за разваляне на договор, сключен под формата на нотариален акт
№180, т.3, дело №511/2022 г. поради неизпълнение на задължението за заплащане на цената,
до размера на ½ от обема на сделката; за осъждане на ответниците да заплатят на ищцата
сумата 4950 лв., представляваща половината от посочената в нотариалния акт продажна
цена, поради недопустимост и прекратява производството в тази част.
Потвърждава решение № 753/29.11.2024г., постановено по гр.д. № 513/2023г. по описа
10
на РС Разград, в останалата част.
Отменя разпореждане № 474/7.02.2025г. /което по съществото си е определение/,
постановено по гр.д. № 513/2023г. по описа на РС Разград, в частта, с която И. Г. П. е
осъдена да заплати на К. Г. К. и Т. П. К. сумата 200 лв. за разноски и 500 лв. за платено
адвокатско възнаграждение за защита срещу първоначалните искове.
Осъжда К. Г. К. и Т. П. К. да заплатят на И. Г. П. още 1043 лв. за направени разноски
пред районния съд.
Осъжда К. Г. К. и Т. П. К. да заплатят на И. Г. П. сума в размер 2068,65лв. за
направени деловодни разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11