№ 38
гр. Варна, 09.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно
гражданско дело № 20223000500054 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:21 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ВЪЗЗИВНИКЪТ ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр. София, редовно
призован, не се представлява.
ВЪЗЗИВАЕМАТА Н. П. СТ., редовно призована, не се явява,
представлява се от адв. А.С. и адв. Н.В. редовно упълномощени и приети от
съда от преди.
ТРЕТОТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ П. П. Ч., редовно призовано, не се
явява, не се представлява.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
СЪДЪТ ДОКЛАДВА молба вх. № 1459/08.03.2022г. от процесуалния
представител на третото лице помагач адв. С.Н., с която моли да бъде даден
ход на делото в негово отсъствие, поддържа изразеното становище по делото
и прилага договор за правна защита и съдействие с направените разноски.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА молба вх. № 1486/08.03.2022г. от процесуалния
представител на въззивника адв. Л.В., с която моли да бъде даден ход на
делото в нейно отсъствие, поддържа въззивната жалба и изразява становище
по съществото на спора. Прилага пълномощно.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
1
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА
и постъпилите писмени отговори.
Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Гаранционен фонд, гр.София против
решение № 444/16.11.2021г., постановено по т.д. № 493/2021г. на ОС – Варна,
при участие на трето лице-помагач на страната на ответника, в частта, в която
въззивникът е осъден да заплати на Н. П. СТ. сумата от 10 000 лева,
представляваща допълнително /над доброволно изплатените 130 000 лева/
обезщетение за претърпени от ищцата от смъртта на майка й М.И. С.
неимуществени вреди, вследствие ПТП, настъпило на 17.10.2019г. и
реализирано от водача П. П. Ч., при управление на л.а. Рено Меган, рег. № В
9399 НР, без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите към датата на ПТП, ведно със законната лихва от
01.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
10 942.54 лева, представляваща обезщетение за забава върху вече изплатеното
на 30.06.2021г. обезщетение от 130 000 лева за периода 01.09.2020г. –
30.06.2021г., на основание чл.558, ал.5 вр. чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ и чл.86
ЗЗД.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението в обжалваната му част. Твърди се, че определеният общ размер на
обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди не
кореспондира на критерия за справедливост по см. на чл.52 ЗЗД с оглед
съответния етап на развитие на обществено-икономическата конюнктура и
постановената по подобни случаи съдебна практика. Счита се, че заплатената
извънсъдебно сума от 130 000 лева напълно удовлетворява претърпените от
ищцата неимуществени вреди. Оспорват се и изводите на съда относно
началния момент на присъдената законна лихва върху главницата, както и
присъденото обезщетение за забава за периода от 01.09.2020г. до 30.06.2021г.
В тази връзка се навеждат доводи относно поведението на ищцата вр.
2
предявената от нея претенция и за липсата на забава от страна на Фонда. Иска
се от настоящата инстанция да отмени така обжалвания съдебен акт и
постанови решение, с което исковите претенции да бъдат изцяло отхвърлени.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна –
въззиваемата Н.С., с който жалбата се оспорва като неоснователна.
Третото лице П. П. Ч. също е депозирала отговор, в който изразява
становище за основателност на подадената въззивна жалба.
В частта, в която исковите претенции над присъдените суми до
предявените размери и за периода 10.08.2020г. – 31.08.2020г. по иска по чл.86
ЗЗД са отхвърлени първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло
в сила.
Страните не са направили искания по доказателствата.
АДВ. С.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам подаденият писмен
отговор. Няма да соча други доказателства. Представям списък на разноските.
АДВ. В.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам подаденият писмен
отговор. Няма да соча други доказателства.
СЪДЪТ счете делото за изяснено, поради което и
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. С.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да постановите
решение, с което да отхвърлите въззивната жалба като неоснователна и
недоказана. От една страна Варненският окръжен съд е постановил решение,
което е изцяло в рамките на съдебната практика и справедливо относно
размера на претърпените от нашата доверителка неимуществени вреди във
връзка със загубата на нейната майка. От друга страна Гаранционен фонд в
своята въззивна жалба единствено обосновава някакви странни възражения,
че има по-особен статут като един компенсиращ орган. Считам, че
Гаранционен фонд категорично няма по-особен статут и това не може да бъде
основание за плащане или неплащане на определен размер на обезщетение,
съответно и лихви за забава. Цялата, описана във въззивната жалба,
процедура по отваряне и затваряне на преписката е някаква вътрешна
процедура на Гаранционен фонд, това е техен избор как да ликвидират
3
щетата, как да се произнасят и в кой момент да определят и изплатят
застрахователно обезщетение. Считам, че в един изключително ранен момент
ние сме представили значителен по обем данни: става въпрос за безспорно
ПТП като механизъм и това, че те са определили в един по-късен момент да
изплатят обезщетението със сигурност ги поставя според мен в забава. От
друга страна Гаранционният фонд като орган, създаден със закон, изплаща
обезщетения точно в такива случаи когато едно лице няма застраховка
„гражданска отговорност“ или когато не може да открито лицето,
предизвикало ПТП. Средствата, с които борави фонда, идват като вноски от
всички застрахователи, респективно от всички застраховани лица в България.
Така че техния статут категорично не е особен и тези възражения и
обосновки считам за абсолютно неоснователни в процеса. Претендираме
разноски съобразно представеният списък за разноски. Относно претенцията
за разноски на третото лице помагач считам, че същата не следва да бъде
уважена тъй като в производството не се дължат разноски за третите лица.
АДВ. В.: Уважаеми апелативни съдии, присъединявам се изцяло към
становището на колегата адв. С.. Претендираме сторените по делото
разноски.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 9.25
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4