ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1120
гр. Бургас, 09.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Красимира Т. Донева
при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева
в присъствието на прокурора Димитър Г. Узунов
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Частно наказателно дело
№ 20252100201190 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК, вр. чл. 70, ал. 1 от НК и
е образувано по постъпила молба от осъдения К. А. Ш. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание
лишаване от свобода.
В съдебно заседание представляващият Началника на Затвора – Бургас
поддържа неоснователността на молбата по изложените доводи в
депозираното пред съда становище. Изтъква, че целите и задачите не са
постигнати в планираната степен, не са изградени в нужната степен и
устойчиви положителни изменения в съзнанието и поведението на лишения от
свобода, които да мотивират извод за неговото поправяне в степен, годна да
обоснове преустановяване търпенето на наказанието. Предлага молбата на
осъдения Ш. да не се уважава и корекционната работа с него да продължи в
условията на лишаване от свобода в посока водене на законосъобразен начин
на живот.
Представителят на Окръжна прокуратура намира, че молбата следва да
бъде оставена без уважение. Излага съображения, че не е налице втората
изискуема предпоставка за условно предсрочно освобождаване поради
нефинализиран корекционно-възпитателен процес.
Осъденият К. А. Ш. участва в производството лично, поддържа молбата
си. Моли съда да го освободи условно предсрочно от изтърпяване на
1
останалата част от наказанието лишаване от свобода, с аргументи, че
поведението му е положително, че е отговорен и стриктен в работата си.
Заявява здравословен проблем и напреднала възраст, поради които
обстоятелства се надява на положително съдебно решение.
Съдът, след като изслуша становищата на страните и като анализира в
тяхната съвкупност и поотделно събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
Лишеният от свобода К. А. Ш. е роден на ********* г. в гр. С., на ***
години, ******** образование, с професионална квалификация като *******,
*******, *******, *******, *******, *********. За първи път е в затвора, като
преди това не е бил осъждан. Считано от 03.12.2012 г. търпи наказание 20
години лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 190/2013 г. по описа на
Окръжен съд – Сливен за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 и 3, вр.
чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Остава му да изтърпи още 2 години 10 месеца и
4 дни, отчитайки времето на положения труд и фактическото изтърпяване до
момента.
Лишеният от свобода Ш. първоначално е постъпил в Затвора – Бургас с
постановен „строг“ режим. Със Заповед № БС 203/19.10.2017 г. на Началника
на Затвора – Бургас режимът е заменен на „общ“. От 18.05.2017 г. е
разпределен в ЗО „Дебелт“. Със Заповед № 06/20.02.202025 г. е
прекатегоризиран в затворническо общежитие от открит тип, а от 13.03.2025 г.
е преместен в ЗООТ „Дебелт-1“.
По време на изтърпяване на присъдата в корпуса на затвора Ш. е бил
трудово ангажиран по домакински щат на длъжност „автомонтьор“, след
което е бил преназначен на длъжност „абонатчик в корпуса на затвора“. От
2017 г. до настоящия момент е трудово ангажиран по домакински щат на
длъжност „огняр“. При изпълнение на възложените задачи е проявявал
усърдие и старание. Наблюдават се утвърдени трудови навици. Поради
трудовата си дейност не е включван в пенитенциарни програми. Не е вземал
участие в програмата „Подготовка за живот на свобода“ поради краткия
остатък от наказанието, но по повод молбата му за условно предсрочно
освобождаване с него са обсъдени основни въпроси от програмата, а именно
отношението му към извършеното престъпление, мотивацията му за промяна
на поведението, отношението с близките, възможностите за трудова
2
реализация. С него се работи съобразно констатираните проблемни зони, като
корекционната работа по индивидуалния план на присъдата е насочена към
затвърждаване мотивацията за недопускане на правонарушения, както и към
поддържане и развиване на трудовите навици. С него се провеждат
индивидуални беседи, като целта е надграждане на умения и способности за
законосъобразен начин на живот на свобода, осъзнаване на грешки от минали
постъпки и съхраняване на личността. Поддържа контакти с близките си,
разчита на тяхната морална подкрепа.
От началото на изтърпяване на наказанието до момента на лишения от
свобода е наложено едно дисциплинарно наказание – „Писмено
предупреждение“ със Заповед БС № 208/06.06.2025 г. на основание чл. 101, т.
1 от ЗИЗС за това, че е бил без задължителната жилетка на работното място. За
постигнати успехи в работата е поощряван многократно с награди – веднъж с
„писмена похвала“, веднъж с „хранителна пратка“, шест пъти с „удължено
свиждане за срок до 4 часа“ и 14 пъти с „домашен отпуск по 5 денонощия“.
Адаптацията на Ш. в условията на мястото за лишаване от свобода
протича много добре. Няма данни за агресивни прояви или
дискриминационни нагласи спрямо другите лишени от свобода, умерено
комуникативен е, емоционално овладян, неконфликтен. Подбира хората, с
които общува. Към пенитенциарния персонал се отнася съобразно
съществуващите правила. Не са налични емоционални и психологически
проблеми.
За отчитане на поправителното въздействие от престоя му в затвора, на
лишения от свобода Ш. са били извършвани оценки на риска от рецидив и
вреди. Първоначалната оценка на риск от рецидив от 2014 г. е със стойност 24
точки. Рискът от сериозни вреди е нисък. Като проблемни зони в най-големи
нужди са идентифицирани: отношение към правонарушението и умение за
мислене. В този смисъл целите на първоначалното индивидуално планиране
са били – формиране на мотивация за преосмисляне на собственото асоциално
поведение, осъзнаване на факторите, допринесли за правонарушението и
личния принос на осъдения, преодоляване на криминалните нагласи,
формиране на способности за адекватно разпознаване на проблемите,
позиционирането им по значимост, целеполагане.
При следващата атестация през 2017 г. стойността на оценката на риска
3
от рецидив и вреди търпи положителна промяна, както следва – 22 точки,
остава в ниски стойности, регистрирана е промяна в зоната отношение към
правонарушението.
През 2018 г., когато е изготвена третата оценка на риска от рецидив и
вреди, отново се вижда понижаване на стойностите – на 20 точки в зоните
начин на живот и обкръжение, и злоупотреба с алкохол.
След атестиране през 2020 г. се отбелязва намаляване на общите
стойности на 17 точки. Зоните отношение към правонарушението и умение за
мислене са понижени, а в зоната злоупотреба с алкохол има завишение.
При поредното атестиране през 2022 г. е видно, че рискът от рецидив е
понижен с 3 точки и общата му стойност намаля на 14 точки. Отбелязана е
положителна промяна в зоната злоупотреба с алкохол. Рискът от вреди е
нисък.
В периода от месец януари 2023 г. до месец януари 2025 г. са изготвени
три оценки на риска от рецидив и вреди, от които не се отчита промяна и
стойностите остават на 14 точки.
Актуално изготвената оценка е с увеличена стойност на риска от рецидив
с по една точка в зоните отношение към правонарушението и умения за
мислене – на 16 точки. По отношение на зоната умение за мислене,
определена като зона за работа в предходното препланиране, е отбелязано
завишение на база допуснатото дисциплинарно нарушение и наложеното
дисциплинарно наказание. Препланирана е за работа и зоната отношение към
нарушението, при която е настъпила негативна промяна с една точка.
Завишаването е настъпило в следствие на проведен с лишения от свобода
разговор, от който е станало ясно, че той приема наложеното наказание, но не
приема отговорността за собствено си криминално поведение и не осъзнава
напълно извършеното от него. По време на интервюто е заявил, че е „чист
пред съвестта си“ и не е извършил убийство. Твърди, че е удрял шамари на
жертвата с цел унижение, но не го е убил. Опитва се да прехвърли вината на
съпроцесника си, като заявява, че няколко часа по-късно съучастникът му се е
върнал в дома на жертвата и е продължил с ударите, от което е последвала
черепно-мозъчна травма и две счупени ребра. Убеден е, че последвалата
смърт е настъпила именно от повторните удари. Счетено е при това
положение, че макар и рискът от вреди да в ниски параметри, е вероятно в
4
среда на свобода под влияние на хора от близкото обкръжение Ш. да прояви
безразсъдно и рисково поведение и да извърши ново насилствено
правонарушение. Според последно изготвената оценка, зоните, спрямо които е
необходимо да продължава корекционно-възпитателната работа, са:
отношение към правонарушението, тъй като лишеният от свобода Ш. отрича
извършеното деяние, като прехвърля вината на друг; умение за мислене
заради допуснатото дисциплинарно нарушение, поради което не са изпълнени
целите на наказанието по чл. 36 от НК в пълния им обем.
От експертната оценка на актуалното психично и емоционално
състояние, изготвена на 07.08.2025 г., се установява, че като личност
лишеният от свобода Ш. е с недостатъчно развита саморефлексия, подлага на
частично съмнение наличие на автентична вина относно извършеното
правонарушение. В емоционален план е овладян, фокусът е върху собственото
преживяване. Афектът е стегнат, с нисък регистър на вина. Волевата
регулация се нуждае от усъвършенстване. Емпатийните способности са
ограничени. Нивото на интелект и познавателни умения е средно.
Самокритичността е ниска, със склонност към рационална логика.
Самооценката е балансирана. Данните от психодиагностичното изследване
сочат на епизодична употреба на алкохол в миналото, като сегашното
престъпление е извършено под въздействие на алкохол. Липсата на
криминални прояви преди нарушението свидетелства за ситуационна
обусловеност на криминогенното поведение. Социалните връзки на осъдения
по-скоро свидетелстват за една маргинална социална адаптация, поради което
се определят от инспектора-психолог като допълнителен рисков фактор.
Според специалиста Ш. има по-скоро негативна нагласа към криминалното
поведение и правонарушенията, но е необходимо с него да продължи да се
работи по развитието на просоциални ценности и светоглед, понеже е
възможно да използва защитни психологични механизми, като например
рационализацията, за да оправдае извършеното правонарушение. В
заключение психологът е приел, че съществуващите адаптивни умения
вероятно могат и допълнително да бъдат развити, с което още повече ще се
увеличат шансовете за успешна реинтеграция и съответно ще се намали
рискът от рецидивизъм.
От изготвения съгласно чл. 70, ал. 6 от НК доклад за пробационен надзор,
се установява, че по време на проведеното интервю с пробационния служител
5
лишеният от свобода Ш. категорично отрича да е извършил убийството, за
което е осъден. Признал, че е удрял шамари на жертвата, но отрича да го е
убил. Прехвърля вината на съпроцесника си. Примирил се е с размера на
присъдата, но все още подлага на съмнение процеса по разследването, като
твърди, че не са взети под внимание важни подробности, които евентуално
биха го оневинили. Като цяло изразява съжаление за деянието. В перспектива
Ш. дава заявка, че при освобождаване ще живее на адрес в ***************,
заедно със съпругата си, че му предстои пенсиониране по стаж и възраст, като
ще търси обща работа чрез познати. Към настоящия момент получава пенсия
по болест /страда от *************/.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК, за да се приложи
институтът на условно предсрочното освобождаване, осъденият следва да е
дал доказателства за своето поправяне. Доказателства за поправянето са
всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по
време на изтърпяване на наказанието, посочени в чл. 439а от НПК, като
доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за
въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се
установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по
индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон,
както и всички други източници на информация за поведението на осъдения
по време на изтърпяване на наказанието.
Установените по делото обстоятелства водят до извода за
неоснователност на молбата. Безспорно е доказана единствено първата от
кумулативно предвидените в чл. 70, ал. 1 от НК предпоставки за допускане на
условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода Ш. –
изтърпяването на не по-малко от половината от наложеното му наказание. Не
е налице втората установена от закона предпоставка, въвеждаща изискване за
доказано добро поведение на осъдения, до такава степен, която да позволи
преценка за постигнато поправяне. Анализът на наличните в затворническото
досие на осъдения доказателствени източници показва, че не са преодолени в
достатъчна степен дефицитите в нагласите на личността. Резултатите от
проведената последна оценка на риска, според настоящия състав, не сочат на
завършен корекционен ефект. В оценката на риска от рецидив не е настъпила
категорична промяна – дори е отчетено завишение. Осъденият не признава в
6
необходимата степен вината си. Все още му е трудно да приеме категорично
факторите, допринесли за извършване на деянието. Съдът счита, че заявеното
от него съжаление на осъзнатост е само декларативно и формално, служещо
само за нуждите на съдебното производство по условно предсрочно
освобождаване. На този етап при осъдения е налице известен положителен
резултат в корекционно-поправителната работа, но поставените цели и задачи
в индивидуалния план на присъдата не са постигнати в планираната степен, не
са изградени в нужната степен и устойчиви положителни изменения в
съзнанието и поведението на Ш., които да мотивират извод за неговото
поправяне в степен, годна да обоснове преустановяване търпенето на
наказанието. Отговорното му и примерно поведение, отговорно отношение
към труда и стриктно спазване на правилата в условията на затвора не могат
да послужат като достатъчна гаранция, че същият е коригирал начина си на
мислене и е осъзнал поведението си в достатъчна степен, имайки предвид, че
е извършил тежко престъпление. В този смисъл проявите на
дисциплинираност и отговорност от страна на лишения от свобода, било в
трудовия процес или в условията на изтърпяване на наказанието в затвора, не
могат да бъдат безусловна гаранция, че се е поправил и превъзпитал към
правомерен начин на живот.
Предвид горното настоящият състав на съда намира, че отчетените
резултати и цялостното поведение на осъдения Ш. в пенитенциарното
заведение не могат да мотивират извод за неговото поправяне. Налице е
необходимост от продължаване на ефективно изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода, респективно на корекционното въздействие върху
осъдения в посока изграждане на устойчиви, позитивни и поведенчески
нагласи и умения за мислене, за да се увеличат шансовете за успешна
реинтеграция и съответно да се намали рискът от рецидивизъм.
С оглед на горното, съдът намира, че положените от осъденото лице
усилия във време на изтърпяване на наказанието са недостатъчни и не са
довели до неговото поправяне. Не е налице втората предпоставка по чл. 70, ал.
1 от НК, поради което молбата на осъдения за условно предсрочно
освобождаване следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изложеното и на основание чл. 440, ал. 1 от НПК, Бургаският
7
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. А. Ш., ЕГН **********, за
условно предсрочно освобождаване от остатъка на наложеното му по НОХД
№ 190/2013 г. по описа на Окръжен съд – Сливен наказание лишаване от
свобода.
Определението подлежи на обжалване от осъдения и от Началника на
Затвора – Бургас, и на протестиране от прокурора по реда на Глава двадесет и
втора от НПК в 7 – дневен срок от днес пред Апелативен съд Бургас.
Препис от настоящото определение да се изпрати на Началника на
Затвора – Бургас за сведение.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
8